абе да в ипитам тука всезнайковци , всякави! Само не разбрах защо ние говорим на славянски език?!!! Та били сме прабългари та били сме траки та били всичките едни и същи?!! Глупости говорите. Аз въобще не твърдя че иамам хубава и стройна тероия за това което сме. Но глупостите които пишете се оборват много лесно без дори да иам човек някакви задълбочени знания. Много от вас разчитат на "изворите". Неща писани предимно от гръцки летописци, които са писали според това как им отърва(вижте днешните учебници по история в македония,колко глупости има , съмнявам се че е било по различно преди 1000 или 2000 години). Рядко виждам расъждение върху реалните факти. Не се заяждам с никой , просто такива смехотвори глупости начетох от всевъзможни хора, ей мислете преди да пишете. Е живеем в свободна страна и всеки може да пише каквото си иска, ама става за смях...

На крива ракета космосът й пречи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от KAGAN на 18.01.07 20:43.

Че това си е чист тракийски .Що говорим на славянски?Ми щото сме траки естествено

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Cтpaxил_Пoпrpyeв на 18.01.07 20:38.

Само не разбрах защо ние говорим на славянски език?!!!

Елементарно, Уотсън.
Защото българи=словени.
В изворите си го пише, а и владавците по правило налагат езика си.

Други въпроси?

-:-:-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В изворите си го пише, а и владавците по правило налагат езика си.

Твоите извори ги знаем Венци - ти па си извор за него

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е положението, работи се върху каквото има: извори, археология, генетика, лингвистика. Аз повече вярвам на генетика, но какво да се прави ако тая кучка лее вода в мелницата на автохтонизма?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами защото лесно се разбираме какво говорим със сърби, руснаци, поляци и други славянски народи. Защото не се разбираме така лесно какво говорим с гърци, турци, англичани, испанци, китайци, японци, индийци и останалите неславянски неславянски народи. Ако това е малко, здраве да е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Тракийски" глоси и думи реконструирани от ономастиката.

1. ак [ak], /1.- стр. 98/ - око.
2. ала [ala], /14./ - хала, вихър, поток.
3. ан [an], /1.- стр. 64/ - на , върху.
4. анг [ang], /14./ - крив, извит, онгъл, ъгъл.
5. асдуле [asdule], /1.- стр. 99/ - ездач, яздя
6. ас [aV], /1.- стр. 108/- аз.
7. бела [bela], /1.- стр. 99/ - бял.
8. бебру [bebru], /1.- стр. 99/ - бобър.
9. берг [berg(a)], /1.- стр. 99/ - планнина, бряг.
10. берса [bers(a)], /1.- стр. 99/ - бреза.
11. бистра [bistra-s], /1.- стр. 99/ - старобългарското "бъйстръ" - бърз
12. брате(p) [brate(r)], /1.- стр. 201/ - брат. Сравни и старобългарското "братръ".
13. бреда [breda-s], /1.- стр. 99/ - пасище, старобългарското "бред", диалектно "бръд".
14. брилон [brilon] - бръснар (старобългарската дума брит-бръсна).
15. бръза [bruza], /1.- стр. 99/ - бръза(остаряло), бърза.
16. бърд [burd], /18. - стр. 74/ - брод.
17. брънч(ос) [bruncoV], /1.- стр. 103/ - струнен инструмент - сравни брън, брънкам, дрън, дрънкам. И до нес се е запазило старото име на струнния инструмент тамбура - в южна България се нарича дрънкя! А този инструмент е известен и с другото си име - булгарина, булгария, булгаре!
18. ведъ [bedu], /1.- стр. 20/ - вода.
19. вер [ver], /18.- стр. 84/ - вря, извирам.
20. вис [bis=vis, is], /1.- стр. 99/ - старобългарското "вьсь" - село.
21. вриза [briza], /1.- стр. 103/ - ориз.
22. гин [gin], /18. - стр. 76/ - гине, чезне, разваля се.
23. дама [dama], /1.- стр. 100/ - дом.
24. дава, дева [deba], /1.- стр. 103/ - град - етимологична връзка с българското "двор" и "дувар".
25. деа, дева [dea, deba (b=v)], /1.- стр. 100/ - дева.
26. деен [dein(a)], /1.- стр. 100/ - деен.
27. дерз, дърз [derz, durz], /1.- стр. 100/ - смел, дързък.
28. диза [diz(a)], /1.- стр. 100/ - крепост - във връзка с българското "издигнат" - защитен; дига - преградно съоръжение.
29. ден [den], /1.- стр. 146, 143/ - ден
30. драб [drab(a)], /1.- стр. 100/ - течение на река - сравни българското "драпам" - движа се пълзешком.
31. дръвета [druveta], /1.- стр. 197/ - дърво, дървета.
32. дръме [drume, dryme], /1.- стр. 100/ - българското "дръма" - храсталак, шубрак.
33. еж [ЕziV], /1. - стр.217/ - еж, таралеж.
34. дун [dun(a)], /1.- стр. 100/ - височина, дюна.
35. жила [geil(a)], /1.- стр. 100/ - жила.
36. з- [z-], /1.- стр. 102/ - из, от.
37. зелка [Zelkia], /1. - стр.217/ - зеленчук, зелка.
38. зама [zama], /1.- стр. 102/ - старобългарското "самъ" - същи, еднакъв.
39. зер [zer], /1.- стр. 103/ - звер, звяр.
40. зет [zeta], /1.- стр. 103/ - сят, засят.
41. золта [zolt(a)], /1.- стр. 103/ - злато, жълт.
42. зъмъ [zymy], /1.- стр. 103/ - змей, змия.
43. ил(у) [ilu], /14./ - старобългарското "илъ".
44. кал [chalas], /18. - стр. 74/ - кал.
45. кара [kara], /1.- стр. 100/ - планина - старобългарското "гора". "Тракийското" име на планината Беласица е Белакр - преводимо на български - Бела гора, Бела планина.
46. катер [kater], /1.- стр. 254/ - катерица.
47. кентa [kenth(a)], /1.- стр. 101/ - чедо.
48. кер [kers(a)], /1.- стр. 101/ - чер, черен.
49. керасо [kerasoV], /1.- стр. 21/ - череша.
50. кетри [ketri], /1.- стр. 101/ - четри, четири.
51. кист [kist(a)] - /1.- стр. 101/ - чист.
52. коза [koza] - /42.- стр. 62/ - коза, козел.
53. колабър [kolabroV], /1.- стр. 103/ - обрядна песен в обряден танц с оръжие - сравни "колобър".
54. купсел [kupsel(a)], /1.- стр. 101/ - купче
55. лаз [lazi], /1.- стр. 101/ - лош.
56. ма [ma, me], /1.- стр. 101/ - мама, майка.
57. мер [mer], /1.- стр. 101/ - голям, велик - сравни "мера" - голяма земя, а също "прабългарските" имена Безмер, Маламир и т.н.
58. мъс [musas], /18.- стр. 78/ - мъх.
59. оста(с) [ostas], /18.- стр. 78/ - устие на река.
60. пайбе [paibes], /1.- стр. 101/ - бебе, рожба.
61. пи [pi], /1.- стр. 101/ - при.
62. прас [pras], /18.- стр. 80/ - пръскам.
63. пъра [pura], /18.- стр. 80/ - пъро (ст.бълг. - лимец). Опитът да се тълкува тази дума чрез новогръцкото "pyros" = "царевица" (царевицата е била позната на траките !?!?) e показателен до къде може да стигне в заслепението си науката!
64. раск [rask], /1.- стр. 101/ - рязък, пъргав, бърз.
65. сабади [sabadi], /1.- стр. 101/ - старобългарското "свободь" - свободен.
66. салта [salta], /1.- стр. 101/ - златен (залта - старобългарски).
67. светъл [suetul], /1.- стр. 102/ - светъл.
68. семeлe [semele], /1.- стр. 101/ - земя (земля - старобългарски).
69. стар [stara], /1.- стр. 102/ - стaр.
70. струме [stryme], /1.- стр. 102/ - течение - сравни българското "стреми се", "устремен".
71. стър [stur], /18.- стр. 82/ - стърна (ст.бълг.), страна, местност; сравни про-стор.
72. сунка [sunka], /18.- стр. 83/ - сок (слюнка).
73. талка [t(h)alka], /1.- стр. 102/ - тласка.
74. тарп [tarp(a)], /1.- стр. 102/ - трап.
75. тим- [tim-], /1.- стр. 250/ - тъмен, черен.
76. траус [traus], /18.- стр. 83/ - троша.
77. три - три.
78. търда [thurd(a)], /1.- стр. 102/ - държа.
79. уту, ътъ [utu], /1.- стр. 102/ - вода; сравни диалектната форма "ъдъ".
80. цев [seba], /1.- стр. 196/ - цев, растението бъз.

Антични "македонски" глоси - според много автори, античните "траки" и "македонци" са родствени народи. Това се доказва и от запазените "македонски" глоси в античността, които всъщност са български думи - ЧЕЛНИК, ВОЙНИК, ВОДИЦА и т.н. За съжаление запазените "македонски" думи са също много ограничен брой, както и "тракийските". Но наред с хиляди други доказателства, тези факти са достатъчно красноречиви, за да направим заключението, че днешните македонски българи са потомци на античното население на Македония.



"Тракийски" местни, лични и родови имена.

1. Абрит [Abritys], /2.- стр. 2/ - "тракийски" град, днешният град Разград --- очевидна е връзката с старобългарската дума брит - бръснач. Абрит = обръснат, обезлесен хълм.

2. Агриани [Agrianes], /2.- стр. 5/ - "тракийско" племе, обитавало най-горното течение на река Струма --- най-вероятно това са живеещите и до днес по тези места българи мохамедани - ахряни. По този начин са се наричали те по между си дори до 1943 г., въпреки че ходжите са им забранявали това име !!! /12.- стр. 189/

3. Аз [Asios], /2.- стр. 8/ - "тракийски" герой от Троянската война --- "Аз" е българско местоимение, първо лице, единствено число, очевидно корен и на ширико разпространеното българско име Асен.

