ФранЦия (вбеси) тУртсия съсъ законъ за Арментсите! / Наука / Хуманитарни науки / История

Арменският геноцид. А българският?

Публикувана на Вто Юли 04, 2006 9:48 am от Димитър Колешев.

--------------------------------------------------------------------------------

Категория: История и археология
Източник: Д-р Божидар Димитров - http://www.segabg.com

В суматохата на доста напрегнатия ни напоследък политически живот две събития останаха встрани от наблюдателите. Арменската общност в България поиска от президента, правителството и Народното събрание да признаят с държавен акт избиването на 1.5 милиона арменци през 1915 г. от войските на Османската империя за първия геноцид на ХХ век. По същото време в Париж бе вдигнат паметник на същия този геноцид, който предизвика бурното негодувание на Турция.

От десетилетия арменските общности по света водят битки в различни страни на света да изтръгнат от правителствата им официална квалификация "първи геноцид на ХХ век" на турските деяния през 1915 в днешна Източна Турция, населена тогава главно с арменци. Такава квалификация вече са гласували Конгресът на САЩ и Френският парламент.

Съмнявам се, че нашите държавни институции въобще ще се занимаят с искането на арменската общност в България. Ясно е и защо - да не си разваляме отношенията с един съюзник в НАТО и непосредствен съсед. Това, че САЩ и Франция са признали арменския геноцид, е без значение.

Каквото е позволено на Юпитер, не е позволено на вола.

Освен това геноцидът над арменците не е първият геноцид на ХХ век. В това тъжно състезание за първото място ние, българите, братя арменци, Ви водим с едни гърди. Първият геноцид на ХХ век е извършен над българите (350 000 души) в Източна Тракия през 1913 г., т.е. две години преди арменския.

Тази човешка трагедия почти не е позната на съвременните българи. Дори и най-разпалените патриоти, след като ДПС на последния си конгрес реши да съди България в Страсбург, не противопоставиха нищо друго освен спомена за Батак. А в Източна Тракия през 1913 г., в рамките само на няколко дни, бяха изклани от турските войски петдесет пъти повече българи, отколкото в Батак.

Как се стигна до геноцида над българите в Източна Тракия?

На 31 май 1913 г. Турция подписа в Лондон мир с България, с който границата между двете държави бе трасирана по линията Мидия-Енос. Но на 16 юни 1913 г. България се вплете във война с бившите си съюзници Сърбия и Гърция. Наивно разчитайки, че мирният договор я предпазва от неприятности от турска страна, Фердинанд изпрати и петте български армии на запад. Турските войски вероломно нахлуха в Източна Тракия със задача да я прочистят етнически от българи. По най-простия познат от векове начин - като ги избият. Избиваха ги събрани накуп с картечници (с. Булгаркьой), с ножове и ятагани в градската кланица (Одрин), с щикове и приклади (2-те хиляди деца при Маджарово). Около сто хиляди загинаха, около 250 000 успяха да се доберат до старите граници на страната само благодарение на това, че масовото клане изисква много време и забавя бързото настъпление. На тях турската държава конфискува имотите и не им разреши повече никога да се завърнат по селищата. Дядото и бабата на автора на тези редове (тогава млади хора) бяха заклани в с. Сатъкьой, Люлебургаско. По чудо оцелял само баща ми, тогава деветмесечно бебе.

Историята с геноцида има продължение. През 1915 г. българското и турското правителства сключват т.нар. Ангорски договор. По този договор турското правителство се задължава да изплати имотите на изкланите и прогонени българи в Източна Тракия. Договорената цена е 983 милиона долара, като се определят и лихви, ако сумата не се плати веднага. Договорът не е денонсиран и е валиден и до днес според турското правителство.

Но не е платен и цент от сумата,

достигнала вече близо десет милиарда долара. Но всички опити на българската страна да вземе дори и един долар, срещат отказ от турска страна с аргумента: "Не отказваме, но тези хора са отдавна мъртви, дайте първо да решим проблемите на живите." Т.е. въпросите с пенсиите, обезщетенията, имотите, правото на гласуване и т.н. на турските изселници от най-ново време. Съгласен съм, но защо решението на двата проблема не върви паралелно?

За разлика от арменците, аз (а и много българи) не желаем да чоплим стари рани с признаване в международен план на първенство в геноцидите на ХХ век. Но историята и произтичащите от нея обстоятелства трябва да се знае. Дори и за да има с какво да се контрират към нас претенциите, предявявани от Турция.

Армения от 1221 год. до наши дни.

/ Кратка историческа справка / :

През 1221г. във Велика Армения нахлуват монголските орди. 1236г. обсаждат столицата Ани, но срещат сериозна съпротива. Завладяват я, след нея и Карс, повечето арменски области и Грузия. Монголците много по-дивашки дори от селджуките громят и рушат, избиват населението, опустошават страната и налагат жестоки данъци. Съвместно с грузинците се организират две големи въстания през 1249 и 1260г. Монголците се задържат до средата на XIVв., когато са изместени от тюркските племена каракоюнлу и аккоюнлу, на свой ред изместени от войнствените номади на Тамерлан (Ленк Тимур). През 1386г. те опустошават областите Сюник, Нахичеван и Арарат, превземат Ван, избиват мъжете, а жените и децата взимат в плен. През 1405г. тюркските племена се завръщат и водят непрестанни войни помежду си, които разоряват Армения. През XVIв. Сефевидски Иран и Османската империя превръщат арменските земи в арена на нескончаеми войни за територии. През 1502г. Османската империя побеждава и при отстъплението си персите принуждават арменците да тръгнат с тях на изток. Като резултат цели райони се обезлюдяват. 1555г. - Осм. Империя и Иран сключват мир и си поделят Армения. 1587г. - Турция завладява цяла Армения. Следва насилствена емиграция отстрана на Персия. Оцелелите арменци се заселват край Исфахан, основават град Нор Джуха, който се превръща в регионален център на арменщината, в който творят историци, преписват се и се украсяват книги, изявяват се поети, художници, музиканти.

