Отварям, не нова тема но списък ... / Наука / Хуманитарни науки / История

ХРИСТИЯНСКОТО ИЗКУСТВО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

д-р Ралица ЛОЗАНОВА

Икона на Св. Теодор, края на IX в., Велики Преслав
Изложбата "Християнското изкуство по българските земи" бе открита на 10. X. в Кралския музей за изкуство и история "Сенкантенер" в Брюксел след редакция върху наименованието от белгийска страна като "Икони и ръкописи от България". Музеят даваше допълнителен престиж на събитието, тъй като е един от най-големите в Европа и е известен със своята колекция от антично и източно изкуство. Mножество бяха суперлативите в медиите под формата на пространни, коментарни статии в най-престижните издания, репортажи в телевизионни предавания и новини и пр.

Изложбата имаше за цел не само да представи отделни части от българската култура, но и да отправи послание към западноевропейската аудитория. Те могат да бъдат обобщени до следните пет:

Първо, което за голяма част от белгийската публика беше наистина изненадващо, е, че Християнството още от самото си зараждане е оставило следи по българските земи. Официалното му приемане през 864 не само е най-важният духовен избор на българската култура, но той е предопределен от установеното вече присъствие на същото на Балканите. Потвърждение за това са включените в изложбата предмети от периода II-VI в. сл. Хр.

Второ, България се явява не само приемник на Християнството и то като официална религия, а играе една от най-активните роли в утвърждаването му в Европа. България е изпълнила и апостолската мисия на разпространение сред останалите славянски народи. Приемането на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици, които превеждат на български език Библията и литургичните книги от Цар Борис I дарява възможността на тези народи да се молят и славят Бога на собствения си език.

Дарохранителница, 1626 г., Чипровци
Трето, изложбата представя православното изкуство в границите и на собствената му сакралност, по отношения на които националните граници губят смисъл. От такава гледна точка тя може да се разглежда като реплика на съвременните опити, включително и кървави, за политизация на вярата и историята. Представените експонати носят информация за живота в големите градски и манастирски центрове, някои от които днес се намират на други държавни територии. Неслучайно в науката се използва терминът славяно-византийски културен кръг, тъй като днес е невъзможно, а и ненужно да се доказва чий национален гений е сътворил дадено произведение на църковното изкуство - български, гръцки или сръбски. Но това, което без съмнение ги обединява, е принадлежността им към Православието.

Четвърто, свързано не конкретно с българската култура, а с целия православен свят. Православното църковно изкуство не може да бъде разбрано в съвременния, наложен от светското изкуство ключ, защото представените експонати са предназначени не толкова за естетическа наслада, колкото за духовно спасение.

Пето, експозицията има за цел да покаже официалната линия на Християнството в България, а това става важно още повече на фона на мощните алтернативни движения през Средновековието, най-популярното, от които несъмнено е богомилството.

"Християнското изкуство по българските земи" обхваща около 120 разнообразни по своя характер и функция произведения на църковното изкуство: икони, църковна утвар, литургични тъкани и ръкописи, в основната си част собственост на Националния исторически музей в София.

Обков на черепа на Св. Дионисий I, патриарх на Константинопол, Козиница, 1788
Иконата е едно от ключовите понятия на православния светоглед и основна част от православната традиция. В този раздел са представени 17 експоната. Изложен е оригиналът на уникалната керамична икона на Св. Теодор (IХ-Х), която е най-добрият пример на това изкуство в света. Включени са 11 икони върху дърво, между тях особено внимание заслужават двете големи двустранни литийни от ХIV век (за съжаление организаторите от белгийска страна така и не можаха да оценят какво означава това понятие и те бяха експонирани като традиционно едностранно изображение). Особено внимание представлява и иконата на светец архиерей от ХIII-ХIV в. с рядко срещания за православния свят релефен фон. Седемнайсетият век е представен с няколко икони с много високи естетически качества, сред най-добрите в България, изпълнени в традицията на критската школа. Включени са и три други от ХIХ в. като илюстрация на последната фаза на иконописта във византийската традиция.

В православния свят кръглата скулптура е рядко срещана и в повечето случаи е свързана с античната традиция. За разлика от нея декоративната пластика е неразделна част от архитектурната украса. През късно средновековния и особено поствизантийския период изключителен разцвет добива дърворезбата. В раздела "Каменна пластика и дърворезба" са представени и пластики, и архитектурни елементи от камък от II до ХIV в., дърворезбени олтарни двери и църковни врати (ХIV-ХVII в.). Особен интерес представлява уникалната по своята иконография врата от църквата "Св. Никола Болнички" в Охрид от ХIV в.

Най-богато застъпен е разделът "Църковна утвар", в който са изложени близо 50 експоната, датиращи от IV до ХIХ в. Представените в изложбата метални предмети са свързани с различни аспекти на религиозната практика и църковния живот. Някои то тях са изработени от бронз, но в основната си част са произведения на златарското изкуство. За първи път се показва една от най-ранните, запазени в Европа камбани - тази на деспот Алексий Слав от началото на ХIII в., открита край базиликата "Св. Никола" над Мелник. В Брюксел са и едни от най-известните произведения на средновековното златарство в Европа, намерени в българските столици Плиска и Преслав. Златарството от османския период е представено с някои от най-високите образци, като особено внимание заслужават дарохранителницата от манастира Дечани, дискосът от Чипровци, уникалните по своята изработка и естетическо внушение два реликвария, представляващи обков на череп на Св. Дионисий I, патриарх Константинополски, и на Св. Матрона Константинополска.

Четвероевангелие от XVI в.
Литургичните тъкани са задължителен елемент от православното богослужение. През Средновековието тяхната цена е била равна на тази на златото. В изложбата са включени три плащаници от ХIII-ХIV в., изработени в най-добрите константинополски ателиета и дарени на българската църква в Охрид. Представена е и плащаница, изработена във Виена от една от най-известните майсторки от ХVIII в., работила заедно с Христофор Жефарович. За да добие западният зрител по пълна представа за православното богослужение, е изложено цялостно архиерейско одеяние, като някои от неговите елементи са принадлежали на значими фигури от българската църковна история. Такива са например короната на Охридските архиепископи и омофорът на oхридския архиепископ Синесий.

Неразделна част от православното богослужение и централен негов символ е kнигата. В раздела "Ръкописи" са включени трийсет Четвероевангелия от ХIII-ХVII в., собственост на Народната Библиотека в София, богато украсени с миниатюри и заставки. Сред тях е и известното Добрейшово евангелие.

Поради специфичните комуникативни особености на музейното пространство трудно може адекватно да бъде представен, може би най-важният елемент от изкуството в православната църква - стенописът. Срещата с него може да се установи само в обратен маршрут на пътуването на западноевропейския зрител-ценител от Брюксел към Балканите. Надяваме се, че изложбата, която сме представили ще бъде сериозен мотив за това.

ОТ САЙТА "ПРАВОСЛАВИЕТО"
Скъпоценностите са били крити 90 години в секретен фонд на Националния исторически музей

Свещеници от североизточна Гърция и гръцки депутати консерватори поискаха България да им върне реликви от манастирите по древните български земи в региона. Според гърците реликвите били "плячкосани" от българските военни през войните през 20-и век.

Духовници от Ксанти, Серес и Драма - митрополитите Панталеймон, Теологос и Павлос, призовали премиера Костас Караманлис чрез официалното радио на Гръцката православна църква.

В началото на март в Националния исторически музей бе отворен за първи път пред публика стоялият 90 години в тайна секретен фонд със средновековни златни и сребърни съкровища на България.

Те са били спасени по време на балканските войни и Първата световна война от екипа на проф. Богдан Филов, по онова време директор на Народния музей в София.

Фондът е бил отворен за изследователите и за реставрация преди 15 години. Най-ценната реликва в него е сребърен кръст от църквата "Свети Климент" на охридската патриаршия.

Този кръст е единственият известен с изображение на свети Константин и света Елена. Императрица Елена (247-327), съпруга на император Констанц Хлор и майка на Константин Велики, е правила разкопки в Палестина и е открила свещения кръст, на който е бил разпнат Христос.

Охридският кръст е изработен от сребро с масивна позлата през 18-и век. Върху него са гравирани 15 сцени, следващи архаичната иконография. В средата на предната страна има отвор, в който е положено парче дърво. След реставрирането се оказва, че под металния обков за това парченце дърво е направена специална дървена рамка с легло, върху което има следа от смола, тъкани и златен прах.

Църквата ще направи цялостна експертиза на парчето дърво, за което историците вярват, че е от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос.
Учени ще направят въглероден анализ за възрастта на дървото.

Кръстът чудодейно премахва болката на доближилите го, твърдят дори историци. Но е важно и църквата да си каже думата. В Националния музей бил повикан за експертиза архимандрит Сионий, ректор на Софийската духовна семинария.

"Като познавач на тези реликвени кръстове мога да кажа, че съвсем възможно е това парче от дърво да бъде от кръста Христов... Като направа отговаря на традициите, които са за поставяне на най-ценни реликви. Ние ще се надяваме и уповаме на някакви чудеса и белези, по които Бог сам ще ни покаже, че това е от неговия кръст", каза архимандрит Сионий в интервю за БНТ.

В секретния фонд са били съхранявани средновековни български златни и сребърни съкровища. Историята на тяхното съхраняване започва през 1916 г., когато проф. Богдан Филов констатира в писмо до министъра на отбраната, че в Балканската, Междусъюзническата и началните месеци на Първата световна война много паметници на културата стават жертва на военните действия.

Гръцката армия подпалва манастирите при Струмица, английската артилерия съсипва Слимишкия манастир в Преспа и катедралния храм в Дойран и т.н.

Движимите паметници се разграбват или от местното население, както става в Охрид, или от самите войници и офицери от воюващите армии, вземащи си "за спомен" ръкописи и църковна утвар.

Затова в българската армия се сформира разузнавателен отряд от 200 учени и помагащи им войници, които в продъление на три години събират ценностите в застрашените райони и ги изпращат в Народния музей в София.

Тези паметници са над 400. Между тях са златната корона на охридския патриарх, златообкованото евангелие на Теофилакт Български с изображения от живота на Христос и св. Климент, златни и сребърни кръстове.

Има много накити, изработени от Чипровската златарска школа и Охридската художествена школа, които показват връзката на българското със западноевропейското изкуство. За първи път са показани и много икони от по-малки манастири.

Изключителна по своето майсторство е Дарохранителница от манастира Дечани - създадена в Чипровската златарска школа през 1626 г. Тя е от сребро, позлата, скъпоценни камъни и впечатлява с изящно изработените библейски сцени и персонажи. За разлика от повечето творби на християнското изкуство, на нея са изобразени няколко голи фигури, които следват стила на късната античност.

В колекцията има и две олтарни двери от Охрид, които свидетелстват за високите достижения в дърворезбата и иконописта от 15-и век. Сред непоказваните находки са мощехранителница от манастира "Св. Наум" край Охрид и сребърна дарохранителница от същия манастир, изработена през 1833 г.

Различни паметници са свързани с богослужебната практика. Сред тях са църковни тъкани, украсени със златна и сребърна сърма и обшити с перли, мощехранителници със скъпооценни камъни, множество кръстове, под чиито обкови векове наред са се съхранявали реликви.

Добре запазени са и много потири, кадилници и кандила, сред които най-голямо е сребърното кандило с тегло 15 кг. Задължителен богослужебен инвентар за пътуващите монаси, които събирали помощи за манастирите, са били таксидиотските кутии. В колекцията са запазени такива кутии, подплатени с кадифе и украсени със златни и сребърни релефи.

Те са станали притежание на българската държава благодарение на спасителната експедиция около фронтовата линия в Беломорска Тракия и Македония.

Били са прибрани в таен фонд, за да не бъдат върнати на Гърция и Югославия по силата на несправедливия към България Ньойския договор Македония е поделена между тях.

Особено впечатляваща е дарохранителницата от манастира "Света Богородица Косиница" край Драма. В нея са се пазели частици от мощите на св. Дионисий I патриарх Константинополски, на св. Йоан Златоуст и на св. Андрей Първозвани. Самите мощи на тези светци, както и от другите дарохранителници са предадени на съхранение в Рилския манастир.

Сега гръцкият митрополит Панталеймон твърди, че след 1997 г. искал да бъдат върнати 44 пергамента от ХІ век от манастирите в Аргагуелиотисас и Каламус.

"Като използваме повода на присъединяването на България към ЕС, искаме да обърнем внимание върху проблема с легални средства", казва той.

Митрополит Теологос от манастира "Тимиу Продомос" в Серес пък твърди, че са били откраднати редица пергаменти и ценни предмети.

Митрополитите са получили подкрепата на трима депутати от партията "Нова демокрация". Депутатката от Серес Мария Царуха-Колия дори била сигурна, че "откраднатите реликви са крити в криптата на катедралата "Св. Александър Невски" в София".

"Тези реликви не са плячкосани от българското вероизповедание. Нямам информация те да се намират в ръцете на българското вероизповедание. Българската православна църква не е участвала в това и реликвите най-вероятно се намират в национални музеи и хранилища."

Това заяви за българските медии Иван Желев, директор на Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет. От това, което съм чел, българи твърдят, че са ги съхранявали по време на Първата световна война. Но в крайна сметка не зная кой и как е събрал тези неща и къде точно се намират в момента, допълни Желев.

Източник: НЕТИНФО и Евроком