Академичната чалга - пропагандата продължава! / Наука / Хуманитарни науки / История

Още една манипулация към вече преливащата колекцията, а?
---
Australopithecus: вид маймуна
Австралопитекът, който е първата категория, означава южна маймуна. Смята се, че тези същества са се появили за първи път преди около 4 милиона години в Африка и са живели допреди 1 милион години. Съществуват няколко категории австралопитеки. Еволюционистите твърдят, че най-старият вид Australopithecus е А. Аfarensis. След това е A. Аfricanus, който има по-тънки кости, а след него A. Robustus, чиито кости са сравнително по-големи. Според някои изследователи A. Вoisei е отделен вид, а според други е подвид на A. Robustus.
Всички категории австралопитеки са изчезнали маймуни, които приличат на съвременните маймуни. Обемът на мозъка им е или същият, или по-малък от този на днес живеещите шимпанзета. На ръцете и на краката им има изпъкнали части подобно на съвременните шимпанзета, които те използват, за да се катерят по дърветата, и стъпалата им имат захващащи способности, за да се задържат за клоните. Те са ниски (най-много 130 см) и също като при съвременните маймуни мъжкият Australopithecus е доста по-едър от женската. Редица характеристики като детайлите на черепите им, сближените очи, острите кътници, структурата на челюстта, дългите ръце са доказателство, че тези същества не се различават от съвременните маймуни.
Еволюционното твърдение, свързано с този въпрос, е, че австралопитеките, независимо че имат анатомична структура като на маймуните, вървят изправени като хора, а не като всички останали маймуни.
Това твърдение за изправеното ходене всъщност е виждане, което палеонтолози-еволюционисти като Richard Leakey и Donald C. Johanson защитават в продължение на десетилетия. Но много учени извършват безброй изследвания върху скелетната структура на Australopithecus и разкриват неверността на това твърдение. Всеобхватни проучвания върху разнообразни видове Australopithecus, извършени от двама световноизвестни анатоми от Англия и САЩ – лорд Solly Zuckerman и проф. Charles Oxnard, показват, че тези същества не са двукраки и имат същите движения като на съвременните маймуни.
Лорд Zuckerman, заедно с екип от петима специалисти, подпомаган от английското правителство, в продължение на 15 години изследва костите на тези същества и въпреки че самият той е еволюционист, стига до заключението, че австралопитеките са само един обикновен вид маймуни и в никакъв случай не вървят изправени. 63 Другият известен с изследванията си в тази област анатом-еволюционист Charles Oxnard оприличава скелетната структура на австралопитеките на тази на съвременните орангутани.64
Накрая, през 1994 г., екип от Ливърпулския университет в Англия започва всеобхватно проучване, за да даде окончателно заключение за скелета на Australopithecus. Заключението, до което се достига, е: “Австралопитеките са четириноги”.65
С една дума, Australopithecus не е нищо повече от един изчезнал вид маймуни, който няма никаква връзка с човека.

Homo habilis: маймуната, представяна като човек
Голямата прилика между скелетната и черепната структура на Australopithecus и шимпанзетата и опровергаването на твърдението, че тези същества вървят изправени, създават големи трудности на еволюционистите-палеонтолози. Причината е, че според въображаемата еволюционна схема Homo erectus идва след Australopithecus. Homo erectus, както се подразбира и от представката “homo”, т.е. човек, е човешки клас и скелетът му е напълно изправен. Неговата черепна кутия е с обем два пъти по-голям от този на австралопитеките. Прекият преход от Australopithecus, който е маймуна, приличаща на шимпанзе, към Homo erectus, притежаващ скелет, неразличаващ се от този на съвременния човек, е немислим дори и според еволюционната теория. И така бяха необходими “връзки”, т.е. междинни форми. Именно от тази необходимост се заражда твърдението за Homo habilis.
Класификацията Homo habilis беше представена през 1960 г. от семейство Leakey, които са “ловци на останки”. Според семейство Leakey този нов вид, който те класифицират като Homo habilis, имал сравнително голям обем на черепа, способност да върви изправен и да си служи с каменни и дървени сечива. Поради тази причина той спокойно би могъл да бъде прародител на човека.
Откритите в края на 80те години нови вкаменелости на същия вид щяха напълно да променят този възглед. Основавайки се на новооткритите вкаменелости, изследователи като Bernard Wood и C.Loring Brace твърдят, че Homo habilis, което означава “сръчен човек”, трябва да бъде класифициран като Australopithecus habilis, което от своя страна означава “сръчна южноафриканска маймуна”. Това е така, защото Homo habilis притежава доста общи характеристики с маймуната, наречена Australopithecus. Той има дълги ръце, къси крака и скелет, подобен на маймунския, точно като на Australopithecus. Пръстите на краката и ръцете му са подходящи за катерене. Неговата челюстна структура е същата като на съвременните маймуни. Фактът, че обемът на черепа е 550 см3, е най-ясният показател, че всеки един от тях е маймуна. Накратко, Homo habilis, който някои еволюционисти представят като отделен вид, в действителност, подобно на всички останали австралопитеки, е вид маймуна.
Проучвания, извършени в следващите години, показват, че Homo habilis наистина е същество, което не се различава от австралопитеките. Откритият през 1984 г. от Тim White фосил OH62 от скелет и череп показва, че този вид, подобно на съвременните маймуни, има малък обем на черепната кутия, дълги ръце и къси крака, които му позволяват да се катери по дърветата.
Подробните анализи, извършени от американския антрополог Holly Smith през 1994 г., отново показват, че Homo habilis всъщност не е homo т.е. човек, а маймуна. Smith казва следното относно направените от нея анализи на зъбите на Australopithecus, Homo habilis, Homo erectus и Homo neandertalensis:
“Анализите, които сме извършили, основавайки се на развитието и структурата на зъбите, показват, че Australopithecus и Homo habilis спадат към една и съща категория с африканските маймуни, а Homo erectus и неандерталците към категорията на хората.”66
През същата година трима специалисти по анатомия - Fred Spoor, Bernard Wood и Frans Zonneveld, достигат до същото заключение, прилагайки коренно различен метод. Този метод се базира на сравнителен анализ на полукръгообразните канали във вътрешното ухо на хората и маймуните, които служат за пазене на равновесие. Каналите на изправено вървящите хора и тези на наведено вървящите маймуни се различават по някои определени характеристики. Анализираните от Spoor, Wood и Zonneveld канали във вътрешните уши на всички видове австралопитеки и дори на Homo habilis са същите като тези на съвременните маймуни. Що се отнася до каналите на Homo erectus, те не се различават от тези на съвременния човек. 67
Това откритие показва два много важни резултата:
1. Вкаменелостите, които наричаме Homo habilis, всъщност не спадат към класовете homo, т.е. хора, а към тези на Australopithecines , т.е. маймуни.
2. И Homo habilis, и Australopithecines са същества, които вървят наведени, т.е. имат маймунски скелет. Те нямат никаква връзка с хората.

