Re: Фронт срещу Иван Желев / Наука / Хуманитарни науки / История

След двете теми около историческите аспекти на архонството /"цар или княз"на pontus и "Български архонти в старини?" на фамулус остават неосветени поне ТРИ момента:

1.Възражда ли се или се създава АРХОНТСКИ ИНСТИТУТ в Българската православна църква?

Според обръщението на Старозагорския митрополит Галактион става въпрос за възраждане на пресечена през 1393 г. благородническа и светска колона на самостоятелната българска църква.

"Архонтството,според смисъла, който ние влагаме в това понятие ,е доброволен акт на едно лице,обричащо себе си и целия си род в светско служене на Църквата.

Убедени в необходимостта от съществуването на архонтския институт в нашето безбожно съвремие,Старозагорската епархийска църква,имайки за дълг да остави на идните поколения по достойни и благородни плодове,непоколебимо вярва в бъдещето на родното ни архонтство.

Ако последните български архонти са посечени от агарянския ятаган в търновския храм „Св.четиридесет мъченици”,то сега не трябва ние да позволим и духовно-интелектуално да погубим,възкръсващия твърд архонтски стълб на независимата Българска православна църква."

2.Истина ли е,че Дирекцията по вероизповеданията към МС на България се ръководи от ГРЪЦКИ АРХОНТ?

Движение "Гергьовден" обвини персонално Иван Желев,директор на Дирекцията по вероизповеданията към МС за инспириране на скандала:

"Иван Желев е гръцки архонт, а е определен да раздава и определя парите на българските църкви, манастири и епархии. Той непрестанно се меси в политиката на българската православна църква. Ние казваме, че гръцки архонт не може да заема тази длъжност.
Фактът, който ни вбесява, е че един човек, който е архонт на друга църква, непростимо се меси от години в живота на Българската православна църква и на другите вероизповедания."

3."Подхлъзна" ли се ГЕОРГИ БАКАЛОВ в този спор?

Какво означава титлата архонт и може ли тя да бъде давана от Българската православна църква -
коментар на проф. Георги Бакалов,
зам.-ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и председател на Гражданския съвет за църковно-обществен диалог

Проф. Бакалов, какво точно означава титлата архонт?

Титлата е от гръцки произход. Тя тръгва от глагола “архо”, което означава “стоя отпред, водя, предвождам”. Оттам идва и думата “архон” (без “т”) - владетел, началник на област, лице, което е оторизирано с власт. Това не е благородническа титла, или даваща някакъв сан, а означава длъжност. В този смисъл Свети Методий е бил архонт като управител на едно малко княжество накъде по долината на река Струма. Но това е длъжност, която той изпълнява. В Атина е имало петима архонти, които са били смятани за най-висши държавни чиновници. Във Византия архонтът е нарицателно за власт - така са наречени в надписите и българските ханове от езическия период. Крум, Омуртаг, Пресиян и Маламир са наречени архонти. В практиката обаче на българската църква няма такава офикия, която да дава някакъв сан за заслуги, още по-малко да бъде смятана за благородническа титла. Няма такава практика - никой никога не е давал подобна титла в историята на българската църква. Дали я има в практиката на другите православни църкви ми е трудно да кажа, защото всяка една от тях има свои традиции, а в българската църква категорично няма подобно нещо.

Как ще коментирате в такъв случай даването на титлата?

Цялата тази церемония, която е напълно измислена, няма канонични основания, няма никаква догматическа санкция и е невалидна. Не може да има такава титла. Църквата може да дава титлата ктитор. Но това е лице, което да дарило с движим или недвижим имот църквата, записано е в кондиките, получило е удостоверение, че е ктитор и в такъв случай титлата е напълно действителна. Няма обаче титла архонт.

Появиха се коментари, според които през 1393 г. в църквата “Свети 40 мъченици” в Търново са били убити последните български архонти.

Били са убити 110 боляри по заповед на турския управник, който управлява Търново след превземането му, но те не са с титла архонт, а са боляри. Това, че на гръцки могат така да се нарекат - да. Ако следим гръцкия текст - там са били затворени и убити архонти, т. е. хора, оторизирани с власт, но като самостоятелна титла, която да се дава от църквата - такава практика няма. Просто има едно некомпетентно виждане за някои неща. Вероятно много хора са подведени от неясните информации, които изтекоха.

Подчертавам - такава титла няма, това е нарицателно за лице, което притежава власт. Ако това лице е княз, например княз Борис, той може да бъде наречен на гръцки архонт. Ако е крал, цар - по същия начин. Във Византия се прави много ясна разлика между длъжностна титла и титла, която изразява почтително отношение. Например титла, която изразява почтителност за заслуги, е титлата севастократор. Или титлата севаст. Но архонт - такава титла прост няма. Това е в общия смисъл човек, който е овластен. Но това не е благородническа титла и е много нелепо и некомпетентно да се пише, че архонт е била равна на херцог. Това е абсолютно невярно.

Не е ли малко странно това, че се иска разрешение от служител на Ватикана да се отслужи молебен в “Санта Мария Маджоре” и отслужвайки молебена, митрополит Галактион извършва една церемония, за която няма разрешение и която не е в духа на отношенията между българската и католическата църква? Затова и нунцият в София - монсеньор Леанца специално попита с каква санкция се прави това нещо - дали Светият синод е упълномощил Галактион да прави това. Реакцията на Синода беше еднозначна - никой не го е упълномощавал, защото такава титла в практиката на църквата няма.

Как може да се определи в такъв случай едно такова деяние?

Това е самоуправство и злоупотреба, която Синодът на своето заседание не одобри и правилно постъпи. Този скандал не създава добро лице на църквата, защото един от нейните висши клирици си позволява действия, които не са санкционирани. Имайте предвид, че църквата не е монархичен институт и тя се е управлявала винаги и по канон само колективно. Патриархът е просто председател на Светия синод. Той сам не може да вземе абсолютно никакво решение, без Светия синод. Т. е. в църквата винаги е доминирал принципът на колективното ръководство. В случая това е напълно пренебрегнато и митрополит Галактион на своя глава е извършил този акт.