Военните действия между Осм. Империя и Персия се подновяват около 1603г. и продължават с прекъсвания до 1639г., когато двете страни сключват нов мир. Ван и земите на запад от него стават турско владение, а Ереван и земите на изток от него – персийско. Националноосвободителните пориви на арменците не секват. През 1574г. в Ечмиадзин и 1562г. в Севастия (Съваз, Грузия) се организират тайни комитети. През 1702г. има бунтове във Ван, въстание в Ереван, в Ечмиадзин, 1740 и 1750г. – в Нахичеван. Изпращат се делегации до френския и руския двор с молба да помогнат на готовите да въстанат Ван, Битлис, Токат, Севастия, Ерузум, Карс. Обикалят Италия, Франция, Германия, но там срещат само съчувствие, но не и подкрепа. През 1701г. делегацията е приета в Москва от Петър Велики, който е готов да помогне на арменците, но опитът му се проваля. Въпреки това арменците продължават да се подготвят, обучават многобройни бойни групи, особено в Апцах. През 1722г. се организира въстание срещу Персия и се освобождават Сюник и Арцах.

1828г. Русия успява да отвоюва от Персия част от източна Армения и да учреди там Ереванска губерния. Значителни маси арменци от Персия и Турция се преселват там. Русия вдъхва надежди за освобождаване и на западноарменските земи от османско иго, но по-късно се оказва, че Русия провежда двойнствена политика.

Около 1848г. се засилват революционните движения. И българи, и арменци се борят за облекчаване на положението си в Осм. Империя чрез реформи, които да приравнят правата им с тези на мюсюлманите. Под натиска на европейските сили някои султани издават декретите хатихуманюн (1839) и хатишериф (1856), с които гарантират живота и правата на раята. Но беззаконията продължават. През 1863г. султанското правителство утвърждава “Националната конституция” – правилник за вътрешното самоуправление на арменските църковни енорийски общини, базиран на демократични принципи, но силно орязан от правителството. Ограничават се правата на патриарха и комисиите, които се занимавали с народните дела.

Битки за самозащита се водят в Ерузум, Зейтун (в Киликия), Ван, Сасун, Муш. Тези спонтанни бунтове, както и въстанията в Сърбия и България, предизвикват обявяването на Руско-турската война през 1877-78г., която става освободителна за България. В известния Сан-Стефански договор от 1878г. се залага член 16, който гласи да се даде автономия на арменските области под турско владение. След един месец Берлинският договор изтиква арменския проблем чак на 61-во място и той остава забравен. Но в Турция избухват нови спонтанни въстания, потушавани с голяма жестокост. Заражда се арменско хайдутско движение, чиито членове били наричани от народа ‘фидаи’. Те стават народни закрилници. Арменците имат за пример борбите на българи и черногорци за национално освобождение. Превеждат се бунтовните повести на Л. Каравелов, статиите на Хр. Ботев, мемоарите на Захари Стоянов и биографията на Васил Левски.

Руско-турската война и освобождението на България през 1878г. събуждат много надежди в арменския народ (най-вече западната му половина). Но скоро те били попарени. Османската власт засилва репресиите, създава конницата “Хамидие” от фанатизирани лумпени, която безчинства над арменското население. Това засилва съпротивата му, която от хайдушко-фудаунско движение прераства в организирана революционна борба.

През 1895-96г. султан Абдул Хамид II организира първия масов геноцид над арменците из цялата страна. Загиват повече от 300 000 н3винни хора и възниква нова емиграционна вълна. През 1908г. младотурската партия “Единение и прогрес” превзема властта и оповестява пълни граждански права за християнското население. Но още на следващата година организира клане в Адана, при което загиват около 100 000 арменци и много гърци. През 1915г. се провежда заплануван геноцид с цел ликвидиране до корен на арменската нация. В резултат на поголовни кланета, избивания, опожарявания, давене в реките за няколко седмици за убити около 700 000 арменци. Други 800 000 загиват от изтощение, тормоз и епидемии по пътя на депортацията към Сирийската пустиня. Арменските села и градове са оплячкосани, опожарени и обезлюдени. Избити са дейците на арменската култура – политически лидери, писатели, лекари, юристи, музиканти, художници, инженери.

Оцелелите от Геноцида се завръщат по родните си места след падането на Османската империя (1918г.) На 28 май 1918г. Арменският национален съвет обявява независимостта на Армения. Новата Турска република започва нападения и нови вълни от бежанци тръгват към четирите краища на света през 1921г. Нашествията зачестяват и Арменското правителство се оказва принудено да установи съветска власт (29 ноември 1929г.), за да спре турското нахлуване.

Следващите 71 години Армения е част от СССР, а след края й арменският народ единодушно, с всенароден референдум на 21 септември 1991г. обявява своя суверенитет и започва изграждането на своя Трета република.