|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Истината за Батак
|
|
| Автор |
mihailo () |
| Публикувано | 21.05.07 20:38 |
|
|
През 1892 г. е публикуван "Природо-туристическият наръчник за начинаещи патриоти - В недрата на Родопите” от Иван Вазов, в който народният поет обширно се занимава с националното значение на клането в Батак като български Хиос и в заключение на което патетично описва монументалната картина на поляка Антони Пиотровски “Баташкото клане”, рисувана през 1892 г. и изложена на първото българско национално изложение в Пловдив, също през 1892 г.
Какви са причините, породили съдбовното вторачване не в трагедиите на села като Ветрен, Брестовица, Козарско, Дребско, Станица, Царово, Баня, Стрелча, Сопот, Карлово, Злокучане, Бяга, Акънджи, Попенци, Кула, Лесичево, Ляхово и на още около 80 други селища, а само и единствено в тази на Батак.
Нека хвърлим един поглед на картината:
На нея Пиотровски е изобразил момента след клането. На фона на нощния небосвод пламъците на горящи къщи обгръщат сцената с драматична светлина.
Главното действие се разиграва на левия бряг на река, деляща композицията по диагонал. На брега около мъртвите тела на млади жени са насядяли група мъже, докато две жени в левия ъгъл на картината претърсват куп дрехи за ценности.
Тях Пиотровски е характеризирал чрез кърпи, покриващи главата и лицето и оставящи само един процеп за очите, очевидно като мюсюлманки. По същия начин художникът е постъпил и с атрибутивното определение на мъжете, изобразявайки ги с чалми и фесове.
За разлика от диференцираното етнографско изображение на героите в тази част на картината, която сякаш е прецизно изследване на модните течения на Балканите през XIX в., жертвите в дясната част на картината не притежават никакви религозни, етнически или други признаци на идентичност. Техните похотливо оголени тела носят единствено признака на сексуално насилие, което очевидно е предшествало смъртта им.
За разлика от характеристиката на мюсюлманската група, ролята на женските тела – всичките млади, красиви и белокожи – е обобщена и идеализирана. Те образуват символичната част на художествената концепция, която е основана на антитезата: похитители, мюсюлмани, мъже – жертви, християнки, жени.
В биографията си, завършена през 1911 г., Пиотровски пише, че нарисувал картината, след като прочел описанието на клането в Батак в “Записките‛ на Захарий Стоянов.
Ето защо в българската изкуствоведческа литература произведението се оценява най-вече като “ценен образен документ”.
И действително Стоянов завършва епохалния за българската нация исторически очерк от приблизително хиляда страници с описанието на героичната отбрана и кървавата трагедията на батачани.
Но за съжаление “Записките” – както от съдържателна, така и от хронологическа гледна точка – не са могли да послужат като историко-литературен извор за Пиотровски, тъй като те разглеждат основно героичната отбрана на Батак и смелата борба на българите, които проливат кръвта си за свободата на народа.
Никъде Стоянов не говори за невинно изклани или изнасилени баташки жени, а по-скоро грижливо заобикаля темата, за разлика от картината, която предполага точно обратната интерпретация.
Другата и много по-решаваща причина, говореща против твърдението на Пиотровски, е фактът, че първото издание на “Записките” е било публикувано в три части.
Първата част, посветена на въстанието в Ески Заара (Стара Загора), е отпечатана през 1884 г. В нея Батак не се споменава нито веднъж.
Втората част излиза от печат през 1887 г. и описва подготовката и протичането на Априлското въстание, като в нея Батак се споменава в едно единствено изречение.
А третата, която завършва с описанието на случилото се през 1876 г. в Батак на около тридесет страници, излиза през ноември 1892 г.
Но как “Записките‛ са могли да послужат на Пиотровски като литературен образец, когато картината е била изложена на националното изложение в Пловдив още през август, т. е. три месеца преди нейният “първоизвор” да бъде издаден?
Защо художникът назовава “Записките‛ на Стоянов като извор за картината си, след като очевидно не са били такъв? И кой е същинският му извор?
В основата на картината лежи репортажът на МакГахан от 2 август 1876 г., с който Пиотровски – владеещ между другото и немски и френски – е имал възможност да се запознае на поне няколко езика.
За зверствата в Батак МакГахан обвинява нередовните османски войски: “Не черкезите, както се смяташе, са извършили тази касапница, а най-вече нередовните башибозуци от околните турски села”. В репортажа на МакГахан всъщност фигурира предварително всичко онова, което Пиотровски по-късно е превел в образен вид – “купът” от женски тела, всички съблечени по риза, някои от тях обезглавени, както се вижда в долния десен ъгъл на платното, бреговете покрай реката покрити с трупове и техните главорези, нередовните башибозуци от околните села.
Но щом МакГахан е очевидният извор на Пиотровски, защо той назовава Захарий Стоянов като автор на литературния си образец?
От автобиографията на Пиотровски разбираме, че след като се вдъхновил за картината си, прочитайки “Записките”, художникът отишъл специално в Батак, при това придружен от някой си пловдивски фотограф на име Кера.
"Четейки историята на българското въстание, – пише Пиотровски – написана от Захари Стоянов, срещнах описанието на клането в Батак. Реших да нарисувам картина. За тази цел заминах за Филипопол, оттам взех със себе си фотографа Кера – грък, и с него потеглихме за Батак. За целта на нашето пристигане, т. е. за фотографирането на града, жителите му и тъжните доказателства за клането, ни бе обещана пълна подкрепа. Няколко по-млади хора бяха изпратени до околните помашки селца да докарат най-свирепите колячи от 1876 г.
След няколко часа пристигнаха на магарета или малки кончета над десетина от тях. Бяха облечени по турски, доста окъсани и мръсни. Направихме няколко, 15-16 снимки, в това число и на църквата, в която и до днес лежат костите на множество избити. Инсценирахме сцената на клането при училището.
Християните наклякаха, скръстиха ръцете си, а помаците, навили ръкавите на своите турски дрехи, стояха разкрачени, държейки в ръце ятагани, кинжали и саби. Някои дори се стараеха да придадат жесток израз на лицата си. Струваше ми се, че наистина всеки момент ще се пролее кръв. Върнах се в Краков с материали за картината и след няколко месеца изпратих картината си “Баташкото клане” за Филипопол на българското национално изложение."
Историческия музей в Батак, чиято експозиция в голямата си част е посветена на въстанието и клането, сякаш преди и след него селището не е имало история.
Музейната концепция, датираща от 1976 г., в същността си представлява безкраен колаж от образи под формата на черно-бели репродукции на фотографии и картини от всякакъв род и време, сред които и вече познатата картина на Пиотровски.
Измежду богатия снимков материал се намират и интересни от художествена гледна точка мотиви на пощенски картички, които са били отпечатвани в големи тиражи, за да популяризират името на селището, свързано със зловещото клане.
Една от тях показва вътрешността на църквата “Св. Неделя”. На мястото на иконостаса се намира голям шкаф, зад чийто витрини се виждат множество наредени грижливо черепи.
Пред витрините е подреден натюрморт от рода на класическия ванитас, около който седят две забрадени жени. Над така изкусно аранжираните кости се намира табло, на което с човешки кости е написано:
“Останки от 1876 г.”
С малки изменения в мотивите, но все така с неизменното табло, картичките са се произвеждали до 40-те години на XX век, като на една от късните и може би най-известни картички възрастна жена облечена в черно е седнала пред входа на църквата и е заобиколена от множество човешки черепи.
