Re: Защо се занимавате толкова с миналото? / Наука / Хуманитарни науки / История

Привет, Vencci*,

Аз от скоро влизам в клуба и съм учуден от ограничената тематика, която се обсъжда тук, но твоите постинги наистина ми харесаха, защото предразполагат към размишления.
Та размислих се аз тука два-три дена по темата, а и по твоите мисли и намирам, че си много прав за смисъла от занимаването с история. Наистина трябва да разберем какви са били хората, които сме наследили и да предадем това познание напред във възможно най-чист вид. Това е един от начините да съхраним уникалното, типичното за нашия народ. А и легендите за отминалите славни времена имат странното свойство да вдъхват сили, да мотивират и да движат напред един народ.
Според мен обаче основният смисъл от занимаването с история е в поуките. Изучавайки историята на един народ, а и на много народи дава възможност да откриеш грешките на предците и да се поучиш от тях. Така както човек се учи от собствените си грешки, така и народите биха могли да се учат от тях. Изучавайки историята на България, а и на някои други народи (държа да отбележа – на много елементарно ниво) аз съм си извадил някои изводи, т.е. поуки
Първата поука е, че независимо от времената, независимо от епохата – хората, обикновените хора са си едни и същи. Не мисля, че аз се отличавам с нещо от някой тракийски овчар от преди 2500 години или пък от някой поданик на хан Крум. Предполагам и те като мен са искали да отгледат децата си, да им се радват как растат и да ги видят как поемат по пътя си в живота. Предполагам и на тях животът им е минавал в работа, работа, работа и от време на време са го удряли на веселба. И те са обичали да гледат шампионската лига, макар и не по телевизора и не точно футбол. Предполагам и те са негодували срещу „мутрите” макар да са им викали по друг начин. И на тях са им са се виждали много данъците, които са плащали. Сигурно и те са се занимавали с история
Втората ми поука е, че днешните българи не са някакви бледи сенки на предците си. Напротив. Не зная кое ви кара да мислите така. Но в най-новата си история ние имаме и бляскави военни победи като сръбско-българската война, превземането на Одрин, битката при Дойран, боевете при Драва. На практика ние нямаме загубена битка и пленено бойно знаме! Имаме и световно признати постижения в науката – може би само името Джон Атанасов е достатъчно, но нека споменем постиженията на нашите ученици на олимпиадите по математика и информатика. Българите продължаваме да създаваме голямо изкуство – Кристо Явашев, Николай Гяуров и Асен Пейков са първите примери, които ми идват на ум. Българите сме си все така изобретателни – прототипът на електронният часовник е създаден от българин, а самолетите са използвани за пръв път в бойни действия от нас – при обсадата на Одрин на 16 Октомври 1912. Само няколко години след като маршал Фердинанд Фош е казал знаменитата си реплика „Самолетите са интересни играчки, но не могат да бъдат използвани за военни цели”. Кой е Фердинанд Фош? Ами върховният главнокомандващ на съюзническите сили през първата световна война. Примерът със самолетите е много удачен и по една друга причина – само две седмици след като напук на мнението на маршал Фош ние използваме самолетите за бойни цели, петнайсетгодишната Райна Касабова става първата жена, участвала в боен полет. По същото време в САЩ например жените все още нямат право да гласуват. Тук вече опираме до прословутата ни толерантност, намерила върховен израз в спасяването на българските евреи през Втората световна война.
А днес когато народите имат по-различни предизвикателства и войните са пренесени на стадионите, ние продължаваме да бъдем сред най-големите сили. Най-пресният пример са бронзовите медали на волейболистите ни от световното първенство. Но си заслужава да споменем и Веселин Топалов и рекордът от 209 сантиметра на Стефка Костадинова, който вече 20 години никой не може да подобри.
Третият ми извод е, че противно на широкоразпространеното у нас мнение ние българите не сме някакъв уникален, специален народ, който превъзхожда всички останали. Няма такова нещо. Имаме си своите славни моменти (както преди така и сега), но ги имат и поляците, и норвежците, и японците, и индийците и шотландците (специално последните много ги уважавам, но това е друга тема). Надменното отношение към другите народи на основата на минали славни постижения на нашия народ не води до нищо добро.
Но може би най-важният за мен извод е, че в историята на народите те имат както славни моменти така и падения, които се редуват. Или както се казва – всеки връх е начало на едно спускане, така както всяко спускане е последвано от нов връх. Ако минем накратко през историята на нашите предци ще видим, че е точно така – след възхода на траките идва римското господство, след това хановете Кубрат, Аспарух и наследникът му Тервел бележат нов връх, след който идва спад, за да дойде хан Крум, който поставя началото на нов връх. Кулминацията на този връх е при цар Симеон, но всички знаем какво става след това – в крайна сметка византийско робство. След това Асеневци и Иван-Александър, турско робство, Възраждане и Съединение, две национални катастрофи, възход на комунизма, Преход.... А може би в момента сме в началото на нов възход? Знам ли, това вече не е история, а бъдеще. Но гледайки назад в миналото аз се изпълвам с гордост не от фактите за великите победи на Крум, Симеон, Калоян, за дипломацията на Иван-Асен, за волята на Борис І, за делото на Левски, за харизмата на кап. Дрангов или саможертвата на Димчо Дебелянов. Това, с което най-много се гордея е, че съм част от народ оцелял и съхранил културата си през всичките тези възходи и падения.

А дали ще изчезне този същият народ или просто за пореден път ще приеме в себе си друг(и) народи, за да стане по-силен и по-мъдър – трудно е да се каже и може доста да се поспори. Тука вече заниманията с история няма много да помогнат. Други работи трябва да се предприемат, а не да се оправдаваме с 18-те лева помощи, които отпуска държавата.