|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
|
|
|
За да имаш коне за оран, трябва да можеш да ги изхранваш. В условията на 15-19 век това е било сложно за българите. Регистрите сочат, че обработваемата земя е била до 40-60 декара на домакинство. От тях около 30% са оставяни на угар. Орало се е с биволи, волове и крави. Особено в регионите, които не са били свързани с земеделие за пазара се е орало с крави. Пра баба ми, когато се омъжвала за пра-дядо ми донесла в зестра освен земи и 4 "орни крави".
Освен това българите след османското нашествие се изтеглят в планините. Пътешествениците до 19 век описват земите около пътя Константинопол-София пустеещи. Конете са били и обект на реквизиции и данъци. Едва в средата на 19 век, когато се оформя пазарното земеделие в някои територии започват да се гледат коне за оран.
| |
|
Тема
|
 Re: Въпросът за размера на
[re: Morrigan*]
|
|
| Автор |
Пeлин (Осмарски) |
| Публикувано | 14.06.07 12:43 |
|
|
отделното стопанство и орната площ също е интересен и има пряка връзка с вида на използваната тяга.Четох наскоро, че в Нормандия през 11 век размерът на един менс ( обичайното поземлено владение, независимо от статута на обработващия го селянин) е бил около 100 декара.Изглежда доста, но всъщност не е, заради обичайните по онова време добиви.До 13-14 век и на Запад селянина се радвал ако ожъне четирикратния размер на засятото.Много често не му достигало зърно за засяване и това е според мен действителната икономичекска причина за изпадзане в лична зависимост.При такива добиви конят трудно се изхранва, но пък ползата е че работи 2-3 пъти по-бързо от говедото.
Ясно е, че османското нашествие връща технологично назад завладените общества.Въпросът е "колко" назад.Подозирам, че и преди османлиите, нашите земи са били доста изостанали.
Впрочем, прави ми впечатление, че има много малко икономически данни от двете първи български държави.Не ми е известно например да е намиран цял данъчен регистър дори за малка област.Подозирам че са били унищожени целенасочено от самите българи в хода на чуждото завоевание.Няма обаче - доколкото ми е известно - и нито един документ, установяващ правото на собственост или владение на частно лице от периода до загиването на Втората държава.
| |
|
|
|
Да, и аз мисля, че размера на стопанството определя използваната тяга. Но само ако стопанството е свързано с пазара и се изисква бързина на обработване. И ако се използва наемен труд. Защото ако се оре с волове, ще означава, че ще се дават повече надници за работници, а конете намаляват разходите за надници на работниците.
Не знам каква е била ситуацията в Нормандия, но в Англия, според Книга на Страшния Съд, големите ферми са били съсредоточени в северната част на страната в свободните селяни. Голяма част от селяните са били или напълно зависими серви или относително зависими вилани, с малки земи и с големи ангарии към лорда. В Англия до 15 век основната тяга е вола. Има теория, че използването на волове е свързано с начина на оране. Ралото е било закачано за рогата на воловете. За първи път има данни за хомот, който се слага на раменете на вола, едва от 8 век. До 11 век това е била нова технология. А и не е имало нужда от усъвършенстване, защото не е имало пазарно стопанство, което да изисква големи количества храни. Едва с развитието на градовете в Западна Европа и налагането на данъците в пари, започва да се търси начин за интезивно земедие, свързано с оране с коне. Дори може да се види зависимост на цената на воловете с развитието на конското рало. В 11 век два вола струват колкото цялото стопанство на селянина, в 13 има данни за цени на коне за оран, а не товарни коне. След 15 век данните за цени на коне изобилстват.
Освен това с намаляване на населението след чумните епидемии голяма част от земите могат да се използват за ливади и да издържат коне.
100 декара трудно може да изхранва кон. От тези 100 30% са на угар, 30% са засети с пшеница. И 30% с ечемик, търсен за ейл до 15 век и за бира след това. 10 декара остават за засяване с овес - култура основна в отглеждането на коне. Ако премем, че за 1 декар са отивали 30 кг за семе, едва ли се е жънело над 1:3. Добивите от овес са по-малки от пшеница. Излиза, че от 1 декар е можело да се ожъне 90кг овес. 30 кг за семе, 20% за данъци към феодала и църковен десятък, 10% за други данъци и излиза, че 40кг овес от декар е бил дохода на селянина. С 400 кг овес едва ще се храни 1 кон. Сега разбираш защо са отглеждали волове, ядящи всичко и издръжливи.
До 17 век, когато започват.нар. зелена революция в Нидерландите доходите са били ниски 1:4 до 1:5. Глада е бил често срещан. Канибализмът също. Само някои области като Артоа са имали доходи от 1:8 и то в добри години. Зависимостта на селяните е била свързана главно с войните и нашествията. Викингите изиграватгорляма роля в издигането на местните феодали над централната власт. Селянина е предпочитал да е зависим от силен лорд, от колкото от краля незнайно къде. Освен това църковния десятък също е намалил доходите на селяните и освен военната, се добавила и икономическа принуда.
Османското владичество връща българските земи в каменната ера. Не само технологично. Защо мислиш се появава орането с крави?! Защото селянина с 40-60 декара земи не може да изхранва дори вол. Съответно това намалява възможността от увеличаване на обработваемите земи и възникването на нужда от кон.
