баба ми им вика "черновлънци", сигурно е нашенското съответствие на "каракачан".

Иначе за останалите имена всичко е верно.
На полски и досега италианците са власи. Уелсците и валонците са етноними, произлезли от същия корен.

http://peshocvakconst.free.bg/v.JPG
...от стотната на багатур багаина Севар

за уелсците- в този случай не е самоназвание. а welsh освен уелсец значи и човек който не си връща дълговете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Welsh викат англичаните на уелсците. Уелсците си викат нещо съвсем друго на тях си.
Точката ми, а и тази на гиони, е че уелсци, власи и т.н е име дадено от германци и славяни на келтски или романозични народи, така че е нормално самоназванието на уелсците да не е уелсци. Е, в много случаи чуждото самоназвание се приема з а собствено - повечето уелсци вече се самонаричат уелсци и говорят само на аглийски - нищо не е вечно.

http://peshocvakconst.free.bg/v.JPG
...от стотната на багатур багаина Севар

Уелсците се самоназовават cymru.

Чуждото не искаме, но и своето не даваме!

Уелсците се самоназовават cymru.

Мда, надалеч са пръскали семето си Гог и Магог.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както виждате, работата е била съвсем проста. Около кошарата на овчаря-българин е имало заложена пусия от башибозуци, които си надували спокойно чибуците, а овчарят е ходел да примамва скитающите се полуубити бунтовници. Иди после всичко това и недей кла нерязаните турци! Ако башибозуците замръкваха и осъмваха по усоето да чакат комити, то това бе тяхна свята длъжност, тия бяха в пьлпото си право. Как постъпихме ние с турските комити по късно, когато тия, някои от гях само, не искаха да се предадат? Видях едлн път, когато в с. Попкьой, Разградско, носеха главите па няколко души, с песни, а управителят Х. А. гн награди... Как постъпят в това отношение цивилизованите християнски държави не с друговерци, а с техните кръвни братя? Кървава картина се представя напредя ви, щом отворите историята. Каракачанските овчари (куцовласите), конто са в изобилие по планината лятно време, твърде кавалерски се отнесоха с бунтовниците, като че тия последните за тяхно добро да бяха въстанали. И турците даже не отстъпваха от да не покажат своя мерхамет... „Като вървехме през планината - разказва Н. Обретенов и С. Пенев, - другарят ни Воойновски зярнал една говедарска кошара, в която стоял стар турчин и си варял кафе. Ние заградихме кошарата, да му не дадем време да избяга, и можаше да го запушим вътре, без да се помрьдпе. „Ага, виждаш работата в що се състои, ние сме комити, като две и две четири; но от вас не искаме друго нищо, освен хляб“ - казахме ние на полууплашения ага. Той отговори, че ни е познал, прели да му се обадим, и ни покани учтиво да насядаме. Свари ни по едир горчиво кафе, което зае мястото на небесна манна, а после се разпореди и за ядене. На трьгвание, когато всинца се изправихме напредя му да му благодарим като на баща и Войновски извади да му даде една лира за доброто гостоприемство, то той отблъсна парите, и каза, че не е ханджия и че като ни е нахранил, изпълнил си е мусулманската обязаност. После ни показа пътя, като ни предупреди где имало башибозуци и где не. Българите не постъпяха така. Освен предателството, ако някой измежду тях се намереше по-добър, той питаше най-напред колко пари ще му заплатим за труда!!...“ При разказа на двамата приятели аз ще да прибавя това, че не познавам ни едного бунтовника, който да не е бил издаден от българи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не само, и българите също.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

„Ага, виждаш работата в що се състои, ние сме комити, като две и две четири; но от вас не искаме друго нищо, освен хляб“ - казахме ние на полууплашения ага. Той отговори, че ни е познал, прели да му се обадим, и ни покани учтиво да насядаме. Свари ни по едир горчиво кафе, което зае мястото на небесна манна, а после се разпореди и за ядене. На трьгвание, когато всинца се изправихме напредя му да му благодарим като на баща и Войновски извади да му даде една лира за доброто гостоприемство, то той отблъсна парите, и каза, че не е ханджия и че като ни е нахранил, изпълнил си е мусулманската обязаност. После ни показа пътя, като ни предупреди где имало башибозуци и где не. Българите не постъпяха така. Освен предателството, ако някой измежду тях се намереше по-добър, той питаше най-напред колко пари ще му заплатим за труда!!...“ При разказа на двамата приятели аз ще да прибавя това, че не познавам ни едного бунтовника, който да не е бил издаден от българи.

---

Малко извън темата- тя и без това пак тръгна не накъдето трябваше:
Пак от този автор:

"В 1878 г. Савата заедно с всички други осъдени се завърна в родния си град Търново здрав и читав, пак същият. Вечерта още един казак дошел дома им, почнал да псува и пр., а на Савата казал презрително, че той е „лавочник братушка“ „дрянь“ и „тряпка“, кръв се пролива за него. Същата минута още Савата го грабва през кръста и - долу из стълбите в яхъра. Та думата ни е, че с първия освободител, с когото се той срещнал на къщата си, по тоя любезен начин се разправил. Но точка; по-нататък имаме време да запознаваме читателите с тоя наш другар, който е до днес жив. Колибата му, или дачата му на лозето, е до севлиевския път, гдето му работят все негови противници от турско време, в това число и Селим чауш, най-заклетият му враг, който го гонил и прогонил в турско време. Щом се връща Селим чауш от бягство из Турция в Търново, най-напред, преди да го видят, представлява се на Савата.

- Когато аз бях силен, а ти рая - казал той на Савата, - гонех те, изпълнявах своя дълг към отечеството си, защото ти му копаеше гроб. Днес ти си силен, а аз рая, твоят народ е господар. Дай ми правото като човек бабаит и ми помогни.

- Ние сме братя! - отговорил Савата и приел под свое покровителство достойния си противник."

И още:

"Едно заптие, което било заспало в селото, щом научава, че ни докарали, скача в съня си, дръпва си саблята и тича гологлаво да бие и коли. Ако не бяха другите заптии, един от другарите ни бе съсечен от неговата десница. Чаушинът на заптиите го посрещна, заплю го в лицето и му каза:

- Бре, керата, тебе не те ли е срам от царската униформа? Като си бил дотолкова лют, защо не дойде да ги хванеш във воденицата, с пушките в ръката? Вързани хора и баба ми може да ги изколи."

Има поводи за размисъл...