Питейната вода и цивилизацията / Наука / Хуманитарни науки / История

Кратка историческа справка :

Бира

Категория: Пиво

Описание

Бирата е толкова стара колкото и цивилизацията. Бирата е част от световната история, от древен Египет до средновековните монаси, до временната й забрана в Америка. Тя е била част от живота на обикновените хора както и символ на празненства, възстановяване и релаксация.Местната кръчма е била бягство и социална среда на много хора.

Простата комбинация от ечемик, вода, хмел и мая може да произведе много различни видове бира. Видовете бира варират от светло искрящо жълто до тъмно гъсто червено-кафяво.

Китайците са варели бира наречена”Куи” преди 5 000 години. В Месопотамия керамична плочка от преди 4 000 години показва че правенето на бира е била високо уважавана и ценена професия – и майсторите пивовари са били жени.

В древен Вавилон, жените пивовари са били също и проповеднички. Богините Сирис и Нимкази са били покровителки на бирата, и някои видове бира са били пазени само за церемониите в храмовете.

През 2 100г. пр .н. е. Хамуаби, шестият цар на Вавилон, е въвел закон за съдържателите на ханове който е защитавал потребителите на бира. Наказанието за наливане на по-малко бира от мярката е било удавяне на съдържателя на хана, което е била ефективна мярка да не се повтори деянието.

Древен надпис, който сега се намира в Метрополитън Мюзиъм в Ню Йорк , описва следните вавилонски бири: тъмна, светла,червена, бира с пяна, бира без пяна, трипластова бира и т.н. Според надписа бирата се е пиела със сламки. Царете са я пиели със златна сламка достатъчно дълга да може да стигне от трона до бъчвата с бира до него.

През 1960г. в Израел са били открити бирени чаши на 3 000 години. Археолозите доказват,че бира се е пиела в Израел още по времето на цар Саул и цар Давид. За това свидетелстват останките намерени в Тел Издар. Асирийски надпис от 2 000г.пр.н.е сочи, че бирата е била една от храните, които Ной е взел със себе си.

Преди 5 000 години в Египет на Фараоните бирата вече е била важна част от ежедневната диета на хората. Правили са я от леко запечен ечемичен хляб и също е била използвана в религиозни обреди.

Хората са се събирали вечер да пият в “къща на бирата”. Бирата е била напитката на бедни и богати. Освен като напитка, бирата е била използвана като лекарство. Медицински документ писан около 1 600г.пр.н.е. изрежда близо 700 рецепти в 100 от тях се среща думата “бира”.

Египтяните са оставяли на техните мъртви храна и бира. В стара египетска гробница има следния надпис: “….задоволи духа му с говеждо и хвъркато, хляб и бира”. В таверните или в къщите за бира в Египет най-популярния тост е бил “ за твоя дух”.

Бирата е била и обществено положение – буре бира е било считано единствения подходящ дар поднесен на Фараона от ухажор искайки ръката на принцеса. 30 000 галона годишно е дарявал на Боговете Рамзес II (1 200г.пр.н.е.). Почти такова количество е било оставяно за омилостивяване на боговете, когато са били ядосани.

Изида,богинята на природата, е покровителствала правенето на бира. Бил е назначаван важен държавен служител, който да следи и поддържа качеството на бирата като неразделна част от ежедневния живот и религия.

Други свидетелства за бирата в древен Египет е споменаването на правенето на бира от ечемик в Книгата на Мъртвите както и много рисунки по стените изобразяващи процеса на варенето на бирата.

Именно египтяните са научили гърците как да приготвят бира.

Според някои историци Дионис, Бога на виното, е де факто Дионис, Бога на бирата от пра-исторически времена.

Известният гръцки писател Софокъл (450г.пр.н.е.) е препоръчвал диета от “хляб,месо,зеленчуци и бира”.И други гръцки писатели, Ксенофон и Херодот, споменават бирата в своите творения.

От своя страна гърците научават римляните как да варят бира и Юлий Цезар поздравява войниците си при съдбовното прекосяване на Рубикон именно с бира.
След това римляните показват на племената в Британия изкуството на варенето на бирата.

Плиний и Тацит са сред класическите автори, които записват развитието на изкуството на правенето на бира сред келтските и тевтонски племена във Британия и Централна Европа.

Истинският разцвет на бирата започва с настъпването на християнството. Това се дължи на влиянието на манастирите, които са варели и подобрявали качеството на бирата. Монасите са строяли първите пивоварни като пионери в хотелския бизнес осигурявайки подслон, храна и напитки на богомолците и другите пътешественици.
Трима християнски светии са изброени като покровители на бирата: Свети Августин, Свети Лука и Свети Никола – известен като Дядо Коледа.

Крал Артур е черпил Рицарите на Кръглата Маса с бира наречена брагет.

Дори и в Средновековието основно жените са продължавали да варят бира.Тъй като основно те са готвели тяхно е било задължението да варят бира, която е била смятана за “храна-напитка”. След като манастирите са установили най-добрите методи за варене на бира, жените домакини са продължавали да я приготвят по техните методи.
В Англия по това време карирания флаг е показвал къде се продава бира. По това време много малко хора освен духовенството са могли да пишат и четат, и писмен знак е нямало да бъде от полза.

Когато епископът на Кентърбъри Томас Бекет е заминал за Франция през 1158г. да иска ръката на френската принцеса за съпруга на Хенри, той е занесъл няколко бурета английски ейл като дар.

Безплатна бира е била сервирана на уморени богомолци и пътешественици в Уинчестър Англия. За това свидетелстват записките на американския есеист Емерсон.
Днес “ейл” и “бира” се използват като взаимно заменими термини. Обаче ейл който се с състоял от малц(направен от ечемик),вода и мая е бил изместен в началото на 15в. от бирата. Тя е била донесена от Фландрия. Бирата е била горчива заради хмела, който са слагали в нея, но който е играл и ролята на консервант.
До края на века бирата почти изцяло е изместила стария,сладък, английски ейл, и са започнали да я изнасят в Европа. Данни от 15в. сочат, че почти половината от каргото на корабите пресичащи Северно и Балтийско море се е състояло от бурета бира.

До средата на 16в.производството на бира е било основно семеен бизнес с малко търговско приложение, но несъмнено важна част от ежедневната диета.
Придворните дами при Хенри VII са получавали галон бира само за закуска.

Когато кралица Елизабет е пътувала из страната е изпращала куриери да проверяват качеството на местната ейл. И ако не е отговаряла на изискванията са й доставяли ейл от Лондон.

Бащата на Шекспир е бил дегустатор на ейл. Дегустаторите са пробвали ейл като са отсипвали малко количество на пейката и са сядали върху нея докато изпият остатъка. Ако в него има захар или други примеси кожените им бричове са залепвали за пейката след половин час.

На деканът на колежа Св.Поул се предписва заслугата за изобретяването на бутилирания ейл. Отивайки на риболов той си сипал ейл в бутилка и я забравил в тревата. Като се върнал следващия път видял,че тапата е извръкнала, но вкуса и качеството са все още добри.

Европейската бира е била пренесена в Америка от Колумб. При последното си пътешествие до Америка през 1502г. той открива,че местното население в Централна Америка правят първокачествена напитка от царевица. Те спират при Плимут Рок вместо да продължат по-на юг както са планирали, основно защото им свършват запасите от бира.

В края на 17в. седмичната дажба на учениците от всички възрасти е била две бутилки бира на ден. Бирата е била далеч по-сигурна и вкусна отколкото водата, която много често е била взимана от замърсени реки.Бира се е пиело и на работните места. Когато Бенжамин Франклин посещава Лондон през 1757г. той отбелязва, че дневната консумация на бира в една печатница е една бира (570гр) преди закуска, една между закуската и вечерята, една на вечеря в 6ч. и една след края на работния ден.
В Средиземноморската кухня, бирата се използва главно като съставна част в тестото за пържене на тиквички, патладжани, риба и т.н.

Маята в бирата спомага тестото да набъбне в горещото олио и да образува плътен, хрупкав, защитен пласт около това, което се пържи така, че да не попие много мазнина. Тя придава и вкус. Биреното тесто е по-сладко от другите теста направени само от вода, брашно и сода или бакпулвер.

Бирата е добавка и към някои класически ястия – супи и сосове. Последните са традиционни за френската кухня и подхождат на риба.

Бирата (или така наречения течен хляб) намира място и в хлебопроизводството. Има дузина различни рецепти за бирен хляб.

От всички европейски кухни бирата играе най-важна роля в кухните на северна Франция и Белгия. Най-известното ястие, фактически едно от националните ястия на Белгия и североизточна Франция е carbonnade. Представлява лук задушен в бира и добавен към месо или риба печени на жар.

Бирите са изключително разнообразни и различните бири придават различен вкус към сосове, супи, задушено или други ястия. Когато се готвят храни на пара вместо вода може да се използва бира.

Тя придава плътност и сладост към супи и задушено.

Когато бирата е в чашата храните, които я съпътстват са много и различни. Германците я пият с вурсчета, салами и наденички. Английските кръчми имат своя собствена кухня. Почти всичко върви добре с бира – от чесновия гръцки сос skordalja до пикантен винегрет или доматен сос.

Наздраве !!!

Юбав въпрос ?

Ще потърся нещо.

Засега от "СЕГА" :

История

Реформаторската мощ на бирата

В Месопотамия я почитали като божество; за древните гърци и римляни тя е варварско питие

Ясен Бориславов

Исторически погледнато, бирата и виното са връстници. Би могло да се каже още, че са и братовчеди, тъй като и двете напитки дължат спецификата си на ферментация. И бирата, и виното според повечето исторически данни са родени в дълбока древност в Месопотамия. Но точно кога е сварено първото пиво, не може да се установи. Някои учени приемат, че това е станало около 5000 г. пр. н.е., а авторството приписват на шумерите. Други са склонни да изместват раждането с 2000 години назад. Безспорно свидетелство за пивоварските умения на шумерите са два каменни релефа от 3500 г. пр. н.е. ("Монумент Блау") в Британския музея, върху които е изобразено как хора почистват и смилат зърнени храни за приготвяне на бира, предназначена за празника на богинята Нина-Хара, закрилница на земеделието. При тях бирата наравно с хляба била основна храна и присъствала в дневната дажба на работниците, духовниците и висшите държавници. Простолюдието получавало по два литра дневно, чиновниците и придворните дами по три, а висшето духовенство и управителите на страната - по пет литра. От Шумер бирата преминала в Акад, а по-късно във Вавилон и Египет. Важно е да се подчертае, че

това движение било резултат от войни

"Историята на света бива променена в деня, в който гърците предават на поробителите си изкуството да се хранят по-добре", пише френският историк Пиер Гримал в свое изследване на всекидневния живот в Рим. Същото би могло да се каже и за бирата, която победените шумери дали на Вавилон, откъдето пък по-късно я взели победоносните египтяни.
В древността най-често приготвяли бирата от малцуван (покълнал) ечемик, който бил стриван в каменни хавани и замесван с вода, за да се получи бирен хляб. След изпичане на слънце или в печки го накисвали в гореща вода и получената пивна мъст оставяли да отлежи и да ферментира, докато се превърне в нещо като бира. След това продуктът се преливал в каменни делви и се съхранявал в подземни помещения, докато се избистри. Във Вавилон приготвяли повече от десет вида бира от ечемик, жито и малц с добавяне на различни треви. Някои изследователи са склонни да допуснат, че и хмел се е употребявал, но данните за това не са убедителни. Първият държавен регламент около бирата е от времето на вавилонския цар Хамурапи (1791-1750 г. пр. н.е.). Неговите закони строго определяли количеството на употребения малц, гъстотата и цената.
В Древна Гърция и в Рим бирата била позната, но никога не успяла да се доближи по популярност до виното. Повечето антични автори обикновено я представят като

екзотично питие, характерно за варварите,

населяващи периферията на цивилизования свят. Ксенофонт (V-IV в.пр.н.е.) описва обичая на древните арменци да пият ечемичена бира със сламки, за да не глътнат някое зърно. Според Архилох (VII в.пр.н.е.) това питие било познато и на траките. Страбон и Плиний Стари забелязали, че обитателите на Панония правят опияняващи зърнени напитки, а Тацит бил силно впечатлен от издръжливостта на германците в пиенето на бира, която той лично намира не особено приятна. Тя станала малко по-популярна в епохата на елинизма, но обяснение за това трябва да се търси в характерното за елинистическия човек любопитство към света - когато не е роб и не воюва, той строи, пътува като турист и съзерцател, крои грандиозни планове и се стреми да опознае света с всичките си сетива, включително и на вкус.
"Преди да бъде административен проблем виното, е било божество", пише Ортега и Гасет в своето есе "Три картини за виното". Това трудно би могло да се каже за бирата. Около нея го няма онзи божествен ореол, който витае край виното чрез дионисиите и вакханалиите в Античността и чрез присъствието му в светото причастие при християнството. В бирата няма чудо. Не е известно някой бог да е превърнал водата в бира. Бирените жертвоприношения на древните шумери в чест на богинята Нина Хара са едно скромно усилие, което успява да издигне пивото единствено до пиедестала на продукт от първа необходимост, какъвто впрочем си е останал от древността до наши дни. Нейният късно роден и твърде декоративен бог Гамбринус е по-скоро фолклорна знаменитост. Виното е малко по-тържествено, т.е. празнично питие, докато бирата е част от делника. Около нея няма ритуалност, може да се пие и от бутилката, което при виното е неприемливо.
Библията снизходително подминава бирата, въпреки че древните евреи твърде добре са я познавали покрай египетското пленничество. В Книгата обаче е предпочетено виното пред нея. По-късно пък ислямът я деградирал до боза.

Световният възход на бирата започва през Средновековието,

а център на европейското пивоварство станала Германия. До IX век тя се приготвяла в домашни условия, но след царуването на Карл Велики (742-814 г.) постепенно в бизнеса започнали да се намесват църковните власти. Появили се манастирски пивоварници, които, може да се вярва, били и първите източници на стандарти в производството на бира. Особено известни специалисти пивовари (браумайстери) били монасите от Бенедиктинския орден. (Той впрочем има особен принос в раждането на газирани алкохолни напитки, като се има предвид, че и Дом Периньон, откривателят на шампанското, бил бенедиктински брат.) Тези майстори като истински просветители обикаляли от град на град да варят бира.
Около XIV век с разцвета на германските градове някои манастирски пивоварници започнали да преминават в ръцете на херцози и други владетели. Така се появили дворцови пивоварници, а по-късно и граждански пивоварници. Патрон на гилдията, стана дума, бил фамозният фламандски крал Гамбринус, който се смятал за откривател на бирата и за неин цар. Но пивоварството процъфтявало главно в Северна Германия, докато южната част си оставала по-привързана към виното. Едва след Реформацията баварците били приобщени към ценностите на бирата. Това в особена степен се дължи на баварския херцог Максимилиян I (1573-1651 г.), който усетил, че фискът може да печели сериозни средства, ако пивоварството се постави под закрилата на държавата. За целта той и неговите наследници издали специални закони. Един от тях задължавал браумайстерите да правят бира само от малц, хмел и вода, като всякакви други съставки били забранени. Съществували специални наредби за реда около продажбата и цените на бирата.
По онова време нямало нито захаромер, нито термометър и пивоварите използвали свои тайнствени начини да контролират качествата на бирата.

Имало обичай майсторът да сяда с кожени панталони

на пейка, която предварително е залята с бира. Ако след няколко часа панталоните му залепнат, значи пивото е добро. Носят се легенди за някакъв пивовар, който правел толкова хубава бира, че с панталоните си повдигал каменна пейка и я пренасял на пет метра.
Важно нововъведение в пивоварството през Средновековието бил хмелът. Преди него се използвало друго растение - мирика или кралска чушка, което в германските източници се нарича също grut. Най-ранните данни за използване на хмел са от IX век. В Германия той най-вероятно е пренесен от Чехия. В Бохемия и Моравия през XIII-XIV век занаятът процъфтявал, а пилзенската светла бира се утвърдила като световен еталон, както мюнхенското тъмно пиво.
Казахме вече, че в бирата няма мистика, но и тя не е напълно лишена от религиозно влияние. Тя е във висша степен реформаторско питие. Преди да напише своите 95 тезиса за вярата и да запрати мастилницата по дявола, Мартин Лутер трябва да е пил тъмна мюнхенска бира. По същото време папа Лъв X вероятно се е наслаждавал на тънко бяло винце от околностите на Везувий. Може би това е първият по-изразителен цивилизационен сблъсък между виното и пивото. В Тридесетгодишната война (1618-1648 г.) бирата е победена жестоко, но век и половина по-късно тя отново е световна сила, защото пивоварството може да се организира по-рационално от винарството и е по-слабо зависимо от капризите на природата.

Това е и основният патос на реформацията

- човекът да бъде господар на своята съдба. Освен това повечето големи научно-технически открития от XVIII и XIX век се оказват приложими в пивоварството.
В по-новата история противопоставянето между бирата и виното може да се проследи в германо-френската враждебност. Голямата мечта на Жорж Клемансо в края на Първата световна война била разпокъсването на Германия на няколко, или поне на две части - една реакционна, протестантска и пиеща бира Германия (главно Прусия) и друга демократична, католическа и пиеща вино. Въпреки че Версайската договорна система не засити напълно френските апетити, само двадесет години по-късно биреният демон в центъра на Европа се надигна и поиска реванш под знамето на едно ново реформаторско движение - националнсоциализма. То беше заченато в няколко бирарии, а заради "бирения бунт" от 1923 година неговият предводител Адолф Хитлер се озова в затвора, където написа "Майн кампф".

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

По-късно пък ислямът я деградирал до боза.

Интересен възглед !?!?