И понеже мнозина ни упрекват в излишното възхваляване на родната
ни реч и нейните скрити възможности, ще се позова на Григорий Цамблак
в "Похвално Слово за Евтимий" :


Множество хора - не само от български род, които той имаше за свои по апостолски жребий, но и от всички страни ­ - на север до океана и на запад до Илирик - биваха привличани отдалече от добродетелта на този мъж; и само като го видеха, смятаха това за голяма придобивка, а пък щом се удостояваха и със словото му, считаха това за явно спасение. Като разбра тяхното усърдие, Той ги призоваваше при себе си и ги напояваше до насита с питието на благочестието; и така, прочее, той на тях стана учител по благочестие, а те ­на своите отечества.

Защото кой народ, сроден с българския по реч, не прие неговите писания, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи - с перо, и така извличаше от дълбочината на невежеството спасяемите.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Тайните на спасението са закодирани в словото ни, което и до днес говорим.
Цамблак оприличава Словото ни като божествени скрижали.
Дори се подиграва с юдейските камънаци и др. безумици.
Идеята, че невежеството е неспасяемо - е актуална и до днес.
Що се отнася до тайнственото ни слово - то си съществува със
или без човешкото безверие. То е над човешката суета, което
го превръща във Върховна сила на духа, наричано още от древните :
Свещено или Вълшебно Слово.

Привет !

Редактирано от Vencci* на 13.02.07 08:55.

Проверих "единствено правилната" иранска етимология.

От цитираните от Бешевлиев учени само Ладислав Згуста смята Мостиос за иранско (без да каже как от а става о).

Фасмер и Абаев определят като иранско само и единствено Мастус.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

немам никакво мнение по темата и проявявам подчертано слаб интерес към Лостич...пардон, Мостич и кокалите му, но ако нечие име се е произнасяло на некой неславянски език като "Масти(ч), то той би бил записан на пльоча от 10 в. точно като Мостич (наивно ни се ще да си мислиме че О тогава е било като сегашното О и т.н. ама не е така- от чути и записани от тогавашните словени думи от други езици става ясно това което са писали с буквата О е било отворен звук който сега ни се чува като А. (например думите acetum, paganus и caminus), които те са ги чули от кой-от вашите приятели власите, или както им викате, траките (реално бившите мизи и трибали). Града Салон(ика) е станал СОЛУН - тогава това е било фонетичното записване на словенски.

Swaei nu, brothrjus meinai liubans, ik im Guth theins

Привет

Току що се връщам от дълбоката провинция...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво мислиш за това в "Надпис на Мостич" въобще да не се споменава лично име ,а да се говори само за МОЩИ на БЪЛГАРСКИ СВЕТЕЦ...какъвто ми беше и първоначалния замисъл за част ІІ по темата...

Цял ден ме тормози мисълта,че не се връзва за онуй време...ама никак...

...име на когото и да било ДА ПРЕДХОЖДА царските имена и титли на Симеон и Петър...
Това не ми е единствено съображение против общоприетата версия...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Pito_Guli на 14.02.07 00:17.

име на когото и да било ДА ПРЕДХОЖДА царските имена и титли на Симеон и Петър

Предхожда ги, защото надписът не е за двамата царе, а за Мостич. Симеон и Петър се споменават, доколкото са елемент от биографията на Мостич.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ясно е, че чуждото А в славянски понякога дава А, а понякога О (напр. paganus - поганъ, Satanas - сотона, altar - олтарь, kaisar - цЬсарь). Въпросът е да се докаже, че в Маст- това А е такова, дето дава О, а не А. Също да се докаже, че през тая късна епоха законът за А-О все още е в сила. А не това, което Бешевлиев е посочил като възможност, да се приема за даденост.

Редактирано от saur на 14.02.07 00:31.

Eстествено, требва да се изследва по нататък от по грамотни хора.
Ние даже не знаеме къде е ударението и този Мостич мОстич ли е или мостИч.

Swaei nu, brothrjus meinai liubans, ik im Guth theins

Това е копие от надписа. Намира се в музея в Преслав.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересна идея да се разчете и като : царски мощи.

Забравя се обаче, че ЦР не е единствено и само съкращение за ЦаР.
Може да се разчете и като ЦеР, т.е. "лек" ( или лекарство ).
Тогава бихме получили и варианта : лечебни мощи.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Отностно варианта за ЦЕР/ЦАР ще се позова на едно инфо, отнасящо се
до тази връзка.
Град Кратово отколе си се слави със седемте си римски кули и седемте си
мостта, които са ги свързвали. Градът е седалище и на седемте царски
рода /старият сенат/, който е въздействал върху каноничния избор
на нов цар. Последният, който е избран от тях и съгласуван според правилата
е Иван Александър. Но няма данни простолюдният Иван Шишман
да е приеман за цар от сената, т.к. майка му е азиатка(жидовянка), и не е
царска българка. По правило азиатците са смятани за бездушни същества,
в които липсва дарбата да лекуват или кръщават чрез духа.
Христос е притежавал лечебни свойства, но той е и цар по произход, а не
юдеин. Юдеите нямат царе, а съдии. Тази е и причината Ив. Шишман да е
смятан за обикновено и неодушествено същество, което се доказва и
с некадърното му управление.

Що се отнася до Кратово, имаме налице старото му
име по времето на Римската Империя, а то е CER (Цер),
което се смята, че произлиза от Дъб, а не от Цер или Цяр (лек).
Но тогава щеше да се казва Дъбница (старото име на Дупница)
или нещо близко до това или преобразувано по български
в Бъдница или др. по старите правила на словообразуване.