И преди османското нашествие едва ли конете са били масово в стопанството, но това е свързано с липсата на големи градски центрове, освен Константинопол. Има данни, че до 4 кръстоносен поход големи количества зърно са изнасяни за столицата на Византия, но след 1204г града е в упадък, с намаляващо население. Около Черноморието венецианците и генуезците създават оживление с износа на зърно, но във вътрешността едва ли е имало голям пазар за излишъците. Татарското нашествие също не допринася за развитието на земеделието, особено на север от Стара планина. Затоплянето на климата, който води до разцвет в Западна Европа, е отрицателно за нашия ареал с големи суши.
Има запазени данъчни описи на земи в Мелнишко, които са били владение на манастири от Атон. Данните сочат, че около края на 13 век стопанствата с данък над 5 перпери са изключение. Населението обеднява в резултат на войните и обезценяването на перперата допринася за нестабилността. Не е ясно каква е била ситуацията в другите части, но едва ли е нещо различно.
Не ми е ясно какво ще спечелят българите от унищожаването на регистрите. По-вероятно е да са били унищожени от турците, особено тези в крепостите, оказали съпротива. Останалото най-вероятно е унищожено в 18-19 век. През Възраждането не е било рядкост старите пергаменти да се използват за огън за варене на кафе на някой свещеник. Тъжно, но факт.
Освен това населението е намаляло значително и старите регистри вече не отразявали реалната ситуация. Ако приемем, че загубите на население са същите, както тези в Англия, то излиза, че само в резултат на чумните епидемии от средата на 14 век 30-40% от населението е унищожено. Вероятно и над 40%. Ако прибавим и 30% на убити, пленени и умряли от глад, епидемии и други, едва ли над 20% от населението е оцеляло до 40-те г. на 15 век. Османското законодателство ограничава и размера на стопанството на селянина. До 100-120 дюнюма за 3 категория земи. Селяните нямат стимул да обработват и да имат излишъци. Виж Дерншвам какво пише за селяните в българските земи и ще ти стане ясна картинката. Конете се облагат с данъци, не може да се яздат от християни, а и се реквизират. Едва в 30-те г.на 19 век, когато феодалните норми отпадат и възниква нужда от излишъци, земеделието започва да се развива. В 19 век в българските земи започва това, което в Западна Европа се е случило 13 век!
| |
|
|
|
ууу аман от суха история в цифри. Не съм съгласен с тебе по повечето въпроси.
Мориган, конете пасат трева, не ядат само зоб, имай го пред вид!
Louis Armstrong - Go down Moses
| |
|
|
|
Струва ми се само, че някъде гледах данни за Черната чума през 14 век, според които земите на Югоизточна Европа с нас барабар са били относително пощадени.Но това едва ли е било от особено значение в края на същия век.
Ако може - само един фактологичен въпрос.Коя данъчна система е отразена в оцелялите регистри от Мелнишко? Българска, византийска или собствено манастирска.
| |
|
|
|
Как са установили, че ЮИ Европа е била пощадена от чумата?! Освен това епидемии от чума е имало на 10-15г. Едва около 18 век започва да затихват в Западна Европа. Освен чума холера, грип, дизентерия, малария са били масови. Вероятността едно дете да оцелее до 3г е била около 30%. Въобще истинско чудо е как 19 век на Балканите има 4-5 млн. българи. Да не говорим, че вероятността от отрицателни мутации при малки, изолирани групи е била огромна.
Мелнишко е било в края на 13 век в границите ан Византия и е използвана византийската данъчна система, която не е различавала съществено от българската от това време.
| |
|
|
|
Данните се съдържаха в карта на пораженията от Черната Смърт във втората половина на 14 век върху населението на цяла Европа и Мала Азия.Картата може да се намери в Енциклопедия Британика изд. 2004 ( ако се не лъжа).Не съм наясно как авторите са събрали информация, но те не твърдят, че ЮИ Евпора е била пощадена.Върху изображението на континента са насесени с цветове - от бледожълто до интензивно червено - засегнатите райони.Части от картата са в неутрален бял цвят и е отбелязано, че за тези райони няма данни.Тъмночервени са най-тежко пострадалите страни - например Южна Англия.България е светложълта.Доколкото си спомням - имаше легенда за значението на цветовете като смъртност на 1000 жители.
Спасил ни е отчасти хаоса на османското нашествие, изгонило хората от градовете, където чумата се разпространявала особено бързо.
Благодаря отново за данъчните сведения.Може ли ме информирате дали 5-те перпери са били целия дължим данък? А каква е била покупателната способност на една перпера?
| |
|
|
|
Грано ди Булгария да ти говори нещо? Знаеш ли, кое е било предпочитаното зърно за венецианските търговци, като най - високо качество? Защо според теб Българите и България са били наричани бурджан (производно на бурзан - земеделец) от арабите? Изостанали друг път!
100 символа не стигат!
| |
|
|
|
Спасила ни е хигиената и вековните традиции на нейното спазване. Планът на Плиска е типичен пример - там баните са строни първи от централния град. Цар Борис I в писмо до папата се оплаква, че гърците им забранявали да се къпят в Петък. За Византия същоможе да с екаже, че са били много по - напред в личната хигиена от Западна Европа по това време.
100 символа не стигат!
| |
|
|
|
тебе пък кой те пита, льольо?
Facta, non verba!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
| 
|
|
(PRAEFECTUS URBI)