Би ли ми посочил някакъв повод за гордост от средновековната българска култура и книжнина? Евентуално да ми кажеш и някое сериозно литературно произведение или сериозен писател или философ?

Мързи ме да търся цитатите от Вазов и Пенчо Славейков по повода.

Да вземем дори едно от превърналите в тривиални - "О писменех Церноризца Храбана" на безименния автор. Какво не ти харесва? Нима не е издържано стилистично? Нима не се следва здрава логика в полемиката?
А пък сред апокрифите има доста култови изпълнения. Ти какво искаш? "Александър се събуди рано сутринта, пръдна и стана от леглото. Излезе от палатката и насочи погледа си към Кавказ, където живееха мръсните народи. И рече си той: Ще туря железни врата, та никога човекоядците да не излезнат от там."
Или може би: "Проклетият негодяй искаше с подлост да превземе Солун. Затова си намери за съюзник някой си Мавър, по прякор Беса, дето говореше славянски, сиреч български, и нашия език, сиреч ромейския. Те, двамата, използваха близостта с императора, за да ни напакостят, но добре, че Господ поболя Мавър - да се свършат дните му дано - та гадните керамизийци не си влезнаха в града, а останаха да вият в полето."
Или може би нещо по-античко: "Зевс прикова копелето си на скалата, за да му ядат орлите от черния дроб. В същото време Арес оправяше под чаршафите Афродита и тя остана много доволна."
Да ти имам вкусовете.

Вазов и Пенчо Славейков

Вазов е добър писател, но е шльоцко и се обажда, дето не му е работата.

Пенчо Славейков, както съм имал щастието да казвам няколко пъти досега, е пълен изрод. Конкурира се само с безумния Щастливец. "Пенчо, бре, чети" налага постренесансовите блявочи като преводач в България, а като писател не струва. Окепазява българския фолклор и е срам за татьо си - един достоен българин. Имам и лична причина да го ненавиждам - понеже аргументирано написах какво леке е "Пенчо, бре, чети" на кандидат-студентския си изпит, ме скъсаха и не можах да следвам журналистика в СУ.

Въпреки че тогава ми направиха огромна услуга, защото попаднах в Тракийския университет, където се поафтофтончих и научих полезни работи, горчилката от неаргументираната цафара си седи. Бах мааму, баща му се гаври с копеленцето пред целия народ в стиховете, а аз немам право да кажа, че може да си завре заратустрата отзад. При това го казах доста заобиколно и културно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Йoaн_Mизийckи на 26.10.06 00:22.

Би ли ми посочил някакъв повод за гордост от средновековната българска култура и книжнина?

Иван Кукузел, Константин Преславски, св.св. Климент и Наум, неизвестни български иконописци. Трябват ли ти още имена или ще те мързи да четеш?

Йоан Кукузел е българин само по произход. Творил е във византийска среда. Нещо като Джон Атанасов или Асен Йорданов.

Какво толкова забележително са написали Наум и Климент?

Стаменов, още ли въртиш същата плоча бе?
Никакво развитие.
Случайно минавам, чукам, влизам, отварям едиствената тема която вдъхва доверие и гледам за ... "Крейг, който систематично и упорито обявяваше славяните за по-тъпи и от американските диваци".
Нещо творцески застой, а?

Твоя приятел от Бьоблинген отдавна не е от Бьоблинген, даже и страната смени. Вероятно няма и голяма вероятност да се навърта насам в бъдеще, като се има предвид съдържанието на дискусиите.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

българофобия ще се въртят и повтарят докато втръснат.

Може и да не ти се вярва, но Крейг ми липсва. За две години само той и saur бяха достойни противници. Останалото е овце, които се крият в множеството на стадото. Тъжна работа.

<>
<><>
<><><>
Вярата в учените е съвременното езичество.