Антропология на българина, не физична, малко или много абстрактно погледната през моите очи

Той е двуполюсен. Според колкото е положителен единият заряд, толкова е отрицателен и другият. А контрастът е огромен.
любов – омраза
сила – немощ
себецентричен – слънцецентричен
самодостатъчен – зависим
обладан – владеещ
войнстващ – съзерцаващ
явен – таен
каменен – пластичен
Така сме били българите, както и сега сме - особено намагнетизирани. Наследили сме сили, които из начало дедите ни са знаели как да назовават и управляват. Царе сме били от малък до голям. Навярно и от там да е останала тази форма на говорене в първо лице мн. число, за съжаление само в диалектите.
За силите и притежанията си човек има отговорност как разполага с тях, на къде насочва полюсите. Никак не е безобидно ако попадне нож в ръцете на малко дете или на някой, който не владее над себе си.

Ако човек има каменно естество, също е отговорност.

http://is.fmi.uni-sofia.bg/todorlb/BG_God/p0000035.jpg
(за пофече информаця)
http://is.fmi.uni-sofia.bg/todorlb/BG_God/
http://is.fmi.uni-sofia.bg/todorlb/rodopi/interviewr.htm

Тази каменна същност, преминала и оцеляла през вековете...
Не е ли типично за българина. Как ни има и днес, при положение, че през нас са минали всякакви стихии, ураганни ветрове. Трябва да сме били и да сме доста вкаменени.


Камъне, Камъне!
Има два варианта, два начина на вкаменяване,
два полюса, две пътеки, две вери.

Лице - каменно, независимо от многото води, течения, не съобразяващо се с тях.
Камък – Крепост
Крепостта съхранява...
Мога ли да говоря за това.
Тайна.
Пазели са я отначало Траките.
Колкото и странно да звучи, пазели са я същата и Богомилите
Невъзможно е Тайната да не се пази и днес от каменни същности, воювайки със старото, стария в себе си, минаващи през родилни болки, смъртни мъки, оставят след себе си потомство със същото си естество, същата кръв.
Каква е тайната на устояването?
Тайната е Йоановата. Написана и пише се днес на Тайната книга, която се разчита само от преминаващите. А преиначени текстове и подобия на истини, има много, в които жалко е, че и искрените се оплитат.

Сърце на Сърце се обляга
Камък на Камък
Цар на Цар
Истинен на Истина
И ставайки едно с Истината, устоява, достига Вечността, както е Йоан, който може би все още е сред нас, ако не е – преди всичко той е жив.

Йоан и Камен – две противоположни имена, двата полюса на единният магнит. Какво се случва, когато той се завърти така, че на мястото на твърдото дойде мекото.

Лицето – глинено, съобразява се с водите стихийни. И вода и глина се превръщат в хомогенна смес.
Лицето – обезличено.
Крепостта – превзета.
Превзето е едно сърце, което не се обляга вече на Истината, защото спрямо нея се е вкаменило.
А сърцето на българина, вкамени ли се - става по-страшно и от фарисейщина.

войнстващ – съзерцаващ
Ако прочетеш поне малко за Скандинавската митология и за образа на бог Один ще разбереш ,че това не са противоположности, а взаимодопълвания.
По натаък другите ти глупости не подлежат на коментар.

Който го е измислил,
това дето си го изписал е ....

Ти не разбра ли, че турците са върховни
покровители на родната ни история ?

Ако не си го разбрал,
то ти си голям глупак,
подолно на БАН от времето на СССР.

Здравей "тъпако" !

Нищо лично,
но Привет !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Иванушка глупакът... Всъщност Иван глупакът бил постоянно на път. Все търсел. А какво – трудно е да се изкаже.
Търсел Вратите за които е записано в книгите на Енох. Източниците, първопричините за Изгрева и Залеза, Лятото и Зимата, Живота и Смъртта.
Търсел Извори. Мястото от където тече Живата вода, че всичко било замъртвяло – хора, изкуства, науки...
Търсел Одиновият начин на съзерцание и воюване, че искал да знае накъде да насочи оръжието си и заради какво да търпи девет месеца, кое да убие и на кое да даде живот.
Намерил склад огромен, съхраняващ не какво да е, а Знаци. Собственикът, бил славен мъдрец. През целия си живот събирал и складирал Знаци всякакви и от всяко време – резки и чертички, Руни, Йероглифи, писмености всякакви. Когато Иван ги видял, сърцето му заиграло, а Знаците се раздвижили и от статично положение те придобили друго измерение. Именно тези Знаци дали насока на глупака къде и как да търси и намира. А мъдрецът нищо не видял и нищо не разбрал.

След време, Иван си рекъл: „Абсурдно е ако мъдреца не се ползва от имането си. Я да намина да го видя”. И се върнал. На мястото не намерил склад. Хардиска се бил разкапал. Само мъдреца стоял и плачел. „Не скърби! - рекъл Иван, - аз записах всичко на едно друго устройство, което хакери не го ловят.”
А как в последствие реагирал мъдреца, дали се зарадвал или завидял – оставям на вас да изберете края.


Това написах 7-мия ден от ... и 7-та година. Поздрав със закъснение за тези, които избират да имат Йоаново сърце!

Позитивното и негативното са заложени в почти всички фолклорни персонажи. Иванушка Дурака не е само търсещ тип. В някои от приказките го изкарват патологичен мързел, който не се вдига от удобното си мързелуване върху затоплената печка.

Особено в славянската и хептен силно в южнославянската митология почти всичко е дуалистично. Едни и същи герои могат да бъдат както добри, така и зли.
Но не е наш патент само де. Виж и Настрадин Ходжа, който веднъж е мъдрец, като нищо не му пречи в следващата басня да е пълен глупец.
---
Какво е казал мъдрецът, питаш? Отговарям ти с това чудесно стихче

А Бог каза "НЕ"*

Помолих Бог да вземе мойта гордост,
а Той ми рече: Не!
Каза ми, че гордостта не се отнема.
От нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,
прикована на леглото от свой недъг,
а Той ми рече: Не!
Каза ми, че душата й е невредима,
а тялото й тук е само до време.

Помолих Бог да ми даде търпение,
а Той ми рече: Не!
Каза ми, че търпение се гради с изпитания
и не се дава даром, а за заслуги.

Помолих Бог да ми подари щастие,
а Той ми рече: Не!
Каза, че ми дава благословение,
а дали това е щастлие, зависело от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,
а Той ми рече: Не!
Каза ми, че страданието откъсва човека
от светските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,
а Той ми рече: Не!
Каза ми, че духът израства сам,
а Той само ще го подрязва,
за да му помогне да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,
за да мога да се радвам на живота,
а Той ми рече: Не!
Каза, че ми дава живот,
за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите
така, както Той обича мен.
И Бог ми рече:
"Ти най-накрая разбра за какво трябва да молиш."

* Публикувано със съкращения.

-:-:-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тези дни над София небето бе арена контрастна. Светлина и мрак се бореха за територия. Не било ми Софийското небе, а най ми били две древни същности в мене, плод на две любови, по два различни начина съчетали се небесно и земно. Първата рожба е Великан - яде и пие, а все гладен и жаден ходи. Втората е Слънце от Слънце родена.

Тези дни над София небето бе арена контрастна. Светлина и мрак се бореха за територия.


Тази година или зима се връщаме...дори в климатично отношение към 5-6 век...нещо такова прочетох...някъде си...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има някаква повторяемост. ;-)

http://sokoli.hit.bg/Kontrasti.jpg

И изминалият ден небето беше така вълнуващо. Изглежда контрастите са като топла и студена вана в която човек бъде потапян, за да начене да изпълня и изпразва дробовете си по нов начин, че да е жив.
Тъмно и светло се събират и допълват в една картина.
Но има и разделяне. Когато си между чалмата и дръвника, можеш ли избра и двете посоки. А провокации и в днешно време не липсват.