Homo Rudolfensis: погрешно сглобеното лице
Терминът Homo rudolfensis е наименованието, дадено на няколко фосилни находки, открити през 1972 г. Тъй като тези фосилни находки са намерени в близост до река Rudolf в Кения, то класът, който тези останки се предполага, че представят, е наречен Homo rudolfensis. Повечето палеонтолози обаче смятат, че тези вкаменелости не формират самостоятелен вид, а живият организъм, наречен Homo rudolfensis, е всъщност Homo habilis, т.е. вид маймуна.
Richard Leakey, който открил фосилните останки, представя черепа, който обозначава с KNM-ER 1470 и за който казва, че е на възраст 2,8 милиона години, като най-великото откритие в историята на антропологията и така поражда големи отзвуци. Според Leakey това същество, което подобно на Australopithecus притежава малък обем на черепната кухина, но лице на човек, е липсващата връзка между Australopithecus и човека. И така не след дълго щеше да се разбере, че човекоподобното лице на черепа KNM-ER 1470, който често се появява по кориците на научни списания, е резултат на неправилното сглобяване на черепните фрагменти – което може би е умишлено. Проф. Tim Bromage, който изучавал анатомията на човешкото лице, обяснява така този факт, който той разкрива с помощта на компютърна симулация през 1992 г:
“Когато той (KNM-ER 1470) беше за първи път реконструиран, лицето бе нагодено към черепа в почти вертикално положение, по-скоро както при плоските лица на съвременните хора. Но новите изследвания върху анатомичната родственост показват, че в действителност лицето трябва да бъде значително издадено напред, създавайки един маймуноподобен вид, подобен на лицето на Australopithecus.”68
Еволюционистът-палеонтолог J.E.Cronin казва следното по този въпрос:
“...неговото сравнително праволинейно конструирано лице, тясна черепна кутия и големи кътни зъби са примитивни характерни черти, които свързват KNM-ER 1470 с Australopithecus... KNM-ER 1470 , подобно на останалите ранни homo-представители, има доста общи структурни характеристики със слабите Australopithecus. Тези характеристики обаче не се проявяват при следващите, по-късни homo-представители (т.е. при Homo erectus).” 69
C. Loring Brace от Мичиганския университет прави същото заключение в резултат на извършените от него анализи върху структурата на челюстта и зъбите на черепа 1470 и казва:
“Големината на челюстта и мястото, където са разположени кътниците, показват, че ER 1470 има абсолютно същото лице и зъби като на Australopithecus.”70
Проф. Alan Walker, палеонтолог от университета “Джон Хопкинс”, който е извършил не по-малко изследвания върху KNM-ER 1470 от Ликей, защитава становището, че това същество не трябва да се класифицира като “homo”, т.е. човешки вид каквито са Homo habilis и Homo rudolfensis, а точно обратното - да бъде включено в класа на Australopithecus. 71
С една дума, класификациите като Homo habilis и Homo rudolfensis, за които се правят опити да бъдат представяни като междинни форми между Australopithecus и Homo erectus, са напълно въображаеми. Както потвърждават и много изследователи, всеки един от тези организми е представител на серията Australopithecus. Всичките им анатомични характеристики показват, че те са отделни видове маймуни.
След тези същества, всяко от които е вид маймуна, се появяват и истинските “homo”, т.е. човешки вкаменелости.

