Re: Четири и полвина вагона българска история изгорени / Наука / Хуманитарни науки / История

В неочаквани моменти от историята ни, когато всеобщите социални и политически нагласи клонят в модерни посоки, изведнъж се повдигат въпроси, които в напрегнатото ежедневие са потънали в забвение. Най-неочаквано за всички ни, в лето 2005-то, 132 години след обесването на Апостола, Турция си поиска обратно архивите, свързани с делото на Васил Иванов Кунчев - Левски.
И точно сега му е времето да разкрием един срамен и тъжен факт от историята ни, която поради всякакви причини от столетия скъсяваме и унищожаваме.
През 1979 г. народният лечител Петър Димков разказа пред магнетофона ми как са били докарани в България ценните турски архиви, сред които са и документите за следственото дело на апостола Левски. И… как след това по-голямата част от тези архиви са били унищожени. Ето и неговия разказ:
---
Моят сродник е инж. Никола Димков , който пръв още в 1916 година пише книжка и развива идеята за Световен съвет на нациите. По това време живее в Истанбул и помага на българите с каквото може. И ето че получава молба от българското правителство и от БАН дали е възможно да се докарат в България някои ценни документи от турския архив. Никола Димков им казва да не вдигат никакъв шум по тоя въпрос и да оставят на него да издебне момента.
И през 1934 г. не знам защо, но в Турция настанала голяма криза за хартия: халваджи-бозаджийте нямало с какво да си увиват стоката. По тая причина турците решават част от негодната според тях архива да разпродадат на халваджи-бозаджиите. Димков веднага използва случая, идва при проф. Владимир Хиндалов - най-известния тогава турколог. "Слушайте - казва - назначете една комисия така за прикритие, проформа и нека тя, начело с вас, г-н професоре, да дойде в Истанбул." Казал им още, че с него трябва да поддържа връзка само Хиндалов, другите от комисията да разглеждали музеите през това време.
Идва комисията, но само Димков и Хиндалов отиват в Тефтер-хането, дето предварително знаели, че се намира търсената архива. Димков казал на архиваря: "Слушай, бе чоджум, научихме, че разпродавате част от архива на халваджи-бозаджиите. "А, няма такава нещо, отвърнал турчинът, то е държавна работа, не може! "
" Хайде, бе чоджум - рекли нашите - недей така. Сега не сме ваши вече, не сме роби, равни сме и нека си бъдем приятели… Защо ви е нашата архива: е там какво станало по селата, вас какво ви интересува?" Архиварят пак им отказал, но ги завел в една голяма стая. На вратата пишело: "Булгар вилает". Не било стая, ами цяла зала, пълна с документи, по-голямата част били изпратени на Шуменския вилает и както обяснил турчинът, сред архивата имало документи за движението на богомилите, от което се интересувал лично султан Баязид II. Това, казал е важно за вас, но е важно и за Европа.
Като виждат, че турският чиновник се дърпа, вуйчо ми Никола намига на Хиндалов да излезе. Останал с турчина, рекъл му: "Хайде бе, било каквото била, казвай колко за държавата и колко - за тебе." И се разбрали така: никой не трябвало да знае. И условието било само едно - до заранта архивата трябвало да се изнесе. "Стиска ли ти? - попитал турчинът - иначе на заранта идват други хора да питат."
Никола Димков отива веднага при работниците във фабриката си, вика баш хамалина и му поръчва да свърши работата до сутринта, обещал му не една, а по пет надници на работник. Наредил им да откарат архивата направо на гарата. През това време той уговорил и началникът на гарата да му даде няколко товарни вагона за същата вечер. Добре, ама турчинът казва, че няма хамали. Димков му отвръща да бъде рахат, че и хамалите ще докара. Той само да се съгласи да пусне вагоните през границата. И му дал там, каквото трябва за да се уреди работата.
И хамалите се скъсали от работа, натоварили пет вагона, запечатват ги и цялата тази архива пристига в България.
