ЗА СТРОИТЕЛНИТЕ ПЕРИОДИ НА АСЕНОВАТА КРЕПОСТ / Наука / Хуманитарни науки / История

1.НАЙ-РАНЕН СТРОИТЕЛЕН ЕТАП НА КРЕПОСТТА - 9 век. Византия изгражда Асеновата крепост, за да отбранява ключовия прход през Родопа към дн.Гърция и конкретно към важния византийски център Солун.

В началото на 9в. управлява Крум, което ще рече, че византийците са имали проблем да опазят Цариград, тъй че едва ли им е било до строеж на крепост толкова на север. Единствено при управлението на Омуртаг може да се допусне, че византийците са имали някаква възможност да правят там крепост. При наследниците на Омуртаг вече се настъпва доста на юг, за да може византийците да строят крепост там. При Борис и Симеон това най-вероятно е българска земя. Тъй че евентуален строеж от 9в. по-скоро ще е български.
През 11-12в. границата е по Дунава и на това място съвсем не е необходима крепост.
Тъй че остава от вт. пол. на 13 век насетне за византийски строежи. Дотогава ще да са по-скоро български.

Сега за снимките:
Снимка 1:
Това най-отдолу ми прилича на баластровия пълнеж; т.е. поради подкопаване или друга причина липсва външната облицовка. Не е хваната долната част, но може би в основата е имало уширение на кулата заради контрафорси.Но по-нагоре, където вече облицовката е запазена ми се струва, че е правено със сантрачи (за съжаление при по-голямо увеличение се размазва). Изброяват се три реда.

Снимка 2: Ясно се вижда, че белите и тъмните камъни не са използвани самостоятелно, а има смесване и то още откъм долната част на снимката. Ще рече, че цветовото различие е повече външен критерий. В най-добрия случай може да се говори за вторично използване на камъни, като поне заснетата част е направена по едно и също време. Да не говорим, че и редовете камъни се напасват добре.

Снимка 3: Вижда се, че по-плоските тъмни камъни са използвани при основата, заради формата даваща по-голяма стабилност на основите, но въпреки това има използване и надолу на бели камъни, което говори пак за един период на изгреждане с подбор на материала - плоските камъни отдолу, а четвъртитите бели камъни по-отгоре. Но са били под ръка и двата вида. Храстите закриват основите, но от там нагоре където се вижда добре ми намирисва на сантрачена конструкция.

Снимка 4:

Тук ясно се вижда, че са използвани паралелно двата вида камъни. Виждат се и тухли, като по всичко личи, че са използвани вторично (не се виждат тухлени редове или фигури). Тъй като до основата не се вижда някакво целенасочено използване на тухли, то вторично използвания материал най-вероятно е взет от друга сграда. Сантрачената конструкция е ясно изразена и дори ми се струва, че има запазени останки от самите сантрачи.

Снимка 5:

Горе в ляво и долу вдясно се виждат белите камъни, сред плоските тъмни. Също ясно се вижда, че тухлите са ползвани вторично, при това произволно.
Такъв бял хоросан има да речем и по вътрешната мазилка на черквите на Трапезица.

__________________________