АЗЪ, както знаят запознатите, няма как да се изведе от Я и се явява несъмнен и най-пряк аналог на АЗ от иранските езици.

Да, защото Я е по-нова форма на ЯЗЪ, което е засвидетелствано и в старобългарски, и в други славянски езици. АЗЪ и ЯЗЪ се различават само по йотацията, която при нас е изчезнала.
С извинение за грубия пример, ама по същия начин, докато ние се е..м, нашите славянски братя се йе..т.

Редактирано от saur на 10.02.07 21:35.

Без да навлизам в темата за "АЗЪ" ще посоча, че в българската средновековна книжнина е именно АЗЪ, а не Я, и че Я е несъмнено славянската форма, представена разбира се и при нашите си славяни.

В българскакия книжовен език и преди, и сега е "Аз". Но в диалектите съществува "Я". От една дума не може да се прави извод. И сега имаме думата "президент" и това е държавния глава, но това не е българска дума. И ако някой днешен надпис се чете след 500г., там може да е останало само това: "Аз, Георги Първанов, президент на всички българи, като постигнах консенсус...."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо лице единствено число е сред най-консервативните форми на езика.
Ако АЗ не ти стига, виж окончанията на месеците и бройните в Именника, на които обърнах внимание. Или титлите - които са доста различни от тюркските и могат да бъдат изведени от иранските езици.

Aзъ не се извежда от "Я", а от jagъ - г-то е озвучено както е обичая в салванските езици, за което едва ли требва да ти давам примери, тъй като двете форми още ги има в некои случаи паралено: много-мнозинство, книга-книзи (сръбски) и звезда-гвезда (полски) и исторически мове да отбележиме любимия на автохтонната дружунка кънензъ (от герм. kuneng) , зърно (за сравнение grain) и т.н.

jag e корена на личното местоимение във всички ИЕ езици - лат. ego, герм. ik, ирански и балтийски пак е нещо подобно.

Swaei nu, brothrjus meinai liubans, ik im Guth theins

Първо лице единствено число е сред най-консервативните форми на езика.
Ако АЗ не ти стига, виж окончанията на месеците и бройните в Именника, на които обърнах внимание. Или титлите - които са доста различни от тюркските и могат да бъдат изведени от иранските езици.

"Президент" може да се изведе от president, премиер (както съвсем неправилно днет се нарича министър-прадсадателя на България - той не е просто пръв министър е шеф на кабинета) от premier, prime-minister, патриарх от гръцкото "отценачалник"...
Месеците ни пък са римска традиция - август и юли са кръстени саътветните императори; октомври, ноември, декември идат от съответните римски 8, 9 и 10...
Тъй че не бих залагал на това.

_________________________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имах предвид не месеците, а годините в Именника на българските ханове. Тези, тюркските години с ирански окончания.
Остави президента и кажи защо официално за Шапур І в надписа му се говори като за "АЗ ШАПУР". Да бъдем конкретни - и с паметници, а не просто ей-така да си хортуваме.

Имах предвид не месеците, а годините в Именника на българските ханове. Тези, тюркските години с ирански окончания. При положение, че днешното не се води нито от къздаването на Дунавска България, нито от възшествието на Аспарух ... как да кажа, названията в календара едва ли са някакъв съществен аргумент, а още по-малко окончанията.

[image]Остави президента и кажи защо официално за Шапур І в надписа му се говори като за "АЗ ШАПУР". Да бъдем конкретни - и с паметници, а не просто ей-така да си хортуваме.[/image] Ако текста и по-натам продължаваше на съвременен български съобразно издадения от БАН правописен речник - хубаво; ама не е така. В замяна на това доста сносно може да се разбере нещо написано на друг славянски език, пък дори и вместо "аз" в него да се среща използваното в някои района на България "Я".

Ако приемем, че прабългарите са огнепоклонници (като персите), значи е възможно с култа прабългарите да са получили и някакво друго влияние, най-вече свързано с книжнина и по-точно религиозни текстове. Приемането на християнството в Дунавска България, исляма във Волжка България или пък юдейството в Хазария е било съпроводено с постъпването на съответната литература, която пък е оказала влияние върху съответния език. Така ход влияние на съседна Византия в бълг. летоброене дълго се е използвал индиктиона.

________________________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Т.нар. църковно-славянски несъмнено е оказал огромно влияние върху съвременния български, но това по никакъв начин не отменя дискусията за характера на оригиналния български език, за който дълго време се твърдеше, че е тюркски. Обаче съпоставките на известните ни думи дават други изводи. По въпроса е писал вече Цв.Степанов и не ми се иска да пейстирам тука многобройните примери, които е дал.

Т.нар. църковно-славянски несъмнено е оказал огромно влияние върху съвременния български Църковно-славянския си е бил български, по липсата на алтернативен народ, който да го ползва. Маджарите съсипали Велкоморавия, пък Русия станала християнска чак при Владимир. Като книжовен език той е доста по-консервативен от говоримия и в известен смисъл споделил съдбата на латинския като с времето съществено се отклонил от говоримия език. Това не са 2 езика, а развитие на един език.

Когато една държава е на 1300г. езика й обикновено се е изменял доста за това време - така стои въпроса с френския, гръцкия... За целта при издаването на стари текстове днес се правят преводи - от старофренски на френски...

__________________________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Църковно-славянския си е бил български"
Това не е доказано. Сигурно е , че Киро и Мето са използвали диалекта на славяните около Солун като база за техните разработки.
Както вече стана дума във форума, вероятно по това време българите вече чувствително са се смесили със славяните, но има подозрения, че това освен славяни от южната група са също и анти, чиито диалект чувствително се е различавал от този на южните славяни.
Според мен идеята, че църковно-славянският е изиграл унифицираща роля, а християнизирането е завършило етногенезиса на съвременните българи е абсолютно правдива и приемлива. Има и доста исторически аналогии.