4. Аймон [Aimwn], /7.- стр. 3/ - "тракийското" име на Стара планина. В диалектни говори се е запазило до днес под формата Им /18.- стр. 37/. Ето го къде бил заветният Имеон населен с "прабългари"! Средновековното българско име на Стара планина също е показателно Матoрне горьi - Древни планини /7.- стр. 15/ (или Майчини планини ?). А какво e й древното и старото на една планина, заварена от новодошли нашественици (та били те "славяни" или "тюркобългари"), та ще я наричат Стара планина? Ами другото название - Балкан?! С очевидната близост до нашия етноним това име говори само за себе си. От всичките тези названия всеки що годе разумен човек може лесно да стигне до предположението, че Балкана е прародина на българите. Но явно на науката й е трудно...

5. Аспар - гото-алан по произход - велик военачалник в Римската империя --- очевидна е аналогията с името на "прабългарския" владетел Аспарух (Аспар риx).

6. Ате, Ати [Attis], /2.- стр. 31/ - фригийски Бог Баща --- от древнобългарското "ате" = "отец", "тате". Добре се знае, че Атина е предгръцка богиня. Гърците обаче са заблудили и продължават да заблуждават Света с откраднатите от "траките" и фалшифицирани митове и легенди, в които например се твърди, че името на Всевишния е Зевс. Ако беше Зевс, щеше ли Атина /Бащина, Татина/ дъщерята на Всевишния да се нарича така? Би трябвало да се нарича Зевсина...

7. Ате [Ateas], /2.- стр. 29/ - скитски владетел, загинал в битка с Филип II Македонски --- ясна е връзката с древнобългарската дума "ата", от която произлизат новобългарските "отец", "тате", "тата", "татко", "баш-та", и имената Атила, Атко, Анто. Думата "ата" е нарочена несправедливо за тюркска. Връзката с "тракийския" бог Ате (Атис) е безспорна! Ате е почитан от "траките" като Бог Баща! Какво общо имат тук дивите алтайски тюркски пришълци?! Турците владеят вече няколко столетия българска земя (Балканите и Мала Азия) , затова имат в речника си огромен брой български думи!

8. Атили [АТIЛIOC], /38. - стр.163/ - силно разпространено "тракийско" име, засвидетелствано в надпис върху оброчна плочка от Никополското село Трънковица. Този надпис е само едно от доказателствата, за "тракийския" произход на хуните на Атила /4/.

9. Атина - предгръцка /"тракийска/ богиня, дъщеря на Бога Баща Ате /Ати/ --- името Атина е очевиден епитет със значение - татина, бащина, атина /дъщеря на ате-ца, оте-ца/.

10. Бакх [Bakhus] - истинското име на "тракийския" бог, известен ни под гръцкото си име Дионисий. Бакх е син на Семеле и Юпитер в римския пантеон на боговете --- аналогията с българската дума Бог е очевидна.

11. Балакр [BalakroV], /1.- стр. 34/ - "тракийското" ("македонско") име на пл. Беласица. --- очевидна е етимологията Бела-гр (гора - старобълг.), Бяла планина.

12. Бастарни [Bastarnae], /2.- стр. 33/ - "тракийско" племе от III век пр.н.е. --- аналогия с българската дума бастисвам = нападам, неправилно обяснена етимологически с турската дума "басмак" (?).

13. Бато [Bato], /1.- стр. 238/ - много често срещано илирийско лично име --- "прабългарските" имена Батоя, Бат Боян, днешното Батков и т.н.

14. Бебрък [BebrukeV], /1.- стр. 46/ - "тракийско" племе --- думата "бъбрек" е една от малкото, обявени от науката за "прабългарска".

15. Белур [Belluros], /2.- стр. 35/ - нелокализирано "тракииско" селище в Родопите --- очевидно името има за корен българското бел, бял. Сравни Белаур - брат на цар Михаил Шишман.

16. Берисад [Berisades], /2.- стр. 38/ - "тракийски" аристократ, който след смъртта на Кот(ис) I през 359 г.пр.н.е. управлява одрисите --- разновидност на името Борис - с пълен член "ат" - Борис-ат. Сравни Ирод-от (Херодот), Арист-от (Аристотел) и др.

17. Берое [Beroe], /2.- стр. 32/ - "тракииско" селище, днешна Стара Загора --- етимологически свързано с българското "бера", "събирам", "сбор", "събор". Български имена - Беро, Беров.

18. Бистра [BistraV], /1.- стр. 45/ --- бистър, бистра - силно разпространено българско име Бистра, както и Бистрьо, Бистро и т.н.

19. Биталиан, Виталиан [BitalianoV],/23. - стр. 364/ - византийски военачалник родом от Мизия, нелокализираното "тракийско" селище Залдапа. Различните автори го наричат различно - тракиец (Малала), скит (Йорданес), гот или гет. Биталиан е син на Патрикал (Бат Риг ?) и внук на Аспар. Въстанал срещу император Анастасий в 515 година заради несъгласие с религиозната политика на императора. Теофан твърди за него, че е въстанал начело на православни, Комес Марцелин казва, че е начело на ромейска войска, а Малала разказва, че е предвождал хуни и българи. Авторите не си противоречат, ако се приеме, че са въстанали българите християни поданици на империята. - коренът на името е българската дума "бити" - победител.

20. Битини [Bithynoi], /2.- стр. 62/ - част от "тракийския" нород стримони, който получил новото си име "битини", след като завладял северозападната част на Мала Азия, и се заселил там --- старобългарската дума "бити" - "побеждавам", обяснява прекрасно етимологията на това име - "победители".

21. Бити, Битю [Bithys, Bitus], /2.- стр. 46/ - едно от най-често срещаните "тракийски" имена --- на старобългарски това име се превежда дословно - победител!

22. Бичи [Bizoi], /2.- стр. 41/ - често срещано име на "тракийскийските" градове около Босфора, в основата и на Byzantion --- българското "бик", "бичи". Произлиза вероятно от мита за Зевс, който се превърнал в бик, и отвлякъл Европа.

23. Бол, Пол(ес) [Polles], /2.- стр. 218/ - цар на "тракийско" племе --- бол (множество, голям, велик).

24. Болг [Bolg] - според староирландските саги, име на владетел, чийто народ [Fir Bolg - народът на Болг] е живял в Тракия --- множество възрожденски автори твърдят, че българите носят името си от Болг - син на илирийския цар Коледа, живял през VIII век пр.н.е. /8.- стр. 29/, /9.- стр. 25/, /10.- стр. 630/.

25. Болог, Волог [Vologaesus], /2.- стр. 65/ - "тракийски" жрец, от племето на бесите. --- аналог на античното име Болг, за което стана дума по-горе. Вологес се споменава от възрожденеца поп Йовчо Тревненски в неговия "Летопис и родословие" като "славянски княз". Същият списък от владетели се предхожда от цяла редица имена, сред които Коледа, Болг, Декефал (!), а след Вологес продължава с Аттила, Боян и Кардан! /9.- стр. 25/

26. Борей [Boreas], /2.- стр. 46/ - тракийски бог, персонификаця на силния и студен северен вятър --- в етимологична връзка с думите "буря" и "боря" , както и с българските имена Боре, Борис и т.н.

27. Ботие - член на "тракийското" племе "ботиеи" [Bottiaei], /2.- стр. 48/ --- много често срещано българско име Боте, Ботю, Ботьо.

28. Брени [Brenai], /2.- стр. 50/ - "тракийско" племе --- очевидна връзка с името на легендарния български владетел Брен (Брем), син на Коледа./8.- стр. 29/, /10.- стр. 630/. От корена на Българската дума "бран" - "браня", "битка", "сражение", "война", "защита", "защитавам", "пазя".

29. Бриги [Briges], /2.- стр. 50/ - един от най-големите "тракийски" народи --- старобългарската дума "бризги" означава "разпръсквам". Бригите са живяли разпръстнато из целия Балкански полуостров и Мала Азия. Това са всъщност известните "фриги", които освен с всичко друго, са известни и с "фригийските" си шлемове и шапки, които в средновековието се наричат "български шапки" - например в "Космографията" на Закария Казвини /11.- прил./. За връзката бригу (светъл, блестящ) - българи виж и П. Добрев /13.- стр. 120/.

30. Бръз [BruzoV], /1.- стр. 45/ --- бръз, бърз - днес имената Бързе, Бързьо, Бързаков, Барзов, Бързов и т.н.

31. Бугарама [Bugarama, Bourgarama], /2.- стр. 53/ - "тракийско" селище, чието име е засвидетелствано в IV - V век --- аналогия с етнонима на българите.

32. Буза, Бузи, Бузо [BuzaV, BuzhV, BuzoV], /1.- стр. 45, 68, 69/ - много често срещано "тракийско" лично име --- буза - днес имената Бузанов, Бузов и т.н.

33. Бургари [Burgari], /2.- стр. 53/- войници от особен вид римски гарнизони към крепост, кастел [burgarii], засвидетелствани в надписи от II век от.н.е. в района на днешния град Тетевен и др. Бургари са били дислоцирани в античността из цяла днешна Европа. В това не би имало нищо нелогично (просто "особен вид римски гарнизон" от "тракийски" наемници, и нищо повече), ако не беше твърдението на учените, че под етнонима "бургари" [Burgare] трябва да разбираме "пра-българи" /3.- стр. 35/ ! Не е за пренебрегване и фактът, че в повечето известни нам карти от XV век България е изписана по този начин - Burgaria ! Арабските историци от векове наричат дунавските българи "буржани". "Буржа" на арабски означава крепост, кула - аналогично на "бург", "бургарий" !

34. Буребиста [Burebistas], /2.- стр. 53/ - "тракийски" цар (на гетите) от I век пр.н.е. --- коренът на това име вероятно е българската дума "буря". Евентуална етимология - Буря Бити - "да бъде силен като буря" или "победител на бурите". Възможна е и етимологическа аналогия с корена на думата "борец" - Боре Бити - "да бъде борец" или "да побеждава като борец".

35. Бурогери [Pyrogeri], /2. - стр.214/ - "тракийски" народ, който живеел в югоизточна Тракия - около Пловдив и по поречието на Марица. Споменава се от Плиний Стари. Вероятно гръцка транскрипция на етнонима "бургари", "българи".

36. Вежин [Vezinas], /Дион Касий, Римска история/ - дакийски първенец, втори след владетеля Децебал --- силно разпространено сред българите име - Вежен, Вежин, Вежинов.

