|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Кои са пораженията на българската армия след 1878
|
|
| Автор |
Cинeвa () |
| Публикувано | 01.06.07 15:23 |
|
|
Какво мислите по въпроса и защо?
| |
|
Тема
|
 Re: Кои са пораженията на българската армия след 1878
[re: Cинeвa]
|
|
| Автор |
N*ы{b}l©®™ (Тортурач) |
| Публикувано | 01.06.07 15:40 |
|
|
Мислим, че нямаме загуба, понеже сме тъпи българи с промити мозъци. Нали така, ефенди?
| |
|
|
|
От сръбска и гръцка страна някои сражения по време на Междусъюзническата война се оценяват като сръбски и гръцки победи, съответно те са считани за български загуби. Примери: и . Следователно логично е да се зададе въпросът каква е фактологичната основа на разпространеното убеждение за липса на военни поражения на българската армия след 1878.
| |
|
|
|
Още един пример, цитирам мнение от :
"След заемането на Каймакчалан - 02. 10. 1916 г., силите на Антантата продължават настъплението си към Битоля. На 18. 10. 1916 г. преминават р. Черна при Брод и се упрепяват на левия й бряг. Частите на Първа армия контраатакуват, но безуспешно. В продължение на една седмица френските и сръбските части неуспешно атакуват българските позиции. На 10. 11. 1916 г. частите на 3/8 бригада напускат позициите си. На 15. 11. 1916 г. започва общо отстъпление, като на 19. 11. 1916 г. Първа армия заема позиции северно от Битоля."
Иван Вазов пише за :
Битоля
Пак ще те вземем, о Битоля скъпа,
наша ти беше, и пак ще да бидеш!
Скоро пак знамето наше ще видиш,
Черна не залудо кръв я окъпа.
Няма да станеш на вълци котило!
Няма духът Самуилов да плаче!
Новото иго по-мъчно се влачи:
да щем за тебе и драго, и мило.
Бурно сърце ни за тебе днес бие,
Битоля родна, и кръв го облива,
то се от мъка болезнено свива:
чакай ни, Битоля, идеме ние!
7 януари 1917 г.
| |
|
|
|
румънската армия нахлува за да предотврати българска победа във войната.
руснаците заплашват турците с война ако преминат Марица, румънците се включват подтиквани от Австро-Унгария.
Mvlti svnt vocati, pavci vero electi Редактирано от мapдyk на 01.06.07 16:59.
| |
|
|
|
"...румънците се включват потиквани от Австро-Унгария"
абе май голямо подтикване не му е било нужно на румънския крал. Иначе пак сме били закъсали, ама румънците направо ни довършват. Изобщо съседите ни имат гадния навик докато ние се бием с останалите си съседи да ни удрят в гръб и да се радват, че са победили. Трепем се с турчолята например и хоп сърбите бързат към София. Или пък ние се трепем с гърци и сърби и хоп румънците бързат към София. Какво да се прави, изглежда е традицията такава по тези земи.
Avatarx
| |
|
|
|
не всички са луди кат Фердинанд
Mvlti svnt vocati, pavci vero electi
| |
|
|
|
Твърдение от вида "румънската армия нахлува за да предотврати българска победа във войната" изисква аргументиране с конкретно разположение на армиите по дни (в някои случаи дори часове), състав, снаряжение, командване, военни планове и морал на бойните части. Освен това в тази тема се предлага дискусия не за цялостния ход на войните, водени от българската армия, а за отделни и конкретни неуспешни военни операции (или сражения) в тези войни.
| |
|
|
|
На тебе Междусъюзническата война не са ли ти я преподавали в училище?
Facta, non verba!
| |
|
Тема
|
 Пример за точно говорене
[re: Cинeвa]
|
|
| Автор |
Cинeвa () |
| Публикувано | 01.06.07 17:06 |
|
|
отново от :
"Позицията при Яребична е далеч от Добро поле и не оттам тръгва съглашенската офанзива през септември 1918. Не бих се съгласил и, че това е било "началото на края" - с много по-фатални и дългосрочни последици са неуспехите при Малка Нидже планина, Каймакчалан и Битоля през есента на 1916.
Всъщност Яребична е един локален успех на Съглашението, който обаче е бил неимоверно раздут от пропагандата им и повдига твърде много духа особено на гърците. Макар и важна, позицията не е имала наистина решаващо стратегическо значение - а и тя е била силно издадена в неприятелското разположение. Интересно е да се отбележи, че атаката е струвала много скъпо на гърци и французи - общо 2 200 убити и ранени и това при положение, че 4 дивизии с близо 200 оръдия са атакували една бригада (3-а бригада от 5 дивизия) с 56 оръдия. Истински голямата печалба на съглашенците е унищожаването на почти целия 49 пехотен полк (спасяват се само 2 роти с полковото знаме от общо 12) и пленяването на 1712 български офицери и войници. Самата атака е проведена на 29 и 30 май 1918 от френската 16 колониална и гръцките Серска, Критска и Архипелагска дивизия срещу 3/5 бригада, заемаща издадения участък южно от село Хума в планинския масив на Паяк планина западно от Гевгели и Вардара. Впрочем в чуждата военна история Яребична е известна като Skra или Skra de Legen. Та не е чудно, че Пламен не е намерил нищо на Гугъла, ако е писал на латиница. Първоначално българското командване е мислело да заеме самата вис. Яребична само с една дружина, впоследствие по нечие злощастно хрумване там се настанява целия 49 полк. Позицията е била грубо казано във формата на триъгълник, вдаден на юг, към неприятеля. В острия ъгъл е самата Яребична, отбранявана от 49 полк, а страните са защитавани сътветно от 2 Искърски (западния фланг) и 50 пехотен полк - източния. Самата Яребична е била укрепена с три реда окопи и телена мрежа, но двата й фланга са били доста по-слабо укрепени.
Сутринта на 29 май започва ураганна артподготовка от френската тежка артилерия, последвана от мощна атака главно по фланговете. въпреки загубата на редица пунктове, до вечерта позицията е удържана. На сутринта на следващие ден след ново разораване от артилерията, подкрепена и от съглашенска авиация, пехотата (3 гръцки полка в първа и два френски във втора линия) на няколко гъсти вълни успяват да изтласкат 50 полк и обграждат отвсякъде 49 полк. След много упорит бой Яребична е овладяна. Общо българските части загубват около 2 500 убити, ранени и пленени и отстъпват в дълбочина от 2 км на фронт от 12 км.
След неуспеха командващия 1 армия ген. Гешов е сменен от ген. Нерезов- правят се енергични планове за контраатака, но от тях не излиза нищо - не на последно място заради падналия боен дух на 5 дивизия - там през лятото на 1918 нерядко частите в резерва са недоволствали и не са искали да сменят частите от първата линия,.. Снаряжението на тази дивизия и продоволствието също са били под всякаква критика-което впрочем е важало за цялата армия през 1918."
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
(PRAEFECTUS URBI)