РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ / Наука / Хуманитарни науки / История

Раковски години наред във Виена се е представял като "Княз български" поддържал е голяма къща, каляски и е бил признаван като такъв, защото е представлявал България пред външния свят.

Под фрака си е слагал бутафорен нагръдник, защото нямал риза, но е приемал короновани глави.

Неслучайно сърбите казвали, че крал Милан е луд, защото слизал от коня си, когато Раковски минавал с каляската.

След като учил три години в Петербург за военен, разочарован се отказал от военния чин с думите: "Дали ще ни владее султанът в Истанбул или императорът в Петербург, е все едно."

ПРЕСЕЛЕНИЕ ВЪ РУСИЯ ИЛИ РУСКА-ТА УБИЙСТВЕННА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИ-ТИ

Нема по-свето нещо на света отъ мило-то отьчество всекому.
Человекъ де е първы пътъ виделъ небесната светлина, привьрзанъ е на него место като отъ некоя си очароватьлна сила, коя-то го тегли непрестанно тамо, щото може ся каза, че тя сила става въ него като единъ естественъ нагонъ. Всекы, кой ся я за малко время само отдалечавалъ от месторождения си, познава тая наклонность, коя-то съ никакви речи не може се изказа пристойно.

Человеци-ти, до де са още живели въ диво състояние и са ся преселили отъ единъ пределъ на другы, скытающи ся, не са усещали толкова тая наклонность кам месторождение-то си; нъ отъ какъ са почнали да ся заселятъ и да живеятъ постоянно на едно место, да си правятъ кащи и покащнины, да зидаятъ храмове, да се молятъ Богу, да си сеятъ лозия, градины, нивы и проч. отъ тогава тя наклонность ся е преобьрнала веки въ силна любовь и въ техны-ты сърдца е станала една страсть, щото всекы да предпочита да жьртвува и животъ си, отъ гдето да пропусти другыго да потъпчи мило-то му месторождение и у общо отьчьство-то му.
Человекъ же, кой-то ся скыта отъ едно место на друго, оставя месторождението-си пусто и не ще да знай нищо за общо-то си отьчьство, той е подобенъ на едно безсловестно животно, кое-то живей на света само и само да ся прихрани. Такива человеци са укорени отъ сичкыя светъ и назоваватъ ся съ презрение скытницы!

Русско-то правителство, кое до сега льстеше нашиты добродушны Българы съ секаквы лукавы и лъжовны обещания, днесъ веки открыва було-то си и явно показва убийственна-та и злобна-та си политика камъ техъ.

То е наумило и труди ся съ сичкы-ты безчестны и лукавы средства да разори и опустоши мило-то ни отьчьство България и да уникакви наша-та народность, само-то намъ скъпоценно и свято наследие
!
Русско-то правителство съ предателскы начинъ е успело да издействува фирманъ отъ Порта-та, въ когото му ся допуща да преселева Българы-ты въ свои-те умразны пустыни. Отъ него подкупени безчювствени некои-си Българе скытатъ ся по бедна България и мамятъ простодушнаго народа да ся пресели въ Русия, като му правят много льжовны и мечтаыйны обещания!
Въ Видинска-та бедна область тия народоубийци са успели да придуматъ и измамят множество челяди, и въ Видинъ ся е отворила явна канцелария, де ходятъ тия окаянни Българе да ся уписватъ за преселение в Русия като им даватъ и нещо-си пары да гы заловятъ по-добре и като ги заплашватъ льжовно чрезъ подкупницы-ты си и от страны ушь турскаго правителства, че ако не са преселятъ в Русия, щатъ ги преселятъ после на сила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамятъ простаго народа да ся пресели.

Длъжность свята камъ милото ни отечьство налага ни да открыймы простодушному народу, какво нещо е тая Русия и нейното мачителско монголско правитьлство, и какви вечни мъки ги чекатъ, ако ся тии изльжятъ и идатъ да влезат въ нейны-ты железны нехти.

Нъ преди да дойдемъ на той-зи предметъ, нужда е да покажемъ въ кратце нашимъ братиямъ, каквы неприятельскы сношения е имала тя още отъ стары времена съ наши праотцы и каквы же злины имъ нанесла до сега за награда що са я тия кръстили и първы-ты начала образования и дали.

Послушайте, братия Българе, а особито вые отъ Видинска областъ !

Руси-ти са были единъ най-дивъ и най-варварскы народъ, какъ-то са си и до сега остали такви-зи най-голема-та имъ часть.
Българе-ти са гы най-напредъ покрыстили, дали имъ са писменность, священно-то писание и първо-то образование.
Това е познато бекы от сичкы и техни-ти учени го признаватъ. Нъ какво благодарение са отдали тии Българомъ за това благодеяние ! Ето :

Разорили и завладели Волжанско-то имъ пространно царство и порусили до сущь тамошны-ты Българы, като им наложили на сила языка си.
До время-то Великаго Симеона, Царя Българскаго, южни-ти страны Русии, кои-то днесь назовавать Мала-Русия, са били населени се от Българы, съставяли са часть отъ Българско-то обширно Царство нъ и тия са паднали въ рускыты мачителскы рацы и днесъ са до сушь порусени.

Освенъ история-та, коя свидетьлствува, техенъ языкъ, песни и обычаи са още живи доказателства на това. Тия още не прииматъ да ся назовават и Руси !

Русско-то Царство отъ время-то князя имъ Светослава (969-976) е почнало да ся усиля и да напада явно на Българы-ты.
Той Светославъ, като го беха наемнали съ заплата Българе-ти, да дойде да имъ помогне противъ Византийци-те и противъ Царя им Петра, Симеонова сына, защо-то той беше ся сродилъ с Византийци-ты и държеше техна-та политика, той рускы Князъ Светославъ, щом влези въ България почна да плени и граби, и поиска му ся даже да я завладей, щото ония, кои-то го беха призовали на помощь, обърнаха се против него, изгониха го отъ България съ помощь-та на Византийцы-ты и най-после Българе-ты въ Южна Русия, на Днепра река, избиха му сичко войнство и него самаго.

Отъ время же того Светослава до время Великаго Петра, Българе-ти никаквы приятелскы сношения не са имали съ Русы-ты.

Великий Петьръ първы е почналъ да мысли какъ да разпространи владение-то си въ България и той е начналъ да интригува противъ Влахо-Богданскы-ты князеве, кои беха до него время Българе, а имянно противъ Кантимира, Молдовскаго князя. Той злочестивый князъ, измаменъ от руска-та злобна и льжлива политика, быде унужденъ да остави Молдавско-то княжество и да прибегне въ Русия, от де то на малко остана да го предадатъ неприятелемъ му Туркамъ !

От техъ времена, като почна да слабей Турция, Руси-ти почнаха часто да минуватъ Дунава и да разоряватъ бедно-то ни отечьство. Колко-то пати рускы-ти войскы са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпело наше-то бедно отечество.

Отъ една страна необузданно-то тогдашно турско нерядовно войнство е пленило, клало, грабило и робило Българы-ты, а от друга страна русскы-ти войскы, още по-свирепи и по-немилостиви отъ Турцыты, опустошавали са лозия, нивы, грабили овцы, говеда и горили Българскы-ты градове и села !

А кога са се вращали, или победоносци или победени, карали и отвличали са на сила по неколко-си тысящи българскы домородства и заселвали са гы въ обширны-ты си пустыни ! От тех времена ся нахождатъ чякъ въ Харковска-та губерния множество заробени Българе, кои още не са си изгубили съвсем языка; тия са днесъ крепостнии : робы, които гы продаватъ притяжатели имъ (спахии) единъ другиму си като овцы и говеда !

Георги Стойков Раковски
(Съби Стойков Попович)

Абе, незнам, омръзна ми да споря, ама сещаш ли се, че говориш за държава, в която има много,много евреи.
Чувал съм, че "чифут" идва от името на някакво планинско еврейско население.
А евреите не са стока, прочети нещо за протоколите на сионските мъдреци....

Без фразьорство ще разгледам същността на въпросите. Със сравнения и изводи ще изясня всяка мисъл. При формулиране на нашата система изхождам от наша и гоевска1 гледна точка

Политическата свобода е идея, но не и факт. Трябва да умеем, когато стане нужда, да използваме тази неопределена идея за примамка, с цел да привличаме народните сили и да сломяваме, когато пожелаем, една властвуваща партия. Тази задача се облекчава, ако противникът сам се е заразил от идеята за свобода, която нарича либерализъм и заради тази идея жертва силата. Тук именно ще се прояви и тържеството на нашата теория: разпуснатите от “свободата” юзди на управлението веднага, “по закона на живота”, ще се поемат и дръпнат от нова ръка. Сляпата народна сила не може нито ден да мине без ръководител. Новата власт ще заеме мястото на отслабналата от либерализма стара власт.

В наше време силата на златото измества властта на управниците либерали. Мина времето на самоуправлението. Идеята за свобода е неосъществима, понеже никой не умее да се ползува с мярка от нея. Ако само за известно време се предостави на един народ сам да се управлява, той се разлага: още от първия момент възникват междуособици, след това социални войни, в които държавите изгарят и губят силата и значението си.
Всяка държава, изтощена от собствените си конвулсии или от вътрешни разпри, попада под властта на външни врагове и може да се счита за безвъзвратно загинала: тя е в наша власт. Деспотизмът на капитала, който всецяло е в наши ръце, подава на такава държава сламката, за която тя по неволя се хваща, защото иначе ще се сгромоляса в пропастта

Политиката няма нищо общо с морала. Владетел, който се ръководи от морала, не е политик и затова не може да удържи своя престол. Който иска да управлява, трябва да прибягва до хитрости и до лицемерие. Най-големите човешки добродетели – откровеността и честността – в политиката са пороци, защото смъкват от престолите държавници, по-сигурно и по-бързо, отколкото може да стори най-силният им враг. Тези качества трябва да бъдат атрибути на християнските държави; ние никога не трябва да се ръководим от тях.

Нашето право е в силата. Думата право е отвлечена, без реална стойност и с нищо недоказан смисъл. Тази дума не означава нищо друго освен: дайте ми това, което искам, за да получа доказателства, че към по-силен от вас.

Погледнете пияните, оглупели от вино гои, на които правото за безмерното му употребление е дадено заедно със свободата. Ние не бива и не ще допуснем синовете на израила да стигнат до същото положение. Народите на гоите са зашеметени от спиртни напитки, а младежта им е оглупяла от класицизъм и разврат, в който я тласкат нашите агенти; гуверньори, лакеи, гувернантки в богатите домове, прислужници и поставените от нас жени в местата на гоевските увеселения. Аз причислявам към числото на тези последните и тъй наречените “дами на доброто общество”, които по разврат и разкош са доброволни последователки на нашите развратителки.

Нашият девиз е: “Сила и лицемерие”. В политическите дела побеждава само силата и особено ако тя е съчетана с таланта на държавните мъже. Насилието трябва да бъде принцип, а хитростта и лицемерието – правило за всички правителства, които не желаят да сложат своята корона в нозете на агентите на коя да е нова сила. Това зло е единственото средство, с което може да се постигне целта – доброто. Затова ние сме длъжни да не се спираме пред подкупа, измамата и предателството, стига с това да постигнем нашата цел. В политиката трябва да умеем без колебание да вземем чуждата собственост, ако с нея можем за добием покорността на гоите и властта над тях.
Нашето царство, вървейки по пътя на мирното завоюване на света, има право да замени ужасите на войната с по-малко забележими и по-целесъобразни наказания, чрез които да поддържа терора, водещ към сляпо послушание. Справедливата, но неумолима строгост е най-величавият фактор на държавната сила. Но не само за неоспоримата справедливост, но още и в името на дълга и победата, ние трябва да държим в програмата си за насилието и лицемерието. Самата доктрина за въздействие е толкова силна, колкото са силни средствата, които тя употребява, ето защо ние ще възтържествуваме и ще закрепостим всичките правителства под нашето върховно правителство, не толкова със самите средства, колкото с доктрината на строгостта. Достатъчно е да се знае, че ние сме неумолими, за да се прекрати непослушанието.

Върху развалините на естествената и родова гоевска аристокрация ние поставихме начело на всички инициативи аристокрацията на нашата богата интелигенция. Цензът на тази нова аристокрация ние поставихме в богатството и в науката. Богатството е в нашите каси, а науката се движи от нашите мъдреци.

Нашето тържество се улеснява още и от това, че в сношенията си с нужните ни хора ние винаги действаме на най-чувствителните човешки струни: на интереса, на алчността, на ненаситността, на материалните нужди на човека. А всяка една от тези изброени човешки слабости е в състояние да убие инициативата, отдавайки човешката воля в ръцете на купувача.
Абстракцията на свободата даде възможност на тълпите да мислят, че те са народа, че те са собственици на страната, а правителството не е нищо друго освен управник, когото те могат да сменяват, като износени ръкавици.
Сменяемостта постави народните представители на наше разположение и като че ли по наше назначение.

За успеха на крайната ни цел е необходимо войните да не носят териториални изменения; това ще пренесе конфликтите на икономическа почва, в която народите ще почувстват и ще се убедят в силата на нашето надмощие; това положение на нещата ще отдаде и двете “воюващи” страни в ръцете на нашата интернационална агентура, която притежава милиони очи и уши, непреграждани от никакви пречки. Тогава нашата международна сила, след като раздруса народите и промени нравите им, ще ни даде възможност да ги управляваме също така, както гражданското право в държавите урежда отношенията на поданиците помежду им.
Администраторите-гои, които ние ще назначаваме, в зависимост от тяхната работоспособност и робски наклонности, не ще бъдат подготвени за управление и лесно ще станат пионки в нашата игра, в ръцете на нашите учени и гениални съветници-специалисти, възпитани още от детинство да ръководят работите на целия свят.

Както ви е известно, тези наши специалисти черпят нужните за управлението познания из нашите политически планове, из опита на историята и наблюденията над всеки протичащ момент. Гоите не се ръководят от опита на безпристрастните исторически наблюдения, а от теоретическата рутина и то без всякакво критическо изследване и усет към резултатите. Ние няма защо да държим сметка за гоите – нека временно те да се веселят и да живеят с надежда за нови увеселения или със спомените за преживяното

Нека за гоите да играе най-главна роля онова, което ние сме им внушили да считат за повеление на науката, на “теорията”. За тази цел, чрез нашата преса ние постоянно възбуждаме сляпо доверие към тези научни повеления. Интелигентните гои ще се кичат със знания и без да проверяват логичността им, ще привеждат в действие всички получени от науката сведения, които нашите агенти така комбинират, че да възпитат умовете им в нужната за нас насока.

___