37. Верчо [Verzo], /1.- стр. 238/ --- това илирийско лично име е често срещано и днес сред българите.

38. Веща [Vesta, Hestia], /2. - стр.306/ - "тракийска" богиня на законноста, държавността и познанието, дала на Залмоксис законите. В гръцкия пантеон преминала с името Хестия, а в римския - Веста. Очевидна етимологическа връзка с българските думи "веща" /знаеща/, "невеста" /млада жена, коята не е знаеща, не е веща/ и т.н.

39. Викол - царедворец при дакийския владетел Децебал --- Вокил, "прабългарски" владетелски род.

40. Ведар - "тракийско" лично име --- ведар, приветлив - в днешно време се среща и името Ведрин.

41. Геро, Херо(с) [Heros], /2.- стр. 305/ - бог на "траките", всеизвестният "тракийски" конник --- Геро (герой), Свети Георги - един от най-почитаните български светци. Паралелът с най-известният "прабългарски" символ Мадарският конник е очебиен !

42. Гети - голям "тракийски" народ --- днес разпространеното българско име Гето, Гетов.

43. Главкий /25. - стр. 220/ - "тракоилирийски" цар --- очевидна етимологична връзка с българските думи глава, главен и т.н.

44. Глоса [Glwssa] - дума, засвидетелствана у античните грцки автори със значение - "тракийска" дума --- аналогията с българската дума "глас" е явна! На старобългарски "глас" означава нещо казано, произнесено, думи, слова /5.- стр. 344/.

45. Гордий /15.- стр. 27/ - фригийски владетел --- горд, горди, гордий - абсолютна аналогия с българската дума.

46. Граб [Grabos], /1.- стр. 72/ - цар на илирите по времето на Филип II Македонски --- грабя, завземам, възможна етимологична връзка и с "груб".

47. Дар [Darsi], /1.- стр. 336/ - "тракийски" род --- дар, дарение, подарък - Дарко, Дарев.

48. Децебал [Decebalos], /2.- стр. 80/ - "дакийски" владетел (87-106 г.пр.н.е.), син на Скорило --- Дете Бал, "дете голямо" или "дете владетел". В Българската митология присъстват два легендарни детски образа - Дете Големеше и Секула Детенце. В българския език съществува думата "дечо", "дечко", която напълно отговаря на името Деце Бал (Дече Бал). Децебал е записан в списъка от "славянски князе" на възрожденеца поп Йовчо Тревненски под името Декефал!/9.- стр. 25/

49. Деций [Quintus Herennius Etruscus Messius Decius] - римски император от "тракийски" произход (249-251 г.). --- днешните български имена Дечо, Дечко - върху монетите, които е сякъл, Деций е изобразен като същински дечко.

50. Дим, Дъм [Dimum, Dyme], /18. - стр. 35/ - имена на "тракийски" градове --- Иван Дуриданов свързва етимологически тези названия с българското "тъм-ен"; очевидна е връзката и с "дим".

51. Дима(с), /2. - стр. 8/ - фригийско име --- Димо, едно от най-разпространените български имена днес.

52. Дичо [Dizzo], /1.- стр. 43/ - "тракийско" лично име --- и до днес често срещано сред българите - Дичо, Дичов, Дичев.

53. Добер [Doberes], /2.- стр. 85/ - "тракийското" име на днешния град Дойран --- очевидна етимология - добър. Днешното име е преминало през гръцка транскрибция - добър - довър - доур - дойр/он/. Един показателен пример за селище, чието антично име е по-близо до българската си пра-форма, отколкото до съвременната, явяваща се късна гръцка релация.

54. Добери [Doberes], /2.- стр. 85/ - "тракийско" племе --- добър, добри.

55. Другери [Drugeri], /2.- стр. 85/ - "тракийско" племе --- другар, другари

56. Дръстър [Durostorum], /2.- стр. 91/ - стар "тракииски" град на Дунава, днешна Силистра --- дръстя, задръствам, преграждам - знае се, че на това място реката е била преграждана с вериги.

57. Дулa, Дули [Dula , Doulh], /1.- стр. 94/ - лично име, както и име на старо "тракийско" божество --- българската царска династия Дуло, както и множество съвремени фамилии - Дилов, Дулов и т.н.

58. Дуле [ДОYЛНС], /38. - стр.179/ - още една форма на "тракийското" име Дуло, засвидетелствано върху оброчна плочка. Дуло е "прабългарска" владетелска династия.

59. Дулизелм [DoulhzelmiV], /1.- стр. 93/ - двуосновновно "тракийско" име --- ясна етимология - Дули+Зелм (земл, земя) - роден в земята на Дуло.

60. Ерми [ЕРМНС], /38. - стр.83/ - много разпространено "тракийско" име. Както вече бе казано, това е истинското име на "тракийския" бог, известен под гръцка транскрипция Хермес. Херодот казва за "тракийските" благородници и велможи, че почитат преди всичко Ерми, и че извеждат рода си от него. Чудно ли е тогава, че една от управляващите "прабългарски" династии се нарича Ерми?!

61. Зайко [Zaika], /40. - стр.42(212)/ - силно разпространено "тракийско" име. Очевидна етимология от българската дума заек, зайко. Запазено и до днес в български фамилни имена - Заеков, Зайков и т.н.

62. Залмокс [Zalmoxis], /2.- стр. 108/ - цар, жрец и бог на гетите --- много вероятна е старобългарската етимологя на това име, където [zal] е старобългарското "жалъ" - "гроб", "гробница" /5.- стр. 485/, а [mox] е гръцки опит за транскрибиране на българската дума "мъж". Залмокс приживе построява храм-гробница, в която извършва мистерии. След смъртта си е погребан в тази гробница, но на четвъртата година възкръсва. Залмоксис е обожествен и изпълнява ролята на бог на мъртвите в "тракийския" пантеон на боговете. Херодот твърди, че "траките" наричали Залмоксис и с името Гебелейсис, който епитет етимологически се свързва с българската дума "гибел". Залмоксис се отъжествява с Кронос - гръцкия бог на мъртвите. Важна аналогия е и фактът, че подобен храм-гробница строи приживе и Омуртаг, за което свидетелства неговият строителен надпис върху колона /6.- стр. 192/ .

63. Зет - участник в експедицята на аргонавтите, син на Борей --- често срещано българско име Зето, Зетов, Зетова.

64. Зиези [Zeiseis], /39. - стр.22/, /1. - стр.130/ - силно разпространено "тракийско" име. Нека припомним, че според Анонимен латински хронограф от IVвек, Зиези е родоначалник на българите.

65. Золт [Zoltes], /2.- стр. 114/ - династ на гетите --- абсолютно пълна аналогия със старобългарската дума "золъто" - злато.

66. Искандaр - истинското име (според арабски източници) на великия "тракоилирийски" владетел, известен днес с гръцката транскрибция на името си - Александър. --- възможна етимология на това име - "искан дар" = "желан дар".

67. Комети - благороднически ранг при даките в античността /25.- стр. 97/. Очевидно е, че става дума за българската дума "кмет", която и до днес се произнася в различни райони на България по същия начин - комет (например в странджанското село Българи). Същият ранг в средновековието носи комит Никола - бащата на Самуил. Днес шаблонно се твърди, че става въпрос за "византийска" титла, а както виждаме - титлата е дакийска. Кометипили(ос) пък е по-висок ранг дакийски велможи, които са носели високи конусовидни шапки (български шапки !) /11.- прил./. Комитопули са наречени от византийските автори синовете на Комит Никола - Давид, Моисей, Аарон, Самуил !

68. Котел [Kotelas], /2.- стр. 150/ - владетел на гетите --- кот (котка на старобългарски език) - често срещани български фамилии Котов, Котев, Котков и т.н. Възможна аналогия с името на Кубратовия син Кот-раг.

69. Кот [Kotys], /2.- стр. 150/ - царско "тракийско" име --- аналогично на горното.

70. Крестони [Krestones], /2.- стр. 155/ - "тракийско" племе, чието име етимологически се извежда лесно от старобългарската дума "крест" = кръст.

71. Кучи [КoutziV], /39.- стр.58,59,74/ - много разпространено тракийско име. Кучи е син на предводителя на българите Биталиян при въстанието против ромеите в началото на шести век. Очевидно с българска етимология - от думата куче. И до днес това име се е запазило в българските фамилни имена - Кучев.

72. Лангар [Langaros], /2.- стр. 159/ - владетел на "тракийския" народ агриани, които живеят и до днес в своите земи - българите мохамедани ахряни --- лонгур е стара диалектна българска дума и означава дълъг, висок.

73. Лъчи, (Луциус Домитюс Аурелянус 270-275) римски император от "тракийски" произход --- лъч, личен, лъчезарен - и до днес личните имена Лъчи, Лъчо, Лачо са силно разпространени сред българите.

74. Мавър, /39. - стр.65/ - "тракийско" име. Пълен аналог на "прабългарското" Мавър.

75. Марк [Marc] - много често срещано име в Римската имперя. Името очевидно е с "тракийски" произход, тъй като Марк (Марс = Арес) е "тракийски" бог --- Марко е едно от най-разпространените български имена, и не само това, но фолклора ни и до днес пази спомена за Крали Марко. Митологическата компонента на този приказен образ е доста по-стара от реалния спомен за средновековната историческа личност.

76. Марк Улпий Ерми - по род "трак", финансов управител на Дакия (Балахия) по времето на император Траян --- Ерми (Ерми-ар) е "прабългарски" род, засвидетелстван във възпоменателен надпис на Омуртаг. Очевидно тук става дума за името на Бог Хермес (Хермес е гръцка транскрибция на истинското име Ерми). Ето какво казва Херодот за "тракийския" бог Ерми - "Отделно от народа, царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се само в неговото име и изкарват от него своя произход." И до днес се е запазило името на Ерми сред българите мохамедани в Родопите под формата Ерим Баба (Ерим Бабайко, Ерим Баща).

77. Марку, Марков [Markou], /39. - стр.12/ - Бащино или фамилно "тракийско" име - едно от най-разпространените български имена днес.

78. Маркомани - "варварско" племе, припознато от австроунгарската наука за "германско", влизало в многократни битки с римския агресор в земите на долния Дунав. Очевидно става дума за "тракийски" народ, който е взел името на някой от предците си - Марко. Диалектната българска дума "ман" означава "човек". Засвидетелствана в имената на множеството български селища - Драгоман, Ихтиман, Градоман, Герман, Росоман, а и в имената на български владетели - Шишман, Калиман и т.н. Племенното име "маркомани" следователно означава на български език "хората на Марко", "народа на Марко". Нещо повече - според немския професор Каръл Цойс /живял в първата половина на 19 век/, баварците са по род маркомани, а според днешните проучвания на професор Фрицлер, баварците и древните българи са родсвени народи !!!

79. Меда /25.- стр. 102/ - "тракийско" женско име --- мед.

80. Меди [Maidoi], /2.- стр. 174/ - "тракийско" племе --- мед.

81. Медовитини [Maidobithinoi], /2.- стр. 175/, "тракииско" племе, част от медите, преселила се във Витиня - Мала Азия --- аналогично на горното. И един факт, който, странно защо, не се проучва от българската историческа наука - Според "Охридска легенда" - Краткото житие на Св. Климент Охридски, българи са живяли в земите на Малоазийската планина Олимп /до гр.Бурса/ още преди времето на Александър Велики. Това е средището на областта Витиня, населена с "траките" меди.

82. Медок (Амадокос) [Amadokos], /2.- стр. 12/ - "тракийски" владетел от V-IV век. пр.н.е. --- в основата на името вероятно стои българската дума мед.

83. Мокар [Mokaros], /2.- стр. 186/- "тракийски" град --- "мокър" - сравни имената на български селища Мокрен, Мокреш и т.н.

84. Мостич [Mostis], /2.- стр. 186/ - "тракииски" цар III-II век пр.н.е. --- пълна аналогия с известното средновековно българско име Мостич - чъргобиля при цар Симеон!

85. Мука, Мока, Мъка [MoukaV, MokaV], /39. - стр.32/ - едно от най-разпространените "тракийски" имена. Пълна аналогия на запазилите се до скоро български имена с основа Мъка, Мока - например Моканин. Етимологически се извежда от българската дума "мъка".

86. Мъндри [Myndry], /1.- стр. 60/ - епитет на "тракийски" бог --- мъдър, мъдри.

87. Мъта [MatoaV], /1.- стр. 246/ - старо название на долното течение на р.Дунав --- мътен - в долното си течение реката е мътна.

88. Остри - по произход гот, приближен на Аспар --- етимологята на това име е очевидна - "остър", "остро", "остри".

89. Пелий - брат на Язон --- българската дума белий (бял) е възможното етимологично обяснение на това име.

90. Пеример (Перимерулас), /34. стр.36/ - епитет на "тракийския" Херос /Геро/, определящ го като "покровител на посевите" --- близко до български имена от рода Беримир, Боримир и т.н.

91. Пор(ас) [PoraV , PoriV], /1.- стр. 90/ - среща се при множество двуосновни "тракийски" имена --- поря, боря - тази дума е и в основата на множество български имена - Ис-пор, Пор-ис(Борис), Боре, Борко и т.н.

92. Раиздо [Raizdos], /2.- стр. 227/ - бащата на "тракийския" цар Кот(ис) --- възможно е гръцкият дифтунг "зд" да се опитва да представи някакъв негръцки звук, може би българския "ч". При това положение името на бащата на Кот(ис) е Райчо.

93. Раско [RaskoV], /1.- стр. 91/ - "тракийски" династ, син на Кот(ис) --- абсолютна аналогия с българското име Рашко, Рашо, транскрибирано на гръцки!

94. Раскоупорис [RaskouporiV], /1.- стр. 91/ - "тракийски" династ, брат на Раско(с) --- очевидно двусъставно име Рашко Борец (Борис).

95. Ратин [RaqinhV], /33.- стр.27/ - име на "тракийски" военачалник, фригиец или битинец --- очевидно от българската дума "рат" - война, и "ратен" - боен, военен /26.- стр.426/.

96. Рез [RhsoV] - "тракийски" цар. /1.- стр. 44/ --- рез, резец, рязък - днес имената Резов, Ризов, Ризников и т.н. Името на този велик "тракийски" цар, известен ни от Омировата Илиада, се е превърнало в нарицателното риг, рих, рег, рекс, рикс - владетел, цар. Титлата очевидно е "тракийска" (древнобългарска), а не старогерманска, както твърдяха австроунгарските учени. Това се потвърждава и от имената и титлите на старите български владетели - Бого-риx, Аспар-риx, Теле-риx, възможно и Кот-раг, както и такива на сродни с българите народи като готите (за които д-р Ганчо Ценов аргументирано доказа още в началото на миналия век, че са гети, сиреч "тракийски" народ) и галите (келтите).

97. Сабад(иос), Сабасиос [SabadioV, SabazioV], /1.- стр. 57/ "тракийски" бог --- според множество учени, името съответства напълно на старобългарската дума "свободь"(свобода)! Доказателство е гръцкият епитет на този бог - EleuqeroV - "свободен". Тук не е мястото да обсъждаме какво са заели "евреите" от древните "траки", само ще отбелижим, че името на този главен "тракийски" бог е един основен пример за това заимстване.

98. Садала [Sadalas], /2.- стр.240/ - често срещано име сред "тракийските" династи и царе --- от старобългарската дума "сад", "садя", очевидно във връзка с култа към посевите и оплождането на Майката Земя.

99. Садок [Sadokos], /2.- стр.241/ - Често срещано "тракийско" име --- аналогично на горното. Нещо повече - това име е засвидетелствано в средновековието сред българските висши сановници под формата Сондоке!

100. Семеле [Semelh, Semele], /1.- стр. 57, 60/ - "тракийска" богиня на Земята --- Вл. Георгиев доказа ясната връзка с старобългарската дума "земля"!

101. Севт, Севтес [Sevthes], /2.- стр. 249/ - "тракийски" цар --- светец, светъл, свят, блестящ. - Светозар, Светлин

102. Серди [Serdoi], /2.- стр. 257/ - "тракийско" племе, населяващо Сердица [Serdica], разположен в географския център на Балканския полуостров --- среда, средица, средище, сердце.

103. Сердица [Serdica], /2.- стр. 257/ - "тракийски" град, днешна София. --- градът се намира в географския център на Балканския полуостров, от където най-вероятно идва и името - среда, средица, средище, сердце. Тук науката отново е поставила каруцата пред коня - възприела е становището, че племето серди е дало името на града Сердика. Очевидно това не е вярно, тъй като гръцкото име на Сердица представлява несполучлив опит да се транскрибира на гръцки българската дума срядица [Triadica]. Сравни сряда - средният ден от седмицата (и в унгарския език съществува заемка от българския език за средния ден от седмицата, и тя е именно в този античен вид на думата - "szerda" !). При това положение съвсем резонно е средновековното име на този стар български град да е Средец !

104. Сест [Sestos], /2.- стр. 258/ - "тракийски" град --- много възможен е паралелът с българската дума "шест".

105. Силен - според митологията това е името на учителя на Бакх /Дионис/. 100% аналогия с българската дума "силен"!

106. Сирмо [Syrmos], /2.- стр. 261/ - цар на "траките" трибали - известно е българското лично име Сирма. Сирмо е отбелязан от поп Йовчо Тревненски с името Сирма /9.- стр. 25/ като български владетел.

107. Сит [Sitas], /2.- стр. 262/ - "тракийски" цар --- паралел с българската дума "сит".

108. Ситалк [Sitalkes], /2.- стр. 261/ - цар на одрисите --- аналогично на горното.

109. Скопи, (Шопи ?) [Skopios], /2.- стр. 264/ - "тракийското" име на Витоша - при тази близост в названията, възниква въпросът - недоглеждане или злонамереност кара някои учени да твърдят, че шопите били пришълци?! Шопите може да са баджанаци /печениги - през гръцка транскрибция/ , но не са пришълци, а най-старото население на Мизия. Известни са два "тракийски" града (в Провинция Горна Мизия и при днешния град Скопие) на име Скопи или Скупи. Коренът на тези имена очевидно е българската дума "скоп" или "скуп" - задруга, роднинска община, сбор. Производни са думите "скупище", "скопище" (преминала и в руския със значение "събрание" ) и "скуп" или "скупщина" , преминали в сърбохърватския със значение на "събрание" /26.- 459,461/. А защо старото име на Витоша, е имало значение на "задруга", "събрание" ? Византийската средновековна писателка Ана Комнина пише, че "скитското съвещалище" - събранието на "прабългарите", се е провеждало на една висока планина до столицата Плиска. Случаят с планината Витоша очевидно е аналогичен.

110. Скорило [Scorylo dux Dacorum], /2.- стр. 264/ - предводител на даките, баща на Децебал --- скор, скоростен, бърз - днес името Скорчев. И още нещо - Йорданес нарича Скорило Rex Gothorum - Цар на Готите. Това е още едно доказателство, че "готите" на Йорданес са всъщност даки и гети, сиреч българи.

111. Скор - "тракийско" име, аналогично на горното.

112. Смерд, /4.- стр. 53/ - тракийско име --- според староирландските саги, богът на смъртта, почитан от народа Болг (преселници от Тракия) се наричал Смертул. Смерт е старобългарска дума.

113. Смертул - според староирландските саги, бог на смъртта при народа на Болг, преселници от Тракия --- паралел с българската дума "смърт".

114. Спартак [SpartakoV], /1.- стр. 96/ - много разпространено двусъставно "тракийско" име Спар-так, където "так" [takoV] означава - славен, прочут --- паралел с двусъставните "прабългарски" имена Омур-таг и Аспар-рух.

115. Спок [Spokes], /2.- стр. 267/ - "тракийски" владетел --- възможна връзка с корена на българската дума "спокоен".

116. Струма [Strumwn], /1.- стр. 38/ - "тракийското" име на река Струма --- очевидно името на реката идва от българската дума "стремя", "устремен". Струма извира от Витоша, чието антично име също има българска етимилогия.

1117. Сур [SouraV , SuraV], /1.- стр. 94/- много често срещано "тракийско" име --- възможна етимологическа връзка с някоя от българските думи сур(сив), суров, сурва (Сурва Нова Година) или - сурна се (спускам се, свличам се със сила).

118. Телесфор (Телецпор, Телецбор) - Римски папа от "тракийски" произход , наложил в III век българският празник 24 декември (Коледов ден) за Рождество Христово. Преди това празникът Рождество се е празнувал в различни дни от годината, както Великден. --- телец и бор(борец) са думи с широко приложение и в днешния български език.

119. Тер [Teres, Terei], /2.- стр. 274/ - често срещано "тракийско" владетелско име --- заедно с "тракийската" династична титла "бал" образува името на един от най-великите "прабългарски" владетели - Тер Бал, Тервел /сравни Деце Бал/. Възможна етимологична връзка с корена на старата българска диалектна форма "терам" - търся, диря.

120. Удар [Audarus], /1.- стр. 238/ - илирийско лично име --- удар.

121. Цармизигети, Сармизегетусa [Zarmizegethousa], /2.- стр. 243/ - голям дакийски град столица --- възможно тълкуване на това име - "царство на мизи и гети" или "царство на масагети". Прокопий Кесарийски слага знак за равенство между българския народ "кутригури" и масагетите. Цармизигетуза е разположен в планината, която днес се нарича Оръщие (което име очевидно е нововлашка транскрибция на българската дума "оръжие") близо до селище с българско име - Градище (Gradistea) !

122. Цура [Zoura], /1.- стр. 81/, "тракийско" име --- често срещано българско лично име - Цуро, Цура.

123. Чисти [Ktistai], /1.- стр. 16/ - доказана "тракийска" глоса, затворено общество (безбрачни монаси, светии) при "траките" --- съществуват учени /1.- стр. 103/, които свързват етимологически този термин с българската дума "чист", но въпреки това академичната наука си затваря очите за очевидния факт, и обяснява думата чрез гръцкия език ! Господа академични "учени", гръцката дума със значение "чисти" е "катари", а под този термин са известни българите богомили в Западна Европа !!!

124. Чита Прав [Тzitta Пrau], /39. - стр.65/ - "тракийско" име.

125. Управда - едно от българските прозвища на император Юстинян I , "трак" по произход --- под това име императорът е известен като български светия в старата българска богословска литература.

126. Язон - всеки знае кой е Язон, но поради наложените от науката клишета, турдно свързваме това име с българското Ясен, Асен - етимилогически обвързано с изконното българско местоимение - Аз, Яз. А такава връзка е напълно възможна.

Според проф. Бешевлиев, числеността на населението на Мизия и Тракия през първите три века на римско господство в тези територии е надхвърляла общо цифрата 3 000 000 /три милиона/ души /39. - стр.51/. Трябва да се отбележи, че посветителни надписи, от които ние черпим информация за "тракийските" имена, са можели да си поръчат единствено ограничен брой по-заможни "траки" от градското население, които по принцип доста бързо са възприели и чужди имена - гръцки и латински. Огромната маса от "тракийското" население в градовете и най-вече в селата не са имали възможност да изпишат имената си върху камък. Като се има предвид, че до днес са намерени едва около 6000 посветителни надписа, и като съотнесем тази бройка към броя на населението, то излиза, че в една извадка от едва 0.2 % от "тракийските" имена ние откриваме забележително сходство с българския език и именна система. Какво щеше да стане, ако имахме възможност да разберем имената на останалите 99.8% от "траките" , живяли във времето на тривековно римско робство !?
Отново според проф. Бешевлиев/39. - стр.28/, практиката да се дават латински и гръцки прякори у "траките" във времето на римското робство е абсолютно аналогична на същата практика при българите с турски пяркори по времето на османското робство.


Словообразуване

Нека отбележим и някои отчетливи сходства между българския и "тракийския" език при словообразуването, открити и доказани от акад. Владимир Георгиев.

1. Умалителни наставки /1.- стр. 175/ . Пълна аналогия в образуването на умалителни и ласкателни лични имена, наименования на млади същества и малки животни. Например Дърз-е [Durze] от "тракийското" "дърз" (аналогично на българското "дръзъ" - дързък). В българския език - козл-е, вълч-е, а също и при имената - Мил-е, Стойн-е и т.н.

2. Образуване на прилагателни /1.- стр. 178/. Прилагателните в "тракийския" език се образуват както и в българския - със наставка -ин, -ан, -ен. Например в епитета на Аполон - Старач-ин [StaraskhnoV] (сравни българското "старец" в смисъл на мъдрец) или пък в "тракийската" (абсолютен аналог на българската) дума дев-ин [deouhnoV] - девин, момински . В българския език прилагателните също се образуват с наставка -ин, -ен, -ан - бащ-ин, черв-ен, скар-ан и т.н.

3. Звук "е" - "В дако-мизийския език ние откриваме същото явление, което представя една от най-характерните черти на нашия език, а именно делението на два основни диалекта според произношението на праславянското "е" (от ие. е или оу, ау, ъу). В същност има сериозни данни, които показват, че ятовата граница в общи черти е наследена от дако-мизийския субстрат". Академик Владимир Георгиев [1. - стр.257]

4. Наставки "ов" и "ин" - може със сигурност да се твърди, че българските наставки за образумане на българските бащини и фамилни имена са от времето на "траките". Примерите са огромно количество - ето само един - "тракийското" собствено и бащино /или фамилно/ име Котю Марков [КotuV Markou], /39. - стр.12/.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бе пич, китайците имат много монголски думи в езика си. И Българите също имат турски думи. Сега ти ми кажи защо в нашите извори няма турски или ирански думи?

Знам бе вие сте едни "езиковеди"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Генетиката, казваш. Хубаво, съгласен съм като цяло, но гените и -кефалията на черепите при антропологията не могат да ти кажат носителят им на какъв език е говорил, в какви богове е вярвал, какви са му били обичаите, както и ред други неща.

Празнотата могат да я запълнят само изворите и етнографските изследвания. В нашия случай и двете са в унисон с генетиката - без разбира се да се абсолютизира - заради което наблюдаваме и нервния кръстоносен поход на мигрофилското войнство срещу писмените сведения.

Ще се похиля още малко на кавичките около "извори", а после към висящите ми от две години въпроси ще поставя и трети, който ще напомням периодично. Макар и трагикомично, раздвижването на духовете ме радва. Неврозата (затруднението да се смели Истината) е нормален процес и си трябва период на адаптация, който отнема различно време при различните индивиди.

-:-:-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз повече вярвам на генетика
Караш трупове да говорят на майчин език ли?Обясни все пак как езика е генетично заложен у човека

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Cтpaxил_Пoпrpyeв на 18.01.07 21:46.

Неврозата (затруднението да се смели Истината) е нормален процес и си трябва период на адаптация, който отнема различно време при различните индивиди.
Дам Йончо виж ако не на този на онзи свят ще получиш признание

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знам бе вие сте едни "езиковеди"

Питах колегите ми от Китай.

Може да има думи -ама ти турчина разбираш ли го?
А?
Да или не?
Айде сега нема нужда да питаш китайските езиковеди-цъкни тв-то на турски канал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Cтpaxил_Пoпrpyeв на 18.01.07 21:58.

Не си ме доразбрал щото не искаш. Генетика ти дава възможност да разбереш какви народи какво представляват. Примерно славяни от България и Сърбия са по близки до гърви и румънци но не и до поляци или руснаци. От "труповете" на траките разбират че техния генофонд го има и в съвременните българи.

Или друг пример. Чуваши (или прабългари) не са генетично алтайци а са балканци или кавказци. Дедо ти Златарски нещо е сгрешил.

Абе ти ми кажи как по гените ще кажеш какъв език е говорел човека

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може да има думи -ама ти турчина разбираш ли го?

Не. И какво?

Айде сега нема нужда да питаш китайските езиковеди-цъкни тв-то на турски канал Същото щи кажат и китайците като чуят монголски.


И какво?


Ей почва да ми писва от вашата наглост и напористост
Явно нямате научно поле на изява и за това тука сте го обърнали на автоконизъм и яхате ли яхате призраци


Ти тука си 2-3 дена и още нищо свестно не си казал. Само псуваш и критикуваш. "Върни се подготовен" (С)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

никак.

Генетиката, казваш. Хубаво, съгласен съм като цяло, но гените и -кефалията на черепите при антропологията не могат да ти кажат носителят им на какъв език е говорил, в какви богове е вярвал, какви са му били обичаите, както и ред други неща.


Но позволяват ти да не предполагаш глупости.

Ми вашите доказателства са са предимно "словесни" еквилибристики.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ето първия е че говорим славянски език. Следователно мнозинството отнашите прадеди са говорили на славянски.
Хиопотеза 1
славяни >>(много повече) от прабългари
славяни = прабългари

според мен първата хипотеза е доста по приемлива. И знаеш ли кое според мен лесно се схваща. прабългарите са били хора на коне живеели са на коне , добре известна истина и мисля от никой не е оспорвана, докато славяните са били доста по различни в това отношение. Може ли един и същи народ да има такова огромнго различие в начина си на живот? За това първата се приема по добре от мен.

Другото което някак си обягва тук е че народите не остават хомогенни т.е. ако една група хора се раздели на две и се оставят в различни усолвия хората да съжителстват с различни народи след 1000 г(а понякога и много по-малко) имаме два отделни народа с общии корени.... имаше твърдения ,че от 3-4 хидляи годни насам сме едни и същи (на зези твърденията)

Да за генетика ще се съглася ,че ще ни реши проблема до колкото говорим за произходът ни от гледна точка на "материала" от който сме направени но и пътят по който е станала рабтата

На крива ракета космосът й пречи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от KAGAN на 18.01.07 22:19.

Но позволяват ти да не предполагаш глупости.

Напротив, мога да предполагам каквото си искам.
Твърденията и обосновките вече са друга работа.

-:-:-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

прабългарите са били хора на коне живеели са на коне , добре известна истина и мисля от никой не е оспорвана, докато славяните са били доста по различни в това отношение.

Ползваш стереотипи и тази "добре известна истина" е оспорвана жестоко още в средата на 19 век.

1. Прокопий Кесарийски описва подробно склавите и казва директно, че спазват ХУНСКИЯ бит и нрав.

2. Българите не са си правили децата на конете, а в домовете си, където майките им са ги износвали и кърмили. Нали не мислиш, че българките са раждали на коне?

3. Йордан споменава българите сред венетските народи, редом със съседните анти и склави. Как ще ме убедиш, че българите са били някаква кръпка в пейзажа? Да не говорим, че при този автор се говори за "жилищата на българите", а не за седлата им.

4. Псевдомаврикий описва най-удачните тактики за битки със скитите. Намери ми съществени разлики, моля, между тактиките срещу склавите и тези за останалите скити.

5. Българите са водили военни действия според типа на войската, в която са служили и според условията. Имаме данни и за 200 кораба с българи-моряци, отправени в устрем към Константинопол.

6. Българи, склави и анти са служили и във византийската армия при управлението на различни императори. Съмнявам се Велизар да е казвал:
"Българите! Две крачки напред. Вие по конете... ходом... марш! Славяните, вие ще крачите пешачката, щот не мъ кефите."

7. Ако абсолютизираш сведенията за гетите, може наистина да си речеш, че са спали по каруците си, нямали са никакви имоти, хранили са се с конско мляко и в спешни случаи са се впускали по адамово облекло в битките. Също като описанията на "славяните". Нищо не намеквам :)

Само дето към "добре известната истина" има и една друга:
(1.) Гетите са имали градове. Животът в тях подробно е описан от античен автор, прекарал там не по собствено желание. Археологически градовете са намерени. На няколко пъти е пускано тук например за Сармисегетуза.

(2.) Материалната им култура и оставените изображения говорят за:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласен съм

Ми вашите доказателства са са предимно "словесни" еквилибристики


Вземи статии една по една на Ценов, Сотиров, Табов и други и кажи какво е словесна еквилибристика и как според теб са ставали нещата. Вземи статиите за генетичното родство на българите и траките, българите и чувашите и др. и ми кажи какво не е вярно.

Иначе последните три дена със словесна еквилибристика се занимаваш ти.

Тонза,
траките също са имали бойна конница.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз си обяснявам нещата по следния начин. Източните и западните славяни, нямат нищо общо с южните славяни. Отделни народи са, както исторически, така и генетически. Говорели са на сходни, но различни езици. Вероятно траките, скито-сарматите и славяните са били близки и родствени народи, с близки и родствени езици. Но отделни по своята същност. После преминаваме към един съществен момент. Създаване на славянската писменост и култура. Къде се случва това? В България! Създава се един велик проект, с огромни школи, със страшно голямо обучаване на кадри, творене на славянски писмена, чрез хилядите църкви и манастири, съществуващи в България. Това което се случва в България, може и да е по-слабо от това случващо се по размери в Рим и Византия, но е нещо несравнимо спрямо културното развитие на северните и източните части, на това което днес наричаме Централна и Източна Европа, т.е. спрямо западните и източните славяни. След създаването на слмавянсата писменост и култура, България започва да разпръсва културно и вероятно политическо влияние, което не е доловено от византийските хронисти, заради географската отдалеченост на земите в които се случва. Чрез славянската писменост и култура, изцяло българска по своя замисъл и изпълнение, българите налагат своето влияние и създадения изкуствено църковно-славянски език, над сърби и руснаци. Безспорно мисля е че културата и религията в Сърбия и Русия са били доминирани от българският църковно-славянски език и книгите вървящи с него. Не е нужно да споменавам създателят на сръбската църква и култура-българинът св. Сава, за ежегодните изнасяния на литература и кадри в Сърбия. Много нужно е да споменем, културната и религиозна революция, която е извършена в Русия от българите Григорий Цамблак и Киприан Българинът. Твърди се, че русите били похристиянчени от Византия, но е смешно да не допуснем, че там са вършали и български попове, най-малкото заради множеството етнически българи в Киевска Рус по онова време, а и заради дългата обща граница между Дунавска България и Киевска Рус. Та така според мен на тези народи-сърби, черногорци, босненци, руснаци, украинци и белоруси, се налага българската норма на говор-църковно-славянският език, изменил се спрямо местните диалектни говори на тези народи. Нещо което се е случило и с английския да речем, който въпреки че спада към немската езикова група, всъщност се базира в голямата си част на френския. Та това мога аз да изкажа като мои разсъждения по темата, като слаба точка ми се явява, как сме наложили нормата на езика си в Полша, Чехия и Хърватско, отчитайки че те са котилици. За Чехия и Словакия, като наследници на Великоморавия и като често убежище на български царски династи в изгнание, ми се оформят някои моменти, но въпреки това обяснението за тези страни е доста сложно, направо невъзможно.

Поздрави.

Обяснението е още по просто. Езика е само инструмент. Славянския е бил разпространен по източна европа, и по некое време сме го купили и по нашенско. Как е станало внедряването, дали от заселване на голем брой хора, от некаква мода или по друга случайност, е без значение.

чехи, поляци и т.н. са просто хора които са купили подобен продукт. Нито те, нито ние имаме некакви заслуги за това.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

Може ли един и същи народ да има такова огромнго различие в начина си на живот?
Мисля че ако сравниш начина на живот в руския краен север с този при казаците разликите ще бъдат повече от приликите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти си ненормален.

-:-:-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Сега ти ми кажи защо в нашите извори няма ... ирански думи?"

Няма да коментирам, виж свещената Авеста

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако се потрудиш известно време над езика на Авеста ще започнеш да подозираш какви си ги надрънкал ....

Може и да съм надрънкал. Нормално е човек да греши.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз като завършила специалността "Славянска филология"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Парадоксът е, че българската държава не се нарича "славянска държава", а "българска"

---

Парадоксът е, че българската държава не се нарича "славянска държава", а "българска", но парадоксите са си за това, за да ги има

Какво парадоксално намираш в това, че славянски държави като Русия, Полша, Чехия, Сърбия, Република Хърватска, Украйна, Словакия, Белорусия се наричат по този начен, а не Славяния? Славяни е езикова общност, а не етноним.

Аз като завършила специалността "Славянска филология"

Ако като славистка си беше учила уроците, щеше да знаеш, че в българската книжнина от ден първи словенско е синоним на българско и словени=българи.

-:-:-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Йoaн_Mизийckий на 20.01.07 16:43.

Приятелю, учила съм си уроците много внимателно, но се опитвам не да ги повтарям, а да извадя някъкъв извод от тях за себе си. Наистина не искам да се включвам в споровете ви, тъй като ми се виждат малко безпредметни - на фона на това, което става да речем в обикновеното българско училище, което няма никакви амбиции да бъде наречено "училище" и му е останал единствено административния знак "българско"... Онзи ден гледах в "Стани богат" Триото от Биг Брадър 3, което около двадесет минути се чудеше що е това глагол - включително минаха и през презумпцията, че глаголът е нещо, което върши действието в изречението, доколкото си спомням... Много ме беше срам за моето образование, признавам си го.
Що се отнася до българската държава и славянството, за мен това е интересна идея от полето на историята, която е играла важна роля в миналото ни. Някога писах дори курсова работа на тема "Идеята за славянската църква в "Дуклянска хроника"(11в)"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бинго!
Хипотеза:
450-650г. Балкани

1. Заселване на хора живеещи в първобитни комуни.
2. Мода - изглеждащите като щастливи и свободни хората по т.1 са модерни за изтерзани селяни общинници, роби и колонати, освен това комуните са пропускливи - приемат нови членове постоянно, комуната е модерна, модерен е и езикът който се говори в комуните (емблема на комунната идентичност).
3. Случайност - модата се шири безпрепятствено на Балканите, всичките военни и политически ресурси на империята са насочени в друга посока - опасната Персия.

В отговор на:

---

като слаба точка ми се явява, как сме наложили нормата на езика си в Полша, Чехия и Хърватско

---

Aми къде първ отиват с азбуката Кирил и Методий? Не е ли точно във Великоморавия през 862 г. ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Беше по-добре сам да се запалиш

Персийски -български
-------------------------
Вaga Бог.
Zam: Земя
Варяг: Овен

Ясна: Свещена служба /за да просветне, да стане ясно/
Важак: Змия
Wad: Вятър
daeva (Av.): Див /демон/
dew (Phl.): Див /демон/

Arda Viraf : a priest of the early Sasanian period, author of a Pahlavi book which describes his visions of heaven and hell
Арда-рих - от гепидите е с чисто персийско име! Река Арда е с колкото персийско, толкова и с асирийско име!

всичко на конете са правили щот ги е било страх да стъпват на земята
а са стъпили а са се "удавили в морето от славяни"!

и тъй

но един път една прабългарка докато кърмела прабългарчето си без да иска изтървала меха с кумис, от който си пийвала и се навела да си го вдигне,че изтървала прабългарчето и за да не пострада се хвърлила да го спасява и паднала в морето от славяни
а добри хора наблизо я видяли че пада и се хвърлили да я спасяват и потънали в морето веднагически и накрая като останал само хан-а - извадил си ятагана и скочил с него сам в развълнуваното море и се удавил последния прабългарин от великата прабългарска държава на прабългарите

всичкия кумис който останал по конете се вкиснал и конете се разбягали панически

юртите изгнили и потънали също

последна се удавила частичката "пра"

надала такъв вой че я чули чак в китай

и докато дойдат да помогнат - нея вече я нямало

след години един професор по многознание и филодистрофия я открил и я лепнал гордо на челото си
останалото е история и научни трудове които още нашепва тихо привечер бурното славянско море

конец фильма

превод: трендафил канемска и гой комитич

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И все пак, не се ли получава диахрония при опитите да обясняваме балкански неща с иранството..?
Това е като да обясниш етимологията на "Крайстчърч" с Нова Зеландия, или - английсияя с американизми. Все пак иранците са колонизатори на Загроса и околните земи.

просто и българите и иранците са индоевропейски народи и в езиците им се откриват общи корени, което е нормално.

Facta, non verba!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Естетсвено -ние имахме един фен на санскрита -що думи обясни не е истина.Но постепенно племената се разселили и езиците първо минали като диалекти и после престанали да се разборат един друг без преводач.Както например и българския и полския в момента.Написано може и да хванеш някоя дума-говоримо-гледаш като теле-и той тебе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе ти глупав ли си или просто си безкрайно задръстен?

в германия има области които една друга едвам се разбират нищо че говорят "немски" - тук отиваш в родопите и нищо не разбираш

да ти пикам на сравненията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, но ПИЕ Прародината все се поставя западно ( Балканите ), Южно ( Анадола ) или Северно ( Украйна+Южна Русия) от Черно море... ( още една малка стъпка остава природните науки да дадат база за окончателен консенсус да се "сложи" ПИЕ Прародината по-скоро В Черно море - залетите земи > 150 хил.км2 и оттам в трите посоки БЕЗ строго изток, където се намира не-ИЕ езиковия остров на Кавказ, та чак после имаме последващи източни вълни на колонизация/разпространение чак, към и до п-ов Хиндустан и Алтай/Ордос ...)

Така, не бихме могли да обосноваваме производната с оригинала, да слагаме каруцата пред магарето, американците пред англичаните, иранството пред "автохтонното". Иранците отиват на нови земи със стар език. Няма следи от "обратна тяга"...

Освен ако разбира се не отхвърлим причинно-следствения подход, каузалността, и не решим да обясняваме процеси в миналото със събития в тяхното бъдеще.

Наскоро у Пегър Добрев срещнах някакъв цитат дето българите били безбройни :
"защото българите и персите и влъхвите са едно и също нещо"

Уважаемият съфорумник KAGAN пита: Само не разбрах защо ние говорим на славянски език?

Никой досега не отговори точно и ясно как стоят нещата.

Най-напред ще преформулирам въпроса така: Защо нашият език е славянски?

И, разбира се, ще дефинирам (ще определя) понятията, понеже иначе споровете и твърденията са безсмислени.

Нашият език е езикът на Петър Берон от Котел, на братя Миладинови от Струга, на Петко Славейков от Трявна, на Йордан Йовков от Жеравна. Обикновено се нарича български език, но той не винаги (във времето) и не навсякъде (в пространството) е носил това име - български език. Поради това ще наричам българския език нашият език.

Остава да се определи какво значи един език да е славянски.

През 9-ти век християнски мисионери (имам пред вид Светите Седмочисленици) превеждат Светото Писание на език, на който Господнята молитва звучи така:

Отьче нашь иже еси на небес:е:хъ да святитъся имя Твое да приидетъ ц:е:сарьствiе Твое да б:ж:детъ волiа Твоiа iако на небеси и на земли. Хл:е:бъ нашь нас:ж:штьнъiи даждь намъ дьньсь и остави намъ длъгъi нашя iако же и мъi оставлiаемъ длъжникомъ нашимъ. И не въведи насъ въ искоушение нъ избави насъ от лоукаваго.

Този език тогава се е говорел в голяма част от Европа. Тогавашното му (9-ти век) разпространение сега не ни е точно известно, но се счита, че той е бил разпространен поне в басейна на средния Дунав.

На този език има запазена достатъчно книжнина - предимно преводна. Нещо повече, Богослужение на този език и досега се практикува. Поради това можем да кажем, че този език е известен - има хора, които го знаят.

Този език аз ще го наричам език на Светите Седмочисленици (ЕС7), а иначе се именува различно: старославянски, старобългарски, църковно-славянски.

В някои от запазените стари документи, написани на този език, самият език се определя като "язъiкъ слов:е:ньскъ". Това не означава, че всички говорещи на този език тогава са знаели как този език се нарича. Повечето хора нямат нужда да назовават езика си, нито етноса си. То и сега понякога си все още така, а тогава пък е било съвсем така.

Всички говорими диалекти, близки до ЕС7 и взаимно разбираеми през 9-ти век, ще ги наричаме диалекти на (старо-)славянския език. Всички днешни езици, произхождащи от диалекти на старославянския език, днес се класифицират като славянски езици. Освен нашия език, славянски езици са сръбско-хърватският, руският, чешкият, полският и др.

За да бъде пълно определението, трябва да кажем какво значи един по-нов език да произхожда от някой по-стар език. Ами това значи да е възможно плавно и непрекъснато изменение от по-старото в по-новото състояние, без носителите на езика да осъзнаят, че минават на друг език. Е, от някогашния ЕС7 до нашия днешен език плавно непрекъснато изменение е възможно. Поради това нашият език е славянски.

Тук дадох общоприето определение на понятието "славянски език" и по това определение нашият език е славянски. Това е класификация на нашия език. Нашият език принадлежи и към други общоприети класификационни групи: (1) той е индо-европейски, каквито в прочем са всички славянски езици, (2) той е балкански език, каквито още са румънският, (ново-)гръцкият и албанският.

Вие можете да давате колкото си искате други класификации на нашия език, но те не могат да отменят изложената по-горе негова класификация като славянски език. Тази класификация има и практическо, и научно значение, и няма как на международната лингвистическа общност да се забрани да я използва.

Ако някой от Вас даде друго определение на понятието "славянски език", различно от изложеното по-горе, то това ще бъде друго понятие, не отменящо изложеното от мене, което може да доведе до друга класификация, не отменяща класификацията на нашия език като славянски по изложеното от мене определение.

Както виждате, общоприетото понятие "славянски езици" е чисто лингвистично. Използването му във всеки друг смисъл не е обосновано. Това понятие изобщо не предполага наличието на славянска раса (или поне на славянски генофонд), славянски етнос, славянска материална или духовна култура. Смесването на тези понятия си е чиста злоупотреба и е далече от сериозната наука.

И на края ще илюстрирам как се стига до извода, че от ЕС7 (9-ти век) до нашия днешен език е възможно непрекъснато плавно изменение. За целта ще приведа текста на Господнята милитва, както звучи на нашия език сега:

Отче наш, който си на небесата, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти както на небето, тъй и на земята. Хлябът ни насъщен дай ни го и днес и ни опрости дълговете, както и ние опростяваме на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия.

Вижда се, че промените са обозрими. Историческата лингвистика в този случай не се съмнява, че промените са настъпили плавно, незабележимо за носителите на езика. Тя може да проследи и обясни съществените промени.

Тук има два съвсем различни въпроса
1. За прародината
2. За близостта ни с индо-иранците

1. За прародината.
Персите имат легенда за преселение от преди старо време.
Става дума за нещо такова.
Някога преди 20000 г. земята била рядко заселена и само гордите арийци живеели на самия и връх. Но веднъж Бог Ахура Мазда им казал че настават тежки времена. Докато изрекъл, започнал да вали непрекъснато сняг и се развилнели виелици. Разбрали арийците че няма живот по техните земи и тръгнали на дълъг поход с коне и колесници ...
Някои търсят тази ледена прародина нейде из дълбокия Сибир.....

Какво е вярно и какво не е, не е ясно, но очевидно днешната прародината ще е винаги различна - на различно място, в зависимост от днешните ни познания за нея...

Във Веда Словена също има песни за старо преселване...поне три варианта са...

2. За близостта ни с индо-иранците
Оспорването на близост с иранците не издържа на никаква критика. Ако бих имал време бих извадил поне по 20000 думи от санскрита и от персийския, които да са аналогични на българските.
При старите българи и при индуси и при траки и при иранци и при римляни е имало жертва на кон - ашвамедха... и доста други неща. Риг Веда-та като че и от наши деди е пята....

че много ме заинтересува

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямам представа. Питах един колега от Китай той ми каза че има.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защото бях чел за общоте с българския думи. "Белег" - само че в съвр монголски това се е превърнало в "украшение"..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Жена ми каза че на Якутски белег (по точно белиег) означава белег.

Ако не се правиш на кьорав, щеше да забележиш че тук се спори друго. Кога и с какви средства българите са научили, поляци, чехи, руснаци и т.н да говорят на диалект на този език:


Отьче нашь иже еси на небес:е:хъ да святитъся имя Твое да приидетъ ц:е:сарьствiе Твое да б:ж:детъ волiа Твоiа iако на небеси и на земли. Хл:е:бъ нашь нас:ж:штьнъiи даждь намъ дьньсь и остави намъ длъгъi нашя iако же и мъi оставлiаемъ длъжникомъ нашимъ. И не въведи насъ въ искоушение нъ избави насъ от лоукаваго.



Кирил и Методий, попове, български книги... всички ги прочели чак до Висла и проговорили на български, пардон славянски. Простотия до шия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато има опити да се впряга каруцата пред коня е така. Названието на езиковата група като славянска е едното от множеството опити за едно такова впрягане. Другото е названието на най-стария език в тази група с всевъзможни имена в това число и Вашия ЕС7. Назоваването на нещата със всичко друго но не и със собствените им имена води до изкривяванията на които сме свидетели и е основната дискусия тук.

Първо изкривяване - Славянски. От кога е този термин, бихте ли отговорил? В кои исторически сведения е записан този термин, след като на всякъде е СлОвЕно Болгарски. Това е факта. Всички останали термини като "старославянски", "църковнославянски" та и Вашето "ЕС7" са си чиста проба изкривяване и прикриване на същината.

Кой е засвиделстваният най-стар език в тази група - Словено Българският. От кога са свиделствата на другите изици в тази група като руски, чешки, полски и т.н. - векове след Словено Българският. Да се тръгва от сегашната езикова картина и да се екстраполира назад във времето, без да се отчитат историческите факти, си е чиста фалшификация.

Използвайки тази изкривена методика прилагам пример с една друга езикова група - Южно-Американската. Очевидно е че във древни времена Южно-Американци са наводнили южните части на Европейския континент. Почнали са от днешна Испания, минали са през днешна Франция и накрая са отседнали във днешна Италия. В древността тяхният език е бил по-различен от сегашният, но това спокойно се обяснява с лингвитичните методи. Някои наричат този древен език "Католическо Църковен" други Език на Свети Петър - ЕСП. На този език и до сега се водят църковни служби из цяла Южна Америка и не малка част от Европа. От този древен ЕСП език са мутирали съвремените искпански, френски, италиански... и естествено най-мощният представител -езика на Южна Америка. Та затова италианкия език е южно-американски.

Съгласен. По подобен начин звучат обясненията на околочерноморски думички, с ирански, санскритски и пр. езици = каруцата пред коня.

Много е дълго. Четете го с почивки. Или пък не се захващайте.

До уважаемия съфорумник Dremen:

Ваш цитат: Използвайки тази изкривена методика прилагам пример с една друга езикова група - Южно-Американската. Очевидно е че във древни времена Южно-Американци са наводнили южните части на Европейския континент. Почнали са от днешна Испания, минали са през днешна Франция и накрая са отседнали във днешна Италия. В древността тяхният език е бил по-различен от сегашният, но това спокойно се обяснява с лингвитичните методи. Някои наричат този древен език "Католическо Църковен" други Език на Свети Петър - ЕСП. На този език и до сега се водят църковни служби из цяла Южна Америка и не малка част от Европа. От този древен ЕСП език са мутирали съвремените искпански, френски, италиански... и естествено най-мощният представител -езика на Южна Америка. Та затова италианкия език е южно-американски.

Лингвистиката не се занимава с фантастики. Историята - и тя.

На американския континент няма запазени текстове на "ЕСП" от времето на Свети Петър. Ако имаше - тогава щяхме да ги обсъждаме. Но няма. Има в Европа. На американския континент стари текстове на "ЕСП" и на "ЕДК" (езика на дон Кихот") са от едно и също време. Според Вашата фантастична хипотеза би излязло, че "детето не е по-младо от родителя".

В Европа има богата литература на ЕСП както от времето преди Свети Петър, така и от времето след него. В Европа се срещат други езици - например ЕСЕ (гръцки - Езикът на Светите Евангелия), съвременници на ЕСП и изпитващи взаимно влияние. Няма как да излезе, че ЕСП не е европейски.

Забележка: Спрямо езиците на автохтонните американци, лингвистиката прилага много по-ненадеждни методи, които водят да ненадеждни резултати. Това е защото нямаме стари текстове на онези езици. Няма стари текстове и на тракийски, илирийски и т.н., поради което изобщо не можем да разчитаме на надеждни лингвистични резултати. Постингът на уважаемия съфорумник Ziezi от 18.01.07 21:28, ако данните там са надеждни, трябва да се тълкува, че тракийският език е индо-европейски, понеже иначе той еднакво би излязъл и старо-български, и старо-английски. Край на забележката.


Ваш цитат: Очевидно е че във древни времена Южно-Американци са наводнили южните части на Европейския континент. Почнали са от днешна Испания, минали са през днешна Франция и накрая са отседнали във днешна Италия.

Кога съм си позволявал нещо, което е невероятно, да го наричам очевидно?

Ваш цитат: Когато има опити да се впряга каруцата пред коня е така. Названието на езиковата група като славянска е едното от множеството опити за едно такова впрягане. Другото е названието на най-стария език в тази група с всевъзможни имена в това число и Вашия ЕС7.
..
Първо изкривяване - Славянски. От кога е този термин, бихте ли отговорил? В кои исторически сведения е записан този термин, след като на всякъде е СлОвЕно Болгарски. Това е факта. Всички останали термини като "старославянски", "църковнославянски" та и Вашето "ЕС7" са си чиста проба изкривяване и прикриване на същината.


Ако става дума за спорове по терминологията, такива спорове са безплодни и в страни от науката. Само повърхностни люде придават значение на терминологичните спорове. Важни са разсъжденията по същество. Важно е понятията, които обсъждаме, да са добре дефинирани (добре определени), за да сме сигурни, че обсъждаме едни и същи неща.

Както се вижда от дискусията, форумното общество няма общо определение на понятията като "(старо-)български език", "(старо-)славянски език", "църковно-славянски език" и др. Затова ми се налага да въведа приведа дефиниция, а понякога и нов термин, ако съществуващите термини са многозначни или заблуждаващи. Иначе няма да е ясно какво е моето твърдение.

Да, ЕС7 се назовава със всевъзможни имена. Нямам вина за това. Не мога да си позволя да използвам никое от тях, понеже може да ме доведе до колизия. Не ме удовлетворява никой съществуващ термин в този случай. Предпочитам да въведа термина ЕС7: точен и ясен. Не съм съгласен, че така нещо се изкривява или прикрива.

Доколко ЕС7 е Български - не съм се изказвал по този въпрос. Какво в случая би означавало "Български"? Да, ЕС7 е предшественик на днешния наш език, който наричаме Български. Но ЕС7 е предшественик и на руския език. Обаче ЕС7 не е предшественик на чешки и полски - чешки и полски са се развили от други диалекти на старославянския език, без влияние от ЕС7. Така изглеждат нещата откъм лингвистиката.

Забележка 1:

Ваш цитат: Да се тръгва от сегашната езикова картина и да се екстраполира назад във времето, без да се отчитат историческите факти, си е чиста фалшификация.

Знае се какво значи "Български език" в "сегашната езикова картина". Но да се екстраполира това понятие назад във времето, без да се отчитат историческите факти, би било чиста фалшификация. Например, за 9-ти век трябва да се определи понятието "Български език". Аз не съм се изказвал по този въпрос в тази дискусия. Моят термин ЕС7 нито потвърждава, нито отрича, че ЕС7 е Български, най-малкото защото не съм дефинирал понятието "Български" за 9-ти век. Край на забележка 1.

Забележка 2: Традицията (от 19-ти век) повтаря, че "Кирил и Методий .. дали на вси славяни книги да четат". Може и да са дали, но предците на днешните чехи и поляци не са ги взели. Взели са ги предците на днешните Българи, руснаци, сърби, хървати. Край на забележка 2.

От друга страна, понятията (по същество), които аз изложих, са общоприети. Както писах и преди това, никой от нас няма сили да накара международната лингвистична общност да се откаже от понятието "славянски език". Нямаме сили да направим дори нещо по-малко: да заменим термина "славянски език" с нов термин "карпатски език". (Има балкански, уралски, памирски езици - защо да няма карпатски езици?).

Но да повторя, споровете по терминологията не са спорове по същество. И на мене ми се иска терминът "славянски" да се замени със "словенски", но:

-> Първо, това е дребен въпрос. Ако имам сили нещо да наложа, предпочитам да бъде възстановяването на буквата ят (е двойно) в нашата азбука.

-> Второ, терминът "словенски език" е зает - така означаваме езика, говорен в околностите на град Любляна. Трябва ли да въведем термин "люблянски език"?


Ваш цитат: Първо изкривяване - Славянски. От кога е този термин, бихте ли отговорил? В кои исторически сведения е записан този термин, след като на всякъде е СлОвЕно Болгарски. Това е факта.

Предшествениците на чешкия и полския език например никога не са назовавали "болгарски". Нямаме сили да наложим думата "български" в термина, означаващ славянската езикова група.

Терминът "славянски" е русизъм. Русизъм е и "БОлгарски". Нашият език е пълен с русизми. Добре би било да се избягват русизмите, където е възможно.

Ние нямаме наша дума, означаваща "славянски" - или сме я забравили, или никога не сме имали. Думата "славянски" е русизъм, а думата "словенски" е реконструкция (възстановена дума). Общоприета у нас в този случай е руската дума и вече писах, че за мене това е дреболия.

Но ние имаме наша дума "Български", която е запазена в езика ни, а не е реконструкция. Защо трябва да използваме руската дума "Болгарски".

Не е вярно, че навсякъде е "СлОвЕно Болгарски". Това "не е фактът". Например, в съчинението "О письмен:е:хъ чрьноризьца храбра" думата "Болгарски" се споменава само преди името на княз Борис (там е наречен именно княз). Да се утешим, че все пак Българският княз е споменат там преди Блатненския и Моравския.

Ваш цитат: Първо изкривяване - Славянски. От кога е този термин, бихте ли отговорил?

За повече подробности

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от XpиcтoTaмapин на 25.01.07 14:43.

Сърбите (и македонците покрай тех) викат на славяните словени. Съответно на езика- словенски. На езика говорен около Любляна му викат словенечки.

"Славяни" е русизъм. Представлява думата Словbни (b=ят), прочетна по руски обичай. Тъй като сегашния ни език по принцип е русифициран балканославянски, думата си е на место.

Всичко осттанало: Много задълбочени и точни разсъждения. За съжаление май тука нема да се намерат много хора, които да ги разберат или оценят.

Swaei nu, brothrjus meinai liubans, ik im Guth theins

Ако не се правиш на кьорав, щеше да забележиш че тук се спори друго. Кога и с какви средства българите са научили, поляци, чехи, руснаци и т.н да говорят на диалект на този език


Не се правя на кьорав, отговорих само на началния въпрос в темата и досега не исках да се намесвам в споровете Ви. Но вече май се намесих - най-напред прочетете дългия ми постинг.

А сега на Вашия въпрос. Той може да се преформулира така: Как (старо-)славянският език се е разпространил. По два пътя.

Първи начин: Чрез преселване на славяно-езично население. Така славянският език, тръгвайки от средния Дунав, се разпространява по Висла, Одра, Лаба, може би и Днепър.

Вариант: чрез движение на работната сила (търговия с роби). Вероятно така стига до Солун и Цариград. Как стига до Пловдив не знам.

Откога славянският език е разпространен в долината на Искър, Струма, Янтра, Вардар, Марица - не знам. Може би от памти века, може би от 7-ми век.

Защо за долината на Висла имам увереност, а за долината на Марица - не? Защото долината на Висла е била пустош, а долината на Марица била цивилизована.

Втори начин: чрез християнизация. Така славянският език стига до Москва и Архангелск.

България има принос при разпространението на славянския език чрез християнизация. След като Ромейската империя завзема Източна България, църковните ресурси от тази територия се използват за евангелизацията на Русия - това означава "командировани" свещеници с "личното си оръжие" - евангелията на ЕС7. Тези свещеници били подготвени в "училищата", открити от Цар Борис и поддържани от сина му цар Симеон и внука му цар Петър.

Ама някой спори ли, че това не е вярно?

Лингвистиката не се занимава с фантастики. Историята - и тя.

Вервам ти, а ти ми вервай, че ти вервам.
Сега слушам едно парче на Исихия, дето някакъв чичо се опитва да говори на старобългарски език, какъвто е звучал според лингвистиката. Да, ама не.
Занимавате се точно с фантастични измислени езици, докато хората са си бъбрели съвсем човешки и разбираемо:

ВЪ ЛЭТО
ЕТО ТЬСЬЩНО I
ЕНДИХТЬ ПРИ
ЦРИ АЛЕКЬСА[Н]ДР[А]
ПРЭСТАВИ С?
ДОБРЭ М_Ц_А АПРИ
ЛЭ ВЬ (К Д_НЬ ДА
Б_Ь ДА ГО ПРОСТИ


Да... БОГ ДА ГО ПРОСТИ човека, можем да кажем и ние толкова години по-късно след изчукването на врачанския надпис.

-:-:-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите