|
Лекция на Хари Салман, изнесена на 23. 08. 2003г.
---
доц. Хари Салман е холандец, доктор на философските науки, автор на девет книги с историческа, философска и религиозна насоченост.
---
Задачата на моята лекция не е лесна – да говоря за духовната
история на България. Познавам тази страна от шест години – оби-
колих много места, изучавах българската история и научих много
от моите български приятели за мисията на тяхната страна. Дъл-
бокото ми вътрешно убеждение е, че Българя може да играе важна
роля в създаването на нова обединена Европа. Източна и Западна
Европа трябва да бъдат свързани, но по много по-различен начин
отколкото това става сега. Икономическите промени не са доста-
тъчни да обединят Европа, те дори могат да разрушат културните
и социални основи на обществото. През последните петдесет годи-
ни западноевропейците страдат от един процес на трансформация,
наречен американизация, а в последните десет години подобно
нещо се наблюдава и в страните от Източна Европа.
В процеса на американизация за нас в Холандия също е трудно
да останем свързани с духовните си традиции и със своя национален дух. Например, голяма част от нашите песни вече не се пеят,
вместо тях се слушат американски. Повечето от филмите, които
гледаме в Холандия, се правят в Холивуд. Kато културо-философ,
аз трябва да попитам: Къде е холандската култура? След Втората
световна война много традиции се загубиха напълно. Mоите сту-
денти вече не знаят много за историята на нашата страна, както и
за нейната мисия. Точно от гледна точка на загубата на духовните
традиции искам да рагледаме положението в България, където този
процес върви дори по-ускорено.
В тази страна има прекрасни традиции, прекрасна музика и
прекрасни танци, които не бива да бъдат унищожени, и над всич-
ко това – една много специфична духовна традиция. Hай-добрият
начин да възпитаватe младите е да ги свържетe с духовната ис-
тория и c културата на вашата страна. Това е основната защита
срещу американизацията.
Има нещо много особено по отношение на духовната мисия на
България в Европа. Tо е, че от България са идвали духовни им-
пулси, но Европа е забравила източника на тези импулси. Bие
имате тракийската култура, имате Орфей, които са били от
особено значение за гръцката култура, обаче в Европа говорим
само за гръцката култура, но не и за тракийската. В Западна
Европа познаваме катарите, а първоизточникът на катарите
са почти неизвестните богомили в България. Така че, много
важни неща са се случвали в България, каквото е и делото на
Петър Дънов, но малко хора в Европа знаят за тях. Важно е,
разбира се, че самите българи знаят за тези неща. Важно е, че мла-
дото поколение засилва връзката си с българската духовна тради-
ция.
Както казах, всяка нация има своя национален дух. Това е един
Архангел, който изпълнява своята задача в течение на няколко сто-
летия. Tой вдъхновява хората, които говорят съответния език, кои-
то принадлежат на тази нация. Това, което този Архангел изисква
от нацията, трябва да бъде подготвено понякога в течение на сто-
летия, понякога на хилядолетия. Това е валидно за всички нации.
Можем да проучим историята на всяка нация и да видим как тя е
подготвяна за своята духовна задача.
Искам да разгледам историята на България от гледна точка на духовната трансформация.
Когато изучаваме този велик исторически процес, трябва първо
да се спрем на траките. Името „траки“ всъщност е било име на
едно племе, което е живяло недалече от днешен Истанбул. Имало
е дузина други племена, наричани също така „траки“от гърците.
Те са били много надарени хора, със силна духовност и религиозност.
Tе са положили основата напо-късната българска култура.
Тези траки са били част от индоевропейците, които са дошли от север.
Преди тези индо-европейски скотовъдци да дойдат на Балка-
ните, тук са са живеели земеделци, които са донесли със себе си
традициите на близкия изток. Mежду тези традиции са били тан-
ците, оcoбeно танците в кръг. Те принадлежат към историческото
наследство на земеделските култури. Разбира се хората винаги са
танцували, но в различните исторически периоди са се развивали
различни танци. Типични за земеделските общности са танците в
кръг. Фактически тези общности са първите в които хората са за-
почнали да живеят заедно в селища. Живеещите преди тях ловци
не са имали постоянни жилища, обитавали са пещерите и са се
придвижвали от едно място на друго. Те са имали друг вид танци,
каквито са ловните танци.
Tанците на земеделските общности са представяли природния
цикъл, кръговрата на сезоните. В същото време танците им са да-
вали усещане за общност, за хора които живеят заедно. Кръгът на
танца е символизирал единството на селището. Танците в кръг са
били чудесен израз на чувството за природата на ранните земедел-
ци и на усета им за общност. Всъщност те са в основата на всички
народни танци, дошли до наше време.
Каква е ролята на Орфей в развитието на душата? Орфей е съз-
дал нов вид музикален израз и според мен нов вид свещен танц,
чрез които хората преживявали състояние на вътрешна хармония,
позволяваща на мислите стъпка по стъпка да се родят в човешкия
ум. Xармонията на музиката извиквала вътрешната хармония у чо-
века, в която той можел да осъзнава мислите си. Oт антропософ-
ското учение на Рудолф Щайнер знам, че когато човекът слушал
музиката на Орфей, тя създавала у него вътрешна логика. Така се
хармонизирали емоциите му. Полето на неговите преживявания се
прояснявало. Cлед емоционалните бури в душата изгрявало слън-
цето на мислещия ум.
Това е била задачата на Орфей – да покаже на малки групи от
хора възможността за изгряването на това вътрешно слънце. Мо-
жем да наречем Орфей акушерът на философията. Така траките
като нация са подготвяли гръцката култура чрез своите музикални
традиции, чрез своите песни, чрез своите мистерии. Това е било
много важна задача, свързана с Орфей. Има спорове по това дали
той е бил историческа личност. Аз мисля, че е бил историческа
личност и че е живял около 1250 години преди Христа. Според
гръцката традиция той бил роден близо до Олимп, сега това е Гър-
ция, но по онова време там са живели траки до момента в който
са били изтласкани и емигрирали в друга част на Северна Гърция.
Но там, на север от Олимп е било мястото, където Орфей установил своето светилище.
Той е работел и по цяла Тракия, създавайки групи и помагайки им да развият новото логическо мислене. Това е всъщност ясният разум, при който мисълта не е повлияна от емоциите. В музиката на траките виждам точно това. Смятам още, че Орфей е развил култови и свещени танци, които са носели подобно преживяване. Това не са дивите танци на вакханките, достигащи до изстъпление, характерни за дионисиевия култ, а хармонични танци свързани повече с Аполон.
Аполон е не само гръцки бог на слънцето, но и много важен слънчев ан-
гел, който е работел по цяла Европа за да подготви развитието на
индивидуалното съзнание чрез музика – музика, която помага на
хората да развият ясно мислене. Такъв е фундаменталният принос
на траките за развитието на европейската култура. Тракийската
култура е подготвила чрез музика нашия съвременен начин на
разбиране на света.
Всичко, станало в миналото, е част от историческия процес.
А всяко човешко същество в своето развитие повтаря цялостния
истoричски процес, всичките му периоди като започва от самото
начало. По тази причина всеки човек трябва да премине през това
което наричам „тракийска трансформация на съзнанието“, да хар-
монизира емоционалната си сфера и сетивните си възприятия и да
развие своето ясното логично мислене.
Това тракийско наследство – връзката с музиката, танца и пее-
нето – е част от българския национален характер.
Това беше първата част от моя анализ, посветена на ролята
на Орфей. Сега искам да премина към богомилите.
Богомилството – една много дълбока форма на езотерично християнство –
e най-типичният белег на българското национално съзнание през средновековието. Развитието на богомилството показва особената връзка на българския национален дух с импулсите на християнството, и новото самопознание на българската нация като християнска нация.
В миналото нисшето човешко естество е било подтискано в окултните школи. Tози начин на подтискане нa нисшето у човека се практикува все още в много духовни учения, например ученията, които идват от Азия. Така обаче нямаме възможност да трансформираме нисшите сили у себе си във висши. А именно това Христос е направил възможно за човечеството. Езотеричното християнство е духовна практика, при която ние се вглеждаме в себе си за да видим своите недостатъци и да ги трансформираме.
Вторият нов елемент в християнството е идеята за Второто сътворение.
Свети Павел говори за Първото и Второто сътворение.
Първото сътворение е светът, който е сътворен от Бог-Отец можем
да добавим и Богът – Майка. Този стар свят вече се дезинтегрира.
Сега е необходимо ново сътворение. Това е, което сега носи Хрис-
тос – Ново небе и Нова земя. Те могат да бъдат сътворени само с
помощта на човешките същества, развили у себе си силата на лю-
бовта. Тя е всъщност основният трансформатор на сътворението.
Любовта у човека е творецът на Новото небе и земя. Това вече не е
светът на Бог-Отец, това вече е светът на Сина, на Христос.
Тази е другата основна разлика между традиционните духов-
ни практики и християнските духовни практики. Традиционните
духовни практики се стремят да преживеят Сътворението на Бог-
Отец. Tе се стремят да преживеят космическото единство с него,
например в суфи-танците. Има обаче и друг вид преживяване. То
е християнскoто преживяване на Второто сътворение, в което
ние вече не търсим единение с космоса като цяло, но търсим
единство чрез обединение с другите хора по такъв начин, че да
създадем истински общности на братство и любов. Това е, кое-
то носи следващата славянска култура на Водолея. Не косми-
ческото съзнание както се е разбирало в миналото, но всемир-
ното братство на цялото човечество, в което всеки индивид ще
бъде напълно съзнателна единица.
При някои духовни практики на Ню ейдж – културата хората
преживяват щастие (aко използваш наркотици, това е дори много
лесно), чувстват се като братя и сестри, но те не могат да останат
такива в нормалния си ежедневен живот. Докато процесът на ис-
тинското трансформиране на нашите недостатъци в положителни
качества е много труден. И точно това е истинската духовна рабо-
та. Стремежът да отлетим високо със съзнанието си в космоса при-
надлежи на миналото. Въпрос на съвременността е да се обърнем към собствените си недостатъци и да се свържем с другарите си в
истински жизнени ситуации, в които ние трябва да разрешаваме
всички проблеми съвместно с тях. Това е истинската духовна ра-
бота и социална дейност. C тази християнска духовност е свърза-
на много дълбоко българската нация, което можем да видим както
при богомилското учение, така и в учението на Петър Дънов.
Богомилството е един изключителен феномен в европейската
история. Богомилските комуни са били духовни общества, които
не представлявали църковна организация, не са имали свещеници,
били са ръководени от посветени. Това били ясновидци, лечители,
хора, преминали през трансформация и развили висши качества.
Те са проповядвали, организирали са живота в общините, лекува-
ли са болните. Богомилските посветени са показали задачата
на България – трансформацията на злото у човека и изграж-
дането на нов тип човешки общности с помощта на силата на
любовта. Качествата, които богомилски посветени като Боян Ма-
гът и поп Богомил са развили в миналото, в бъдеще трябва да бъдат
развити от всеки българин. Tези нови българи, посветени българи,
тогава ще бъдат способни да изпълнят духовната задача на Бъл-
гария.
Тази задача е била възприета в България през X и XI век с голям
ентусиазъм. Хиляди българи тогава са станали богомили. Това не
значи, че всички те са станали посветени. Имало е само няколко
хиляди богомилски посветени в цяла Европа. Но много хиляди
българи са преминали през духовните училища на богомилските
учители. В следващия си живот тези ученици на духовните бого-
милски училища са се въплътили навсякъде в Европа и в целия
свят. Така че навсякъде по света сега можем да срещнем хора, кои-
то в миналия си живот са били български богомили. Те пренасят в
бъдещето българската мисия където и да живеят по света.
Есенцията на богомилския живот се е състоялаа в създаването
на нови социални форми: нов начин на християнски живот, на ус-
тройство на селища, на семеен живот, нов начин да се помогне на
престъпниците например. Престъпниците са били добре дошли в
богомилските общности, те са били интегрирани и превъзпитава-
ни.
Богомилите посветени са разбирали, че болестите са резултат
на отрицателни чувства. Така че, част от тяхната духовна мисия
била да покажат пътищата за изцеление. Навсякъде в България
от древността са били широко прилагани духовни и лечителски
практики – не само по времето на богомилите, cъщо и по времето
на траките. Тук от хилядолетия са известни знанията за лечебните
свойства на билките и на водата, на слънчевата светлина.
Това е било и е част от националната мисия – да се разпрос-
транят тези лечителски методи. Така че България е страна на
изцелението.
Засега индустриалният живот тук е на толкова ниско
ниво, че екологията и способностите на природата да лекува все
още са добре запазени. България може да стане духовният сана-
ториум на Европа. Oбластта на Седемте Рилски езера е прекрасен
пример за това, за подобен санаториум. Но не само Рила, цялата
страна е пълна с такива места.
Ако погледнете на страната си по този начин, смятам че това ще
допринесе да се развие новото съзнание за истинската духовната
мисия на България. Не да се възприеме американският начин на
живот който обожествява егото, но да се работи за второто сът-
ворение. И да се работи за практикуване на трансформацията на
човешкото същество, която е започнала с богомилите.
Богомилите са били преследвани и изгонени – много от тях
са достигнали до Франция. Досега във френският език е запазен
един много хубав израз: „бон булгарe“ – „добър българин“, което
означава много добър и благороден, но много беден човек. Това
не трябва да предизвиква съжаление, то е израз за похвала, един
израз да се отбележи доброто сърце на един честен, прост селянин
с добро сърце. Това е запазил геният на френския език като спомен
от катарите. Те също са били такива „bons Bulgares„ – „добри бъл-
гари“, показващи новия християнски начин на живот.
Така че нещо съществено от българския начин на живот е било
разпространено в Европа. B България почти не останали богомили.
Но техните традиции се вкоренили дълбоко в земята, в паметта на
ландшафта, били са запазени в песните и в музиката, и в танците
на богомилите. Bсички неща които Орфей развил, са били повто-
рени от богомилите по нов начин. Богомилите са имали прекрасни
песни, внасящи мир и хармония в човешкото сърце. Те са имали
танци, които са създавали чувство на общност. Те са създали музи-
кални традиции, запазили се до времето на Петър Дънов.
При Петър Дънов виждаме нов израз на всичко това, на българ-
ската духовна мисия. Така че, духовните практики от школите на
Орфей и на богомилите се завърнали, но вече по нов начин. Петър
Дънов не е създал школа за избраници. Неговата школа е била от-
ворена за всички; не само за българите, а за целия свят. Това е един
нов начин, при който Учителят кани учениците и всеки е добре
дошъл.
Новите общности на бъдещето се създават от танцуващи хора.
Това е нещо, което човечеството може да разбере. Виждам, че бъл-
гарите могат да бъдат учители в тази област на другите. Tази
духовна българска традиция трябва да стане известна в Евро-
па. Това вече се извършва.
В същото време, както казах в началото, други сили нахлуват в
България – силите на американизацията, които създават една Евро-
па, в която не остава пространство за духовност. Всички европей-
ски нации имат задачата да отстояват своите духовни традиции. От
всички европейски нации България има най-старата духовна тра-
диция. Така че бъдете бдителни за вашето духовно наследство
и го защитавайте!
Ако трябва да обобщя мнението си за значението на българска-
та духовност за бъдещето на европейската култура, бих могъл да
кажа, че духовността, проявила се в школите на Орфей, на бого-
милите и на Бялото братство (основана от Петър Дънов), е насоче-
на към осъществяване на идващата Славянска култура - Култура на сърцето, нямаща нищо общо с панслависткия модел.
Най-важните елементи на тази духовност са учението за трансфор-
мацията на човека и образуването на нови общества, в които любо-
вта ще бъде обединяващият фактор между хората.
Същественото качество на това духовно течение е установява-
нето на хармонията – в човешката душа, между хората – в техните
общности, между човека и природата. Тези отношения на хармо-
ния са следствие от съзнателната връзка на човека с духовния свят
и намират израз в музиката, песните, танца, взаимопомощта и ле-
чението.
Процесът на американизация е заплаха за духовното бъдеще на
Европа и на целия свят. За да бъдат преодоляни неговите негатив-
ните последици, духовните традиции на Западна и Източна Евро-
па, развити в езотеричните християнски школи, трябва да работят
в единство като представители на универсалната мисия на Хрис-
тос за обединение на човечеството.
Духовността, идваща от България, е работила за формиране на
гръцката култура (школата на Орфей), за формиране на свободното
християнство в Европа (богомилите) и от 1900 година е започнала
да работи за проявлението на съвременната духовност (школата
на Бялото братство). Бъдещето на Европейската култура трябва да
бъде защитено и се нуждае от хармонизиращия принос на народа на Петър Дънов.
---
"Някои тънкости на живота са невидими дори за чистите и добродетелните." - Рамаяна
|
(български)