Сиви гълъби / Наука / Хуманитарни науки / История

1. Теории за етническата идентичност
2. Структура на ромската идентичност.
3. Етноними
4. Класификация на субгрупите. Проблемът за преферираната идентичност

Етническа група:

„дадено население, което напълно се самовъзпроизвежда; споделя основни културни ценности, реализирани в явни културни форми; създава поле на общуване и взаимодействие; предполага членство разпознаващо само себе си и разпознавано от другите” - Фредерик Барт (Barth, 1969)

„етнически групи” са тези човешки групи, които споделят субективна вяра в общ произход поради сходства във физическите си характеристики или обичаите, или поради обща памет за колонизиране и миграция – Макс Вебер (Weber 1978)

етническата група представлява население, което според външни наблюдатели представлява отделно културно и историческо образувание. Същевременно даденото население може да няма оформено самосъзнание, а само смътно усещане, че образува отделен колектив. За разлика от това, етническата общност притежава шест отличителни белега:

1. общо собствено име;
2. мит за общи предци;
3. споделени спомени за общо минало (герои, събития и тяхното почитане);
4. един или повече елементи на обща култура (религия, обичаи или език),
5. обвързаност с определено отечество (символична обич към земята на прадедите) и
6. чувство за солидарност сред поне някои части от населението.

Колкото повече дадено население споделя тези отличителни белези, толкова повече то се приближава до идеалния тип етническа общност – Антъни Смит (Smith, 1996)

Структура на етническото самосъзнание:

1. принадлежност към дадена група,
2. принадлежност към общоциганската общност
3. принадлежност към макрообществото, в което живеят или в което са живели преди” – Попов, 1991

1. членове на своята група,
2. членове на макрообществото
3. съзнание за циганската общност – Марушиакова, 1991

Циганите са „общност за другите”. В масовото съзнание те присъстват като единна, трудноразличима маса. Самите роми рядко имат съзнание за единна ромска общност. Действителни общности на практика се оказват отделните субгрупи: кардараши, ловари, калйджии, бургуджии, турски цигани, лингурари. – Томова, 1995

“по инерция изследователите продължават да ги диференцират главно по “производствен” признак (калайджии, копанари, ковачи, мечкари, кирпикчии), докато “действителната им диференциация следва да бъде определена спрямо основните “оси” на тяхната самоидентификация – българеещи се, турчеещи се и “циганеещи” се роми” – Кертиков, 2002

Опозицията: „Ром – Гаджо” – Silverman, 1988

Модели на Лиежоа: стъпаловиден, фуниевиден, мишена, векторен.

Слабости в моделите на Лиежоа:

1. Допускане за ендогамност във всички цигански групи

2. Приемане на „другия” като тъждествен с „чуждия” - „ гаджe ”

3. Не се взим предвид системата на родството

4. Историко-географският принцип е изведен в по-ранен етап от езика – тоест или се приема, че всички роми говорят един и същ език или че езикът е по-слаб идентификационен фактор от мястото на раждане

5. Във векторната диаграма не е обоснована посоката

6. При мишената не е ясна стъпката на диаметрите.

Социограма на ромската идентичност
Ние Те Вие
1. Нуклеарното семейство
2. първичното нуклеарно семейство, внуците, чичовците и племенниците
3. Съребрено родство над 3-та степен и роднините по сватовство
4. Диалектна група
5. Субгрупа: професионална и/или географска идентичност
6. Рома
7. Межири
8. Ракло
9. Дас/Хорохай/Жут
10. Джоре
11. Мануша, Синти, Кале / Лом & Дом
12. Гаджe
13. Гоми
Z. – Савуно X. – Дурутно

Етноними:

“Mustalaiset” - (“Черни”, Финландия),

“Pharao nerek” - (“Фараоново племе”, Унгария),

“Charami” (“Разбойници”/“Харамии”, Северна Африка)

“Heidens” (“Езичници”, Нидерландия)

“цигани”

“гюпци” (“египтяни”) / „копти”

Рома – първи конгрес на Международния цигански комитет, Лондон 1971

Класификация на групите и субгрупите в България:

* Петуленгро (Гилиът-Смит), 1916

1. Уседналост-Чергарство

2. Религиозна принадлежност

3. Професионална идентичност

* Доналд Кенрик, 1945

Влашки и Гръцки диалекти

* Генов, Таиров & Маринов, 1968

1. Местожителство – град, село

2. Втора езикова принадлежност – българска, турска, влашка

* Димитров, Чакалов & al., 1980

1. Степен на трудова заетост

2. Религиозна принадлежност

* Марушиакова, 1991 (1992,&Попов 1993*)

1. Ерлии Влашки Влахички

(Йерлии) (Калдераши) (Румънски цигани/Рудари*)

2. Турски-циганоезични

Турски-турскоезични

Български

3. Професионална група

4. Род

* Томова, 1995

Български – Турски – Влашки – Кардараши

Поздрави