Homo Еrectus и нататък: човешки същества
Според въображаемата еволюционна схема, вътрешната еволюция на вида homo е следната: първо е Homo erectus, след това Homo sapiens archaic и неандерталския човек, по-късно идва кроманьонският човек и най-накрая съвременният човек... В действителност обаче всички тези класификации са само своеобразни човешки раси. Разликата между тях не е по-голяма отколкото между ескимос и негър или между пигмей и европеец.
Нека първо разгледаме Homo erectus, към който еволюционистите се отнасят като към най-първобитния човешки вид. Терминът “erect” означава “изправен”, а Homo erectus – “Изправен човек”. Еволюционистите биват принудени да отделят този човек от предходните, като прибавят прилагателното “erect”. Тъй като всички налични вкаменелости на Homo erectus, за разлика от представителите на Australopithecus и Homo habilis, са изправени. Няма никаква разлика между скелета на Homo erectus и този на съвременния човек.
Най-същественото основание еволюционистите да определят Homo erectus като “първобитен” е обемът на черепната му кутия ( 900-1100 см3 ), който е по-малък от този на обикновения съвременен човек, както и силно изразените надочни дъги. Всъщност днес на земята живеят много хора със същия мозъчен обем като този на Homo erectus (напр. пигмеите), както и някои раси, които имат изпъкнали надочни дъги (напр. австралийските аборигени).
Добре известен факт е, че разликите в черепния обем не означават непременно разлики в умствените способности или уменията. Разумът зависи по скоро от вътрешната организация на мозъка, отколкото от неговия обем. 72
Вкаменелостите, представили Homo erectus на света, са тези на човека от Пекин и човека от Ява, които били открити в Азия. С течение на времето обаче стана ясно, че и тези два фосила не са много благонадеждни. Човекът от Пекин се състои от някакви елементи, изработени от гипс, тъй като оригиналните са били изгубени, а човекът от Ява е “съставен” от един черепен фрагмент и тазова кост, която е намерена на няколко метра от черепа без никакъв знак, че и двете принадлежат на едно и също човешко същество. Поради тази причина намерените в Африка вкаменелости на Homo erectus започват да придобиват все по-голямо значение. (Трябва също така да се отбележи, че една част от фосилите, представяни като Homo erectus, биват включени от някои еволюционисти във втори клас, наречен “Homo ergaster”. По този въпрос съществуват малки неразбирателства, затова ние ще разглеждаме всички тези вкаменелости под класификацията Homo erectus.)
Най-известният от намерените в Африка представители на Homo erectus е фосилът “Narikotome homo erectus” или “Момчето от Turkana”, който бил намерен близо до езерото Turkana в Кения. Беше потвърдено, че вкаменелостта е принадлежала на 12 - годишно дете, което би трябвало да достигне 1.82 м височина в своето юношество. Изправената скелетна структура на вкаменелостта не се различава от тази на съвременния човек. Американският палеонтолог Alan Walker казва, че “доста се съмнява дали един обикновен патолог би могъл да каже каква е разликата между този фосилен скелет и скелета на един съвременен човек”.73 Относно черепа Walker казва, че “много прилича на този на неандерталец”.74 Както ще видим в следващата глава, неандерталците са една съвременна човешка раса. Следователно, Homo erectus също е една съвременна човешка раса.
Дори еволюционистът Richard Leakey заявява, че разликите между Homo erectus и съвременния човек не са по-големи от тези между отделните раси:
“Всеки човек може да забележи разликите във формата на черепа, силно изразените черти на лицето, изпъкналостта на надочните дъги и т.н. Тези различия са може би не по-големи от различията между отделните човешки раси обитаващи различни географски области. Такова биологично разнообразие възниква, когато населението е географски разделено за значителен период от време.”75
Проф.William Laughlin от университета в Кънектикът извършва обширни анатомични изследвания върху ескимосите и обитателите на Алеутските острови, като забелязва, че тези хора смайващо приличали на хомоеректусите. Заключението, което прави Laughlin, е че всички тези раси в действителност са различни раси, принадлежащи към вида Homo sapiens (съвременен човек).
“Когато вземем под внимание големите различия, които съществуват между изолираните общества, каквито са тези на ескимосите и бушмените, принадлежащи на рода Homo sapiens, изглежда много логично да стигнем до заключението, че Sinanthropus ( разновидност на Homo erectus – ALC ) също се отнася към този род.”76
От друга страна, съществува една огромна бездна между Homo erectus – една човешка раса, и появилите се преди него, според “човешката еволюция”, маймуни (Australopithecus, Homo habilis и Homo rudolfensis). Това означава, че първите хора са се появили във фосилните данни внезапно и едновременно, без никакъв еволюционен процес. Не би могло да съществува по-ясно указание за това, че те са били сътворени.
Приемането на този факт абсолютно противоречи на догматичната философия и идеология на еволюционистите. Поради тази причина те се опитват да представят Homo erectus, който е изцяло човешка раса, като същество, представляващо полумаймуна. В реконструкциите им на Homo erectus те упорито рисуват човекоподобни маймуни. От друга страна, използвайки подобни на рисунките методи, те придават човешки вид на маймуни като Australopithecus и Homo habilis. С този метод те се опитват да “сближат” маймуните и хората и по този начин да затворят бездната между тези два различни класа организми.

Неандерталците: едра човешка раса
Неандерталците са хора, които се появяват внезапно преди около 100 хиляди години в Европа и тихомълком изчезват – или биват претопени, смесвайки се с други раси – също така бързо преди около 35 хиляди години. Единствената разлика между тях и днес живеещите хора е наличието на по-масивни кости и по-голям обем на черепната кутия.
Неандерталците са човешка раса и днес почти всеки приема този факт. Еволюционистите положиха големи усилия, за да представят тези хора като “първобитен вид”, но всички открития показват, че неандерталецът по нищо не се различава от който и да било “едър” човек, който върви по улицата днес. Смятаният за един от водещите специалисти по тази тема и палеонтолог в университета “Ню Мексико” Erik Trinkaus пише следното:
“Извършените детайлни сравнения на скелетните останки на неандерталец и съвременен човек показват, че няма нищо в анатомията на неандерталеца, което да показва, че двигателните, манипулационните, умствените и езиковите способности са по-несъвършени от тези на съвременните хора.”77
Поради тази причина много от съвременните изследователи представят неандерталеца като подвид на съвременния човек и го наричат “Homo sapiens neandertalensis”. Откритията ясно показват, че неандерталците погребвали мъртъвците си, изработвали разнообразни музикални инструменти и имали културно сходство с Homo sapiens sapiens, които са живели през същия период. С една дума, неандерталците са “едра” човешка раса, която с течение на времето просто е изчезнала.

Homo Sapiens Archaic, Homo Heilderbergensis и Кроманьонецът
Homo sapiens archaic е последното ниво във въображаемата еволюционна схема преди съвременния човек. Всъщност еволюционистите няма какво толкова да кажат за тези хора, тъй като между тях и съвременните хора има съвсем незначителни разлики. Нещо повече, някои изследователи дори твърдят, че днес все още съществуват представители на тази раса, и за пример посочват аборигените в Австралия. Подобно на Homo sapiens, аборигените също имат дебели и издадени вежди, хлътнала навътре челюстна структура и малко по-малък обем на черепната кутия. Също така бяха направени доста важни открития, показващи, че тези хора до не много отдавна са обитавали някои села в Италия и Унгария. Класификацията, представяна в еволюционната литература като Homo heilderbergensis, всъщност е една и съща с Homo sapiens archaic. Причината за използването на два различни термина за дефиниране на една и съща човешка раса са разликите в схващанията на еволюционистите. Всички фосилни останки, включени в класификацията Homo heilderbergensis, показват, че принадлежат на хора, които анатомично много приличат на европейците, живели преди 500 хиляди, дори преди 740 хиляди години, първо в Англия, а после в Испания.
Пресметнато е, че кроманьонецът е живял преди 30000 години. Той има куполовиден череп и широко чело. Обемът на черепната му кутия е 1600 см3 и е над средния за съвременния човек. Черепът му има широки надочни дъги и костна изпъкналост отзад, което също е особеност както на неандерталците, така и на Homo erectus.
Въпреки че кроманьонците са смятани за европейска раса, структурата и черепният им обем приличат по-скоро на тези на някои раси, обитаващи днес Африка и тропиците. Основавайки се на тази прилика, се предполага, че кроманьонците са древна африканска раса. Някои други палеонтологични открития показват, че расите Cro-Magnon и Neanderthal са се смесили една с друга и са положили основите на расите от наши дни. Нещо повече, днес се смята, че представители на расата Cro-Magnon все още живеят в различни части на африканския континент и в регионите Salute и Dordogne във Франция. Хора, притежаващи подобни характеристики, също така са забелязани в Полша и Унгария.

<o><O><o>
Където е текло пак ще тече!

Човекът от Пилтдаун: череп на човек и челюст на орангутан

Известен доктор и в същото време аматьор палеонтолог, Charles Dawson дебютира с твърдението си, че е открил челюстна кост и черепна частица в един дол близо до Пилтдаун, Англия, през 1912 г. Въпреки че челюстната кост наподобява повече тази на маймуните, а зъбите и черепът – тези на човека, намерените екземпляри биват наречени “Човекът от Пилтдаун”. Определя им се възраст от 500 хиляди години и са излагани в няколко музея като абсолютно доказателство за човешката еволюция. В продължение на повече от 40 години, са написани много научни статии за “Човекът от Пилтдаун” и са направени хиляди тълкувания и рисунки. Повече от 500 хиляди учени от различни университети по света изготвят дисертации на тема “Човекът от Пилтдаун”.56
Известният американски палеонтолог Henry Fairfield Osborn при посещение в Британския музей през 1935 г., казва: “...трябва постоянно да ни бъде напомняно, че природата е пълна с парадокси и това е удивително откритие в подкрепа на ранния човек...”.57
През 1949 г. Kenneth Oakley от отдела по палеонтология в Британския музей се опитва да използва нов метод – флуор-тест, за определяне възрастта на някои стари останки. Чрез този метод е извършен и тест върху останките на Човека от Пилтдаун. Крайният резултат е потресаващ. При извършването на теста става ясно, че челюстната кост на Човека от Пилтдаун не съдържа никакъв флуор. Това показва, че челюстната кост не е стояла закопана повече от няколко години. Черепът обаче съдържа много малко количество флуор, което означава, че трябва да е само на няколко хиляди години.
По-късни хронологични проучвания, основаващи се на метода на флуора, разкриват, че черепът е само на няколко хиляди години. Що се отнася до зъбите на челюстта, те се оказват изкуствено изтъркани, а “примитивните” оръдия на труда, намиращи се до останките, става ясно, че са обикновени подострени с метален инструмент имитации. С извършените от Weiner детайлни анализи тази измама излиза наяве през 1953 г. Черепът принадлежи на 500-годишен човек, а челюстната кост - на неотдавна умряла маймуна! Зъбите били специално прибавени и подредени, а свръзките изпилени, за да приличат на тези на човека. След това всички тези части били направени на петна с калиев дикромат, за да им се придаде древен вид. Тези петна започнали да изчезват, когато били потопени в киселина. Le Gros Clark, член на екипа, разкрил тази измама, не скрива своето учудване, като казва: “доказателствата за наличие на изкуствено протриване веднага биеха на очи. Всъщност те изглеждаха толкова очевидни, че спокойно може да попитаме – как така се е случило, че по-рано не са били забелязани?”59 Вследствие на всичко това Човекът от Пилтдаун беше доста бързо изкаран от Британския музей, където беше изложен в продължение на повече от 40 години.

Човекът от Небраска: един свински зъб

През 1922 г. директорът на Американския природоисторически музей Henry Fairfield Osborn обявява, че в Западна Небраска близо до Змийския поток е намерил вкаменелост на кътен зъб от периода Плиоцен. Този зъб, според твърдението, е носител на общите характеристики на човека и маймуната. Не след дълго започват ожесточени научни спорове, в които някои определят този зъб като на Pithecanthropus erectus, докато други твърдят, че е по-близък до този на човека. Тази вкаменелост, породила големи дебати, е наречена “Човекът от Небраска”. Също така веднага му се дава и “научно име”: Hesperopithecus haroldcooki.
Много специалисти подкрепят Osborn. Основавайки се на този единствен зъб, са нарисувани реконструкциите на черепа и тялото на Човека от Небраска. Нещо повече, Човека от Небраска е нарисуван заедно с цялото си семейство в естествена среда.
Всички тези сценарии са разработени на базата на един-единствен зъб. Еволюционните кръгове така се привързват към този “човек-фантом”, че когато един изследовател на име William Bryan се противопоставя на тези пристрастни решения, основаващи се на един кътник, e подложен на груби критики.
През 1927 г. са намерени и други части на скелета. Според тези новооткрити части зъбът не принадлежи нито на маймуна, нито на човек. Става ясно, че този зъб принадлежи на изчезнала порода дива американска свиня, наречена “prosthennops”. William Gregory озаглавява по следния начин своята статия, публикувана в списание “Science”, където обявява тази грешка: “Hesperopithecus: Очевидно нито маймуна, нито човек”. 60 В резултат на това рисунките на Hesperopithecus и цялото му семейство бяха бързо премахнати от еволюционната литература.

Ota Benga: африкански туземец в клетка
След като Дарвин се застъпва със своята книга “Произходът на човека” за твърдението, че човекът се е развил от подобни на маймуните същества, той започва да търси вкаменелости, които да подкрепят този сценарий. Някои еволюционисти обаче вярват, че съществата - “полумаймуни полухора” могат да бъдат открити не само като вкаменелости, но и живи – в различни краища на света. В началото на 20 век това издирване на “живи междинни форми” довежда до неприятни инциденти, най-жестокият от които е историята на един пигмей на име Ota Benga.
Ota Benga заловен в Конго през 1904 г. от изследователя-еволюционист Samuel Verner. Туземецът, чието име на собствения му език означава “приятел”, бил женен и имал две деца. Окован във вериги и поставен в клетка като животно, той е откаран в САЩ, където учените-еволюционисти го показват на хората на Световния панаир в Сент Луис. Изложен заедно с други маймунски породи, той е представен като “най-близката до човека междинна форма”.
След две години е откаран в зоологическата градина “Бронкс” в Ню Йорк и там заедно с няколко шимпанзета, горила на име Dinah и орангутан, наречен Dohung, е изложен под категорията “древни прадеди на човека”. Д-р William T. Hornaday, еволюционист и директор на зоологическата градина, прави дълги изказвания относно оказаната му чест да притежава тази единствена по рода си “междинна форма” и третира затворения в клетка Ota Benga като обикновено животно. Неспособен да издържи повече на манипулациите, на които бе подложен, Ota Benga се самоубива.61

Човекът от Пилтдаун, Човекът от Небраска, Ota Benga...

Всички тези скандали показват, че учените-еволюционисти ни най-малко не се поколебават да използват всякакви ненаучни методи, за да докажат своята теория. Имайки предвид всичко това, когато погледнем към останалите така наречени доказателства на легендата за “човешката еволюция”, ние отново се сблъскваме с подобна на тази ситуация: налице е една абсолютно фантастична история и армия от доброволци, готови да опитат всички възможни начини, за да я докажат.

<o><O><o>
Където е текло пак ще тече!