Здравейте,

Днес, 13.10.2006г.(13-ти петък) се навършват 699 години от изтребването на голяма част от тамплиерите на 13.10.1307г. (много прилича на 666 с малко фантазия и също на 13-ти петък).

Това събитие дава начало на лошата поличба за 13-ти петък.

За тамплиерите е писано толкова много, че надали има човек на Земята който да не е чувал или слушал за тях.

Какво толкова са направили тамплиерите, че са станали толкова популярни?

Поздрави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво толкова са направили тамплиерите, че са станали толкова популярни?
Създали са първите банки и забогатели. За това и били преследвани, да им вземе краля богатството.
Но техният орден създава първите банкови институции, а не еврейте, като пише по някои учебници.

Слави винаги е прав

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Vencci* на 13.10.06 11:28.

Продължение :

Триадите се появяват и в други аспекти от живота на тамплиерите:
При неизпълнение на дълга биват бичувани три пъти.
Изповядват се три пъти в годината. На църква ходят три пъти в седмицата.
Месо се сервира три пъти в седмицата.
Милостиня трябва да се дава три пъти в седмицата.
Тук се проявява и един вид дуализъм - храната се дава по една порция за двама рицари, в мирно време има по един кон за двама рицари, единствено монашеските килии (стаи) да само за по един брат.
Цялата история на Ордена се съсредоточава в техния девиз
"Non nobis, Domine! Non nobis, sed nomini tuo da gloriam!"
("Не за нас, Господи! Не за нас, а за да се слави Твоето име!")
Освен всичко друго тамплиерите са и първите "кавалери". Този термин е въведен от свети Бернар и скоро променя цялото рицарство - вече не "конници", а кавалери!
Когато пише на Тибо дьо Шампан свети Бернар не крие какво смята за военните задължения на Ордена:
"Мечът ти е даден единствено, за да защитаваш слабите и бедните..."
Може би цялата история на Ордена се състои освен в девиза им, така и във фразата, отправена от английския магистър към крал Хенри (Анри) ІІІ Плантагенет:
"Ще царуваш докато си справедлив!"
Свети Бернар дава следните описания на Ордена (цитирам Луи дьо Нерво):
"В земите на Въплъщението се появи ново рицарство. Казвам, че е ново и още неизпитано в света, където то води двойна битка - на земята с враговете от плът и кръв, и на небесата срещу силите на злото там! В това, че рицарите тамплиери ("храмовници") устояват със силите на телата се на земните врагове аз не виждам нищо особено, защото отдавна вече има рицари, които го правят. Но в това, че със силата на духа си те се борят срещу пороците и демоните, в това аз виждам нещо величаво, а и достойно за цялата прослава, давана на хората на църквата!"
Бернар описва рицарите като аскети.
"Те се придвижват и нападат само по заповед на своя командир, носят дрехите, които им се дадат,не търсят други дрехи нито друга храна. Живеят заедно, без жени и деца. Живеят под един покрив, без нищо да им принадлежи, освен волята, вярата, оръжията и броните им."

Организация в Ордена

Тамплиерите се делят основно на братя - рицари, братя - монаси (които всъщност не се различават от рицарите), братя сержанти и щитоносци.
Рицарите са от благороднически произход, а понякога и бивши сержанти. Монасите, за разлика от рицарите, се подбират само по лични качества, без потекло.
Сержантите са воини, произхождащи от простолюдието, носят кафяви наметки и имат по малко коне от рицарите (въоръжението обаче е същото - брони, пика, меч и брадва, понякога боен чук или боздуган), а щитоносците носят черни наметки.
През 1128 Юг дьо Пайенс отива в Англия и Франция и се връща в Йерусалим начело на 6000 армия, от които близо хиляда са рицари.
Така официално вече съществува Militia Templi (Войнството на Храма) или Militia Christi (Христовото воинство).
Печатът на Храма носи надписа Secretum Templi (Светая светих на тамплиерите).
От 1130 започва възходът на Ордена на Храма.
След 1130 тамплиерите навлизат във възход, който продължава чак до инквизирането на Ордена през 1307.
Всички благородници в Католическа Европа се надпреварвали да правят дарения на Ордена. Няма да преувелича, ако кажа че реки от злато потекли към хазните на Ордена и най-вече към Тампл - огромният храм-цитадела, издигащ се и до днес в Париж - центърът на Ордена.
И докато отделните братя спазвали обета за бедност, то самият Орден като цяло станал най-богатата институция в Европа, а и в целия свят.
Тук идва реч да кажа нещо за самите ковчежници на тамплиерите, които въвели някои революционни открития в областта на банкерството и лихварството.

Следваща :

Тамплиерите изградили една от най-стабилните и мощни икономически машини по онова време. Лихварите им, например, взимали по-малка лихва за заемите от останалите лихварски дружества и по този начин привличали средните търговски прослойки.
Освен това тамплиерите, които вече били защитници на Светите земи, осигурявали евтин и безопасен транспорт по море, което било за предпочитане пред обикновените търговци, които често хем взимали парите на клиентите си, хем ги продавали в робство на турските галери. Тамплиерите никога не биха направили подобно нещо.
И най-вече - тамплиерите са изобретили системата с чековете, която се използва от банките и до днес.
А е било много просто - отиваш в някоя от неизброимите тамплиерски комодории и си внасяш парите. От комодорията ти дават листче с печата на Ордена (Secretum Templi) и с това листче можеш да си получиш парите в която и да е друга комодория. Определено било по безопасно да носиш в себе си листче хартия, отколкото торба злато, а лихвата отново била свръх-малка.
Така само за две десетилетия тамплиерите се превърнали в един от най-могъщите Ордени. Самият крал на Арагон (кралство между Испания и Франция) имал намерение да завещае кралството си на Храма, ала папата и бялото духовенство го разубедили. Представете си само - цяло кралство, управлявано от рицари монаси. Жалко, че не се е осъществило.
Та, тамплиерите започнали да издигат десетки цитадели и замъци из целия познат тогава католически свят.
Само в светите земи имали около 100(!!!) замъка, а за Франция и Англия да не си говорим.
А комодориите им (малки общества от около десетина братя и сержанти) са наброявали хиляди!
Известният полу-митичен Темпълстън (Templestone) в Англия също е техен.
Орденът получавал пълната подкрепа на всички католически благородници и свещеници и не е чудно как се е превърнал в по-могъща организация дори от папата.
Орденът, през трите си века съществуване, е бил в почти постоянен контакт с богатата култура на Изтока. Трябва да отбележа, че в мирно време тамплиерите са поддържали доста приятелски отношения със сарацините. От тях са научили много за медицината, астрономията и математиката. Освен това усвоили доста от архитектурните им прииоми, ала за това ще отделя цял пост по-късно.
В медицината тамплиерите постигнали същинска революция за онова време, съчетавайки източните със западните познания в тази област. Можели да лекуват треска, жълтеница, както и ужасната за онова време холера. Освен това са лекували и епилепсия, която са приемали не като обладаване от бесен демон, а като болест, която може да се лекува.
Притежавали огромни знания за различните видове билки и лекарствата, получавани от тях. За съжаление в по-късни епохи това им познание ги е унищожило, или поне е спомогнало за това.
В математиката и астрономията също постигнали огромен напредък. Тамплиерите открили няколко от съзвездията, наблюдавани само от Палестина (визирам Кил). Освен всичко друго те въвели формулите на Авицена в европейския свят, като започнали да правят предположения, потвърдени едва по-късно от Коперник, Галилей и Джордано Бруно - например, че земята е кръгла, че се върти около Слънцето, а не обратното. Още повече, че те са започнали да прилагат нови методи в мореплаването, което много помогнало за развитието на почти митичния "Соломонов флот." Те са едни от първите, въвели магнитния компас.
В културно отношение тамплиерите са внесли много на запад. няма да е преувеличено, ако кажем, че тамплиерите и хоспиталиерите са дали начален тласък на едно ново музикално течение от онова време, наричано "Epus Templi Dominus" (Епос на Божия Храм), в който се пее за кръстоносните походи и прочее Ордените.
Голяма доза от новите методи на книговезането, навлезли през онази епоха на Запад, също са въведени от тамплиерите и хоспиталиерите.
Тук интересен факт е, че Марко Поло е пътувал през Светите земи, Армения и Хазария под тамплиерска була, въпреки, че тази информация идва само от два документа на хоспиталиерите и не е потвърдена със сигурност.
Другото, което е било новост, е в областта на поезията. Великият магистър Бартран дьо Бланшфор е бил първият поет (известен на историята) който е успял успешно да разбие четиристишието и да отключи новата вълна в поезията. Естествено, той изпреварил времето си и чак в по-късни епохи (Барок) тази практика (пет- шест или двустишия) била въведена широко.
Естествено най-голямото културно постижение на тамплиерите е в областта на архитектурата, ала за нея ще поговоря по-късно.

