Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 17:10 27.04.24 
Хуманитарни науки
   >> История
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
Тема Джагфар Тарихинови  
Автор ElanMorin_ (ентусиаст)
Публикувано08.05.07 10:59



Защо мислите, че е фалшификат.

___



Тема Re: Джагфар Тарихинови [re: ElanMorin_]  
Автор Koпpивeнa_мeтлa (lutomsky)
Публикувано08.05.07 11:06



Не мислиме че е фалшификат.

Червен картон


Тема Re: Джагфар Тарихинови [re: Koпpивeнa_мeтлa]  
Автор Last RomanМодератор (PRAEFECTUS URBI)
Публикувано08.05.07 14:54



с други думи - въобще не мислиме...



Facta, non verba!


Тема По много причининови [re: ElanMorin_]  
Автор deLake (sir)
Публикувано08.05.07 16:44



1. Няма запазен ранен ръкопис.
2. Самите издатели първо излизат с номера, че е ханска творба, но за всеки случай пробутват и още един атрактивен автор - КГБ.
3. Творбата дори да е намерена наскоро, не се споменава в по-ранни източници. Напр. записките на Никифор Вриений са открити сравнително късно, но първо е станало в стар сборник (окомплектован с изцяло запазеното съчинение на съпругата му - "Алексиада") и второ са споменавани в по-ранни текстове.
4. Кореспондират с издадени в Русия преводи на гръцки и арабски съчинения (+ някоя друга руска хроника), но не са синхронизирани да речем с намерени в Дунавска България надписи и артефакти.

Най-вероятно ментето е направено през 20в. и е дело на руски любител-историк с не много задълбочени познания по история. Не е изключено да е комплект с другото известно менте - Сказание за дъщерята на хана.

________________________________




Тема Re: Джагфар Тарихинови [re: Last Roman]  
Автор Koпpивeнa_мeтлa (lutomsky)
Публикувано08.05.07 21:51



Е, ти си тежък случай щом не мислиш. Съветвам те да почнеш с нещо по-леко като новиинте по телевизията например.

Червен картон


Тема Re: Джагфар Тарихинови [re: Koпpивeнa_мeтлa]  
Автор Last RomanМодератор (PRAEFECTUS URBI)
Публикувано08.05.07 22:02



За теб ставаше дума /както обикновено не отбираш от ирония/, но ако новините по телевизията са единствения ти източник на информация, искрено те съжалявам.



Facta, non verba!


Тема Re: Джагфар Тарихинови [re: Last Roman]  
Автор Koпpивeнa_мeтлa (lutomsky)
Публикувано08.05.07 22:10



Не само новините а и кръчмите с професорите. Те именно са ме учили да защитавам Дагфар и да не съм нихилист по отношение на такива важни произведения.

Червен картон


Тема Re: По много причининови [re: deLake]  
Автор БoянГeнoв (член)
Публикувано09.05.07 00:54



Определено мислиме, че е менте. Четох го - сведенията просто не съвпадат. Ако е имало някакъв Джагфар изобщо то, мисля, че той не е това, което сега ни се представя. Даже почвам да се чудя - днешните учени казват, че волжките българи са говорили тюркски - едни казват, защото самите българи били тюрки, а други - защото живеели заедно с тюрки. Вече обаче и това бих поставил под съмнение. Вероятно не знам много, но ако може някой да ми каже, защо се смята така? И второ - не е ли по-възможно тюркския да е почнал да се употребява, чак след идването на монголите и татарите?



Тема Re: По много причининови [re: БoянГeнoв]  
Автор мapдyk (Аз)
Публикувано09.05.07 15:47






това изказване показва пълно незнание!



Mvlti svnt vocati, pavci vero electi

Редактирано от мapдyk на 09.05.07 16:17.



Тема Няколко цитата, да демонстрирам, че е ментенови [re: ElanMorin_]  
Автор deLake (sir)
Публикувано09.05.07 21:36



Това от една страна е пример, за това дето казах, че навярно двете ментета - Историята на Джагфар и Сказание за дъщерята на хана най-вероятно са от един автор:
Микаиль Башту в "Шан кызы дастаны" рассказывает Двата източника се споменават - ни никъде другаде в по-ранни ръкописи не е споменат никой от тях.
А сега да малко внимание на пасажа - в него само дето не е дадено издателството, годината на издаване и страницата. Инача казано, показва един късен начин на цитиране, характерен за времето след масовото навлизане на книгопечатането. При ръкописите често има проблем с точното наименование, структура и целостта. Тъй че такова точно цитиране на източник в ръкопис е неуместно. В по ранния период да рече би звучало нещо такова: "В Сказанието на Бащу е казано" или само "Бащу пише". Напр. "Ист. записки" на Вриений, които споменах са кръстани в по-ново време. В по-старите извори само се споменава, че дадено нещо го имало в неговото съчинение.

Позднее Ахмед ибн Фадлан... не потерпел этого обряда и заставил перенести его празднование подальше от города в надежде на то, что это затруднит его организацию и заставит отойти от него. Ето един действителен извор - Фадлан. Не ще и дума, че Фадлан е важен източник на сведения за Волжка България и въобще на региона около нея. Но за Волжка България е бил не папата, а редови пратеник. Ще рече, че той може да е посъветвал владетеля, а не да се разпорежда в държавата, камо ли да заставя.

А сега основаването на България.
Старший сын Курбата Бат-Боян кочевал между Джалдой и средним течением реки Буга-Идель, причем одна часть его народа поднималась по левой стороне реки, а другая - по правой...
20 Младший сын Курбата, Атилькэсэ по прозвищу Аспарух кочевал между Бурджаном и Бехташем, а утиги и мурдасы также подчинялись ему. Основная ставка его была в городе Бурджан на юге Джураша. Он был очень дружен с дядей - Шамбатом, сидевшим улугбеком Башту в окружении верных ему булгарских и сакланских биев и анчийских бояров. Эта привязанность очень не нравилась Курбату, всегда подозревавшему брата в готовности к измене, почему Атилькэсэ достался самый дальний от Кыя удел...

Тъй като Именика е в руски преписи, автора на ментето е знаел името на управляващия род Дуло. Обаче говори за боляри и нещо, което вероятно ще рече бейове. Иначе казано, автора на ментето не е познавал добре прабългарските надписи, в които има друга титла за велможите - боили. Нещо повече - когато според ментетата е творил въпросния Бащу от надписите се вижда, че поне в Дунавска България е имало доста развит административен апарат. Това, което има за Волжка показва, че и там е развит, но арабските и гръцки извори определено не са наблегнали на админ. устройство на държавата - иначе казано - липсват названията.
Автора на ментето нарича Безмер - Бат Баян, съответно Курт Бат - Курбат. Ще рече, че автора на ментето не е познавал някои извори съдържащи спецефични данни, но в малки количества - напр. че като име Курт се среща и в други извори, че в лат. извори и Аспарух е наречен Бат/оя, че Баян се нарича въобще брата на владетеля.
Прави впечатлуние, че българите се наричат ту "бурджани" (както в арабските извори), ту булгари (както в руските извори). Но е съмнително древен автор да има пълен комплект от гръцките, руски и арабски извори. Ако е ползвал пък домашни, би трябвало да има единно название.


назначил бояра тарханом покоренного Балына. Ето една административна титла - тархан. Нещо повече - знае се и какво е предназначението на длъжността. Това прави ни насочва към арменския източник - История страны Алуанк на КАЛАНКАТУАЦИ. Там е пояснено с какво се занимава таркана. Но и КАЛАНКАТУАЦИ не се е задълбочил в държавната уредба - затова и не става ясно, че и тарканите в държавния апарат си имали структура.

Разбира се съчинението е твърде обширно за да се разнищят всички грешки на фалшификатора, а и да се обсъдят подробно. Но ми се струва, че при един прочит, всеки ще открие още фалове, защото автора определено не се е престарал.

__________________________





Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.