Напълно сте прав и ще си позволя корекция само в сравнителната степен-не до голяма ,но до "най-голяма".
Разбира се ,явлението Добрев и ще добавя-Мутафчиев,Табов и др.под.не е ново за историческата наука,нито пък го има само у нас.

Вижте само какво става през последните двадесетина години ,в съседни и по-далечни европейски и азиатски страни след края на третата "студена" световна война ?

И все пак предлаганите при случай обяснения,особено на професионалните историци,не ни срещат с цялата истина за специфично българските прояви на явлението.

Подобни лаическо-дилетантски нахлувания в българската история ги е имало и преди 1944 г./Г.Ценов,Д.Съсълов/ имало ги е и между 1944-1989/Й.Вълчев,арх.Слави Дончев,проф.Г.Марков-не директора на ИИ при БАН,а друг,живеещ в Швейцария,Иван Богданов,проф.Москов и др./

Ще има и през ХХІ век защото такава е човешката природа-все се радваме да има и търсим да има , нещо по-така загадъчно ,тъмно и екзотично в миналото,особено в "мрачевината"на хилядолетията далеч,далеч от съвремието ни.

И все пак годините след 1989 донесоха нещо ново и уникално бих казал -това явление у нас прие не само хипертрофирани измерения ,но и удобно се настани в историческата ни наука..ТО СТАНА ЧАСТ ОТ НЕЯ !

И няма защо да виним за тази печална реалност само тоталитаризма т.е. периода 1944-1989 г.г.,макар че негова е съмнителната заслуга висшите етажи на историческото съсловие ,които дават тон в науката и обществена представа за облика на съсловието,да са наводнени от случайни персони,всевъзможни недоразумения и повече или по-малко интелигентни тарикати ,оценили възможноста да цокат от народното корито ,без някой да им търси отговорност за псевдонаучния им творчески продукт и още по-безобразното им поведение на учени-историци.

В предния постинг дадох вече примера за Г.Бакалов -господинчото си позволява без изобщо да му мисли/като учен-историк разбира се,иначе той може да мисли,особено за кариерата си / да НАЛАГА в учебниците по история
скудоумната хипотеза за П.Добрев за "Кавказка България" от 165 г.като предтеча на съвременната българска държава ?!

И това е при положение,че ако в концепцията на историческата ни наука има нещо вярно в историографски и историофилософски план,то това е САМО тезиса,че раждането на съвременна Българаия е станало тук НА БАЛКАНИТЕ с начало 668 г!

И всичко друго ПРЕДИ ТОВА ,колкото и да е важно е само предистория на народите и територията които са създали тази България.

Ами "историк" Божидар-с неговите несекващи гафове,които показват,че като е учил е наблягал повече на подготовката си като агент на ДС/културен разузнавач ...О Боже !/,отколкото на историк....скандала с Паисиевата история
гафовете му с Воденския и Самуиловски фалшификати....или последния -с останките на цар Самоил ?

Да не говорим за това,че само единствената му лична хипотеза за обстоятелствата при които уж била създадена българската писменост показват по крайно любопитен начин НЕВЕЖЕСТВОТО му относно ЧЕТИРИ основни исторически извора за научното осветляване на въпроса.

Или г-жа Каймакамова -да се упражняваш от асистент до доцент и зам.декан на ИФ върху "домашните" исторически извори и същите извори да си стоят все тъй-неразбрани и от нея и от тези около нея/студенти и по-млади колеги/.

Има и още примери, но време е за обобщение/пък и за обяд/

Друга е причината и за тези ,и за още много доказателства ,че твърде много неща в историческата наука не са наред и в частност,за смущаващо голямото влияние на историческия ъндъргнаунд не само сред обществото но и....в науката.

Накратко представена тя се обобщава с факта,че още през 30-те години на миналия век ,тоест още преди около 80 години историческата ни наука окончателно затъва в блатото на провинциализма ,паралогичноста,квазинаучноста и несъстоятелните палиативи при изпълнение на своята научна и обществена мисия.

А за да стане трагедията пълна и май окончателна ,вина имат всички следващи поколения видни български историци които излизат извън кожата си само и само да задържат удобната за личното им его патриархално-клиентелистична атмосфера в тази псевдонаука.

В отговор на:

---

През целия си научен живот-1929-2000 г.г.-, той си е бил "протюркист"

---

Аз не съм чел Бешевлиеви писания отпреди 1944. Но първият вариант на "Първобългарски надписи" доколкото знам излиза през 1934 и там той е на корави тюркски позиции. Такава е била официалната доктрина по онова време а и много по-рано. Чел съм други автори, които цитират Бешевлиеви неща отпреди 1944 и всичко говори за протюркски и протангристки позиции. Не съм срещнал намек за проирански и прозороастрийски позиции.

В отговор на:

---

Опасявам се, че протюркската му позиция никога не е била истинско негово вътрешно убеждение.

---

Прав си разбира се.Писах по памет и очевидно съм сбъркал годината на кончината му с с тази на проф.Н.Генчев-2000 г.

Що се отнася до 1929 имам предвид публикацията му от 1929 г.с която полага основите на тенгрианската теория / ИНЕМ VІІІ-ІХ,1929/.

Струва ми се още, че една от причините за "параисторията", добила популярност напоследък се намира в самото отношение на държавата към тази наука, в крайна сметка никоя наука (съвременна) не може да съществува без съответните материални условия и мотивация.
Както се казва, "историята е политика, обърната към миналото". От такава гледна точка е логично историческата "наука" да бъде държана
"недохранена", готова веднага да реагира на актуалният "trend".
Съгласен съм, че това състояние е от 30-те години и този "взрив", на който сме свидетели след 1989г., е също и резултат на тази "мършавост" - т.е. "науката" не успява да задоволи мнoгoкратно нарасналият интерес при орязано финансиране - от тук и глупостите за примерно 165г., които "науката" няма сили (поради крайно мизерни обществени функции) да опровергае. Това е наистина голям парадокс.
Като се има предвид постоянната "конюнктурност" на съвременното ни битие, това няма как да не се отрази и на "науката", на първо място унищожавайки и фрагменирайки каквито и да са устойчиви общоприети (научни!?) познания. Резултатът е видим навсякъде - всичко е релативно.
Нещо се отплеснах и огладнях.:))

Извинявай,че се намесвам в разговора ти с Тортурач,но аз искрено недоумявам кои са тези ученици на Бешевлиев ? Не ! Не ме интересуват имената им ,но да изясним за какво става въпрос ?

Ученици имаше и тартора на съветския исторически ъндърграунд Лев Никалаич Гумильов ,който освен, че почина в същата година в която и Бешевлиев има сходна и дори много по-тежка лична съдба от тази на Бешевлиев/баща -поета Н.Гумильов -разстрелян 1921 г.,майка поетесата Ахматова-в немилост,самия Лев-"репресиран"- 1938-1956/

Наистина тежко ! Но това не е оправдание,че написа сума дилетантски книжки в т.ч.и на прабългарска тема,които Бешевлиев достатъчно често цитира.Да не говорим за теоретичните му приноси-ноосфера,пасионарност и пр.смайващи простака измислици.

И все пак наистина имаше ученици и те например , след смърта мупрез 1992 г. създадоха сайта "Гумилевика" с идеята да запазят и популяризират сред бъдещите поколения идеите Гумильови.

Е,както е редно историята си каза тежката дума-името му вече общо взето е забравено и само в някои средноазиатски републики на бившия СССР, управниците на които много им допадат фантазиите Гумильови на тема "хунну" и "древние тюрки",все още го имат за "научен авторитет"
Що се отнася до сайта на учениците - от няколко години си стои все на същото равнище.

И все пак имаше ПОНЕ нещо налице ! Благодарение на учениците !

Вярвам,че има люде ,които пообичват да се представят за ученици Бешевлиеви.

Но защо ? Дали защото са изобщо в състояние да погледнат с трезва преценка на приносите на своя учител ? Или по им харесва в моменти на "тих напоителен разговор" да прехвърлят нещо от неговата аура на страдалец от комунистите върху себе си ?

Пак ще припомня-Бешевлиев има място в историческата ни наука ! Но това място трябва да е точното ! И най -добре е то да бъде търсено без позьорски изпълнения а ла "аз съм ученик на Бешевлиев".

А у нас - и ученици, и критици - нищо не публикуват. Ерго - Бешевлиев си остава Бешевлиев.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Откъде, можем да съдим какви са били хуните етнически? За езиково - мисля, че имаме всички основания да смятаме, че са ираноезични или пък не?
п.с. между другото - вчера за първи път прочетох какво е писал Прокопий за нашите племена - утигури и кутригури. Ами написал е това, че всъщност утигурите и кутригурите са това, което ние знаем като Атиловите хуни. Интересно - някакъв коментар?

Коментар по тоа въпрос е направил още дедо Златарски, изобретил и теорията за "Хуно-българите". Впрочем за един византиец от двора като Прокопий всички хора на коне от степите са изглеждали еднакви, особено като се има предвид, че движението на хуните създало и обща мода - подобни оръжия, близки костюми и прочие. Въпросът е, че много сармати се присъединяват съвършено доброволно към Атила, други - доброзорно, и много от известните ни атилови генерали са именно такива.
Хуните водели със себе си тези групи, сред които и част от българите, а след разпадането на Атиловата държава те се разпръснали.
Хунската погребална обрядност си остава тежка тема, но се счита, че от хуните тръгнала модата на черепните деформации, която била толкова заразително популярна, че даже Меровингите я възприели.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите