Колега, вие като безспорен капацитет в Дир.бг по римските дела, ще трябва да ни дадете компетентното си мнение по един въпрос.

В кои случаи римските/византийските императори, лично са водили в битка армията си? В смисъл по какъв повод?

Това са пак от на Божо сериозните размишления, нали?

Няма определено правило. Когато са се считали достатъчно силни и когато е било необходимо.

Действия крепят Вселената.

Какво е измислил Божо тоя път?

-:-:-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма значение. С Божо се опитах да споря за автохтонната теза и ме направи за 2 стотинки.

Да де и аз искам да разбера дали е имало някаква по-генерална линия.

Доколкото знам не е имало. И Юлиан води войската, и Валент, и Никифор и други. Някои умират, други не. По-интересното е, че в рамките на 15 години двама императори умират на бойнто поле в 4-ти век (Юлиан, 363; и Валент, 378).

Действия крепят Вселената.

А пък Тиберий не ги е водил. И Август когато е станал император не ги е водил. И Нерон също. И Юстиниан също.

Обаче вие явно си мислите за Константин IV. Ами неговата епоха е била такава, че императорите им се е налагало да бъдат пълководци. Всички императори от династията - Ираклий, Констант, самият Константин Погонат и синът му Юстиниан Ринотмет лично водят войските си на бойното поле.

Разбира се има и изключения - в последните години от управлението си Ираклий изпада в психическо разстройство и не воюва лично.

Е, така де, не всички са ги водили. То и по онова време се налага терминът "войнишки импераетори".

Действия крепят Вселената.

Добре де, но по какъв повод са ги водили?