Никола Димков написал писмо по проф. Хиндалов до БАН, в което съветвал никой да не знае за тази операция, да скрият добре архивата и да я пазят, да мълчат и да работят.
Пристигат тука, всички ги прегръщат, целуват ги, изкарват ги герои, сравняват ги с Паисий. В това време министър-председателят Андрей Тошев вика Хиндалов, благодари му и казва, че сега вече ще имаме по-пълна история, ще се прави не от отделни парчета, а с пет вагона документи.
По нареждане на премиера Тошев оставили вагоните в глуха линия на гара Побит камък. От тях вземат една малка част и започват да я обработват. Сред тази архива намират документите от следствието на Левски, на Велчовата завера и много други събития. Оказало се, че турците запазили документите на Велчовата завера по-добре, отколкото у нас съдиите запазват делата в свободна България. Към делото на Левски имало шест тетрадки - петте били по-същество за Левски и организацията му. Но шестата тетрадка бил с имената на шпионите - българи и гръкомани, които съобщавали на турските власти. И при работата върху тази част от архивите, някой изследователите и сътрудниците намират имената на дядовци и на бащи сред тия шпиони. Видели се в чудо какво да правят. В това време турското правителство се усетило и праща нота: по погрешка била предадена архивата, молят да се върне обратно и сетне ще ви се даде възможност да я ползвате. Такава била нотата до външното ни министерство.
И тогава проф. Хиндалов идва при мене. "Лоша работа - казва - турците се сепнали, искат си архивата обратно!" Отвръщам му следното: "Ние казвам, сме я чакали тази архива стотици години е сега да я върнем - това ще бъде голямо престъпление. Вземете я, не я карайте в Княжево, ами я докарайте на съхранение в казармата, тука в погребите, при нас, да я пазят войниците и лично аз. Що ще я връщаме, нали сме платили, купили сме си я? Имам тука и пет-шест кучета и място не за пет, а за петдесет вагона, да разтоварите. Тука ще си работите по-спокойно. Само че Хиндалов ме предупреди, че някои искали да я палят. Това е лудост, казвам, какво палене, по-добре я върнете там да се пази за някое време."
Но Хиндалов през това време заминал някъде, надделяло мнението да се изгори другата част от архивата, за да не се върне на турците и да заличат следите.
И един ден идва професорът, ама залита като пиян. "Чакай бе - питам - какво става с тебе, инфаркт ли имаш пиян ли си?" "Не - вика - къде да беше инфаркт, да не съм жив да чуя видя какво са направили? Изгорили я, изгорили архивата на гарата, четири вагона и половина българска история изгорили, запалили са я…" И тогава още ми казваше, че не можел да се начуди откъде са подушили сърбите, гърците, турците? Защо нашите са решили, че е по-добре да я изгорят архивата, а не да я върнат? И от тази среща с Хиндалов, след онези няколко минути, той вече не се оправи. Ходеше като луд.
И моят вуйчо инж. Никола Димков едва понесъл новината. Каза че това е позор, да сме имали историята в ръцете си и да я изгорим. Само един мерзавец Херострат си е позволил да гори такива чудеса, но след това си посипал главата с пепел и го запалили да изгори сред опожарения Ефески храм.
Моят шурей Харалампи поп Анастасов казва на Никола Димков, че ще открие престъпниците. Отива при Хиндалов и му поръчва да си напише мемоарите. Хиндалов ги пише и не след дълго умира. И когато дошъл моментът да се търсят тези мемоари, Харалампи поп Анастасов отива в дома на Хиндалови. Там го изслушват и му казват, че мемоарите са откраднати. Дошли трима души, направили обиск, взели му писанията и изчезнали. Това става през 1936 г. Архивите са докарани в България през 1934 г. и следващата година са работили върху тях. И вече през 1936 година изгарят 4-те вагона и половина на гара Побит камък в не знам коя си глуха линия.
Знам тази история отчасти като очевидец и от това, което двама други очевидци и действуващи лица ми разказаха. Но какви са били заговорите и предателствата, може би други са разказали и трябва да се потърсят.