Следваща :

За архитектурата на тамплиерите е разширена огромната заблуда, че те са строяли по централен план и само кръгли сгради. Това е напълно погрешно, защото въпреки че имат няколко кръгли храма (Темпъл в Лондон, Тампл в Париж и Templum Domini в Йерусалим) тамплиерите предпочитали правите форми.
Най-ярък пример за тяхната архитектура са така наречените "комодории" или пък "плевни" в Западна Европа, които са наброявали над девет хиляди (!!!). Това са били просто местата, подарени на тамплиерите от владетелите на Католическия Свят, откъдето Ордена е получавал основните си приходи - олио, пшеница, месо, вълна, захар и масло.
Комодориите са били строени в квадратен план, където параклисът винаги е на юг, а трапезарията на север. Освен това всяка сграда е имала в края си ъглова кула със вити стълби, която служела и за отбрана и за стълбище.
Ала за каквото и друго да си говорим, едно нещо е задължително в тамплиерската архитектура - параклисът. Той представлява винаги правоъълник, с неф дълъг петнадесет метра и хор дълъг около седем.
Правото на параклиси Орденът получава от папа Инокентий още през 1139, като освен това папата прави Ордена независим от епископите и кардиналите (нещо нечувано до отнова време).
Та, тамплиерските черкви и храмове, наброяващи хиляди из цяла Европа и Светите земи, в по-голямата си част са построени в "правоъгълен план" и едва десетина процента в кръгла, като Соломоновия Храм.
Друго голямо архитектурно постижение на тамплиерите е по-скоро инженерно - пресушаването на блатата до Париж, в областта, която и до днес носи името Маре (marias - тресавище). Дълги години след това тази облагородена област е изхранвала жителите на Париж благодарение на братята рицари.
Впрочем кръглия план е предпочитан като че ли от английските строители, и по-специално тези в Дувър, Бристол и Гаруей. Това обаче не се дължи на самите тамплиери, а на англичаните, защото по това време се строи ротондата "Божи гроб" в Кембридж или тази м Нортхемптън.
Във военно отношение тамплиерите също са се придържали към правоъгълната архитектура. Най-големите изцяло техни укрепления там са Газа, Атин, Крак де Шевалие (построен заедно с хоспиталиерите).
Пример за архитектурата на тези крепости е Тортоз. Откъм морето крепостта е защитена от една масивна правоъгълна кула с четири кулички по краищата; каземати на равнището на морето позволяват да се дзокарват провизии с кораби. От към сушата защитата се осигурява от ровове, като до крепостта се стигало само по едно тясно шосе, свършващо пред единствената порта, издълбана в крепостната стена. Параклисът на крепостта е с правоъгълен план, без абсида и гледа към голяма зала, осветявана от шест високи прозорезца.
Най-легендарната крепост на тамплиерите в Светите земи е цитаделата върху хълма Атлит, който после ще бъде наречен Шател-Пелрен. Отделен с дълбок ров, той е защитен откъм сушата със стена и две гигантски, правоъгълни кули, високи петдесет, дълги тридесет и широки двадесет и пет метра. Откъм морето е издигната защитна стена а малко пристанище е осигурявало снабдяването с провизии по време на обсада.
Друг от градежите, за който разполагаме с много подробности, е замъкът Сафет, добре познато от описанието на епископа на Марсилия - Беноа Д`Алинян. По време на война Сафет е можел да подслони 1700 души и да даде убежище на околните селяни. Постоянен гарнизон са били 50 братя рицари, 30 братя сержанти, подпомагани от 50 пехотинци, 300 балистиери, 820 сержанти и щитоносци и 40 роби мюсюлмани. Замъкът е бил защитен от няколко рова и външни крепостни стени, осеяни с кули за балистите и катапултите. Самият замък е бил снабден и с требушети.
С оглед на строежите на тамплиери, хоспиталиери, тевтонци и рицари на Сантяго можете да си представите какво огромно количество камъни са преместили тези мъже, кръстоносците.
Десетките черкви, храмове, замъци и хилядите комодории и параклиси на тамплиерите показват невероятните усилия на братята да въведат ред и цивилизация в един, все още, варварски свят. За съжаление тези усилия са останали само в една епоха, ала въпреки това показват огромната жизненост на Ордена на Храма.

Следваща :

Омразата на един крал

Човекът, който унищожава тамплиерите като организация е френският крал Филип Хубави.
Той е бил гений - несъмнено грешен, зъл и алчен, ала безспорен политически гений и манипулатор, на когото дължим най-блестящо проведената полицейска операция на всички времена. За да разберете по-добре действията му, които са напълно антихристиянски, е достатъчно да кажа, че този крал е отровил двама папи, а на кладата е изпратил за "прелюбодеяние" собствената си дъщеря!
Никой историк не е сигурен за причините, накарали Филип да мрази тамплиерите. Една от тях несъмнено е, че той е бил отхвърлен от Ордена, когато поискал да влезе в него на най-ниската степен.
Великият магистър Жак дьо Моле отвърнал на молбата му с факта, че Филип е крал, богат и заможен, и като такъв не ще бъде приет в Ордена, докато не се "освободи от титли и богатства" - нещо, което Филип никога не би направил.
Друга причина може да е, че по време на бунтът в Париж през 1301, Филип се унизил да моли тамплиерите за убежище от разгневените тълпи. Рицарите го скрили в Тампл, където обаче Филип видял огромните богатства на Храма. Алчен по природа, Филип е бил и в голямо финансово затруднение - хазната била празна, а кралят потънал в дългове, най-вероятно дори и към самите тамплиери.
Затова не е чудно, че е започнал бавно и методично да подготвя процес срещу Ордена, в който убил един папа, за да издигне своята марионетка Климент V на папския престол.

Инквизиция...

На петък 13 (чиста случайност), Октомври 1307 се провежда най-брилянтната полицейска операция на всички времена. До всяка една милиция във Франция е изпратена заповед от краля, която да бъде отворена единствено в посочения час - около обяд. В заповедта е написано просто:
"Да се арестуват всички тамплиери, без значение ранга, произхода и протестите им. Който окаже съпротива да бъде убит."
В едно и също време стражите из цяла Франция започват масови арести на тамплиери. Рицарите са били или твърде изненадани, или предварително предупредени (за това друг път), но не оказват никаква съпротива.
След това срещу Ордена се провежда неколкогодишна инквизиция, водена от Ногаре, дясната ръка на Филип. Тамплиерите са обвинени в сатанизъм, содомия, светотатство и прочее еретизъм. Дори се намират двама "прокудени тамплиери", които да свидетелстват. Те естествено са били купени от Филип, ама няма значение.
Та на масите за изтезания много от самите тамплиери си признават какво ли не, ала по-късно се отричат от признанията си. В това време, на 22 Март 1312 година, папа Климент V, марионетката на Филип, издава булата Vox in exculso, с която официално разпуска Ордена на Храма.
Процесите срещу Ордена във Франция (за другите страни по-късно) продължават цели седем години, през които тамплиерите биват подлагани на нечовешки изтезания, докато повечето признават обвиненията в идолопоклонничество и прочее. Тези, които не признават умират в тъмниците на Инквизицията.
Трябва да кажа, че въпреки положението си на "Авиньонски папа", Климент прави всичко възможно да спаси тамплиерите. В булата, чрез която закрива Ордена, не е написано някакво обвинение, а просто "защото така е угодно Богу". Освен това папата успява да изиграе Филип, прехвърлайки цялото богатство на Храма, за което Филип така бленува, на Хоспиталиерите.
Обвиненията към тамплиерите са абсурдни, разбира се, но на съдиите им е било все тая. Определено не е нормално да обвиниш в сатанизъм тези, които са измирали с хиляди за Божи гроб.
Истината обаче е, че тамплиерите са станали прекалено могъщи. Дотолкова, че си позволили дори да заплашват крале - нещо, което дори папата не би си позволил да направи.

Следваща :

Екзекуция...

На 18 Март 1314 пред катедралата Нотр Дам в Париж е издигнат ешафод, на който ще се произнесе присъдата на тамплиерите. Призовани са Жак дьо Моле, Велик магистър на Храма, и Жофроа дьо Шарне, прецептор на Нормандия. Липсват сенешал гийом дьо Ногаре и инквизитор Гийом дьо Плезиан - единия починал през април, а другият през декември 1313 - двамата водачи на обвинението.
Преди окончателната присъда дьо Моле се изправя и извиква срещу тълпата, че тамплиерите са невинни; Орденът е свят и никога не е пристъпил закона на Бога; показанията, дадени от рицарите (които освен всичко друго не си съвпадат едно с друго) са плод на болката и мъченията на Инквизицията.
На следващия ден дьо Шарне и дьо Моле са изправени на кладата. Двамата молят да бъдат обърнати с лице към Нотр Дам, още веднъж заявяват, че са невинни и после изгарят мълчаливо пред ужасената тълпа.
Легендите и летописците от онова време говорят, че преди сетния си дъх Жак дьо Моле, последният Велик магистър на Храма призовал крал Филип и папа Климент V до една година да се явят пред него и пред Божия съд.
Не знам доколко е вярно това, но фактът е, че Климент умира от дезинтерия два месеца по-късно, а след него и Филип, получавайки апоклептичен удар по време на лов. Пишат, че и двамата са жертви на отрова, което е много вероятно, защото тамплиерите са били много вещи в тази област...

Тамплиерите извън Франция...

Колкото до развитието на процеса в останалия католически свят, е ами de facto няма такъв.
В Англия тамплиерите са арестувани и освободени.
В Германия ги изправят на съд, но те се държат надменно и самоуверенно, заплашват с бунт и война и съдиите ги освобождават по заповед на Тевтонския Велик магистър.
В Италия, Испания, Арагон и другите католически страни кралете оказват пълно неподчинение на папата и Филип и отказват да предприемат каквито и да е действия срещу Ордена.

Орденът след 1314

Тамплиерите в Германия се прехвърлят в Орденщаат и се присъединяват към Тевтонския Орден.
Тези в Италия стават част от Ордена на Свети Йоан, а тези в Испания основават новия Орден на рицарите на Христа, което е просто по завоалиран начин да кажеш "Христово войнство." Интересен факт е, че по-късно Христофор Колумб и Ернандо Магелан плават под флага на този Орден.
По-интересно е това, което става с английските и оцелелите френски тамплиери.

Робърт Брус и тамплиерите
Предварително искам да кажа, че това, което ще напиша по-долу, са само предположения, теории на историците. Естествено има и доказателства, ала нито едно от тях не може да се нарече неоспоримо.
...Някои историци смятат, че по време на кампанията на Робърт Брус, той е бил подпомаган от тамплиерите. Причините за това са две - първо, шотландците изведнъж станали много по-възвисени и... набожни; и второ - те приели бойният стил на сарацините, който бил използван и от тамплиерите (само от тях). Това ни навежда на мисълта, че шотландците са могли да бъдат обучавани от тамплиери.
Друг плюс е битката на Робърт Брус срещу кралят на Англия Едуард. Тази битка се е разиграла при Банокбърн и развоят й ни навежда на мисълта, че оцелелите тамплиери са се сражавали на страната на Робърт Брус.
В битката около 20 000 англичани (от които 3000 са били елитни рицари и още 5000 - стрелци с дълъг лък) се изправили срещу около 7000 зле въоръжени шотландци.
Битката се води от ранни зори и някъде по обяд шотландците, в съотношение три към едно, започват да губят. И точно тогава (това е доказано) на шотландците им идват триста човека свежи подкрепления. Виждайки ги, английският крал и 1000 от рицарите му напускат бойното поле (?!), а след тях и останалата армия. Шотландците пленяват обоза и изостаналите воини.
Въпреки всичко англичаните не са претърпели кой знае какви загуби в жива сила. Тогава защо така са се уплашили?
Легендите на шотландците казват, че "подкрепленията" са били селяни от околията и слугите от обоза. Така погледнато обаче, англичаните никога не биха побегнали, дори да помислят селяните за обучени шотландски воини.

Последна :

В английските летописи се споменава само за "свежи сили, които наклониха везните в полза на врага."
Какво би могло така да подплаши Едуард и най-доблестните му рицари, че да напуснат бойното поле? Единственото обяснение би било - "тамплиери."
Абсурдно е да ксе вярва на мита, че благородниците на Едуард биха се уплашили от триста селяни, въоръжени с вили и мотики. Виж, ако това обаче са били триста тамплиери, е това вече е нещо друго. Всеизвестен факт е, че тамплиерите са били най-добре организираната и ефективна войска от онова време, а с белите си наметки, босеана и дългите бради те биха били разпознати отдалеч. Още повече, че страхът към тях е бил подхранен и от сбъднатото проклятие на дьо Моле, така че не е чудно как суеверните англичани са се изтеглили, виждайки рицари на Храма.
Тогава защо не се споменава нищо за тях в летописите? Отговорът е прост - англичаните никога не биха си признали подобно нещо, а Робърт Брус още по-малко, защото по това време той е бил отлъчен от папата и крайно много се е нуждаел от закрилата и благоволението му. Още повече, че основният "благодетел" на бунта на шотландците е била Франция, а всички знаем кой крал е мразел най-много тамплиерите.
Но, както казах и преди, това е само теория. Няма неоспорими доказателства, въпреки, че в последно време в Шотландия се откриват все повече и повече гробове на тамплиери.


ПРИВЕТ !!!