Именно, а не славянско...
И твърдо не виждам да оборваш убедително иранската етимология, без значение колко ще уважавам професорите - съставители на речници с имена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от magotin на 12.02.07 22:35.

И какъв собствено е проблемът дядо Мостиос да е от персийски произход!?

И твърдо не виждам да оборваш убедително иранската етимология

Как иранското а е станало о? В иранските езици краткото о става а. Ако го обясняваш чрез славянизация, дай примери за дължината на гласната в ирански. После ще попитам и за групата ст.

как така Турдачис е грецизирано, а Мостич - със същото ич отзад, е славянско...

1. Къде е "същото" ич в Турдачис? Отзад-напред ли го четеш?
2. Убеден ли си, че TZ е ч, а не нещо друго?

Окончанието -IC в TOYРДАTZIC е гръцко. За справка погледни коя да е гръцка граматика, трето склонение. Славянският не познава такова окончание.

И какъв собствено е проблемът дядо Мостиос да е от персийски произход!?

Проблемът е да обясниш как иранското а от корена е преминало в о.

Също така обясни, ако обичаш, следното:
след като в район, където са обичайни тракийските имена, намираме име, което е идентично с добре известно и добре засвидетелствано тракийско име, как ни хрумва да го уподобяваме на различно по звучене персийско име?

Може би... Обаче аз оставам твърдо на позициите Тиридат - Турдачис и Мостич - с ирански произход. Освен ако не пуснеш нещо някъде, за да мога да те цитирам като пиша за иранските елементи у елита... Щото сега цитирам Бешевлиев и онези, дето не ги хареса...

Може би... Обаче по времето на Мостич, скъпи приятелю, групата на тракийските имена сред управляващите аристократи някак ми се губи. Така че, понеже в никой извор не съм чел за раннославянското име Мостчо, или Мостьо, или каквото там е славянското име с Мост, ще предпочитам да се опирам на иранската етимология...
А обясненията за а в о съм оставил на съответните специалисти.

Може би.

Виждам, че не можеш да отговориш на въпросите ми.
Затова един последен опит, с елементарен въпрос:

Ако Мостиос е иранец, защо се казва МОстиос, а не МастУс, както гласи съответното иранско име в същата тази област, засвидетелствано поне 30-40 пъти? Може би се е славянизирал, през ІІ в.?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет

...какво ли се крие зад "чър" или "чръ"...



ЧР е изписването на българската владетелска титла ЦАР...

"Не бойте се, момчета! Продължавайте боя! Приберете ми пушката!".

Обаче по времето на Мостич, скъпи приятелю, групата на тракийските имена сред управляващите аристократи някак ми се губи.

А, ти, драги мой, обясняваш Мостич (10 в.), съпоставяйки го с тракийско име от 2 в., което е набедено за иранско и съпоставено с ирански имена от същия период. Тези езици не се ли променят според теб? Това са 7-8 века, имай го предвид.

понеже в никой извор не съм чел за раннославянското име Мостчо, или Мостьо

В това ти е грешката, не четеш изворите. Има такива имена, засвидетелствани в епоха, много по-близка до Мостич отколкото твоите иранци.

А обясненията за а в о съм оставил на съответните специалисти.

Съответните специалисти са обяснявали тракийското име, за да го изкарат иранско. Но в славянските езици има други езикови закони.

Съветвам те преди да обнародваш труда си, да го покажеш на някой лингвист за мнение.

ЧР е изписването на българската владетелска титла ЦАР...

Добро попадение в главите на аскера ...

А,
какво ще кажеш за ЧР/ЦР в :

1/ ЧР+ква, черковен ;
2/ ЦР+ква, церковный (рус.)

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Хорбат беше изразил едно интересно разчитане на думата,
според спецификата и възможностите, които крие в себе си
българския език.


Церк+ва която прочетена наобратно+"ва" получава
Крест+ва, т.е. тази която кръщава.
Ц=ТС, прочетено наобратно е СТ.

Друг е въпросът какво се е отнасяло до "крества",
т.к. арияните са отричали кръщението с вода,
наложено ни от римо-еретиците едва при
при Борис І.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

За съжаление воеводо,
в България не разполагаме
с една много рядка книга,
наречена "Скрижали на Словото",
в която са обяснени редица специфики
на родната ни реч.