Re: Автохтонец ли е Г. С. Раковски ? / Наука / Хуманитарни науки / История

Последното съчинение, издадено до смъртта на Раковски е "Българска старина" (Букурещ, 1865), която той предполагал да издава периодически, в неопределено време, но излезе само първата книга за месец юли. Това съчинение не съдържа нищо политическо и е напечатано без името на автора, защото той иска да го разпространи между българите в Турската империя, дето името му добре било известно на правителството.
В "Българска Старина", която представлява две не строго определени части, Раковски за пръв път излага своята теория за дълбоката древност на българите в историята, които, по негово убеждение, са най-старо арийско поколение; в българския език и в българските вярвания той намира най-близко съответствие със санскритския език и с индийските веди, - теория, която по-сетне намери такова широко примение у Ст. Верковича, който се погрижи да приготви даже и славянски веди. Между другите въпроси, Раковски спира се в "Българ. старина" на българската "Сурва година" или "Сурваки" и в названието "Сурва" вижда имената на индийските богове Сур и Сива: даже най-малките дреболии в българските народни обичаи по нова година Раковски обяснява с помощта на индийската митология; тъй също, много думи в българския език той обяснява направо от санскритския (Раковски го нарича "самоскритии"}, и цели текстове от Зендавеста тълкува с помощта на българския език.
Единственият му ръководител в санскритския език бил френският санскритолог Бюрноф, от когото тъй увлечен бил и Веркович. По същия начин Раковски по-нататък доказва преимуществото на българския език пред староелинския, при това българският в неговите очи представлява неизчерпаем източник, отдето могат да се вземат обяснения за какъвто език щем.
Втората част на "Българска Старина" представлява разсъждение върху кимбрите или кимерийците. В съкратен вид, но с някои и други добавления, това разсъждение влиза в съдържанието на издаденото вече след смъртта на Раковски съчинение: "Ключ българскаго язика" (Одеса, 1880).

В "Ключа" Раковски иска да си реши мисълта, която се яви у него още в 1857 г., - именно: не е ли възможно да се дадат и за българския език правила върху производството на думите, както притежават класическите "езици". След един продължителен труд той дойде до такова заключение: "първобитният език на всеки народ трябва да се търси в първобитното появление на човека на света, а най-старата история или най-първото начало на всеки народ трябва да се търси в първобитния му език". Той припознава, че най-старите езици на света са санскритският и зендският и в същото време счита тези езици за най-близки до българския, в които намира най-старото битие на българите. След това той дава едно оригинално понятие върху езика и захваща да обяснява по ред буквите от българската азбука по същия начин, който упражнява и в "Българска старина", сир. на основание на своите собствени съображения; при това, за главно оръдие в обяснението служи му пак санскритският език. Изказаните в тази част от "Ключа" мисли по-нашироко развити са в "Българска старина". В разсъждението за кимбрите или кимериите авторът трактува най-много за франките и другите, които сравнява с индийските брахмани (пазители на първоначалните писмена) и с българските самодиви, самовили, горски диви (?) и със змейовете. По убеждението на Раковски, келто-кимбрския друидизм е тъждествен със старата българска религия и самите келто-кимбри са българи. Обясненията следват по такъв начин: "първото арийско поколение гебри, името на които гърците измениха на Кимарои, а сетне на Киммериа, които дойдоха няколко столетия до Раждането на Христа от север в България, смесиха се в Тракия с по-отколешните арийци, които дойдоха тук през Мала Азия, именно през Босфора и Дарданелите под известно в историята име пелазги и съставиха голям тракийски народ. Българо-славяните приеха Зороастровата религия, а заедно с нея и характерните отличия на зендския език, многобройни примери, които са видими в сегашния български език". Гръцките и латинските указания относително франките Раковски отхвърля и опитва се самостоятелно да определи първо, местата, които бяха заселени от тях, и, сетне, значението на думата фряг (фряг) и др. по такъв начин: Meroveiy = Миро-вой; Merovinges = Мировинги, сир. Миро-воювичи; фруг = врьнг = врьнк = вранк = враг, intrepide, fier, feroce, bandit; Druides от derw = дърво - дуб (габър) bardes = барди = бьрди = бръди = броди = бродняци, които се скитат, самодиви = самодеви и др. За да покаже сходство на друидите със самовилите и самодивите, Раковски привежда върху тях няколко български песни; а в доказателство на това, че галите живели едно време в България, привежда други две народни песни, в които споменува се "галатска вода."
Сетне, на основание на проповедта на апостол Павел и Сила в Македония, той доказва, че българите не приеха християнството от гърците, че Св. Писание не е преведено на славянски език от гръцки и че писмо българите имали до княз Бориса; след това утвърждава, че българите наричали се още и македонци, или, другояче, че македонците били българи, а следователно и македонските царе Филип и Александър Велики били българи. В края на тази глава Раковски говори, с общи думи, за значението на българите във Византийската империя (за това той подробно говори в едно от неиздадените свои съчинения: "Основни начала за Българската най-стара повестност"), при това Костадин Велики, по негово убеждение е бил българин.

ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ

По въпроса за произхождението на българите - Раковски е последовател на тракийската теория :

1/ По убеждението на Раковски, келто-кимбрския друидизм е тъждествен със старата българска религия и самите келто-кимбри са българи.

2/ Българо-славяните приеха Зороастровата религия, а заедно с нея и характерните отличия на зендския език, многобройни примери, които са видими в сегашния български език".

3/ Сетне, на основание на проповедта на ап[остол] Павел и Сила в Македония, той доказва, че българите не приеха християнството от гърците, че Св. Писание не е преведено на славянски език от гръцки и че писмо българите имали до кн[яз] Бориса; след това утвърждава, че българите наричали се още и македонци, или, другояче, че македонците били българи, а след[ователно] и македонските царе Филип и Александър Велики били българи.

4/ Костадин Велики, по негово убеждение е бил българин.

5/ Той припознава, че най-старите езици на света са санскритският и зендският и в същото време счита тези езици за най-близки до българския, в които намира най-старото битие на българите.

6/ Писмо българите имали до княз Бориса.

Привет !