Тръгнах да му говоря за разделението на южни и северни траки и за родството на северни траки със скито-сарматите. Той не отрече. Обаче отрече от траките да е останало нещо, а твърдеше, че българите не са скито-сармати, а само са забърсали квото е останало от тях. Нарече Ганчо Ценов, последовател на теорията на Ленин, за това че народите не мигрирали, а само си сменяли предназначението. Отхвърли и антропологичните изследвания, щото нищо не били значели. В общи линии, не използваше аргументи, а ползваше тембъра на гласа си и авторитета си. Преди това сплеска един тюркофил, като там ползваше много аргументи и извори. Явно не е подготвен срещу автохтонната теза, а просто механично я отхвърля. Ако от много страни му се пили на главата, може и да измисли нещо. Тъй че не
че ме направи за 2ст., не с аргументи, а разчитайки на авторитета си. Което аз го отчитам за малка победа, щото не употреби никакви аргументи. После го обърнахме за ІІІ-то Българско царство, щото на другите не им беше интересна темата за произхода на българите.

Не бих позволил никога Божидар Димитров, колкто и да го уважавам, да ме направи на 2 стотинки. По-скоро обратното да стане.
А аргументи срещу автохтонизма бол, само де желание да ги прочетеш и възприемеш?

Действия крепят Вселената.

Няма строга закономерност. Личното водене на похода е укрепвало авторитета на императора. Всъщност самата титла император първоначално се е давала от войските на победоносния военачалник. Затова е напълно нормално, че наследниците на Цезар искали да му подражават. За пример мога да дам Клавдий, който решил да завладее Британия и дори заминал натам, за да докаже на легионерите що за велик пълководец е и повдигне имиджа си /особено след брожението на легионите в Далмация и бунта на Скрибониан/.
Колкото до Тиберий и Август - те се били отличили като пълководци и нямали нужда от 'доказване' на бойното поле. Калигула предприел един шутовски поход срещу германите именно поради тази причина.
Нерон също възнамерявал да води грандиозен източен поход /я срещу Партия, я срещу Арабия/, за да заздрави политическото си положение, но въстанието на юдеите и последвалата гражданска война осуетили това начинание.
За Траян да не говорим. Човекът освен прекрасен пълководец бил и чудесен администратор, разрешил успешно проблемите на Империята с няколко военни похода.
След него императорите наблегнали повече на защитата и се намесвали само в краен случай - когато опастността не била за пренебрегване - какъвто е случаят с Марк Аврелий. Въпреки че бил философ по природа, но 20 години се занимавал с маркоманите и квадите.
За династията на Северите и императорите, които прекарали голяма част от управлението си по бойните полета да не говорим. Всъщност това бил начинът за един император да се задържи по-дълго на власт - да бъде винаги в поход, да споделя лишенията на войнишкия живот. От Септимий Север според мен може да говорим за ерата на войнишките императори. През 3 век империята била разтърсена от криза. Многобройни претенденти за императорския трон, а и варварски нашествия изисквали от императора да е "в центъра на събитията". Затова през 3-4 век западните императори преместват седалището си от Рим в Равена, за да са по-близо до провинциите, застрашени от варварски нашествия.
През 3-4 век е трудно да се сетя за някой император, който да не е бил на поход срещу външните врагове или някой свой опонент. Като започнем от Максимин Тракиеца, Филип Арабина, дори сенаторите Деций и Клавдий II, Аврелиан /за който войниците твърдяли, че е пролял толкова кръв, колкото те вино не можели да изпият/, Проб, Карин, Диоклециан, Константин... та чак до Теодосий. Причината - както вече посочих - авторитетът и властта зависели от симпатиите на легионерите. Императорът, който не бил популярен в армията - не управлявал дълго.
По същата логика и при ромеите - императорът, който предприемал важен поход, потеглял с войниците си, за да подчертая значението на войната. Примери - Ираклий, Константин Погонат, Никофор...

Facta, non verba!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все ми е тая. За мен бе важно да чуя позицията и мнението му, а не дали ще го наддумам.

А един император, би ли тръгнал с пехота, конница и флота, срещу 30 000-на ордица?

Зависи - ако е счел последната за сериозна заплаха. Те и варварите, нахлуващи през 4-5 век на територията на Империята не са били повече от бройката, която си посочил.
За пример мога да посоча битката при Аргенторат на Юлиан срещу алеманския конунг Хнодомар /357 г./. Римляните били около 13 000, а германите - 37 000. Победили римляните, убивайки 6 000 алемани и пленявайки вожда им. Войските в късната античност и ранното средновековие въобще не могат да се сравняват по численост с армиите на Рим от 1-2 век.

Facta, non verba!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Важен момент в тая битка беше, че четата на Хнодомар (по автохтонному - Чудомир) е била леко в нетрезво състояние-което обяснява донекъде резултата.

Swaei nu, brothrjus meinai liubans, ik im Guth theins

Това било нормално за германите, да се натаралянкват преди битка за повдигане на бойния дух. "Чудомир" сигурно се е видял в чудо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как стои вяпроса с галите? Юлиан май казваше, че били най-добрите войници на света-ако са трезвени...

Swaei nu, brothrjus meinai liubans, ik im Guth theins

А пък Цезар е бил на напълно противоположно мнение за качествата им като на пехота. Виж как девалвира /или пък се романизира/ военното дело за 4 века.
Според Юлиан галът бил направо несъкрушим на бойното поле, ако викнел и жена си на помощ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите