истинското учение / Наука / Хуманитарни науки / История

Това което пействам стигна до мен случайно и не знам кой е автора на произведението. Ако някой има информация нека е сподели. Човека написал това заслужава признание, както съм сигурен ще се съгласите, след като го прочетете

Сензационни разкрития за произхода на българите

ЧАСТ 1: ПРЕДИСТОРИЯ НА НАШЕТО ОТКРИТИЕ

Дълго време чакахме да се появи учен, който да стигне до категорично становище по проблема за произхода на българите. Имаме професори, които въз основа на една открита дума, правеха кардинални заключения. Например: Започна се с тюркската теория, която Златарски основаваше на думата “огл”, която НЕСЪМНЕНО била тюркската “агълъ” и по никакъв начин не можела да бъде славянската “ъгъл”.
Имаме и Шафарик - привърженик на идеята, че българите са дошли от Финландия, но понеже във Финландия днес живеят хора, то беше пояснено от Рьослер, че специално българите са били отделно самоедско племе, демек сибирски канибали.
Имаме и застъпници на монголската теория. Понеже човешката мисъл не познава граници, то ние преминахме и Кавказ, и Волга, та се забихме чак в Монголия. Оттам българите тормозили китайците и последните се принудили да построят Великата си китайска стена, която се вижда и от космоса. Как да не сме горди, че в основата на всичко велико седят българите? Вметка: Вдигнахме три пръста и получихме сигнал от Тангра, който поздравява Йоло Денев и му напомня за славните времена, когато българите държали китайците на колене в продължение на седмици.
Но Монголия не бе достатъчно далеч. Следите водеха до по-далечни земи. Ученият Иширков познавал японец, който казвал, че в Япония било фраш с българи. С Япония континентът Азия свършва.
Трябва ли да се ограничаваме така?
Алеко Константинов е ходил до Америката и е установил, че носиите на селяните от Софийска област били сходни с носиите на американските диваци. Явно новата следа е била много гореща, защото Коперницки – един професор от Краков, намерил някакъв череп в днешна Румъния и БЕЗСПОРНО доказал, че е на българин. Този череп бил аналогичен на черепите на австралийските аборигени, затова напускаме Азия, Северна Америка и попадаме в Австралия. Вече сме в задънена улица.

ЧАСТ 2: ЕДНО СЕНЗАЦИОННО ОТКРИТИЕ

Учените добре ни водиха, но явно сами ще трябва да продължим. Тъй като прародината на българите трябва да е била някъде между Япония и Азия, Америка и Австралия, ние решихме да потърсим какво се намира между тези три континента. Първоначално се отчаяхме, защото там открихме само вода – Тихия океан. Но се сетихме, че на английски същият океан е наречен Pacific и тази връзка ни остави като гръмнати. Как не сме се сетили по-рано че “пасифик” произлиза от думата “пасе”? Всеизвестно е, че българите са били номади, скотовъдци. Те са оставяли добичетата си да пасат. Понеже няма наука без предположения, ние мислим, че “фик” от “пасифик” е коренът на думата фикус.
Българите, значи, са пускали говедата да пасат фикуси.
Обнадеждени от новото си откритие, ние се заехме да търсим как така нашите предци са карали стоката на паша в океана. С думи не можем да опишем изненадата си, когато открихме, че са изписани безброй книги за някакъв си континент Лемурия, известен още като Му, който се е намирал точно там: в Тихия океан между Азия, Австралия и Америките.
Този континент потънал преди хиляди години, като най-високите му части и до днес се подават над повърхността като малки островчета. Е, кажете, че това не е сензация!
Но ние тепърва започваме...
Преди да запознаем уважаемия читател с пътя на оцелелите българи след потъването на Лемурия/Му, нека видим какво е останало от този континент.
Както се вижда от горната снимка, днешният Великденски остров (Easter Island) е бил част от Лемурия. С какво е известен този остров? Ами със своите мегалитни блокове, разбира се.
Какво бе изумлението ни, когато ние открихме подобни мегалити в лицето на т.нар. ДЕВТАШЛАРИ на територията на днешна България. Най-интересното е, че откриваме тези девташлари край Плиска, сочена за първата българска столица, тоест българите са бързали да си направят сувенири от прародината в Лемурия, преди да са ги забравили. Малките различия между мегалитите на Великденския остров и девташларите ние отдаваме на дългите години на преселението на българите.
Сега да видим какво се случва с българите след потъването на Лемурия. Нашите предци едва ли са разполагали преди толкова хилядолетия със сложни плавателни средства, затова считаме, че те са се спасили от гибел, като са бягали с еднодръвни лодки (моноксили) към най-близките непотъващи континенти. Каква е причината да смятаме така? От книгата “Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните” на Ганчо Ценов, ние научаваме, че предците ни са умеели да се возят по море. Ето цитат за едни събития край Солун през 718 година, за която византийският хроникьор Никифор пише:

“Императорът изловил всички получатели на тези писма и след като ги подложил на наказание, признали си. На Никита, заслужилия магистер, и на Теоктист бяха отсечени главите. Останалите виновници, след като им били конфискувани имуществата, били изпъдени зад граница. Артемий с Патриций Цициний и българите стигнали до Хераклея* с лодки, които взели от Солун. Тези лодки наричали еднодръвни (моноксили). Императорът написа писмо до българите да предпочетат мира и да му предадат неприятелите. Българите взели да се извиняват, помолили за прошка и обещали да свържат мир.”
(Nicephor., стр. 62-63)

*Град на брега на Мраморно море, между Цариград и Дарданелите.

Ако не беше Ганчо Ценов, ние нямаше как да разберем от училище и българската официална наука, че българите не само са били важен фактор в Солун по това време, но са се возили и на лодки.
Но да не се отнасяме с размишления за качествата на нашата официална наука, която игнорира Ценов. Интересното в случая е, че българите са ползвали моноксили, сиреч едно от най-простите плавателни средства, затова имаме основания да вярваме, че те са бягали от потъващата Лемурия с еднодръвни лодки. Но допускаме, че може да са ползвали и салове, като още по-просто плавателно средство. Това ще оставим за доизясняване на научните среди.
Накъде са бягали? Понеже знаем от А. Константинов, че американските диваци имат сходни носии със селяните в околието на София, няма как да не предположим, че една част се е заселила в Северна Америка, където се е претопила в тамошните диваци. Пътят през Япония и Азия ще обясним по-късно, а сега ще се опитаме да обясним теорията на краковчанина Коперницки за австралийските диваци.
Лемурия е граничила с Австралия, даже има теории, че двата континента са били свързани. За пореден път се изненадахме, когато открихме, че в днешна южна Австралия има резерват, който е наречен, дръжте се да не паднете, ТАРА-БУЛГА!
Сред австралийските аборигени до колонизирането им от европейците е имало поверие, че от океана дошли хора, които се наричали Булга(ри), а техен бог бил някой си Тара. За разлика от африканското племе НГОМЕ-НГОМЕ, австралийските диваци не могат да кажат “нг”, затова ние вярваме, че по тази причина те наричат бог Тангра само Тара.
Този океански народ Булга е бил предвождан от КАНОВЕ или ХАНОВЕ, които се събирали на едно място, където основали град. Този град днес се нарича КАНБЕРА и е столица на Австралия. Тази легенда не я търсете, а я приемете на доверие, защото аборигените вече са се претопили сред поданиците на Нейно Величество и са я позабравили.
Ето, ние етимологически дори откриваме произхода на името Канбера – там, където КАНовете отиват да се сБЕРАт. Още по-интересното е, че вероятно българите са донесли името Австралия в Европа, което днес ние намираме в лицето на Австрия.
Към австралийските българи ще се върнем пак по-късно. Сега нека разгледаме какво се случва с тези, които се отправиха към Азия. Нужно ли е да доказваме, че самото име Азия се състои от “АЗ” и “Я” - двете български местоимения за първо лице, единствено число? Няма да го доказваме, излишно е.
Предполагаме, че българите първо са се заселили в Япония. Основанията ни за това твърдение идват от книгата “Шогун” на Джеймс Клавел. Авторът твърди, че японците имали традиция често да се къпят, докато европейците си лягали сред непраните въшлясали постелки с обувките и там се търкаляли с немитите си жени. Кой хубавичко се изкъпа след потъването на Лемурия? Българите. Затова българите първо са отишли при японците и са ги научили да се банят. Бихме могли да посочим и пожеланието “честита баня”, което се среща само при българите.
В ред на тези мисли въобще не се изненадваме, че Иширков е познавал японец, който твърдял, че в Япония е било фрашкано с българи. На английски името на Япония е Japan. Тоест ЖАПАН. С какво отива човек да се баня?
С ‘ЖАПАНКИ, разбира се, да не му полепва прах по мокрите петала.
Но може ли малка Япония да побере народа на цял изчезнал континент? Това е немислимо, затова все по-често започваме да чуваме от китайците за българи, които връхлитали връз тях да ги учат да се къпят. Не ги е спасила и Великата китайска стена, която се вижда от космоса, затова никак не ни изненадват спомените на Йоло Денев. Китайците наистина са прекарвали седмици наред на колене пред българите, които са им миели косите и чистили ушите. Защо седмици? Ами малко народ ли са китайците?
Явно Великата китайска стена е била причината българското племе да се раздели на две. Южните българи, които са били вече в Китай, оставят ксерокопие на своя древен лемурски лунен календар и се отправят по Пътя на коприната към Балхарата на нашия историк Петър Добрев. Този път минава северно от Индия, затова чуваме за българи и от индийците. Самото име Балхара никак не е нелогично. Мръсните китайци вероятно са напълнили с буболечки предците ни. Както и да е, науката не може да си служи с предположения.
Отделените българи на север от Великата китайската стена, която се вижда от космоса, се отправили от Монголия към Сибир и Финландия, за да задоволят очакванията на Шафарик и Рьослер.
Там настъпва най-драматичният
момент от древната българска история.
Настигат ги австралийските българи. Последните се поомешали с диваците и придобили техните черепи и самоедски навици. Скарали се с диваците от остров Тазмания, южно от Австралия, изяли ги и останали без храна. Самото име Тазмания има български корен, защото освирепелите българи викали към мръвките на отсрещния остров: “Таз(и) майна”, което е прабългарска псувня, еквивалент на днешното “Тяхната мамица”.
Подгонени от глад, австралийските българи напуснали местожителството си край днешна Канбера и Тара-Булга и хоп-подскок през островчетата, останали от древна Лемурия над водата, озовалия се в АЗиЯ.
Там нападнали събратята си край Сибир и Урал и затова ние считаме, че Рьослер има право да ги нарича самоеди. Но милостивият Тангра би ли оставил своето племе да погине? Сакън! Някой казал “сакън” и затова друг веднага определил българите за тюрки, но ние доказахме, че те са лемурци.
Сгащени от австралийските българи, финландските българи повикали на помощ балхарските българи.
Преди братоубийствената битка Тангра им проповядвал идеята, че трябва да се прави любов, а не война. Така трите вида българи – монголци, балхарци и австралийци, се онодили и се получила мешана скара. Затова историкът Младенов много правилно посочва, че етнонимът “българи” произлиза от тюрко-татарската дума “буламак”, която и до днес на български значи БУЛАМАЧ.
Само че ние доказахме, че българите са лемурци, така че е по-вероятно татарите да са взели българите като основа за думата си за буламач, а не че те са нарекли така българите, защото са буламач.
Със сензационното си откритие за Лемурия, прабългарската родина, ние не само сдобряваме привържениците на чуждия произход на българите, които са разделени на различни течения, но ги сдобряваме и с историка Ганчо Ценов.
Д-р Ганчо Ценов много добре доказа, че българите са скити, тоест местно население на Балканите, но той стои някак “изолиран” не само от другите историци, които твърдят, че сме дошли от Азия. Той стои изолиран и от нашето откритие. Ние не крием, че го считаме за един от малкото истински историци, които има не само България, а и Европа, затова ще впишем неговата скитска история в нашата за Лемурия.
Досега ние проследихме преселението на лемурските прабългари предимно по суша. Имаме сведения (Виж “Там, където нищо не пише” от проф. Самозвански, стр. откъсната), че след потъването на Лемурия една група от българите се е отцепила от колектива и е преплавала с моноксилите си целия Индийски океан. После се е шмугнала да премине и Червено море, което разделя Африка от Мала Азия. Тук тайфата се разделя. Едни тръгват във вътрешността на Африка, но удрят на пустиня. Понеже било сухо, кръщават обширното място Сухара, което с течение на годините и под влиянието на индоевропейските езици преминава в Сахара.
Не им харесало и тръгнали да се връщат при другите. Пак се събрали. Срещата станала на територията на Йемен в Мала Азия. Дори името Йемен е българско и е кратка форма на думите “Йе ме и мени”, които казал последният върнал се от Сухара/Сахара. Важно е да се отбележи, че тези българи по-късно стават причина за източнобългарския мек говор.
След няколко седмици непрестанен ход стигат до Егейско море. Имаме основания да вярваме, че и това море е кръстено от българите, защото в една от изгубените песни на “Веда словена” се пее как българите пропъдили митологични същества, които вървели наобратно – сиреч с дупето напред. Затова това море, което е гейско, се казва Е-Гейско или Егейско. Между другото българите гонят дупетата с камъни (парчета мрамор) от съседното Мраморно море, така че можем да се считаме за кръстници и на този воден басейн.
Заради несъвършенствата на гръцкия език, името на Егейско море е предадено на света в грешна транскрипция и сега е известно като Aegean. Но изначалната форма е Егейско, което за излишен път показва, че българите са автохтонното население на Балканския полуостров.
Като стана дума за гърците/елините, трябва да направим едно уточнение.
Те се появяват като колонизатори в нашите земи
с предубеждението, че българите са тюрки.
Понеже няма друг начин да скрият, че всичко е въпрос само на едно предубеждение, те решават да ни наричат ТРАКИ. Но ние на фанариотски брътвежи се не хващаме и много добре виждаме етимологичната връзка между ТРаКи и ТюРКи.
За да замажат хептен фалшифицирането на нашата история, гърчолята почват да ни викат и СКИТИ. Тук трябва да отбележим, че имат известни основания, защото малко ли скитахме от Лемурия до днешните си селища? Интересен е моментът, че някакво гърче Платон изцяло изплатонгиатства историята за нашата прародина Лемурия и си я присвои, като и до днес хората се позовават на него и търсят потъналата Атлантида. Те обаче не знаят, че истинското име е Лемурия/Му и българите имат по-добри сведения от гърците. Злите фанариоти доста са се погрижили да заличат спомена за нашето древно минало. Правили са чудеса от името Лемурия да остане само едно “л” в АтЛантида. Нито един друг звук не съвпада. Но и “л”-то, заедно с всичко останало, показва, че нашите предположения са верни.
И така, Ганчо Ценов също е прав като казва, че българите са скити, демек старите тракоилирийци.

ЧАСТ 3: ЗАКЛЮЧЕНИЕ
След като изложихме сензационните си разкрития за прародината на българите, изпъкват следните факти:

- Българите са лемурци. Този континент си е изконно наш. Ако някога изплува, както твърдят преданията, никой няма право да ни го бара. Както сме почнали да си продаваме Дунавска България на чужденците, белким повече забогатеем като продаваме парцели и от Лемурска България.

- По всяка вероятност в името на българския владетел Омуртаг е закодирана цялата ни древна история. Ако го рачленим на О-МУР-ТАГ, ще получим следните резултати:

“О” без никакво съмнение е “от”. Дори да има някакво съмнение, то отпада като посочим, че ирландците също поставят “о” пред имената си. А ирландците са българи. Те сами в своите легенди посочват, че произлизат от народа “ФИР БОЛГ”, който някога е живял в Тракия.

“МУР” е Лемурия. Причината да смятаме това е, че Лемурия е известна и като Му. В “МУР” от Омуртаг ние виждаме междинна фаза преди пълното разпадане на пълното название Лемурия до краткото Му.

“ТАГ” категорично е турското “ДАГ”, което значи “планина”.
Като съберем разбивката О-МУР-ТАГ, получаваме ОТ-ЛЕМУРСКИТЕ-ПЛАНИНИ. И най-малкото съмнение отпада като посочим, че българите са планински народ и се зачукват във всяка планина, за която може да се сети човек – Урал, Кавказ, Памир и Хиндукуш, Тибет, а ето ви сега и планините на Лемурия.

- Българите не сме нито тюрки, нито скити, нито фини, нито чуди, нито памирци, нито монголци, нито сибирци... ние сме всичко това. Както Младенов много добре е посочил – ние сме буламач. Сега ние взимаме предвид напредъка на нашата наука и казваме: Да, ние сме буламач с корени в митичната Лемурия.

- Ние, българите, сме кръстници на всички места, през които сме минали по време на чергарстването си от митични, през предисторически, през средновековни, та чак до днешни времена. Затова индоевропейските езици трябва да се наричат с по-краткото наименование български езици. Докато кажеш “индоевропейски” и то се мръкнало. Спонтанно се сещаме за още едно доказателство, че българите сме световни кръстници. На руснаците им викат също руси. Защо им викат така? Защото българите са преценили, че повечето са с руси коси и им нарекли народа руси. На ЧУКчите и монГОЛИТЕ няма да се спираме в този труд.

Няколко думи за следващите наши проучвания. Известно ни е, че с това си откритие ние разбиваме всички досегашни представи за произхода на българите. Но и самата дума “разбиваме” не е много точна, защото рeално ние “събираме”. Не разбиваме представите, а доказваме, че просто са непълни. Защото всяка от теориите притежава част от истината, но никой преди нас не е имал смелостта да подреди парченцата от пъзела. За революционното си откритие професорски титли не искаме. Не е измислена още титла, която да е равна на нашия гений. Ще ни дадат професорите титла професори и ще ни принизят до своето ниво. Това ние изобщо не можем да допуснем. Изобщо нямаме намерение да се задоволим само с Лемурия като крайна цел в издирването на българското начало.
Имаме сведения, че преди да се заселят в Лемурия българите са обитавали места, които излизат извън границите на нашата малка планета Земя. Съмнителен ни се струва фактът, че българите имат най-древния календар, който е ЛУНЕН календар. Освен това митичен герой от българския фолклор е Крали Марко. Ако вземем името МАРКО, ние веднага откриваме етимологична връзка с планетата МАРС. Поставянето на граници до Марс също е ограничаване на мисълта. Това би означавало, че все пак българите не са нещо СЪВСЕМ чуждо на света. За да можем да бъдем приети сериозно от професорите, ние трябва да излезем извън всякаква орбита на Земята и нейните сателити и близки планети.
Интригуващо е, че кръстиха десетата планета от Слънчевата система с името Хуя. Било на някаква индианска богиня на дъжда. Ние вече видяхме кой отиде при тези индианци мокър от потъналата Лемурия, за да се оноди с тях. Ами Мачу-Пикчу, планинският град на българо-индианската империя?
Отнесохме се. Да вземем думата ВСЕЛЕНА.
Трябва ли изобщо да доказваме, че Вселена е изградена от българските думи В-СЕЛЕНА, сиреч “в село”? А щом вселената е българско село, то ние бая ще се озорим, за да открием столицата в една далечна, далечна галактика, където са живели нашите междузвездни канове и ханове със светлинните си мечове. Като я открием, ще пишем пак.
Засега много здраве на професорите!