Малко настрани от темата.
Присетих се за т.нар. "кукер без маска" от Странджа, за който споменаваше проф. Фол. Някои свързват нестинарството и кукерите с орфизма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сирни заговезни е църковен празник на християните, а кукерския обряд е по-стар. Правите неприятно впечатление, защото вчера признахте, че сте незапознат с традицията, а днес се изказвате с увереността на стар специалист. Не можете да казвате, че същността на кукерския ритуал е неразделно свързана със Сирница, защото същността на заговезните е различна от тази на кукерите. Какво общо виждате между искането на прошка и прогонването на злите духове? Генезисът и разпространението са твърде широки теми за тясния ареал, който твърдяхте, че не опитвате да докажете, но всъщност го правите.
Обяснете как обичаят е стигнал в Плевен и Коиловци според вашата теория. Кога е станало? Как и от кого е <донесен>? Давам ви картинка да видите кукер от Коиловци, защото вчера не знаехте нищо за северна България. http://www.bulphoto.com/image.php?img=27057

Свиленов, това в Коиловци има толкова общо с кукерството колкото кукерството с карнавала в Рио. Земи се гръмни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Каква е разликата на <това в Коиловци> с кукерството според вас?

Свиленов, кукероподобните маскаради, не ме интересуват. На всичкото отгоре и ги делят няколко месеца в календара. И ритуала е много различен. Не ми ги натрапвай.

Да не ме сбъркаш с европомонголецот, аз съм друг!

Сирни заговезни е нещо повече от църковен празник за християните. С него се обозначава границата между зимата и пролетта. Много от ритуалите и обичаите съпътстващи празника са с езически характер спрямо религията. Характерни такива са големите кукерски шествия за плодородие и пропъждане на злото. На този ден деца и възрастни се обличат в стари дрехи, маскират си лицата, чернят се, за да не бъдат разпознати, а някои дори си правят специални костюми и маски и обикалят улиците и къщите. Ритуалът се нарича Кукеруване (някъде джумал), а участниците — кукери (джумали и др.). За "сценария" на ритуала (виж поста на Атилкезе)

Най-съществен ритуал е искането на прошка. При срещата по-младите се навеждат и целуват ръка на по-възрастните и искат прошка, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира в къщи.

Денят след Заговезни се нарича Пепеляна сряда. Започват Великденските пости. Забранени са всякакви веселби, песни и танци. Не се правят никакви годежи и сватби. Жените е желателно да носят тъмни дрехи, без всякакви накити. Бабите плашат децата, че който яде блажно, ще го вземат кукерите.
На сирни заговезни е и обичаят тричене за пропъждане на злото (бесовете) на домашните кучета.

Да не ме сбъркаш с европомонголецот, аз съм друг!

Редактирано от gioni на 05.11.06 15:58.

Вие ми натрапвате аматьорското си мнение, на което ще ви възрази всеки етнограф. Вашите <кукероподобни маскаради> са автентичния кукерски ритуал преди да се смеси с християнските традиции. По тази причина се провежда няколко пъти в годината, а не само по Заговезни. Желанието ви да наричате кукерски само късновъзникналите и приспособени към християнството обреди по Сирница говорят за непознаване на материята и тенденциозност. Арогантността с която го правите е натрапване. <Кукероподобните маскаради> в северна България и тяхните костюми, маски и обредности са еднакви с родопските. В Широка лъка и Гела се наблюдават същите маски като на снимката, която ви предоставих.

Лъжеш. Дори и маските имат паралели с околните в Тракия и нищо общо с твоите натрапвани псевдокукерски карнавали. И отново около сирни заговезни.....



Песпонеделник
Към втората половина на месец март, с неустановена дата, съобразена винаги с Пустовете, се изпълняват едни от най-лудешките обичаи, изпълнителите на които били само мъже. Обобщаващото им нанименование е “кукери”. В Родопите те имат друго наименование и малко по-различно съдържание : дракуси (Смолянско), старци или пусти старци (Рупчоско), песяци (Широколъшко).
В Широка Лъка песяците, със звънци и чанове, с маски и застрашителни жестове, ритуално прогонват студа на зимата и болестите, които “ходят” по хората. Песяците обикалят из селото със страшни маски, облечени в кози кожи, с боядисано в червено саби и гърбици от слама. Шегуват се с всеки и безобразно пародират бита на селянина, а по пътя си събират пари за здраве.
Много живописен е и рупчоският обичай Старци. В понеделник, след Месопустна неделя, се събират няколко мъже, слагат си маски, окичват главата си с пера, а вмвсто пушки взиамт по едно кросно от стан. Преобразени по този комичен начин, тръгват из селото. С тях винаги върви един мъж, преоблечен в най-хубавата за местността носия. Той е “невястата”. В миналото се вярвало, че ако не играят старци, през годината няма да се роди нищо.
По Сирни заговезни в целия регион се правят различни шеги, “представления”, закачки и “пародии” на обществените недъзи и слабости. На тези празниици се проявява силния дух на родопчани и умението им да се надсмеят над себе си и да загърбят всички дребни неприятности в живота си.

Да не ме сбъркаш с европомонголецот, аз съм друг!

Редактирано от gioni на 05.11.06 16:12.

За аматьор туристическите дипляни може да са изчерпателни, но етнографите четем доста по-подробните проучвания в специализираната литература на доказали се специалисти като Трендафилов и Геров. Щом дипляните са ви достатъчни и не желаете да учите допълнително, няма да ви се натрапвам.

Жалък си Свиленов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите