Re: Некои съображения / Наука / Хуманитарни науки / История

Естеството на отношенията между българите на Аспарух и заварените в териториите на Мизия народи, и по-специално със славяните, е предмет на множество спекулации. На първо място, по това време Мизия не е била населявана само от славянски племена. В земите на днешната Габровска област живеели немалко готи - остатъци от заселените там готи по времето на император Теодосий І Велики, ок. 380 г. По склоновете на Стара планина обитавали пастири-траки, част от които били дори непокръстени (техни потомци днес са каракачаните). В Одесос (дн. Варна) и околностите живеели много гърци.

В земите на Добруджа, на север, обитавали остатъци от прабългарски и хунски племена още от времената на Атила. На териториите на дн. Шуменска, Варненска и Търговищка области пък живеели северите. Погрешно смятани от дълго време от съвременните историци за славяни, северите всъщност били част от значителният народ савири - смес от прабългарски и угро-фински племена, нахлул в Европа през 463 г. Те се заселили в днешна Североизточна България при голямото нашествие на аварите през 558 г., с разрешението на византийската власт, в замяна на защитата на проходите в Източна Стара планина. Северите, поради езиковата близост и родството, станали естествени съюзници на българите на Аспарух и опора за тяхната власт. Именно тяхното присъствие и брой дали основание на Аспарух да избере областта Чика (южната част на Шуменска област и Търговищко) за център на държавата си след 680 г.

На запад от северите, в земите на днешна Северна централна България и Северозападна България живеели множество славяни, останали в историята с названието седем славянски племена. Техните имена не са запазени. Писателят Антон Дончев ги нарича по имената на основните реки в Северна България - поломци, етърци, повитяни, осъмци, искърци, погостяни и бъдинци. макар историята да познава славянското племе тимочани, по името на р. Тимок, съмнително е тези да са били имената им.

Броят на населението на Мизия по това време също е неизвестен. Аспарух вероятно е преминал реката поне със 100 хил. от 150те хил. прабългари, които го последвали. Останалите се заселили във дн. Молдавия, като щит срещу хазарите. Северите вер. също са били ок. 100 хил., предвид значителният ареал на разселението им. Славяните пък (с оглед бъдещите преселения при Кормисош и Омуртаг)са били поне 500-600 хил.

Не би могло да се говори за съюз между българи и славяни на равноправна основа, каквато беше официалната историческа теза много години. Нито при аварите, нито при хазарите, нито при хуните преди това, нито при варягите след това не е налице такова равноправие в отношенията им с другите народи от техните държави. Най-вероятното е, че срещу подчинението им и плащането на данъци българският хан им оставил вътрешното самоуправление, като ги защитавал от външни врагове (византийци и авари).

Първоначално славяните не са били включвани в българската армия, поне до средата на 8 век. Самоуправлението им най-вероятно е отнето при административната реформа на хан Крум. Има множество сведения за опити на засилване на властта на българите върху славяните и за масови преселения на славяни във Византия. Най-значимите са отбелязани именно в средата на 8 век и при управлението на Омуртаг. Предателството на славянската част от армията коствало на българите и битката при Анхиало през 763г. - едно от най-големите поражения на България през средновековието. Това сочи наличие на неразбирателства между двата народа, които обаче едва ли са били постоянни, предвид липсата на сведения за славянски въстания срещу българската власт.

Приемането на християнството през 864г. довело до консолидацията на двата народа през следващите два века.

Ето каква е историята на етноогенезиса на българския народ - много подобна на тази на шотландците -по-сложна от опростените или откровенно налудничави версии