Волът винаги е бил по-скъп от обикновения впрегатен кон. Оре по-бавно (бързината едва ли е имала някакво значение), но за сметка на това е многократно по-издръжлив, по-силен и може да изоре с пъти повече без да бъде сменян. При същите декари конят би издъхнал.

ясно е защо житото с коса не може да се жъне, защото няма как да държиш стръковете, и в същото време да ги косиш с коса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Във Волжка България плугът е имало плужно земеделие, с двигателна сила коне. Предполагамм, че и у нас до идването на турците е било така.

100 символа не стигат!

данните за Волжска България?

Използването на боен кон за полска или друга работа се е наказвало жестоко.

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

""Мисля, че с кон се оре само когато нямаш вол".Не съм съгласен.Конят винаги е бил по-скъп от вола"
Нуждата, определя цената.Климата с времето се е променил, променила се е и използваната храна от хората, налагало се е изселване по различни причини,но само свързани с запазване на живота.
Коня е свободолюбиво животно.Вола е зорлен, направен търпелив.Естествен и свещен, в древното ни минало е бил бивола.
С два бивола близнаци, са заоравани избраните местата за бъдещи села.От изгрев , до залез.
Бивола има само предимства пред конете и воловете в земеделието.Но той има жизнена нужда от охлаждане. Липсата на гьол от изворна вода,е една от причините, довела до изчезването му.
Когато в Изт.Тракия са гледали просо(6000г.пр.Хр.)т. нар. мелиофаги, тия дето косят житото пред 15 век, тогава не са ли били още в следледников период?

определят цената.Търсенето пък се определя от технологичното ниво на обществото, което от своя страна е елемент от културата.
Вярно, че климата определя, но само крайните граници на възможното.Конкретните му граници се определят от хората и технологиите.Римляните например превръщат Северна Африка в градина дори пренасят там почва с кораби от Европа.
В земеделието конската тяга е по-висока технология, дори само за това, че предполага по-голямо разделение на труда.Средният и даже дребният земеделец не купува вол.Той плаща за общински бик, защото си има крави.Волът поминува с груб фураж и пак работи. В земеделски общества коне се отглеждат много по-трудно, особено когато се развъждат породи за различни цели.

Археологическите находки от Болгар, Биляр, Казан. За пръв път сведения за материалната култура на волжските бъглари дава Петър Добрев в неговата дисертация за стопанската култура на рабъгларите. Именно от учудващите тогава резултати, той започва да мисли, че прабългарите са стар източен народ, а не тюрки. Оттам му тръгва идеята за търсенията.

100 символа не стигат!

Точно затова си е имало коне за оран. Специализация на труда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Статистика от 1926г. за България (без Южна Добруджа, която тогава е румънска)

оръдия и машини:
орала - 525 219 броя
трупици - 114 658
плугове - 208 974
трактори - 955 (може да означава нещо друго, не знам)
окопвачки - 13 689
брани -29 478
валяци - 4247
сеялки -1318
косачки -588
сеносъбирачки -302
жетварки -8433
вършачки -3097
дикани - 266 426
веялки - 145 855
триори -8727
кукурузороначки - 25 771
центрофуги - 4098
пръскачки - 89 759
други оръдия - 1120

коне и мулета -304 094
волове и биволи - 883 372
крави и биволици -258 827

Земеделските стопанства са били 750 613