Според колективната памет жената на снимката е Марга Горанова – съпруга на предводителя на баташките въстаници Петър Горанов. Роднини, близки и приятели изпращали картичките, на чийто гръб винаги пише “Спомен от Батак‛, към всички краища на България.
Но две фотографии в музея особено привличат вниманието. Едната - автентична снимка на прословутите с жестокостта си башибозуци, показва единадесет мъже с чалми и две фланкиращи ги мулета и носи краткото заглавие “Башибозуци от Доспатско". За съжаление не е споменато нито името на автора, нито годината на създаването й.
Другата фотография изобразява вътрешността на църква, на чийто под сред множество тленни останки коленичи женска фигура. В дъното на помещението до иконостаса се намира младо момче, зареяло поглед в пространството, а вляво пред един от стълбовете на арката се намират други три женски фигури.
Фотографията носи заглавието “Историческата църква в Батак след Априлското въстание”.
Същата фотография се намира и в църквата в Батак, която е същевременно и музей. Там тя носи подобно заглавие, но този път е назован и авторът – Димитър Кавра, както и годината на нейното създаване – 1878.
Покрай тези снимки най-известната, която е репродуцирана стотици пъти в исторически трудове или фотографски албуми, посветени на априлското въстание най-често тя носи заглавието “Оцелели след клането батачани през 1878” и също се приписва на Димитър Кавра.
На нея се виждат около 50-тина мъже, жени, деца и старци пред училищната сграда, финансирана от помощния фонд на Лейди Странгфорд и построена по плановете на протестантския мисионер Джеймс Кларк през 1877 г. на мястото на опожареното през 1876 г. училище.
Между 1878 и 1892 г. двама пловдивски фотографи на име Кавра и Кера, и двамата от гръцки произход, са снимали в Батак, като Кера е бил ангажиран от Пиотровски, докато Кавра явно е действал на собствени начала.
Прави впечатление съвпадението не само в тематичния интерес, в местожителството и в етническия произход на фотографите, а и в буквите, от които се състоят двете имена.
През разглеждания тук период в Пловдив са регистрирани три фотографски ателиета – на братята Кацарови, на Георги Данчов и на Димитър Кавра.
В архивите на художника в Краков и Варшава до този момент не са открити описаните от Пиотровски снимки. Ето защо се налага да се задоволим с малкото, което имаме и да разгледаме например снимката на оцелелите след клането батачани по-подробно. Някаква що годе подредба на хората, изобразени на нея, не се забелязва. Доколкото позволява качеството на репродукцията, можем единствено да разпознаем множество деца в най-различни пози на преден план, зад тях мъже на различна възраст, както и няколко жени със забрадки, типични за онова време.
Освен тези жени, в лявата част на снимката се виждат други забрадени женски фигури, седящи до едно легнало пред тях по корем момченце. Тази твърде неподредена подредба за една групова фотография може да се тълкува като знак за това, че хората са снимани в момент на заемане на местата си, посочени им от фотографа Кавра.
Но точно тази неподреденост издава нещо друго и то е естеството на терена, върху който са стъпили хората. Ако наблюдаваме покачването и снишаването на общият силует на групата, то тя явно се намира върху доста неравна местност, притежаваща спад от ляво на дясно, като в ниската си част завършва на брега на река.
От реката се вижда само малка част, защото е скрита зад фигурите, но нейното логично продължение в перспектива би деляло снимката по диагонал. Освен това на покачващия се отсрещен бряг, който ясно се вижда в дясната част на снимката, се разпознават няколко дървени колиби.
Едно сравнение на снимката с картината на Пиотровски показва, че двете притежават поразяваща прилика. И двете имат идентични композиционни постройки. Основното действие и в двата случая се разиграва на левия бряг на река, като силуетите на двете групи съответно показват спад отляво надясно по посока на реката.
Дървените колиби на десния бряг – на снимката все още непокътнати – на картината вече горят. Могат да бъдат посочени и други паралели, като например двете забрадени жени в предния ляв план, подпрели глави на ръцете си – на снимката те са все още селянки без определени белези на идентичност, на платното Пиотровски е направил от тях жени с мохамеданско вероизповедание.
В десния край на снимката една фигура прави особено впечатление не само защото е отделена от групата. Най-вероятно това е мъж, който е подпрял дясната си ръка върху десния си крак и в нея държи продълговат предмет с формата на ятаган или меч. Той е опрял оръжието си на нещо като дръвник, а лявата си ръка е подпрял на кръста. Ръкавите му са запретнати, а на главата си носи чалма. Пред мъжа с ятагана и чалмата е коленичило момче, а негови връстници сякаш чакат реда си. Но какво търси един мъж с чалма и положен на дръвник ятаган при оцелелите батачани през 1878 г.?
От описаното става достатъчно ясно, че тази фотография е плод на онази инсценировка на клането пред училището, която Пиотровски е описал в автобиографията си.
Това означава също, че снимката не е правена през 1878 г., а – както Пиотровски пише – много по-късно, т. е. няколко месеца преди изложението в Пловдив.
Също и анонимната снимка на башибозуците в музея най-вероятно не показва кръвожадни колячи, а фотографирани от Кавра помаци, които, както си спомняме, Пиотровски извикал за своята цел в Батак. Ако съпоставим и тази снимка с картината, то ще установим, че клекналият в средата й снажен млад помак, който държи дълъг меч, е огледалният прототип на художника за клекналия в средата на композицията му башибозук, в чиято лява ръка Пиотровски вместо меча е изобразил цигара.
В заключение можем със сигурност да твърдим, че фотографии на Батак от 1878 г. не съществуват.
Как така обаче тъкмо тези фотографии, които всъщност са една (късна) художествена конструкция, се представят като автентични образни свидетелства за злочестата съдба на българската Голгота в официална музейна експозиция на Батак, както и в сериозни научни трудове?
В своята лекция по въпроса за същността на нацията френският историк Ернест Ренан твърди, че забравата, или по-точно историческата заблуда е играела важна роля при конструирането на всяка нация.
Същността на една нация според Ренан се състои в това, че всички имат много общо, но и че са забравили много неща.
Да си припомним как е било сложено началото на мита за Батак и да подредим отделните части на пъзела от писмени и образни творби в една цялостна картина.
По този въпрос отново намираме интересни данни в автобиографията на Пиотровски. В нея художникът споменава, че по време на своето пътуване за България през пролетта на 1889 година се е запознал с известен български политик на име Захарий Стоянов.
По време на пътуването двамата мъже са имали достатъчно време да обменят мисли. Така например Стоянов е имал възможност да направи впечатление на чужденеца като автор на националния епос на българската съпротива. От своя страна Пиотровски най-вероятно е проявил учудване, узнавайки за масово съпротивили се българи през 1876 г., тъй като подобни свидетелства не е намерил нито във всеизвестните репортажи на МакГахан, нито в доклада на Скайлер.
При МакГахан Пиотровски е можел да прочете например следното: "Вместо диваци, както ние мислехме, тези българи всъщност са един цивилизован, мирен народец и що се отнася до въстанието, то действително в 3-4 села е имало слаб опит за такова, но не и в Батак, и по нищо не личи тук да е убит даже и един турчин. Също и турските служби не твърдят подобно нещо, нито пък жителите му, че са оказвали каквато и да било съпротива."
В потвърждение на своето учудване относно твърдението на Стоянов, Пиотровски е дал за пример описаните от МакГахан масови погроми и особено придобилото чрез неговото покъртително описание известност село Батак, причините за които Скайлер недвусмислено е назовал като “масово въстание на мохамеданите”. Припомнянето на Пиотровски за невинно изкланите от въстанали мохамедани селяни на Батак явно твърде е подразнило Стоянов, който, както е известно, не само не пропуска нито една възможност да се изказва злостно против чужденци и най-вече срещу МакГахан , и чиито “Записки” в този момент били поставени под съмнение от добре информиран чужденец.
В “Записките” Захари Стоянов си отрежда една от четирите главни роли измежду апостолите на свободата – сред които и Стамболов –, а една от второстепенните роли на някой си Петър Горанов като главен въстаник в Батак. (По това време Горанов е окръжен управител на Пазарджик и представител в Народното събрание, Стоянов е негов председател, а Стамболов е държавен глава).
Преди да направи картината си обаче, Пиотровски - като типичен представител на епохата си, в която историята отдавна вече е станала религия, - е искал сам да се увери в нейната истина, като отиде лично в Батак и на място говори с жителите му.
За целта той е ангажирал фотограф, за да документира историческата истина със самата медия на обективността – фотографията.
В Батак Пиотровски е срещнал обикновено и в голямата си част неграмотно селско население, живеещо в традиционно-патриархални условия. И макар селяните все още да не са разполагали с каквато и да била заучена хомогенно-колективна памет, явно никой от тях не е могъл да си спомни за въстание.
Единственото, което са могли да си спомнят батачани, е било бягството на Петър Горанов заедно с цялото му семейство от селото още преди обсадата на османските войски – неговото забъркване в съмнителните за османската власт патриотични кръжоци е било действителната причина за разоряването на Батак.
Разказите на батачани затвърдили мнението на Пиотровски за случилото се в Батак, недвусмислено изразено не само в автобиографията, а също и във фотографиите и последвалата ги картина. При това ролята на фотографиите е особено важна, имайки предвид, че за инсценирането им е било ангажирано цялото баташко население от 1000-1500 души, както пише Пиотровски.
С тези фотографии , Пиотровски макар и неволно, е поставил не само началото на местната колективна памет, но е определил и нейната форма. Особена роля за това е изиграла сниманата от Кавра църква със смъртни останки, като и в този случай не бива да забравяме, че и тази снимка не е автентичен документ, а продукт на режисьорското майсторство на Пиотровски. За това говори не само естетическата структура на композицията, в която персонажите са подредени в класическата триъгълна форма, тъй приятна за западното визуално възприятие, а най-вече покритият с кости под.
Тъй като фотографията е правена през пролетта на 1889 г., трябва да се запитаме, защо строго религиозните жители на Батак са оставили в продължение на тринадесет години смъртните останки на някогашните си роднини, съседи и познати непогребани в тая безредица? Причината за това явно не е в липсата на пиетет у батачани, а във въображението на самия Пиотровски, който за своята инсценировка най-вероятно е използвал автентичен материал от костницата на църквата.
С това Пиотровски не само е реактивирал спомена на батачани, фокусирайки го върху клането, а го е насочил в точно определена посока. Вместо да продължат да потискат болезнената травма от насилствената загуба на около 1600 свои съселяни, батачани възпоменавали от тук нататък жертвите на клането чрез показното излагане на мнимите им смъртни останки.
Какво огромно впечатление са направили на батачани извадените на бял свят в църквата кости, показват мотивите на пощенските картички. Единствената разлика между тях и фотографията на Пиотровски / Кавра се изразява в “простоватата” им символика и прилежната подреденост на костите, преди това тъй “истински” разхвърлени от художника.
Тази художествена стратегия се е харесала най-вече на сем. Горанови, давайки им възможността в истинския смисъл на думата да вградят най-после и образа на майката в семейната версия за случилото се в Батак, умело разпространявана не само чрез хрониката, а от тук нататък и под формата на пощенска картичка.
Но вторачването на Пиотровски в Батак е предизвикало и незабавно контра-вторачване, засягайки с него една твърде болезнена тема в актуалния национално-политически дискурс.
То било формулирано най-вече от страна на патриотично настроените политически кръгове и интелигенция под формата на исторически очерци, хроники на очевидци, театрални постановки и т. н. на тема, интересуваща до този момент един-единствен човек, и то чужденец.
Само в светлината на така скицирания контекст става ясно, защо например последната част на “Записките”, както от стилистична, така и от тематична гледна точка, не съответства на цялостната концепция на произведението, и защо се занимава изобщо с “негероичното” за жадния за български героизъм Стоянов минало на Батак.
Тази част е всъщност директният отговор на образната интерпретация на Пиотровски и неговата художествена стратегия, сътворявайки от своя страна опозиционния образ на храброто и смело баташко население, наситена с чужд за “Записки по българските въстания‛ до този момент ултранационалистичен тон.
Нареждайки Батак до Панагюрище, Копривщица, Перущица и Брацигово, т. е. онези 3-4 села, в които според МакГахан е имало слаб опит за непокорство срещу официалната власт, Стоянов не само разширява територията на героичната национална топография като доказателство за версията си за масово въстание, а най-вече легитимира за пореден път правото си на политически пост.
Причините за написването на “Въстанието и клането в Батак” от Бойчо (Ангел П. Горанов), не са различни. Можем да си представим, колко неудобно е било посещението на Пиотровски в Батак за окръжния управител на Пазарджик, щом синът се е обявил за очевидец и е превърнал бащата от главен виновник в главен герой.
Още много подобни примери биха могли да се назоват, като най-ранният от тях датира от 1891 г. – театралната пиеса на Атанас Шопов “Баташко-то клание”, но показателно е, че всички те се появяват след 1889 г.
С посещението на Пиотровски в Батак през 1889 г. започва една ожесточена надпревара за “властта” над интерпретацията на баташката история и над колективната представа за нея.
В този двубой всъщност най-малко е ставало въпрос за Батак сам по себе си, а за едно събитие, инструментализирано за лични цели, като на Пиотровски то е предоставило чудесната възможност да се превърне в един полски Дьолакроа чрез художественото олицетворяване на българския вариант на гръцкия мит за клането на остров Хиос, произлязъл от четката на великия французин.
Ако Пиотровски беше отишъл не в Батак, а примерно в Пазарджик, първото село, чиято злочеста съдба МакГахан описва нашироко в кървави багри, то днес може би щяхме да говорим вместо за “забатачен” за “запазарджичен”.
Когато Пиотровски е писал своите спомени през 1911 г., Стоянов вече отдавна е бил приет в пантеона на националните герои на България – а неговите “Записки” са се смятали за автентична хроника на български въстания, факт, който явно и Пиотровски вече не е поставял под съмнение.
МакГахан, както знаем, показателно беше реабилитиран едва стотина години по-късно, когато на площада в Батак му бе издигнат скромен паметник.
През 1913 година картината “Баташкото клане” е била отстранена от експозицията, поради засягането на друга болезнена тема – проблема с етническата принадлежност на помашкото малцинство.
Статията на Мартина Балева е публикувана на 3 май 2006 г. във вестник “Култура”http://www.kultura.bg/article.php?id=11756Редактирано от mihailo на 21.05.07 23:52.
| |
|
Тема
|
 Re: Истината за Батак
[re: mihailo]
|
|
| Автор |
koмитa (български) |
| Публикувано | 22.05.07 19:39 |
|
|
И това според теб ли е истината?
Чуждото не искаме, но и своето не даваме!
| |
|
|
|
В отговор на:
И това според теб ли е истината?
Абсолютна истина няма. Но за да се доближим до нея, трябва да опознаем фактите такива, каквито са.
И колкото по - пълна е фактологичната сбирка, толкова по - близко ще сме до това, за което всъщност размишляваме.
Самият факт, че едва сега, след въпросното есе Мартина Балева българите разбраха за картината на полският художник, и се питат, защо е затворена в мазетата на НГЧИ?
Проф. Божидар Димитров: Не само държавата, и политическия елит, и вие журналистите в случая бяхте единни. Радвам се, че президента Георги Първанов и Петър Стоянов говорят с един и същ речник.
Какво ни казват – казват, че не е демократично да им отказваме.
Казват – влезте в дискусия, изложете си доводите, разгромете ги. Не е така! Научна дискусия се води с научни работници, при спазване на определени принципи в историографията.
Тези хора не зачитат съществуващите извори. Те преднамерено водят десетостепенния извор – някаква картина, нарисувана 16 години по-късно, ужасно неизвестна, но те казват, че тази картина е родила мита, че има баташко клане. Такова е нямало. Художникът не е рисувал от натура. Сякаш може по време на клане, да седи някой на едно баирче и да рисува!? Това е все едно да кажеш, че боянският майстор, който не е виждал Христос и Богородица приживе, това значи, че те не са съществували. Да отидеш да разговаряш с такива хора, значи да слезеш много ниско долу...
| |
|
|
|
Интересува ме ТВОЕТО мнение.
Чуждото не искаме, но и своето не даваме!
| |
|
|
|
Но за да се доближим до нея, трябва да опознаем фактите такива, каквито са.
Ами опознайте ги де.
Какво пише Балева:
Никъде Стоянов не говори за невинно изклани или изнасилени баташки жени, а по-скоро грижливо заобикаля темата, за разлика от картината, която предполага точно обратната интерпретация.
Какво пише Захари:
Когато нещастните жени, които стоели малко по-настрана, видели ужасната участ на своите съселяни, мъже, братя и бащи, на минутата още примрели на своето място. Тия изпищели от своя страна колкото им глас достига, обърнали се сгърбом и закрили си очите с ръце, да не гледат кръвопролитието, да не бъдат очевидци на сърцераздирателните мъки и охкания. Вероятно тия са се готвили вече да припаднат на колене пред кръвопиеца Барутанлия, за да измолят тристате души мъченици, но дивата тълпа не пощадила и тяхната женска неприкосновеност. И те били нападнати от башибозуците, както и мъжете, които почнали своята варварщина от най-напред с обезчестявание на моми и жени, по начин твърде възмутителен,.. Посред пладне, всред бял ден, белобрадат някой отвратителен кръвник стискал в окървавените си костеливи ръце дванадесетгодишно дете, което се хвърляло и пищяло като мряна риба; а сладострастната свиня го утешавала и смесвала своите лиги с бистрите сълзи на невинната душа... Утешавал го той дотогава, докато му трябвало, а после забивал ножа си или изпразвал кобура си в осквернените гърдички, от които бликвала алена кръв! По-нататък друг, по-милостив башибозук придумвал с гол ятаган в ръката млада мома да стане назлъм ханъма, която, като не склонявала, падала на земята разсечена на две половини. На друго място няколко души се карали живо около заробената девойка, която проливала сълзи в това време — кой да я вземе по-напред за удовлетворение на скотските си страсти — и като не можели да дойдат до никакво споразумение, работата се свършила с разиграванието на ятаганите, които разсичали невинната пленница! Въобще башибозуците са убивали всичките момичета и жени след обезчестяванието. Убивали са те така също и ония, които са водили из селото да им показват заровените си богатства. Най-хубавите момичета са били отведени от башибозуците по селата.
Лъжи, лъжи, лъжи.
...Самият факт, че едва сега, след въпросното есе Мартина Балева българите разбраха за картината на полският художник, и се питат, защо е затворена в мазетата на НГЧИ? - Откъде накъде? Тая картина е отпечатвана в не един сборник посветен на Априлското възстание и пр. Защо да са "разбрали българите за нея едва сега"?!
Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица
Редактирано от famulus на 22.05.07 20:37.
| |
|
Тема
|
Там е било най-масово и хората се били без оръжие
[re: mihailo]
|
|
| Автор |
deLake (sir) |
| Публикувано | 22.05.07 20:54 |
|
|
Какви са причините, породили съдбовното вторачване не в трагедиите на села като Ветрен, Брестовица, Козарско, Дребско, Станица, Царово, Баня, Стрелча, Сопот, Карлово, Злокучане, Бяга, Акънджи, Попенци, Кула, Лесичево, Ляхово и на още около 80 други селища, а само и единствено в тази на Батак.
Клането в Батак е било най-масово. Друга особеност е, че преди това всички са си предали оръжието, къщите са били претърсени - и едва тогава е почнало клането. Използваното оръжие от българите е било взето от турците, най-често издърпвано когато промушвали пушките да стрелят. Което ще рече, че оръжието е било и така съвсем малко.
В Перущица и Панагюрище също е имало жертви, но са свързани предимно с боевете. Разбира се са убивани не само сражаващи се, но селищата са паднали с бой. По ирония, в Перущича групово клане е имало на една част, които тръгнали да се предават. Въпреки самоубийствата, заради опасението от гавра и смърт, редовната войска, която в крайна сметка превзема черквата не е позволила сеч на оцелелите там.
В Дряновския манастир повечето са били въстаници. След пробива, когато турците влизат в манастира избили монасите ратаите. Но и в този случай манастира е бил превзет със сражение.
А що се отнася до конференцията на каката. Ами в случая не става дума за научна дискусия, а за нагла провокативна пропаганда. Интересно как биха отреагирали германците, ако се направи в Германия конференция, как през ВСВ добрите съв. мужици ощасливили незадоволените германки, които 6г. седяли на сухо, докато мъжете им тероризирали цяла Европа и се забавлявали с военнопленнички. Подобна конференция би получила в Германия малко по-различен отклик, отколкото да речем някоя, посветена на разгрома на фашизма.
Картината на Пиотровски, както и тази на Дьолакроа за клането на Хиос (след него Англия, Русия и Франция обявили война на Турция) не са снимки на събитието, а художествена интерпретация на събитието. От една страна показват ужаса на събитието, но от друга щадят слабите сърца на зрителите. Да речем Пиотровски рисува убити млади момичета, но е пропуснато доста по разстърсващо изкормване и посичане на малки деца.
Що се отнася до снимките, те разбира се също не показват клането, а само последиците от него. Независимо дали са правени по поръка на Пиотровски или отделно, те показват някои последици от клането. Това са черепите, опустошените сгради и черквата. Снимани са също оцелели от клането, но не във вида в който са били точно след събитието - определено не са изглеждали толкова спретнато.
Постановката на каката е съвсем вятърничева и няма нищо научно в нея. Когато аз споменах снимките, имах пред вид черепите и сградите, а не сниманите хора. Даже Потровски да си е довел хората от Полша, от значение е общото състояние на селището.
Гледох снимки, че в "Баба Вида" са направили някакъв маскарад и са сложили разни манекени, облечени като средновековни войници - те играеха на нещо като шах или табла. Разбира се целия тоя кич е пълна дивотия, но това съвсем не означа, че замъка "Баба Вида" не съществува. Но каката би казала, че щом онова там не са хора, аманекени, заничи във Видин няма такъв замък. Та такива са нейните "умозаключения", "разсъждения" и "изводи". Тъй че е съвсем безнадеждно да търсим в писанията на каката нещо свързано с наука и истина.
______________________________
| |
|
|
|
В отговор на:
Тая картина е отпечатвана в не един сборник посветен на Априлското възстание
Дай ако маш възможност един списък с тези сборници с репродукция на картината. Обещавам, да ги прочета с интерес.
Редактирано от mihailo на 22.05.07 21:07.
| |
|
Тема
|
Re: Там е било най-масово и хората се били без оръ
[re: deLake]
|
|
| Автор |
mihailo () |
| Публикувано | 22.05.07 21:16 |
|
|
В отговор на:
Снимани са също оцелели от клането, но не във вида в който са били точно след събитието - определено не са изглеждали толкова спретнато.
Остава да започнем да виним поляка и за спретнатия вид на позирашите оцелели жители на Батак.
Първата част, посветена на въстанието в Ески Заара (Стара Загора), е отпечатана през 1884 г. В нея Батак не се споменава нито веднъж.
Втората част излиза от печат през 1887 г. и описва подготовката и протичането на Априлското въстание, като в нея Батак се споменава в едно единствено изречение.
А третата, която завършва с описанието на случилото се през 1876 г. в Батак на около тридесет страници, излиза през ноември 1892 г.
То не е могло да послужи като литературен образец, защото картината е била изложена на националното изложение в Пловдив още през месец август - три месеца преди излизането на въпросната трета част на Записките на Захари Стоянов...
В отговор на:
Какво пише Балева:
Никъде Стоянов не говори за невинно изклани или изнасилени баташки жени, а по-скоро грижливо заобикаля темата, за разлика от картината, която предполага точно обратната интерпретация.
Какво пише Захари:
Ти не разбиташ, или не искаш да разбереш за какво иде реч.
Мисля, че Балева много ясно и разбираемо обяснява че, по време на снимките и рисуването на въпросната картина са издадени първа и втора част на въпросните Записки по българските въстания.
Самото заглавие ясно говори за авторовият замисъл да опише и възпее възтаналият български народ.
Но се появява въпросната картина " Батак" на националното изложение в Пловдив, и това поражда ускореното отпечатване на Записки по българските възстания 3 част, в която подробно вече се описва въпросното клане.
Може да се каже, че картината "Батак" вдъхновява Захарий Стоянов да пропише в натуралистичният стил на Емил Зола, който събирал из съдилищата и черните хроники във Франция доказателствен материал за истинността на
повествуванието си.
Натурализъм
Думата натурализъм идва от лат.natura - природа.
Възниква като литературно направление в Европейската литература, през 60-те години на 19 вek във Франция. Характеризира се със стремеж към фотографическо възпроизвеждане на действителността.
В произведенията на писателите натуралисти човекът е представен като биологичен вид, роб на зверските си инстинкти, жертва на болезнена наследственост. Най-употребяваната форма е романът. Той е "изследване на природата, хората и средата".
Редактирано от mihailo на 22.05.07 23:21.
| |
|
|
|
Ще ти дам, като си ида в България.
Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица
| |
|
Тема
|
Re: Там е било най-масово и хората се били без оръ
[re: deLake]
|
|
| Автор |
famulus (щастливец) |
| Публикувано | 23.05.07 00:58 |
|
|
Абе жената намерила начин да се закачи на Запад - чрез актуалната тема за "толерантност - нетолерантност" и тръгва да разработва една абсурдна теза. Ако се хване да напише истината, няма да бъде аспирант ли, стипендиант ли в Берлин, а ще дреме в България за 250 лева. Ей това е цялата работа. То не че е хванала Мохамеда за брадата сега, но... може и от ислямските фондации нещо да капе за нея и германеца по цялата тая мръсотия
Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица
| |
|
Тема
|
 Получаваш значка "Маймуна Балева"
[re: mihailo]
|
|
| Автор |
famulus (щастливец) |
| Публикувано | 23.05.07 01:16 |
|
|
Може да се каже, че картината "Батак" вдъхновява Захарий Стоянов да пропише в натуралистичният стил на Емил Зола, който събирал из съдилищата и черните хроники във Франция доказателствен материал за истинността на
повествуванието си.
Хубаво ама Захарий Стоянов умира на 2 септември 1889 г в Париж, а картината е изложена през август 1892. Как починалият писател се вдъхновил да пропише в натуралистичен стил от картината нарисувата три години след смъртта му остава тайна на историческата школа "Балева"... както гледам, достоен представител си се извъдил.
Вярно може да е само обратното - картината е повлияна от Записките. Как? Маймуната Балева сама признава, че "По този въпрос отново намираме интересни данни в автобиографията на Пиотровски. В нея художникът споменава, че по време на своето пътуване за България през пролетта на 1889 година се е запознал с известен български политик на име Захарий Стоянов.
По време на пътуването двамата мъже са имали достатъчно време да обменят мисли. Така например Стоянов е имал възможност да направи впечатление на чужденеца като автор на националния епос на българската съпротива."
Е, по време на това пътуване Захари е имал възможност не само "да направи впечатление на чужденеца', а и да го запознае със станалото в Батак. Записките са писани 1881-1887 г, Трети том е бил готов в ръкопис и е напълно възможно Пиотровски да е чел откъса за Батак в ръкопис. Това в вдна от най-емоционалните и ярки части на книгата и не е чудно авторът да запознае Пиотровски именно с нея.
Така всичко си идва на мястото...
Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица Редактирано от famulus на 23.05.07 01:38.
| |
|
|
|
Верно ли е толкова тъпа тая, бе?
Направо не мога да повярвам простотията в какъв гаф я е вкарала, а от там и целия "многоуважаван научен екип". Дето тука толкова реваха някои, че не "им се дало възможност за научна дискусия" и българите не били дорасли за "истински научен спор".
Louis Armstrong - Go down Moses
| |
|
|
|
така че - многоточие... Може би той е автор на тая чудна хипотза.
Но може би е Балева, защото натам навява внушението:
Другата и много по-решаваща причина, говореща против твърдението на Пиотровски, е фактът, че първото издание на “Записките” е било публикувано в три части.
Първата част, посветена на въстанието в Ески Заара (Стара Загора), е отпечатана през 1884 г. В нея Батак не се споменава нито веднъж.
Втората част излиза от печат през 1887 г. и описва подготовката и протичането на Априлското въстание, като в нея Батак се споменава в едно единствено изречение.
А третата, която завършва с описанието на случилото се през 1876 г. в Батак на около тридесет страници, излиза през ноември 1892 г.
То също не е вярно - съдържа лъжи, но по-късно ще се разпростирам по това, че сега почвам работа
Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица
| |
|
Тема
|
Rе:Не е задължително ЗахариСтоянов да е присъствал
[re: famulus]
|
|
| Автор |
mihailo () |
| Публикувано | 23.05.07 08:29 |
|
|
В отговор на:
Хубаво ама Захарий Стоянов умира на 2 септември 1889 г в Париж, а картината е изложена през август 1892. Как починалият писател се вдъхновил да пропише в натуралистичен стил от картината нарисувата три години след смъртта му .
През лятото на 1889г. Пиотровски работи по своята картина "Батак" събирайки снимков материал и вдъхновявайки се от първа и втора част на Записките.
Не е задължително Захари Стоянов да е присъствал на въпросната изложба за да се запознае картината "Батак", Пиотровски и Стоянов са се срещали и са разменяли мисли във връзка с въпросното клане.
В автобиографията си Пиотровски споменава, че по време на своето пътуване за България през пролетта на 1889 година се е запознал с известен български политик на име Захарий Стоянов.
Дискусията със Стоянов явно особено е разпалила любопитството на Пиотровски относно Батак и в този смисъл Стоянов може действително да бъде смятан за непосредствения повод за картината.
Преди да направи картината си обаче, Пиотровски - като типичен представител на епохата си, в която историята отдавна вече е станала религия, - е искал сам да се увери в нейната истина, като отиде лично в Батак и на място говори с жителите му. За целта той е ангажирал фотограф, за да документира историческата истина със самата медия на обективността – фотографията.
По време на своите срещи двамата мъже са имали достатъчно време да обменят мисли и да коментират своите творби, темата за клането в Батак станала основен мотив в творческите им търсения.
Стоянов е направил впечатление на чужденеца като автор на "националния епос на българската съпротива" а пък Пиотровски е запознал Захарий със плановете си да нарисува картина като "Клането в Хиос" на Дьолакроа.
Явно стремежът на Пиотровски да стане славянският Дьолакроа силно е заинтригувало Захари Стоянов и борческият патриотичен стил на първите две части на Записките е заменен с творчески търсения именно в модерният по онова време в Европа натурализъм във въпросната трета част на записките.
Ролята на фотографиите е особено важна, имайки предвид, че за инсценирането им е било ангажирано цялото баташко население от 1000-1500 души, както пише Пиотровски. С тях художникът, макар и неволно, е поставил не само началото на местната колективна памет, но е определил и нейната форма. Особена роля за това е изиграла сниманата от Кавра църква със смъртни останки, като и в този случай не бива да забравяме, че и тази снимка не е автентичен документ, а продукт на режисьорското майсторство на Пиотровски. За това говори не само естетическата структура на композицията, в която персонажите са подредени в класическата триъгълна форма, тъй приятна за западното визуално възприятие, а най-вече покритият с кости под. Тъй като фотографията е правена през пролетта на 1889 г...
Именно запознанството на Стоянов със Пиотровски е породило и стимулирало в последствие описаното с подробности щокиращо натуралистично представяне на клането, което познаваме от третата част на Записки по българските въстания, издадени посмъртно и в някои пасажи може да се сравнява дори със патриотичният патос на Вазов.
| |
|
Тема
|
Re: Rе:Не е задължително ЗахариСтоянов да е присъс
[re: mihailo]
|
|
| Автор |
famulus (щастливец) |
| Публикувано | 23.05.07 09:28 |
|
|
И какво излезе. Захари Стоянов е чакал Пиотровски да го запознае през 1889 с обстоятелствата около клането?! А като емигрант в Румелия Захарий дали не е ходил лично още преди Съединението в Батак, Тъмръш, Барутин? Я вземи отвори Втория том на Събраните Съчинения, прочети от Захарий описанието на "помашката република" и на срещата му с Ахмед ага, че тогава продължавай с "може би" и "да допуснем, ако...". Защото вашето "ако" много мирише. Човек трябва елементарно да познава източниците, преди да се опитва да ги отрича!
Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица
| |
|
Тема
|
За натурализма на Захария
[re: famulus]
|
|
| Автор |
famulus (щастливец) |
| Публикувано | 23.05.07 09:59 |
|
|
Да ми твърдиш, че "натурализмът се появявал в третата част на записките" под влияние на срещата с Пиотровски лятото на 1889 означава, че не си чел първата част с описанието на котленските овчари, на русенските еснафи, на учителстването на Захарий в русенските села или пък втората с изобилните "натуралистични" подробности, вкл за българина "человекообразен звяр", който изпил шепа кръв от убития мюдюрин, за труповете, които "мязали на четеля (рабош) защото всеки искал да си накърви ножа" и пр и пр.
Нещо повече. В Предговора към 1-част Захари отговаря предварително на критици от тогавашната дупедавска интелигенция, които именно за тоя натурализъм в другите му работи го хулят. И им казва:
Старах се да бъда точен и верен в границите на действителността, без ни най-малко преувеличение на тоя или на оня факт. Не се ръководих от никакви авторитети и правила: святата истина ми бе знамето. По тая причина именно характеристиката на мнозина мои херои и някои картини, копирани от действителността, излизат малко груби, да не кажа, и отврати-телни, за което пак аз не съм виноват, а българският живот, че е създал подобни сцени н типове. Не се опитах ни най-малко да облагородявам и претънчавам тия събития, защото в такъв случай, ако на мястото на Ворча войвода и на Иван Арабаджията турех влюбени скелети, глупави любовници и педанти-учени, които да охкат, ахкат и да цитират в разговорите си Гетя и Хайне - то книгата ми не щеше да има български отпечатък при всичко, че е написана на нашенски язик. Зная средствата за това облагородяване, но не исках да се възползувам.
.
Какъв по-ясен "манифест на натурализма" да напише човекът?!
Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица
| |
|
Тема
|
Re: За натурализма на Захария
[re: famulus]
|
|
| Автор |
mihailo () |
| Публикувано | 23.05.07 10:30 |
|
|
В отговор на:
с изобилните "натуралистични" подробности, вкл за българина "человекообразен звяр", който изпил шепа кръв от убития мюдюрин
Не се опитах ни най-малко да облагородявам и претънчавам тия събития, защото в такъв случай, ако на мястото на Ворча войвода и на Иван Арабаджията турех влюбени скелети, глупави любовници и педанти-учени, които да охкат, ахкат и да цитират в разговорите си Гетя и Хайне - то книгата ми не щеше да има български отпечатък при всичко, че е написана на нашенски язик.
От цитата ясно личи, че в първите два тома Захари Стоянов не е бил натуралист защото "туря натуралистическите охкания и ахкания на второ място" и набляга на на това, новата българска история да бъде "написана на нашенски язик" - в пропагандно - патриотичен дух на първоначалната митологизация, която еволюира малко по-късно също в западноевропейското литературно влияние с клишето Бай Ганьо - българският Дон Кихот... където вместо с мелници, героят воюва със своят балкански комплекс, но това е друга тема.
| |
|
Тема
|
Re: За натурализма на Захария
[re: mihailo]
|
|
| Автор |
famulus (щастливец) |
| Публикувано | 23.05.07 14:27 |
|
|
О, няма да се занимавам повече със спама ти. Това, което пишеш, са просто безсмислици. Маймунджилъци Още повече, че докато тука пускаш провокации от тоя вид, в Политика обясняваш на атакаджиите, как "турчина не разбира от алегория, а директно вади голия".
Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица
| |
|
Тема
|
Re: За натурализма на Захария
[re: famulus]
|
|
| Автор |
mihailo () |
| Публикувано | 23.05.07 15:07 |
|
|
В отговор на:
Още повече, че докато тука пускаш провокации от тоя вид, в Политика обясняваш на атакаджиите, как "турчина не разбира от алегория, а директно вади голия".
Тогава дай ти акъл, как да им го обясним по - достъпно. Ако не заговориш в техният стил, думите ти просто рекушират във промитите им глави.
А ти, като се видя безсилен започна да обсъждаш други форуми. Не клевети, дръж се мъжки.
А да си дойдем на думата, ако разсъждавах като теб, би трябвало да обявя и Омир за натуралист, описвайки Ахил, който не само убива Хектор, но се и гаври с трупа му, като го влачи, привързан за колесницата си... Натурализъм чиста проба.
Да се върнем на Първият том на записките. Не съм искуствовед и не виждам смисъл да те убеждавам в очевидното. Ти сам прецени кое е натурализъм като съзнателно системетизирано внушение и кое е просто описание.
Нашите малоразвити читатели не са още в състояние да се задоволяват само с голи факти, на което са приучени само американците и англичаните, за което свидетелствува и самата им журналистика - отдавна освободена от доктринерството и полемиката.
Освен това недейте забравя, драги читатели, времето и обстоятелствата (1881-1883 г.), в които е писана настоящата книга.
Най-много наруших аз всякакви благоприличия и правила, когато описвам делата на гнусния предател; а като дойда в Батак, Перущица и пр., когато ви въведа в окървавените храмове иа тия две исторически селца, там не искайте вече от разказвача никаква сметка.
Има ли милост за всеки чувствителен човек, когато старият баща на А. Кънчев умря на пътя, който се погреба без свещеник? Когато двете му сестри киснат във вертепа на калното блато, скитат се гладни и боси? Да кажа ли нещо по-чувствително?
Вярвам, че ще да се наскърбите за минута поне, но не се стряскайте. По-малката сестра на А. Кънчева, момиче на 15-17 години, се намираше през 1880 година под стрехата на една циганка, съдържателка на публично заведение...
Кажете ми, може ли човек да не кълне, когато над гробовете на Левски, на Бенковскн, на Волова, на Икономова, на Коча и пр. е пораснало див бурен (на последния лозе), като че народът, за който са се жертвували, се е потурчил?
Накъдето и да се обърнеш, печатът на позора блещи във всичката своя голота. Матевски, тоя същий Матевски, другарят на Левски, организаторът на "Гимнастическите дружества", комуто се дължи съществуванието на Южна България, бяхме свидетели, като се погреба. Двама души, с дискос в ръцете, ходеха от дюген на дюген, да събират по петаче и две за неговото погребание. На тоя дискос спущаха своята лепта и враждебните нам елементи, с които покойний водеше отчаяна борба. Каква национална гордост...
Редактирано от mihailo на 23.05.07 15:28.
| |
|
Тема
|
Тезите на каката са 100 % взаимоизключващи се
[re: mihailo]
|
|
| Автор |
deLake (sir) |
| Публикувано | 23.05.07 21:21 |
|
|
То не е могло да послужи като литературен образец, защото картината е била изложена на националното изложение в Пловдив още през месец август - три месеца преди излизането на въпросната трета част на Записките на Захари Стоянов...
Каката твърди, че Пиотровски е ходил в Батак, издирвал хора, нагласявал снимки, после рисувал картина... След като е ходил в Пловдив (и е взел от там фотограф) не виждам защо да не се е запознал с черновата на Записките. Все пак е събирал материали и се е срещал с хора. И след като Стоянов е тъй да се каже офицялния хронограф на въстанието не виждам защо художника да не го е потърсил.
Но се появява въпросната картина " Батак" на националното изложение в Пловдив, и това поражда ускореното отпечатване на Записки по българските възстания 3 част, в която подробно вече се описва въпросното клане. Отпечатването е един по-късен (понякога значително) момент, тъй че при всички случаи ръкописа ще го е имало преди излагането на картината.
Самата картина няма нищо общо с някакъв "национален мит" за Батак. Това, че на каката е известна точно картината е едно. Това, че повечето българи чуха за тази картина покрай каката е втори въпрос. Та няма начин общественото съзнание да се формира от нещо, което е неизвестно на по-голямата част от обществото. Ако трябва да търсим произведение на изкуството, с което да се свързва общесдтвената представа за Батак, това е стихотворението на Вазов. Другото известно произнедение е Записките на Захари Стоянов. Те обаче далеч не са единствените спомени на видна фигура от въстанието - има спомени в стихотворна форма на поп Груйо Бански, на Райна Попгеоргиева, Записките от харханата на Заимов, Спомените на игумена на Дряновския манастир (той оцелява по една щаслива случайност и пише записки в обширна и кратка редакция). Има и от доста по неизвестни, напр. един си е направил спомените като рисунки за въстанието в Панагюрище.
Та от всичко, с което редовия българин свързва въстанието като произведение на изкуството, картината на Пиотровски беше сред известните на специалистите. Тъй че няма как да формира някакво обществено съзнание.
_________________________________
| |
|
Тема
|
Какво инсцениране, каква групова памет
[re: mihailo]
|
|
| Автор |
deLake (sir) |
| Публикувано | 23.05.07 21:57 |
|
|
Ролята на фотографиите е особено важна, имайки предвид, че за инсценирането им е било ангажирано цялото баташко население от 1000-1500 души, както пише Пиотровски. С тях художникът, макар и неволно, е поставил не само началото на местната колективна памет, но е определил и нейната форма. Особена роля за това е изиграла сниманата от Кавра църква със смъртни останки, като и в този случай не бива да забравяме, че и тази снимка не е автентичен документ, а продукт на режисьорското майсторство на Пиотровски. За това говори не само естетическата структура на композицията, в която персонажите са подредени в класическата триъгълна форма, тъй приятна за западното визуално възприятие, а най-вече покритият с кости под. Тъй като фотографията е правена през пролетта на 1889 г...
Първо това не е точно инсцениране. Ако каката си направи със състудентите си снимка пред ВУЗ-а на сбирка по случай 10г. от завършването - нова инсценировка на следването ли й е. Разбира се друг е въпроса ако си е купила дипломата (което при тези познания изглежда твърде възможно) и снимката е фиксирала появата и в района на ВУЗ-а за първи път. То и тогава не е инсценировка, но удостоверява, че все пак се е появила някога пък макар и само в двора на ВУЗ, който по диплома е завършила.
В случая имаме точно снимане на жители пред черквата, която е забележителност на Батак. Снимките не възпроизвеждат самото клане, за да са негова инсценировка. Те просто са се снимали с някои следи от клането, без да правят реконструкция на събитието. Така, както ако един журналист е заснет как показва насиняванията от побой от полицията или активисти на ДПС, това не е инсценировка на боя, а фотографиране на някои последици от него.
А за колективната памет - имаше един филм, за някаква колективна памет. Каката явно е прекелила с гледането му. А местната колективна памет май по-скоро се дължи на клането, а не на снимките. Тази кака май е пълна идиотка - избили близките на жителите на Батак, ама оцелелите нямало да помнят нищо, ако не били снимките.
Каката е писала такива абсурдни глупости, че с творчеството и може само да се подиграваме. Просто е невозможно да се води някаква сериозна, да не говорим научна дискусия при толкова глупава аргументация.
По-скоро кажете какво да направим за бойкото на продуктите на Бош? Тея шваби трябва да ги вкараме в пътя!
_________
| |
|
Тема
|
Re:не виждам защо да не се е запознал с черновата
[re: deLake]
|
|
| Автор |
mihailo () |
| Публикувано | 23.05.07 21:59 |
|
|
В отговор на:
Пиотровски е ходил в Батак, издирвал хора, нагласявал снимки, после рисувал картина...След като е ходил в Пловдив (и е взел от там фотограф) не виждам защо да не се е запознал с черновата на Записките.
Отпечатването е един по-късен (понякога значително) момент, тъй че при всички случаи ръкописа ще го е имало преди излагането на картината.
Това, че повечето българи чуха за тази картина покрай каката е втори въпрос. Та няма начин общественото съзнание да се формира от нещо, което е неизвестно на по-голямата част от обществото.
Съласен съм напълно с теб. Благодаря за безпристрастното мнение.
famulus интуитивно се стреми да отрече всякаква връзка между полският художник и Захарий, вижда във всяко нещо, което не е било официално публикувано едва ли не някаква конспирация.
Но ето, фактите говорят сами, двамата творци са се вдъхновявяли от това потресаващо събитие и контактът между тях явно е бил доста продуктивен.
| |
|
Тема
|
Re:не виждам защо да не се е запознал с черновата
[re: mihailo]
|
|
| Автор |
deLake (sir) |
| Публикувано | 23.05.07 22:15 |
|
|
Това, че Пиотровски и Захари са се виждали, не означава, че не е имало клане, а още по-малко, че ако не беха те двамата и Макгахан нямаше да имаме никакви сведения за клането. За кланетата е имало доклад от Ивачо Хаджипенчович като член на Държавния съвет на Османската империя - и портата останало толкова недоволна, че го изгонили от съвета. Опустошените селища са били посещавани и от консулите на Великите сили (при арменския геноцид вече има снимки и на консулите как разглеждат да речем поруганите гробове на патриарсите).
Тъй че не някаква картина, а клането е направило известно Батак. И клането го е имало. Като и геноцида над арменците.
_____________________
| |
|
Тема
|
Re:Колективната памет се гради именно с пропаганда
[re: deLake]
|
|
| Автор |
mihailo () |
| Публикувано | 23.05.07 22:17 |
|
|
Ролята на фотографиите е особено важна, имайки предвид, че за инсценирането им е било ангажирано цялото баташко население от 1000-1500 души.
Не знам, Аз за разлика от теб не виждам нищо нередно да се изкарат статисти и да се направи инсценировка и възстановка на клането след като така е било модерно да подготвят материалите за историческите си картини художниците по онова време.
С тях художникът, макар и неволно, е поставил не само началото на местната колективна памет, но е определил и нейната форма.
Колективната памет се гради именно с пропагандни материали, песни, театрални постановки, събори, картини, поеми и т.н. Въпросната картина е един от тези елементи на градежа на една колективна памет.
Особена роля за това е изиграла сниманата от Кавра църква със смъртни останки, като и в този случай не бива да забравяме, че и тази снимка не е автентичен документ, а продукт на режисьорското майсторство на Пиотровски.
Защо тогава тази снимка е показвана десетилетия наред в учебници, албуми и справочници и без изрично да се уточни, че е художествена фотография?
За това говори не само естетическата структура на композицията, в която персонажите са подредени в класическата триъгълна форма, тъй приятна за западното визуално възприятие, а най-вече покритият с кости под. Тъй като фотографията е правена през пролетта на 1889 г...
Фактът, че тези художествени фотографии ни вършат работа и днес за поддържане колективната памет за това събитие, говори за една добре свършена работа на Пиотровски в полза на Българката ни етническа самоидентификация.
| |
|
Тема
|
Какво видя Иречек на 7 август 1883 г в Батак
[re: mihailo]
|
|
| Автор |
famulus (щастливец) |
| Публикувано | 25.05.07 14:33 |
|
|
Това е много интересно, като знаем, че според наукоподобния дискурс на Маймуна Балева батачани почнали да събират кокали и да ги представят за останки на своите избити бащи, майки и братя едва след като Пиотровски ги подтикнал пряко към това със своите възстановки! Нужен бил чужденец - както преди това Ю. Венелин и пр - да създаде поредния български мит.
И така, какво видя Иречек на 7 август 1883, шест години преди Пиотровски да тръгне да прави възстановки (К. Иречек, Пътувания по България, София 1974, НиИ, стр 516-517):
"...Църквата "Св Неделя" е старинна ниска каменна сграда, около 30 метра дълга, дълбоко заровена в земята, тъй че отвън се издига над земната повърхнина едвам един и половина човешки ръста; вътре се слиза по няколко стъпала.... Около църквата се намира чеътириъгълен двор, заграден с висока стена от греди и камъни...
....................
Влизаме вътре. От полутъмните помещения ни посреща чуден мирис. Вътрешността е оставена в това положение, в което се намирала след прибирането на човешките трупове. Пред олтара на ниски полици лежат редици от черепи. При някои от тх има восъчни свещи, при други - цветя. Няколко са завити в кърпи; роднините предполагали, че са намарили в тях останките на своите мили и ги снабдили с особена завивка. Някои са цели, други са пробити с куршум, но по-голямата част имат отзад белег от тежък удар с ятаган или сабя; повечето са черепи на жени и деца, които били изклани от ликуващите мюсюлмани като овце - хващали ги за косите и с бърз удар отзад им отсичали главите. Живописът по стените и тавана едвам се познава; бил унищожен от огъня. Около прозорците се забелязват дупки от куршумите на пушки. По пода и прозорците е пълно со кости. Подът е бил каменен, но е изровен и ние ходим по влажна земя. Призрачни червени петна по стените достигат от земята доси до ръста на възрастен човек. Това е съсирена кръв; толкова високо са лежали натрупаните тела на избитите батачани.
Малцина са свидетелите, които могат да разправят за последните часове на тези нещастници. Невъоръженото население гъсто е било натъпкано в църквата, като се е надявало да намери тук сигурно убежище. Множина, още докато траелопожарът и стрелбата, умрели от жажда, ужас и теснота. Когато башибозуците нахлули вътре и когато се почнало клането, някои още избягали от прозорците. Един от моите съпровождачи, младо момче, бил един от тези малцина, които се измъкнали межди главите и плещите на стенещото население и овреме избягали. Останалите били избити. Когато щяла да дойде европейска комисия, турското правителство заповдало да белосат отвътре църквата, но работата не успяла да се свърши....
Значи - 1) черепите са били там ПОНЕ 6 години преди пиотровски, така че Маймуна Балева не може да го товари с ролята на "тврец на поредния български мит" 2) в 1883 Иречек е говорил с очевидец на клането и писаното в "Пътувания по България" опира на автентични източници за самото клане и обстоятелствата му
Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица
| |
|
|
|
Маймуна Балева имплицира в претенциозното си произведение, че Петър Горанов повлиял (Захари) Стоянов да създане своя дял от мита Батак, тъй като и двамата (П. Горанов, Захари) стават част от следосвобожденския елит и се заемат с митотворчество...
Какво чу Иречек на 7 август 1883 г по румелийско време:
"... Комисията намерила коритото на реката още пълно с хорски трупове. Един от тези, които при все това избягали от училището е сегашният селски кмет Трендафил, който ни разправи на това място своята съдба с прости думи. Стреляли и подир него, но той успял да се скрие в ръжта. Слушал още писъка на хората, които били клани в църквата, промъкнал се в горите и 22 дни се лутал из тях, като се плашел от всеки най-малък шум..."
Ето как и румелийският кмет на Батак Трендафил се заел с "митотворчество", без да предвиди, че ще обърка сметките на Маймуна Балева след 110 години
Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица
| |
|
Тема
|
Re:не виждам защо да не се е запознал с черновата
[re: mihailo]
|
|
| Автор |
famulus (щастливец) |
| Публикувано | 25.05.07 16:30 |
|
|
famulus интуитивно се стреми да отрече всякаква връзка между полският художник и Захарий, вижда във всяко нещо, което не е било официално публикувано едва ли не някаква конспирация.
михайло, ти се закачаш с мене като дърта .... . Не съм отрекъл "всяка връзка" но напротив, изложих хипотезата че Захари е запознал Пиотровски с обстоятелствата за клането
за любопитните videte supra
Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
