Re: Въпроси и една молба / Наука / Хуманитарни науки / История

Статия от вестник "Вяра", гр. Дупница, 28.06.2006 г.

Светилището на практика е в центъра на област в Родопа, в която са археологически локализирани значителен брой стари храмове.

Гигантски каменни глави се издигат край село в община Гърмен.

Силвия БОРИСОВА

Това е едно от истинските чудеса, които хем удивяват и звучат невероятно, хем са съвсем реални. На подобно чудо преди 6 години се натъква един професор по математика, влюбен в Родопите. Съвсем скоро обаче неговото откритие получи гласност и той разкри пред света нещо удивително и изпълващо със страхопочитание. Това е мистично Светилище на 7 хиляди години, за чието съществуване досега са знаели единствено професор Бояджиев и негови приятели, които той е водил на мястото. А мястото е не къде да е, а в Родопите, и то съвсем близо до село Долно Дряново, община Гърмен. Слабо е да се каже, че комплексът впечатлява с гигантските каменни глави, изсечени в скалите. Величествено надвесени, те са вперили вечен поглед някъде напред в синевата.

Комплексът досега не е познат на нашите археолози, но по техни предположения той е тракийски и е бил боготворен от древните траки. Освен смразяващите с величието си каменни глави, Светилището включва на огромната си територия много долмени, "слънчеви кръгове" и скални изсичания. Цялото това културно и историческо богатство е открито напълно случайно от професор Тодор Бояджиев, който обожава да кръстосва Родопите пеша или с кола, и го прави винаги, когато е България.

Преди да се натъкне на култовото място, математикът е привлечен от "мушилка", намираща се близо до входа на Светилището. Тази "мушилка", която е масивен долмен, представлява един хоризонтален и два вертикални огромни каменни къса, които подредени по този начин наподобяват врата. Съвсем явно тя служи за портал към комплекса.

Въпреки пазената тайна – от скромност, както и с надежда да бъде съхранено от зачестилите по цялата страна иманярски набези, със Светилището се случва точно това. За съжаление, иманярите също се натъкват на това култово място с намерение да открият злато и оставят следите си. Една от находките, до които иманярите стигат, е керамично гърне с давност поне 7 хиляди години. Сериозно обезпокоен от наглите иманярски набези, професор Бояджиев решава да разкрие пред всички Светилището край Долно Дряново и по този начин да привлече вниманието на историци, археолози, специалисти, които да направят всичко възможно, за да съхранят светинята. Защото това за пореден път доказва колко горди трябва да бъдем ние, българите, със земята си, с историческото си наследство, с корените си. Веднага след като професор Бояджиев се свърза с колегите от вестник "168 часа", "Вяра" също го потърси и това е второто интервю, което математикът дава и в което той подробно ще разкаже за находката си и за мислите, които го вълнуват в тази област.

- Професор Бояджиев, как открихте Светилището и какви впечатления нахлуха във вас при вида на гигантските каменни лица?

- Светилището "открихме" при едно от поредните пътувания с моята "Баба Лада" за София от Смолян, където четях лекции във филиала на Пловдивския университет. Всякога съм предпочитал да избирам маршрута така, че по възможност да съм колкото се може по-дълго в Родопа. Родопа е моята най-голяма и най-истинска любов, която, много ми се ще да вярвам в това, е и взаимна. Нямам (поне официално) родови корени из този край, но Родопа ме привлича, а навлизането в нея приемам и усещам като прераждане.

Та, тогава за пореден път тръгнахме с "Баба Лада" през Широка Лъка, Тешел, Борино, Доспат, Сатовча ... Беше пролет - края на март, ако не се лъжа, топло. Дърветата не бяха още шумнали и след един завой съзряхме отляво през дълбокото дере някакви "камънаци". Спряхме да погледнем и тогава за първи път видях "Чистилището". Колегите археолози наричат шеговито подобни обекти "мушилки", а местните хора "промушвачки" (с ударение на о-то). Бях поразен наистина!

Вижте, аз от дълго време работя съвместно с физици, та въпроси като "Как това е направено?", "Как работи?", "Кога е направено?", "Как се е случило?" и т.н. вече автоматично се генерират в главата ми. Е, да сметна ориентировъчно теглото на горния блок беше елементарно. Наистина, нека като груб модел вземем цилиндър с радиус около метър и дължина около 3 метра. Можем да приемем, че относителното тегло на материала е около 2.5 тона на кубичен метър, което дава поне 5-6 тона тегло! Но аз не можех да си представя как "това" е вдигнато на почти метър височина и "сложено" върху страничните опори. И досега не мога да си представя. С лостове и клинове? Де, холан, помним резултата от неодавнашния опит на японски ентусиасти да вдигнат c подобна "техника" една малка "пирамидка". Пък и горният блок на "Чистилището" няма как да се е откъртил от друг наблизо – подходяща скала наоколо просто няма! Значи, бил е "донесен". Да, ама шест тона и в днешно време не е лесно да се натоварят и разтоварят току така. Нужна е съответната техника? А возилото не може да е "каруца". Всъщност, там и път до "Чистилището" няма – ergo, "пренесен" е. Как, кога, с какво, от кого?

Впрочем, "Чистилището" е само една от десетките тройни конструкции, при които каменни образи на змии, жаби, риби, костенурки и други, са накачени един връз друг. При срещата с които у много хора често ще възникват споменатите вече въпроси: как, с какво и т.н.

При първото посещение не забелязах "Тангра". След като преминеш "Чистилището" е важно накъде ще тръгнеш - наляво или надясно. Въобще, повечето от обектите в Светилището са "видими" в предназначената им от сътворилите ги светлина предимно от определени ъгъл и място, съвсем не от всякъде. Пък и за да бъдат "видяни", не е достатъчно само гледане. Нужно е и време за да се добереш до Духа на Светилището. Време за да разбереш посланията му. Които, макар и с общочовешки смисъл, очевиден "отпосле", са, уви, позамацани в паметта ни от информационните вълни наоколо.

Процесът е аналогичен на възприемането на Му в душите ни – може да е внезапно, но никога не е веднага. Задължително е човек да измине някакъв, възможно, не лек, път. Струва ми се, че "Тангра-1" видях едва през 2001 година. А "Тангра-3" е откритието ми за 2005 година.

- Защо сте пазили в тайна толкова дълго време откритието си и как се почувствахте от факта, че знаете за съществуването на подобен храм?

- Отговорът на първата част от въпроса Ви е: иманярството, а на втората – не допусках, че археолозите не го познават и се чувствувах почти спокоен за съществуването му. А и ред факти не бях достатъчно осмислил и приел. Което се оказа нелесно.

- Как реагираха приятелите Ви, когато ги заведохте там и кой от тях първи видя Комплекса?

- Първа видя Светилището ... Е, това е твърде лично! Останалите, които съм водил там, на практика винаги са отказвали категорично на предложението ми да си поделим парите за бензина -:).

С колеги от Историческия факултет отидох за първи път на 20.05.2006 г. И те ме возиха гратис!

- Кое Ви накара най-накрая да разкриете съществуването му?

- На 13 май т.г. наминах към Светилището и забелязах изкопите от иманярската дейност. Много сериозна беше тази тяхна "дейност" точно под "Тангра-1" и "Вълка" до него. Това е едно от централните места в Светилището, в района на което вероятно са били извършвани ритуални действия. Какви точно, аз не мога да зная, но значителният по дължина скален подход към "божествата" и очевадно изсечените в скалите стъпала и "олтари" обосновават такова допускане. От тук произтича и изборът на иманярите – в този район разкопките са едни от най-сериозните. Около изкопите имаше (и още се намират!) много керамични фрагменти, а "прочутото" гърне лежеше на тревата на около 5-6 метра от "брадата" на "Тангра-1".

Аз съвсем не твърдя, че археологическите ценности трябва да се пазят единствено в държавните музеи. Но смятам, че следва да са известни на науката. Добри примери на подобно положително отношение към старини и, по-общо, към културата, у нас в момента за щастие има достатъчно. Доказателство за това мое твърдение са редица изложби, организирани в последно време в Националния исторически музей в София. В противен случай би съществувала опасност от загубване на история.

Не вярвам, че изнасяните "с каруци" от църкви и манастири български книги в края на 18-ти и през целия 19-ти век са изцяло унищожени, както Библиотеката в Търново (а дали и тя цялата е изгорена?). Напротив, в съгласие с принципа, че "документите не горят" предполагам, че някаква, възможно даже значителна част от тях са подходящо "прибрани". Не ме питайте от кого, къде и колко – наистина не зная, а хипотезите въобще не са в сметката! Но за "каруците" ясно споменава Феликс Каниц в своята книга "Дунавска България и Балканът". Също така, в някои от издадените по повод на 1300-годишнината на България исторически студии се твърди, че намереното при първите разкопки на Царевец по времето на цар Фердинанд, е недокументирано и "изнесено" – възможно, във Франция. А в "изнасянето" на монети лесно може да се убедите просто преглеждайки старите броеве на издаваните научни списания по археология.

По-нататък вече е просто – визуално отчитайки фундаменталния характер на Светилището, за мене е крайно желателно то да бъде запазено, а ролята му в нашата история – правилно разбрана и обществено призната.

Забележете, при това аз не търся популярност чрез Светилището, а считам, че така просто изпълнявам отредената ми от Него "роля" на българин. Добре съм известен в областта, в която работя като професионалист, и това ми носи вътрешно удовлетворение. Много ме радва също многократно изразяваната признателност от мои бивши студенти. Тъй де, не може без поне малка доза суетност, нали?! (Усмихва се)

А гърнето след реставрацията му възнамерявам да подаря на музей.

- Според Вас, как иманярите са се натъкнали на този обект, след като през тези 6 години от откриването му той е бил съхранен от такъв род набези?

- Естествен въпрос. Наистина, цели пет години, до миналата 2005 година не бях виждал разкопки, както и "навалица" наоколо. Което не е статистика, защото не съм бил "горе" достатъчно често, а площта само на "Градището" е съизмерима с площта на Перперек. Ако Светилището наистина е било неизвестно (в последното не съм уверен!), то до него са могли да "стигнат" или местни хора, или иманяри след добре платено "разузнаване" в околните села. Вероятно, съществуват и други възможности …

- Какви са пораженията върху комплекса след намесата на иманярите?

- Значителни, що се касае до съдържанието на повърхностния земен слой на обширна територия.

- Те са търсили злато, нали, тъй като има изровено гърне на 7 хиляди години? Изобщо осъзнали ли са на какво културно богатство са се натъкнали?

- О, разбира се, че са търсели злато. И, вероятно, предимно злато! В района северно от "Престола" намерих изоставен върху близкия до копаното камък железен връх на копие или бойна стрела. А уникалното, според колегите археолози, гърне си лежеше кротко в тревата наблизо до един от основните изкопи.

Всъщност, последното означава, че поне един от копаещите е чувствал и възприемал красотата, и я е пощадил. Нека да сме му благодарни!

- Как Ви хрумна идеята да наречете гигантските каменни глави "Тангра-1", "Тангра-2" и "Тангра-3"? Свързани ли са названията с предназначението на Светилището? Какво е то?

- Ще отбележа, че "Тангри"-те са повече от три, но тези с по-високи от четири "номера" не са така внушителни по размери и въздействие. Конкретни примери има около "Патицата".

По-нататък навлизаме в тема, по която не се чувствувам достатъчно уверен. И не аз следва да правя изводи. Аз съм професионалист в моята си област и като такъв държа именно професионалисти – историци и археолози, да говорят по същество. Но, бидейки любител в историята, аз бих желал също така да получавам убедителни отговори на задаваните от мене "невежествени" въпроси.

От чисто математическа гледна точка аз не мога да не отбележа няколко очевидни факта.

Светилището е практически в центъра на областта от Родопа, от която са основните източници на българския народен епос, известен като "Веда словена". Да, зная за проблемите около автентичността на цикъла. Прочел съм внимателно редица от наличните "за" и "против" мнения. Но не желая и няма да вземам отношение в дискусиите между литератори, фолклористи, историци и други. Математически, обаче, посочваната локализация е факт, който лесно се проверява на карта. Такава е приложена, например, в книгата на Иван Богданов "Веда словена и нашето време". За ориентация всеки би могъл да подчертае върху картата на пътищата в България някои от селата, изброени от Стефан Веркович в предговора към изданието на "Веда словена" от 1881 година. Има го в Интернет и на руски.

Населението и в трите посочени по-горе области е преобладаващо мюсюлманско. Което, от своя страна, отговаря на описанието на източниците на песните, дадено от Стефан Веркович. Сред тях, впрочем, са споменати и хора от село Долно Дряново. Възможно е дори някои да ги помнят, ако след руско-турската война 1877-1878 години там не е имало значителни преселвания!

Като много интересен факт ще отбележа също, че Светилището на практика е в центъра на област в Родопа, в която са археологически локализирани значителен брой стари храмове. Този факт се вижда дори в предназначени за неспециалисти "пособия". Аз, например, го намерих в диплянка, издадена от Окръжния исторически музей в гр. Смолян. Би ми било интересно да погледна подробните карти, предназначени предимно за колегите археолози. По-нататък – вижда се, че такива "струпвания" на стари храмове има също в района на Белинташ, както и около Кърджали. Кои са причините за подобна неравномерност? Емоционалните изблици от вида "Свято място празно не остава" не ми се струват съдържателни.

Вижте, трябва ясно да си даваме сметка, че от гледна точка на математиката такива "събития" трудно могат да се приемат като "чисто" случайни. Практическото съвпадане на двете области, дефинирани чрез множеството села, от които са източниците на Веркович, и множеството от археологически доказаните останки от стари храмове, е с нищожна вероятност, ако двете "събития" желаем да ги интерпретираме като "независими" в смисъла на теорията на вероятностите.

Не можем, обаче, да вървим по-нататък към истината предимно чрез математически разсъждения – математиката е само инструмент. Нужни са допълнителни "експериментални факти". Ето, съгласно с картата, струпвания на стари храмове има и в други места в Родопа, например, в района около Перущица. Обясненията за последните би могло да са съвсем различни.

Това е едно. Но има и още нещо, идещо напряко от понятията научна етика и научна съвест. Ние сме длъжни да се запитаме може ли, редно ли е истината, бидейки "функция на времето", веднага да достига до всички? Ще я приемат ли хората, ако тя, "новата" истина, внезапно се окаже не съвсем същата като тази, която вече знаем? Хич, ама съвсем хич не съм сигурен в положителния отговор! Да си спомним поне брожението сред физици и математици, последвало възникването на квантовата механика в началото на 20-ия век. Което, впрочем, не е затихнало и до ден днешен. А сред противниците, ще напомня, бяха Луи де Бройл, Айнщайн и много още световно известни учени.

Тъй че, добираме се и до вечни въпроси, на които, уви, нямам никакъв разумен отговор. И не е редно аз да давам отговор. По-добре е да изучавам бифуркациите на магнитния поток в джозефсоновите контакти или процесите при разпадането на тънките течни струи. Което, надявам се, правя добре. Не приемайте тези ми думи като апел или оправдание за нарушаването на Божиите заповеди. Още по малко - като бягство "с главата в пясъка". Те са просто израз на премислена отговорност.

Що се отнася до "кръщаването" на статуите и другите обекти в Светилището – това е единствено някакъв мой си речник, до някаква степен условен и примитивно отчитащ външното в обектите. Който не може да бъде "експериментално" обоснован, най-малкото докато не се направят коректни разкопки в района.

--------------------------------------------------------------------------------