Светец ли е ДЯКОН ИГНАТИЙ? / Наука / Хуманитарни науки / История

СВЕТЕЦ ЛИ Е ДЯКОН ИГНАТИЙ?

Проф. д-р НАДЕЖДА ДРАГОВА

- Да! До 20 юли 2004 година.
Беше канонизиран (което значи обявен и приет в лоното на Църквата като светец) от алтернативния Синод - при спазване на всички правила в Православието.
- Вече не е!
От 21 юли 2004 година, когато пред очите на християнска България изгониха от храмовете им свещениците, които отслужваха негова служба и ги натикаха в полицейски камионетки за "криминално проявени". А новоизпратените на тяхно място свещеници свалиха иконата му, окачена до църковните двери. Сега не е известно и тя къде е.
ОФИЦИАЛНИЯТ СИНОД АНУЛИРА КАНОНИЗАЦИЯТА МУ.
Първоначално се чуха мънкащи обяснения защо е невъзможно йеродякон Игнатий да бъде светец. Към недомлъвките се намеси за яснота и професор Божидар Димитров - да напомни за невинно убития от Левски ратай, препречил се при нападение на чорбаджийския дом.
И всичко заглъхна. Мир и покой вече близо три години!
Тогава се вцепених, покрусена от оскверняването на всички мои морални и родолюбиви опори. Каква е нравствеността на институция, безнаказано погазваща най-света памет, за да разчиства сметките си /обръщам внимание на сметките!/ със свои вътрешни опоненти?
Сега осъзнавам – изминалите три тихи години са били исторически нужни за нашето сънено общество - да му се проясни неоспоримо КОЙ КОГО ОСВЕТЯВА и РАЗ-СВЕТЯВА.
Днес заслепително се осветиха далаверите и комерсиалната алчност на силови фигури в този Синод (повече не мога да го споменавам съгласувано с каноничната дума "Свети”). Прояснява се, че тогава евентуалното признаване светостта на дякон Игнатий би заплашило мрака на неблагочестието им. Така синодалните старци отрекоха не Дякона, а себе си като верски пълномощници на българската нация. Защо не потърсиха свидетелството на някого от тази нация? Деца от училище да бяха попитали! Въпросът “Кой е дякон Игнатий?” стои във всичките им изпитни тестове. Азбукарчетата знаят и ще отговорят:
- Дякон Игнатий е мъченик за свободата на България. Той е Васил Иванов Кунчев от Карлово. По време на военни обучения Раковски го назовава Левски. А в тайната подготовка за всеобщо въстание съзаклятниците го наричат “Апостола на свободата”. Бива заловен от турската власт, съден и обесен край тогавашна София през 1873 г. Гробът му е неизвестен.
Преставам да разкривам случая емоционално. Поставям само два въпроса:
1. Спазени ли са процедурите за деканонизация? Кои свидетели изслуша назначеният Синод, за да задраска, отхвърли, отмени вече въведена в богослужение святост?
2. Светец ли е йеродякон Игнатий?
Първо: свидетелите! Явява се народний поет Иван Вазов – Пловдив 1881г.:
“Селяните прости СВЕТЕЦ го зовяха...”
“...О, бесило славно... Теб те ОСВЕТИ смъртта на героите! СВЕЩЕНО СИ ТИ!...”
Никой българин не е оспорил тази присъда вече 120 години.
Само официалният Синод сега я анулира, без да обнародва съображения.
Втора точка: Има ли свидетели, че е извършвал чудеса приживе и след смъртта си? Кой ще се яви да удостовери чудеса -задължителното условие за канонизиция?
Явяват се мнозина. Единогласно като в античен хор: “Той преобрази цял народ от рая в свободолюбиви люде!”
Трета точка: Трябва да се изслуша и задължителният свидетел, наричан официално АДВОКАТ НА ДЯВОЛА. Той ще изложи греховете му, които не разрешават канонизация. Вече чухме проф. Б. Димитров. Други?
... Синодален говорител, вероятно: “Той се обрече на Църквата – йеродякон беше! А се разстрига, хвърли расото, прелъсти се от оръжия и светски работи. Това е смъртен грях!”
Да оспорят адвокатите на дявола се явяват всички, които са познавали Левски приживе. В публикуваните им спомени изрично се подчертава, че и без расо, Апостолът неотменимо е спазвал обета си: безбрачие и целомъдрие, братска любов и помощ към страдащите.
А дяконската му клетва за НЕСТЯЖЕНИЕ (отказване от материални блага и имоти) е проверявана от джобното му тефтерче, където е записвал разноските си – аскетично самоограничавани.
Усърдно се е черкувал, въпреки принудата да избягва публичност. Съратникът му, диарбекирският заточеник поп Минчо Кънчев, разказва за посещението му в с. Коларово през коледните пости на 1871г.: “Мартинката (къса пушка) оставихме в нази, а ние отидохме на вечернина, защото беше събота този ден. Тази нощ имаше събрание и от околните села по няколко мина. Сутрената Левски пя в черквата. И които не го знаеха, думаха: “Отгде й този даскал, много хубаво пей?” “Не сме чули такъв певец друг път в черква”. “Той е пял, ама с други дрехи, затова сте забравили...” (”Видрица”, І, 261.)
По икиндия – вечерня; През нощта събрание; “На сутрената” – литургия... Такъв е ритъмът на апостолското му “служение” по пътищата към истините. Няма двоумение! При всякакви обстоятелства йеродякон Игнатий е отслужвал и по църковното си посвещение.
Имаме и свидетели, че за него то не е било дълг, а постигната същина:
София, 1873: поп Тодор е извикан да го изповядва преди изпълнението на смъртната присъда. Свещеникът после живее и след Освобождението, но опазва изповедалната тайна. Мълчи пред любознателността на невежи и вежи – какво е споделил Левски. Съобщава само какво на него е поръчал: “Васил Левски стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и блед, но с поглед смел и остър. Аз отидох при Левски и откакто (щом като) го изповядах, почнах да чета отпускната в случая молитва и когато споменах името "раба божия Василия", Левски ме пресече и каза: "Споменувай ме в молитвите си, отче попе, с името йеродякон Игнатий!”
Под бесилото е йеродяконът! Йеродяконът тръгва за онзи "връх, откъдето виждаше духът към безсмъртието най-прекия път" (пак Вазов).
... Букурещ, 1875, есента. Христо Ботев издава стенен календар за предстоящата 1876 година с лика на Апостола. Под него е изписал името му от несъчетаеми съставки: "ДЯКОН ВАСИЛ ЛЕВСКИ" (църковно-светско-конспиративно). А под името публикува за пръв път стихотворението "О, майко моя, Родино мила".
Месеци след смъртта на Ботев, още през август 1876 год., емигрантският вестник "Нова България" препечатва само стихотворението, но със същия надслов: "Дякон Васил Левски". И досега литераторите дискутират: това заглавието му ли е или е бил пренесен механично надписът под портрета от календара?
Вън от спора им е, че Левски за всички е бил и Дяконът! Официалният Синод ни усъмнява дали е изпълнявал обета си, а
се прави, че не му е известен другия негов по-висш християнски сан: ВЕЛИКОМЪЧЕНИК.
Васил Кунчев приема монашеството, за да се подгтотви за себежертва като НОВОМЪЧЕНИК. Това са знаели съратниците му, на които той пише: "Аз съм се обрекъл кубан на отечеството". Знаела го е и майка му, защото внучките й разказват по-късно, че в деня на обесването му тя ги е закичила със зелено и им обяснила: "Днес е голям ден за вуйчо ви!" И Ботев го е знаел: в издадения от него стенен календар за 1875 година редом с имената на християнските светци е вмъкнал и имена на български революционери. С най-високата святост ВЕЛИКОМЪЧЕНИК е вписал Левски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Ангел Кънчев.
Знае го и съвременната наука за духовните движения на Балканите, която очертава няколковековна парабола на НОВОМЪЧЕНИЧЕСТВОТО от края на XIV до края на XIX век.
Това религиозно движение е инспирирано от монасите в Света гора в усилието им да опазят християните от доброволно приемане вярата на господарите. На Атон бива организирано и училище за новомъченици, където чрез примера на Христос, "жертвен агнец", ги възпитават мистично и ги подготвят психологически за предстоящите мъчения. За място на саможертвения им подвиг избират най-оживените центрове на империята.
НОВОМЪЧЕНИЧЕСТВОТО е мотивирано от несъстоялия се Страшен съд в Библейската (от Сътворението на света) 7000-на година. Тогава всички християни, и на Запад, и на Изток, очакват Второто пришествие. (Погледнете само гравюрите на Дюрер или експедицията на Колумб!) Според различни изчисления, седемхилядната библейска година е трябвало да настъпи след Христа в 1492 (тогава я чакат и в Рилския манастир) или най-късно в 1500 година.
На балканските християни завладяването от османците им стоварва всички мъки и изпитания, описани като пророчество за навечерието на Страшния съд. А той не се състоява. Защо? Светогорски богослови откриват един от възможните отговори във “Видение Йоаново”. Там на воплите на първохристиянските мъченици докога ще чакат присъдата на Христос, е отговорено свише, че още не се е изпълнил броят на самопожертвалите се за човешкия род. И за да се ускори есхатологическото събитие – въдворяване на “вечна правда, вечна обич на света” – драговолно загиват до края на ХІХ век над 190 новомъченици от всички християнски народи в Империята. Първият подвиг е в София в 1515 година на 18 годишния златар св. Георги Нови Софийски, последван след десетилетия от св. Георги Новейши, св. Никола Нови и още българи в други центрове на Империята.
Васил Иванов Кунчев изпитва обаянието на мъчениците като ученик в Стара Загора, където се чества с висок пиетет новомъченикът св. Игнатий Старозагорец. В юношеския си порив да намери своето призвание, синът на Гина Кунчева открива в примера на старозагорския новомъченик величието на саможертвата за другите. И после при замонашването си избира неговото име: Игнатий; не свое, започващо с буквата “В”, каквато е била традицията. А годините натрупват в оброка му за саможертва нова мотивация: “Ако печеля – печели цял народ; ако губя - губя само мене си”. Отключват се нови идеи, прозрения и енергии...
Новомъченичеството придобива много дълбок смисъл в саможертвата на Апостола. Не може да се осветли в редове, предизвикани от една полемика. Въведохме го, за да напомним, че е пренебрегната православната процедура: всички новомъченици на Балканите са канонизирани! Гръцката църква е признала светия подвиг на свои близо 190 мъченици до 1840г. Те имат църковен празник и служба. В отделни книги се издават житията им.
ТОВА Е ОТКАЗАНО ОТ БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА НА ЙЕРОДЯКОН ИГНАТИЙ!
А нужно ли му е признание за святост? Не е ли преклонението пред Апостола и всенародно, и непреходно?
На нас, не на него е нужно! За религиозните българи - да имат своя небесен покровител и пример. За лаиците - в измеренията на религиозна святост докрай да разберем неговите духовни и интелектуални прозрения, за да вървим вярно "по дирите" на един голям хуманист, на политик с трезви спасителни решения, на пророк за единственото достойно за българите време – когато ще пораснат за братство с просветеното човечество.

-:<>:-
Историята служи за прослава на човешкия бяс.