Давай със следващия виц, тоя не е интересен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ганчо Ценов си има грешки и една от тях е, че твърди как мизите СЕ НАРЕКЛИ българи през 4 век.

Да, така изложен от теб, Ганчо Ценов има две грешки в това отношение:

1. Не мизите са СЕ нарекли, а са ГИ нарекли вулгарос, доколкото раннохристиянското им изповядане не е съвпадало с утвърденото на съборите Ромейско (по точно - Ромското) имперско християнство - онова дето се канонизира с шамарите на Св. Николай на съборите от 4 в. (в т.ч. и на Сердикийския)...

2. Който и да се е самоналекъл "вулгарос" , не го е сторил през 4 век, а чак по времето, когато сме заимали кесари-цезари-царе, титуловащи се "Цар на българи и ромеи", или с прости (вулгарни) думи - "цар на неправославни и православни". Отбележи, че във формулата няма определителен член. Това е двусмислено - може да се възприеме преди всичко кат "цар на (НЯКОИ) ортодокси и неортодокси". Защото такива ги е имало и в териториите на юг от Вулгарската империя... Но това са само подробности...

СЛЕДСТВИЕ:
И до ден днешен много вулгари (потомци на Вулгарската империя) не желаят да се наричат българи: сърби, власи, трансилванци, македонци, макар с някои от тях да говорим дори практически един и същ език. Аналогично, много от народите на Руската империя не желаеха да ги наричат "руснаци" и побързаха да се отцепят кой как може... Още по очевидно е с Автроунгарската империя...

Нито оборваш, нито поне коментираш трите ми ключови забележки по твоята теория. С повтаряне до втръсване нема да ме зарибиш.

Веднага мога да ти извадя поне десет латински текста, където нема никакви Vulgari, а се говори за Bulgari - в смисъл на НАРОД, а не еретическа аморфна маса.

+ + +

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Веднага мога да ти извадя поне десет латински текста, където нема никакви Vulgari, а се говори за Bulgari - в смисъл на НАРОД, а не еретическа аморфна маса.


Извади ги, ще сравняваме еволюцията на прозвището BUL GARI през вековете.

Лошо нема.

A vulgares e латинска дума, която се е използвала много векове, преди хунобългарите да се появят на Европейският хоризонт.

Просто римляните с vulgares са назовавани много нискокултурни и диви народи и съвпадението със хунобългарският етноним BUL-GAR е случайно.

За тази конфузия е спомогнала и гръцката транскрипция на BUL-GAR - voulgaroi.

От тук тръгва и заблудата, подхвирляна периодично от великите сили, и яхната с въодушевление и възродителен патос от заблудените наши "патриоти"...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как пък разбрахте с Царя Мизийски, че съвпадението българи=боулгарои=vulgares
е случайно?

А може би е случайно съвпадението славяни=рооби? А може би е случайно, че Москва=джамия (mosque) във всеки западен език? А може би е случайно прозвището Украинци, или евреи, или израилтяни (богоборци), или норвежци или финландци (по-правилно "фини") или руснаци или немци... Може би Египет няма нищо с прозвищата си ПодЕгея (Aegaeou uptiōs), Черноземен (кемет) - древното самоназвание, а сега арабите го наричат "миср" (спомни си за бабешкото "мисирка"=пуйка), което на иврит значело "двете течения, а на арабски - "държавата"...

Прозвища, прозвища... Всяка нова империя си идва с ново прозвище върху старите народи: Персийска, Македонска, Ромска (Римска, Византийска), Френска, Британска, Руска, Съветска, Американска... В т.ч. - Болгарска - два броя, които нямат нищо общо, както Римската, Ромейската и Римската на Отон Първи.

"Как пък разбрахте с Царя Мизийски, че съвпадението българи=боулгарои=vulgares
е случайно?"


Това е идеята ми, разбирателство да има.

Случайно е приликата на самоидентификационният етноним BULGURI (BULGARI) на българите от Волжска България и назването с което било прието да се обозначават нискокултурните и нецивилизовани народи.

Смешното е, че някой ултранационалисти се ловят като удавник за сламка за този термин - vulgares и навсякъде започват да им се привиждат вулгари, без да се запитат, че самите българи никога не биха се самонарекли вулгари и това е само един омоним. - дума, която се пише и произнася по един и същ начин със друга дума, но има различно значение и произход.

Така, че етнонима на българите BULGARI от BUL -смесени и GURI - народ, произхожда от хунобългарският език и дори тогава вътре в племенният съюз българи те си пазели конкратните етноними - уногундури, кутригури и утигури...

Латинската дума VULGARES не е етноним, виж сам в речника какво означава...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нарочно ползвам за майтап "булгури", защото във всички западни кулинарни книги "булгур" (трошена попрепечена пшеница) се нарича "bulgar" (вж в Гугъл).

Та да си дойдем на въпроса: как от уногондури (според някои "хуно гундур" = хунски наемник) може да се получи българи, освен по веригата:

уногундури = чукундури = простаци = воулгарос = българи

Майтап, ама с претенции за истина...

Нарочно ползвам за майтап "булгури", защото във всички западни кулинарни книги "булгур" (трошена попрепечена пшеница) се нарича "bulgar"

Лошо нема.

Еми точно това означава BULGARI (BULGURI) - смесен народ.

И понеже по-лесно е било на латиноезичните летописци вместо BULGARI да напишат VULGARES оттук започва конфузията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От просташкото "смесени, карашак" (впоследствие - българи, според вашата теория), съвсем не следва, че така са се самонаричали мизийците или тракийците, одрисите, илирите, сервите, македонците, сапеите... Или, че са говорили някакъв общ булгурски език.

Аналогично: никой не се е самонаричал "съветчик" до и след СССР. И макар много от жителите на Съветската империя да са се самонаричали "болшевики" или "коммунисты", то такъв етнос или нация не можа да се създаде за 70 години. Въпреки, че кой знае - като се имат предвид вчерашните избори

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Леонид - духовный писатель, архимандрит, в миру Лев Александрович Кавелин (1822 - 1891). Учился в 1-м московском кадетском корпусе, служил в гвардии. В 1852 г. поступил в число послушников Оптиной пустыни, в 1857 г. был пострижен в монашество; в 1863 г. назначен начальником российской духовной миссии в Иерусалиме, с посвящением в архимандриты; позднее был настоятелем русской константинопольской посольской церкви, настоятелем Воскресенского монастыря Новый Иерусалим и, наконец, наместником Сергиевой лавры. В литературе Леонид дебютировал в 1839 г. стихотворением по поводу бородинских маневров, напечатанным в "Журнале для чтения воспитанников военно-учебных заведений" (книга 9). По выходе из корпуса он сошелся с Бурачком , издателем "Маяка", и принял участие в редактировании этого журнала, печатая в нем и в "Иллюстрации" повести и стихи. Живя в Оптиной пустыни, он составил: "Каталог старопечатных и редких книг библиотеки Козельской Оптиной пустыни", "Обозрение Козельского Оптина монастыря бывших в нем до начала XVIII века храмов", "Обозрение рукописей и старопечатных книг в книгохранилищах монастырей, городских и сельских церквей Калужской губернии". Аналогичные работы он исполнил и в других местах своего служения. Полного списка статей, заметок, изданий Леонида нет в печати; наиболее подробный перечень их принадлежит И. Корсунскому , статья которого: "Наместник Сергиевой Лавры архимандрит Леонид", равно как и "Воспоминание об отце архимандрите Леониде", Н. Субботина , напечатаны в приложении к "Исторической записке о деятельности московского археологического общества за первые 25 лет существования" (М., 1890 и 1893). Незадолго до смерти Леонид вел с И.И. Малышевским полемику по вопросу о происхождении княгини Ольги и закончил обширную работу: "Систематическое описание славяно-российских рукописей собрания графа А.С. Уварова" (М., 1893 - 1894).



Полного списка статей, заметок, изданий Леонида нет в печати



Питам се защо?

Редактирано от djinot на 30.10.06 21:18.