Хари Салман: Значението на българите за Европа / Наука / Хуманитарни науки / История

Лекция на Хари Салман, изнесена на 23. 08. 2003г.
---
доц. Хари Салман е холандец, доктор на философските науки, автор на девет книги с историческа, философска и религиозна насоченост.
---

Задачата на моята лекция не е лесна – да говоря за духовната
история на България. Познавам тази страна от шест години – оби-
колих много места, изучавах българската история и научих много
от моите български приятели за мисията на тяхната страна. Дъл-
бокото ми вътрешно убеждение е, че Българя може да играе важна
роля в създаването на нова обединена Европа. Източна и Западна
Европа трябва да бъдат свързани, но по много по-различен начин
отколкото това става сега. Икономическите промени не са доста-
тъчни да обединят Европа, те дори могат да разрушат културните
и социални основи на обществото. През последните петдесет годи-
ни западноевропейците страдат от един процес на трансформация,
наречен американизация, а в последните десет години подобно
нещо се наблюдава и в страните от Източна Европа.

В процеса на американизация за нас в Холандия също е трудно
да останем свързани с духовните си традиции и със своя национален дух. Например, голяма част от нашите песни вече не се пеят,
вместо тях се слушат американски. Повечето от филмите, които
гледаме в Холандия, се правят в Холивуд. Kато културо-философ,
аз трябва да попитам: Къде е холандската култура? След Втората
световна война много традиции се загубиха напълно. Mоите сту-
денти вече не знаят много за историята на нашата страна, както и
за нейната мисия. Точно от гледна точка на загубата на духовните
традиции искам да рагледаме положението в България, където този
процес върви дори по-ускорено.

В тази страна има прекрасни традиции, прекрасна музика и
прекрасни танци, които не бива да бъдат унищожени, и над всич-
ко това – една много специфична духовна традиция. Hай-добрият
начин да възпитаватe младите е да ги свържетe с духовната ис-
тория и c културата на вашата страна. Това е основната защита
срещу американизацията.

Има нещо много особено по отношение на духовната мисия на
България в Европа. Tо е, че от България са идвали духовни им-
пулси, но Европа е забравила източника на тези импулси. Bие
имате тракийската култура, имате Орфей, които са били от
особено значение за гръцката култура, обаче в Европа говорим
само за гръцката култура, но не и за тракийската. В Западна
Европа познаваме катарите, а първоизточникът на катарите
са почти неизвестните богомили в България. Така че, много
важни неща са се случвали в България, каквото е и делото на
Петър Дънов, но малко хора в Европа знаят за тях. Важно е,
разбира се, че самите българи знаят за тези неща. Важно е, че мла-
дото поколение засилва връзката си с българската духовна тради-
ция.

Както казах, всяка нация има своя национален дух. Това е един
Архангел, който изпълнява своята задача в течение на няколко сто-
летия. Tой вдъхновява хората, които говорят съответния език, кои-
то принадлежат на тази нация. Това, което този Архангел изисква
от нацията, трябва да бъде подготвено понякога в течение на сто-
летия, понякога на хилядолетия. Това е валидно за всички нации.
Можем да проучим историята на всяка нация и да видим как тя е
подготвяна за своята духовна задача.
Искам да разгледам историята на България от гледна точка на духовната трансформация.

Когато изучаваме този велик исторически процес, трябва първо
да се спрем на траките. Името „траки“ всъщност е било име на
едно племе, което е живяло недалече от днешен Истанбул. Имало
е дузина други племена, наричани също така „траки“от гърците.
Те са били много надарени хора, със силна духовност и религиозност.
Tе са положили основата напо-късната българска култура.
Тези траки са били част от индоевропейците, които са дошли от север.
Преди тези индо-европейски скотовъдци да дойдат на Балка-
ните, тук са са живеели земеделци, които са донесли със себе си
традициите на близкия изток. Mежду тези традиции са били тан-
ците, оcoбeно танците в кръг. Те принадлежат към историческото
наследство на земеделските култури. Разбира се хората винаги са
танцували, но в различните исторически периоди са се развивали
различни танци. Типични за земеделските общности са танците в
кръг. Фактически тези общности са първите в които хората са за-
почнали да живеят заедно в селища. Живеещите преди тях ловци
не са имали постоянни жилища, обитавали са пещерите и са се
придвижвали от едно място на друго. Те са имали друг вид танци,
каквито са ловните танци.

Tанците на земеделските общности са представяли природния
цикъл, кръговрата на сезоните. В същото време танците им са да-
вали усещане за общност, за хора които живеят заедно. Кръгът на
танца е символизирал единството на селището. Танците в кръг са
били чудесен израз на чувството за природата на ранните земедел-
ци и на усета им за общност. Всъщност те са в основата на всички
народни танци, дошли до наше време.

Каква е ролята на Орфей в развитието на душата? Орфей е съз-
дал нов вид музикален израз и според мен нов вид свещен танц,
чрез които хората преживявали състояние на вътрешна хармония,
позволяваща на мислите стъпка по стъпка да се родят в човешкия
ум. Xармонията на музиката извиквала вътрешната хармония у чо-
века, в която той можел да осъзнава мислите си. Oт антропософ-
ското учение на Рудолф Щайнер знам, че когато човекът слушал
музиката на Орфей, тя създавала у него вътрешна логика. Така се
хармонизирали емоциите му. Полето на неговите преживявания се
прояснявало. Cлед емоционалните бури в душата изгрявало слън-
цето на мислещия ум.
Това е била задачата на Орфей – да покаже на малки групи от
хора възможността за изгряването на това вътрешно слънце. Мо-
жем да наречем Орфей акушерът на философията. Така траките
като нация са подготвяли гръцката култура чрез своите музикални
традиции, чрез своите песни, чрез своите мистерии. Това е било
много важна задача, свързана с Орфей. Има спорове по това дали
той е бил историческа личност. Аз мисля, че е бил историческа
личност и че е живял около 1250 години преди Христа. Според
гръцката традиция той бил роден близо до Олимп, сега това е Гър-
ция, но по онова време там са живели траки до момента в който
са били изтласкани и емигрирали в друга част на Северна Гърция.
Но там, на север от Олимп е било мястото, където Орфей установил своето светилище.
Той е работел и по цяла Тракия, създавайки групи и помагайки им да развият новото логическо мислене. Това е всъщност ясният разум, при който мисълта не е повлияна от емоциите. В музиката на траките виждам точно това. Смятам още, че Орфей е развил култови и свещени танци, които са носели подобно преживяване. Това не са дивите танци на вакханките, достигащи до изстъпление, характерни за дионисиевия култ, а хармонични танци свързани повече с Аполон.

Аполон е не само гръцки бог на слънцето, но и много важен слънчев ан-
гел, който е работел по цяла Европа за да подготви развитието на
индивидуалното съзнание чрез музика – музика, която помага на
хората да развият ясно мислене. Такъв е фундаменталният принос
на траките за развитието на европейската култура. Тракийската
култура е подготвила чрез музика нашия съвременен начин на
разбиране на света.

Всичко, станало в миналото, е част от историческия процес.
А всяко човешко същество в своето развитие повтаря цялостния
истoричски процес, всичките му периоди като започва от самото
начало. По тази причина всеки човек трябва да премине през това
което наричам „тракийска трансформация на съзнанието“, да хар-
монизира емоционалната си сфера и сетивните си възприятия и да
развие своето ясното логично мислене.
Това тракийско наследство – връзката с музиката, танца и пее-
нето – е част от българския национален характер.

Това беше първата част от моя анализ, посветена на ролята
на Орфей. Сега искам да премина към богомилите.
Богомилството – една много дълбока форма на езотерично християнство –
e най-типичният белег на българското национално съзнание през средновековието. Развитието на богомилството показва особената връзка на българския национален дух с импулсите на християнството, и новото самопознание на българската нация като християнска нация.

В миналото нисшето човешко естество е било подтискано в окултните школи. Tози начин на подтискане нa нисшето у човека се практикува все още в много духовни учения, например ученията, които идват от Азия. Така обаче нямаме възможност да трансформираме нисшите сили у себе си във висши. А именно това Христос е направил възможно за човечеството. Езотеричното християнство е духовна практика, при която ние се вглеждаме в себе си за да видим своите недостатъци и да ги трансформираме.
Вторият нов елемент в християнството е идеята за Второто сътворение.
Свети Павел говори за Първото и Второто сътворение.
Първото сътворение е светът, който е сътворен от Бог-Отец можем
да добавим и Богът – Майка. Този стар свят вече се дезинтегрира.
Сега е необходимо ново сътворение. Това е, което сега носи Хрис-
тос – Ново небе и Нова земя. Те могат да бъдат сътворени само с
помощта на човешките същества, развили у себе си силата на лю-
бовта. Тя е всъщност основният трансформатор на сътворението.
Любовта у човека е творецът на Новото небе и земя. Това вече не е
светът на Бог-Отец, това вече е светът на Сина, на Христос.
Тази е другата основна разлика между традиционните духов-
ни практики и християнските духовни практики. Традиционните
духовни практики се стремят да преживеят Сътворението на Бог-
Отец. Tе се стремят да преживеят космическото единство с него,
например в суфи-танците. Има обаче и друг вид преживяване. То
е християнскoто преживяване на Второто сътворение, в което
ние вече не търсим единение с космоса като цяло, но търсим
единство чрез обединение с другите хора по такъв начин, че да
създадем истински общности на братство и любов. Това е, кое-
то носи следващата славянска култура на Водолея. Не косми-
ческото съзнание както се е разбирало в миналото, но всемир-
ното братство на цялото човечество, в което всеки индивид ще
бъде напълно съзнателна единица.

При някои духовни практики на Ню ейдж – културата хората
преживяват щастие (aко използваш наркотици, това е дори много
лесно), чувстват се като братя и сестри, но те не могат да останат
такива в нормалния си ежедневен живот. Докато процесът на ис-
тинското трансформиране на нашите недостатъци в положителни
качества е много труден. И точно това е истинската духовна рабо-
та. Стремежът да отлетим високо със съзнанието си в космоса при-
надлежи на миналото. Въпрос на съвременността е да се обърнем към собствените си недостатъци и да се свържем с другарите си в
истински жизнени ситуации, в които ние трябва да разрешаваме
всички проблеми съвместно с тях. Това е истинската духовна ра-
бота и социална дейност. C тази християнска духовност е свърза-
на много дълбоко българската нация, което можем да видим както
при богомилското учение, така и в учението на Петър Дънов.

Богомилството е един изключителен феномен в европейската
история. Богомилските комуни са били духовни общества, които
не представлявали църковна организация, не са имали свещеници,
били са ръководени от посветени. Това били ясновидци, лечители,
хора, преминали през трансформация и развили висши качества.
Те са проповядвали, организирали са живота в общините, лекува-
ли са болните. Богомилските посветени са показали задачата
на България – трансформацията на злото у човека и изграж-
дането на нов тип човешки общности с помощта на силата на
любовта. Качествата, които богомилски посветени като Боян Ма-
гът и поп Богомил са развили в миналото, в бъдеще трябва да бъдат
развити от всеки българин. Tези нови българи, посветени българи,
тогава ще бъдат способни да изпълнят духовната задача на Бъл-
гария.

Тази задача е била възприета в България през X и XI век с голям
ентусиазъм. Хиляди българи тогава са станали богомили. Това не
значи, че всички те са станали посветени. Имало е само няколко
хиляди богомилски посветени в цяла Европа. Но много хиляди
българи са преминали през духовните училища на богомилските
учители. В следващия си живот тези ученици на духовните бого-
милски училища са се въплътили навсякъде в Европа и в целия
свят. Така че навсякъде по света сега можем да срещнем хора, кои-
то в миналия си живот са били български богомили. Те пренасят в
бъдещето българската мисия където и да живеят по света.
Есенцията на богомилския живот се е състоялаа в създаването
на нови социални форми: нов начин на християнски живот, на ус-
тройство на селища, на семеен живот, нов начин да се помогне на
престъпниците например. Престъпниците са били добре дошли в
богомилските общности, те са били интегрирани и превъзпитава-
ни.

Богомилите посветени са разбирали, че болестите са резултат
на отрицателни чувства. Така че, част от тяхната духовна мисия
била да покажат пътищата за изцеление. Навсякъде в България
от древността са били широко прилагани духовни и лечителски
практики – не само по времето на богомилите, cъщо и по времето
на траките. Тук от хилядолетия са известни знанията за лечебните
свойства на билките и на водата, на слънчевата светлина.
Това е било и е част от националната мисия – да се разпрос-
транят тези лечителски методи. Така че България е страна на
изцелението.

Засега индустриалният живот тук е на толкова ниско
ниво, че екологията и способностите на природата да лекува все
още са добре запазени. България може да стане духовният сана-
ториум на Европа. Oбластта на Седемте Рилски езера е прекрасен
пример за това, за подобен санаториум. Но не само Рила, цялата
страна е пълна с такива места.
Ако погледнете на страната си по този начин, смятам че това ще
допринесе да се развие новото съзнание за истинската духовната
мисия на България. Не да се възприеме американският начин на
живот който обожествява егото, но да се работи за второто сът-
ворение. И да се работи за практикуване на трансформацията на
човешкото същество, която е започнала с богомилите.

Богомилите са били преследвани и изгонени – много от тях
са достигнали до Франция. Досега във френският език е запазен
един много хубав израз: „бон булгарe“ – „добър българин“, което
означава много добър и благороден, но много беден човек. Това
не трябва да предизвиква съжаление, то е израз за похвала, един
израз да се отбележи доброто сърце на един честен, прост селянин
с добро сърце. Това е запазил геният на френския език като спомен
от катарите. Те също са били такива „bons Bulgares„ – „добри бъл-
гари“, показващи новия християнски начин на живот.

Така че нещо съществено от българския начин на живот е било
разпространено в Европа. B България почти не останали богомили.
Но техните традиции се вкоренили дълбоко в земята, в паметта на
ландшафта, били са запазени в песните и в музиката, и в танците
на богомилите. Bсички неща които Орфей развил, са били повто-
рени от богомилите по нов начин. Богомилите са имали прекрасни
песни, внасящи мир и хармония в човешкото сърце. Те са имали
танци, които са създавали чувство на общност. Те са създали музи-
кални традиции, запазили се до времето на Петър Дънов.

При Петър Дънов виждаме нов израз на всичко това, на българ-
ската духовна мисия. Така че, духовните практики от школите на
Орфей и на богомилите се завърнали, но вече по нов начин. Петър
Дънов не е създал школа за избраници. Неговата школа е била от-
ворена за всички; не само за българите, а за целия свят. Това е един
нов начин, при който Учителят кани учениците и всеки е добре
дошъл.

Новите общности на бъдещето се създават от танцуващи хора.
Това е нещо, което човечеството може да разбере. Виждам, че бъл-
гарите могат да бъдат учители в тази област на другите. Tази
духовна българска традиция трябва да стане известна в Евро-
па. Това вече се извършва.
В същото време, както казах в началото, други сили нахлуват в
България – силите на американизацията, които създават една Евро-
па, в която не остава пространство за духовност. Всички европей-
ски нации имат задачата да отстояват своите духовни традиции. От
всички европейски нации България има най-старата духовна тра-
диция. Така че бъдете бдителни за вашето духовно наследство
и го защитавайте!

Ако трябва да обобщя мнението си за значението на българска-
та духовност за бъдещето на европейската култура, бих могъл да
кажа, че духовността, проявила се в школите на Орфей, на бого-
милите и на Бялото братство (основана от Петър Дънов), е насоче-
на към осъществяване на идващата Славянска култура - Култура на сърцето, нямаща нищо общо с панслависткия модел.
Най-важните елементи на тази духовност са учението за трансфор-
мацията на човека и образуването на нови общества, в които любо-
вта ще бъде обединяващият фактор между хората.
Същественото качество на това духовно течение е установява-
нето на хармонията – в човешката душа, между хората – в техните
общности, между човека и природата. Тези отношения на хармо-
ния са следствие от съзнателната връзка на човека с духовния свят
и намират израз в музиката, песните, танца, взаимопомощта и ле-
чението.

Процесът на американизация е заплаха за духовното бъдеще на
Европа и на целия свят. За да бъдат преодоляни неговите негатив-
ните последици, духовните традиции на Западна и Източна Евро-
па, развити в езотеричните християнски школи, трябва да работят
в единство като представители на универсалната мисия на Хрис-
тос за обединение на човечеството.
Духовността, идваща от България, е работила за формиране на
гръцката култура (школата на Орфей), за формиране на свободното
християнство в Европа (богомилите) и от 1900 година е започнала
да работи за проявлението на съвременната духовност (школата
на Бялото братство). Бъдещето на Европейската култура трябва да
бъде защитено и се нуждае от хармонизиращия принос на народа на Петър Дънов.

---
"Някои тънкости на живота са невидими дори за чистите и добродетелните." - Рамаяна

Милото то:) за него тамплиери, Дънов и НЛО са манджа от една паничка.

Малко от Дънов:

ЧОВЕШКОТО ТЯЛО
УСТРОЙСТВО
Всичко, което Бог е създал, съществува в миниатюр й в човека.
Всеки човек е някаква струна от Божествения инструмент и върху нея свирят с лъка си разумни същества.
Тялото на човека е резултат на Божествената енергия. Тя е създала сегашния човешки организъм.
Човек има 12 тела, но засега функционират само четири: физическото, на сърцето (чувствата), третото — на ума, и четвъртото — на разумния, на причинния свят. Другите осем тела са в зачатьчно състояние. За в бъдеще те ще се проявят. Като влезете в духовния свят, ще се проявят още четири, а като влезете в Божествения свят, ще се развият и останалите четири. Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека. Колкото са важни умьт и сърцето, толкова е важно и тялото. То представлява среда, почва, от която черпим силите на живота.
Тялото представлява една Божествена дреха, която постоянно се подновява. На всеки седем години тялото се изменя. Благодарение на тази постоянна обмяна човек се чувствува здрав и бодър.
Духовното тяло сега се строи, то не е завършено — челото, носът, устата, костите, черепът, умът, ръцете не са завьршени. Астралната ръка сега се изработва, астралният свят се сгъстява, приготовлява се за по-висш живот, по-пречистен. Сега той е в нещо като водно състояние.
По форма човек е конусообразен: горе, при раменете, е по-широк, а долу е по-тесен. Това показва слизане на човека във физическия, т.е. в материалния свят.
Главата на човека е плод на културите, през които е минал като човек. Тялото му е плод на животинските култури— резултат на дейността на животните. Материята е резултат на дейността на растенията. Когато- е бил във фазата на растение, човек е създал материалите за съграждане на своето тяло, когато е бил във фазата на животно, той е създал тялото си и когато е дошъл до фазата на човек, създал е главата и лицето си. Бог е вдъхнал в човека дихание и той станал жива душа.
Материята, от която човек е създаден, се различава от материята на всички други животни и същества. Формите, от които всяко едно животно е създадено, са от специални сили, от специална материя. Тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Всеки човек е създаден от специален род материя. В някои хора има повече злато в кръвта, в други — повече сребро, в трети — желязо, в четвърти — мед и т.н. Златото в кръвта не е повече от една десетмилионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека. Ако учените искат да открият това злато с везните, които имат,никога няма да го открият,но в кръвта на някои хора го има, и то е мощно като въздействие. Има известен род материя, от която ако имахме в кръвта, бихме вършили чудеса. Първичната материя, от която е създаден светът, е била хиляда пъти по-рядка от тази на водорода. Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били така мощни, че ако днес би могло да се добие само един грам от нея, всички индустриални предприятия, които съществуват в света, ще работят.три хиляди години ден и нощ.
Според окултната наука материята, от която човек е направен, не е взета само от Земята. Тази материя, от която човек е направен първоначално — космическият човек— неговата материя е взета от цялата Вселена, от всички слънца и планети по една малка част и сглобено сегашното тяло.
На основание на това каква част от планетата сме взели, тази материя е свързана с нас и тя има влияние върху нас. Каквато и колкото материя сме взели от планетите, такова и въздействие те оказват върху нас, във физическо и психическо отношение.
Колкото по-добър, по-разумен и по-силен е човек, толкова по-здраво и по-фино са изработени неговите органи. Материята им е по-фина, по-доброкачествена, Такъв човек наричаме здрав и организиран. Както облеклото отговаря на вътрешните качества и на културата на човека, така и устройството на неговите външни и вътрешни органи отговаря на силите в неговия организъм.
Органите на човешкия организъм са създадени от известни добродетели — следователно всяко заболяване на някои от органите оказва влияние върху онази добродетел, която го създава,За да се поддържа човешкото тяло, знаете ли колко същества страдат и дават живота си за него! Затова нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше. Всичко, което имате, не е ваше. Всичко, което имате, не е ваше, а на БОГА. Ще кажете: „Господи, благодаря Ти, че Си ме турил вътре в това Твое тяло."
Всеки орган има двойна служба: външна и вътрешна, т.е. материална и духовна. Истината в 'най-простата си форма е необходима за възстановяване на равновесието в организма: тя държи храносмилателната система в изправност. Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да .направи човека здрав. Правдата държи в изправност дейността на сърцето и на белите дробове. Дето правдата отсъствува, там има меланхолия.
Нормално развит човек е онзи, в мерките на когото има правилно съотношение между височината и широчината, между ръцете и краката, между главата, трупа и крайниците. Между числата, които определят отделните части на човешкото тяло, непременно трябва да има известно съотношение. Измени ли се едно от тия числа, едновременно с него се променят и останалите.
Човек, ако знае как да мисли, може да направи, да построи едно съвършено тяло и едно красиво съвършено лице.
Ходилата на краката у правилно развитите мъж или жена трябва да съставят 1/6 част от ръста; лицето трябва да състави 1/10 част от ръста; гърдите — 1/4; дължината на ръката до китката — 1/10.
Челото е мярка, с която Бог мери. Носът е мярка, с която ангели мерят. Брадата е мярка, с която човек мери. Веждите на човека трябва да бъдат толкова дълги, колкото е дълъг носът. Устата трябва да бъде толкова голяма, колкото са дълги веждите. Това са мерки, взети от природата. Изобщо, горната част на човека, гърдите именно трябва да бъдат широки, а кръстът и коремът трябва да бъдат деликатни, тънки.
Колкото по-широк е мозъкът на човека, толкова по-голяма е неговата издръжливост на физическия свят. Широчината на мозъка отговаря на широчината на бедрата в жената. Дължината на мозъка отговаря на раменете в мъжа. Хора с широки рамене са мъже, безразлично дали са в женска, или в мъжка форма. Жена с широки рамене е повече мъж, отколкото жена. Мъж с широки бедра е повече жена, отколкото мъж.
Във физическото тяло, в астралното тяло, в менталното и причинното тяло функционира сегашното съзнание на човека. Има и други тела в човека, но те са в застой. Има някои органи във физическото тяло, които съответствуват на тези от другите тела. Например мозъкът съответствува на умственото тяло. Симпатичната нервна система, или стомашният мозък, съответствува на духовното тяло. Черният дроб, далакът и стомахът съответствуват на нисшите полета на астралното тяло. Ако е разстроен черният дроб, чувствата няма да функционират правилно, ще сте мрачни, неразположени. Черният дроб спомага за храносмилането и ако образувалите се отрови не преминат в стомаха, ще влязат в кръвта и ще предизвикат разстройство в астралното тяло. Тогава силите на астралното тяло няма да минават правилно във физическото тяло. Разстрои ли се черният дроб, и паметта отслабва. После ще дойде и неврастенията, понеже косвено този орган влияе на симпатичната нервна система. Щом се спъне някоя функция на някой орган от една система, той повлиява и на другите. Ако вие не контролирате вашите чувства, те ще разстроят черния дроб, а черният дроб ще разстрои целия ви организъм.
Всеки елемент има определено място в човешкия организъм;например мястото на кислорода е в кръвта на човека, на азота — в мозъка, в нервната система; на водорода — в стомаха; на въглерода — в костите.
Всички органи у човека са създадени съобразно неговия характер, съобразно неговата душа. Каквато е душата на човека, такова е и.цялото му тяло; какъвто е умът, такива са и очите му; каквото е сърцето му, такава е и устата му; какъвто е носът, такава е и интелигентността; каквито са краката, такива са и добродетелите му; каквито са ръцете му, такава е и неговата правда.
Службата на стомашната система във физическия свят е да смила храната, а в духовния — да разгради страстите и нисшите желания на човека чрез смилане. Да ги надроби на ситно и да ги изпрати нагоре към огнището. Във физическия свят сърцето и дробовете пречистват кръвта, а в духовния— те са мехът и огнището, през които трябва да минат желанията на човека, да се отдели чистото от нечистото. Мозъчната система отправя заповедите си към различните органи за службата, която те трябва да изпълняват. В духовния свят мозъкът определя службата и мястото на всички мисли в човека. Не смесвайте чистите мисли с нечистите. Мисълта е свързана с желанията, желанията — с действията, а действията — с последствията. Както мозъкът, така и сърцето и дробовете имат двояка функция: физиологическа и психическа. Сърцето пречиства не само кръвта, но и чувствата. Дробовете пречистват не само въздуха, но те са олтар, на който мислите, чувствата и желанията на човека се пречистват. На този олтар гори жертвеникът на свещения огьн, който пречиства и калява нещата.
Всеки орган, всяка система в човека имат отношение към неговия живот. Например стомахът има отношение към физическия живот на човека. Когато оправи материалните си работи, стомахът му работи добре. Щом ги обърка, и стомахът му се разстройва. При това, забелязано е, че човек може да бъде физически здрав, без да е силен. Значи силата иде от друго място. Откъде иде силата на човека? От белия дроб. Силен човек е онзи, който диша правилно. Стомахът пък доставя необходимите материали за съграждането на човешкото тяло, т.е. на физическия човек. Когато строят къща, преди да започнат нейния строеж, построяват малки барачки, в които складират дъски, вар и др. Стомахът може да се уподоби именно на тия барачки. В него се складира градивният материал, който впоследствие се разпределя по целия организъм.
Чрез белия дроб човек се свързва с херувимите. Ето защо, като дишате, мислете за тези духове и за тяхната мъдрост. Значи, мъдростта се придобива чрез дишането. Чрез сърцето си човек се свързва с друга йерархия, наречена „престоли", т.е. Божествен разум. Биенето на сърцето показва, че сме свързани с тази йерархия. Чрез стомаха той е свързан с други йерархии — същества на благородството.. Ето защо, като се нахрани, човек става по-разположен, по-добър, по-благороден, готов на жертви. От стомаха се отива в черния дроб, чрез който човек се свързва с друга йерархия,наречена „власти", или Божествената сила. Чрез жлъчката човек е свързан със съществата на доброто. Когато жлъчката е в нормално сьстояние, добротата и любовта се увеличават. Ако омразата се увеличава, любовта се намалява. Това е закон, който регулира отношенията между силите. Никой не може да избегне този закон. След черния дроб се отива в далака, чрез който човек се свързва с друта йерархия — „началствата", наречени Божествена правда и победа в света. Друга йерархия са архангелите, същества на Божията слава. Те ръководят народите. Те имат отношение към бъбреците. Най-после стигаме до йерархията на ангелите, които са основа на живота. Днес мисълта се проявява чрез мозъка, чувствата — чрез симпатичната нервна система, в тъй наречения слънчев възел, който неправилно наричат сърце. Волята се проявява чрез ръцете и краката. Три фактора вземат участие в храненето на човека. Първият фактор е стомахът. Той доставя материалната храна на целия организъм. Вторият фактор е белият дроб, който приема въздуха от устата и чрез него пречиства, т.е. окислява кръвта. Третият фактор, е мозъкът, който изпраща- енергиите по цялото тяло. Храносмилането се отразява върху кръвообращението; кръвообращението — върху дихателната система;- дихателната система — върху нервната, а тя — върху мозъка, седалище на мисълта. Мозъкът, нервната система не са мястото, дето се създава мисълта — те само възприемат и обработват мисълта. Има един висок свят, дето мислите се създават, и оттам се изпращат в нашия свят чрез мозъка и нервната система, проводници на тия мисли. Принципът на ума се обуславя от мозъчната нервна система, в която главна роля играят мозъкът, нервите и сетивата на човека..Принципът на сърцето, или силата на чувствителността, са свързани с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна система. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност — разума — е сила, която се проявява чрез двигателната система. Човек е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните части на тялото си.
Множественият свят, това е главата на човека. Духовният свят, това са неговите дробове, неговото сърце, което пулсира и движи кръвта, а физическият, материалният свят е човешкият стомах. Следователно човек трябва да знае, че живее едновременно в трите свята.
Човек се отличава от всички животни по своята глава. Тя представя първия свят. Вторият негов свят започва от шията, обхваща гръдния кош със сърцето, белите дробове и част от стомаха. Третият свят започва от стомаха надолу и обхваща червата,черния дроб и бъбреците. Физическият свят е стомахът на човека, който е съставен от три области: ад — дебелите черва, чистилище — тънките черва, и рай — самият стомах. Духовният свят, това е белият дроб, съставен от две крила: дясно — през което доброто минава, и ляво — през което злото минава. Дясното крило на белия дроб представя рай, лявото — ад.
Главата на човека, в която се вмества мозъкът, представя Божествения свят. Предната част на главата — челото и горната част, са доброто, раят в човека. Задната част на главата е адът в човека. Значи човек живее едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят.
Здравето почива на един закон, на една жлеза, която се намира под лъжичката на човека. Ако ти свържеш тази жлеза със слънчевата енергия, ако знаеш кога изтичат тези благотворни енергии, ще имаш резултати. Всеки човек, който може да тури тази своя жлеза в контакт със слънчевите енергии, той може да живее на земята, колкото иска. А ако иска да развие своя ум, трябва да свърже тази жлеза сьс светлинните енергии, които идват от месечината, и енергиите, които съществуват в мозъка, понеже енергията, която мозъкът държи, е от съвсем друго,поле. Умът на човека може да му служи само за този свят. Ние със сърцето си познаваме другия това, което умът мисли за другия свят, не е вярно. За вътрешния свят това, което сърцето мисли, е вярно, затова духовния свят ние ще го изучаваме чрез силата на нашето сърце.
Първото нещо, което се забелязва в нашия организъм, е, че в него има. ред, взаимност при общата дейност и хармония между всички работници, които познават своята работа много добре. В организма не е гонят частни цели. Тук се гони една обща цел, едно общо благосъстояние, на което човек се радва. Тук е тайната на общия успех. В този организъм няма своеволие, няма произволни действия, в него владее единството. И когато една от съседните клетки заболее и страда, всички други клетки й съчувствуват и бързат да премахнат по някакъв начин злото. Вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тя съществува, силите в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония,която наричаме здраве. Преобладаващите черти на характера дават форма на ухото, форма на очите, на веждите, на косата — дали е тънка или, дебела, на пръстите — дали са къси, или дълги.
Съставът на слюнката всеки момент се мени и определя промените, които стават в психиката на човека. Това е наука, която ще се изучава в бъдеще.
В едно от посланията си Павел казва: „С плътта си служа на греха, а с духа си — на закона на Любовта, Кой ще ме избави от това положение?" Никой няма да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си.
Щом имаш плът, ще ядеш, ще спиш, ще работиш.
Щом имаш дух, ще работиш с него в духовния и в Божествения свят..
Доброволно или насила, човек служи и на плътта си и на духа си.
Каквото и да се говори, каквото и да се пише в свещените книги, невъзможно е човек да се освободи от естеството на своята природа. Борбата между плътта и духа винаги е съществувала и ще съществува. Животьт на духа и животьт на плътта колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие.
Без живота на плътта не може да има никакво развитие. Не се страхувайте от плътта, но гледайте да я подчините да слугува на духа. Възпитавайте плътта си във всяко направление.
Според индусите акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува. От нея се образуват всички форми. Тя е нещо, което седи неподвижно на едно място. Тяв мяза на голям аристократ, който не работи, а вечно почива. Втората същина е праната, която вечно съществува. Това е силата, от която излизат електричеството и магнетизмът. Тя създава техните форми. Етерът, въздухът, водата, кометите, всички планети излизат все от праната и акаша. Зад праната и зад акаша седи нещо друго, което ние не знаем какво е, каква е неговата същина. За да се ползува от праната, човек трябва да изучава нейните закони, защото от неправилното разпределение на праната в човешкото тяло произлизат различни болести: главоболие, туберколоза, лошо храносмилане и др.
Ако в мускулите не е правилно разпределена, явява се ставен ревматизъм.
Науката за праната има за цел да разпредели тази енергия равномерно между всички органи и клетки, за да не страдат. Човек не може да има здрав организъм, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго, освен метод за акумулиране на праната. Защо човек трябва да постъпва правилно? За да може да събере праната и да я употреби правилно.
Ако умът, сърцето и волята ти не работят както трябва, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима.

___