Късно вечерта, когато бяхме слезли вече в друга една река, случайно излязоха напредя ни трима души българи, с бели полушопски дрехи, каквито не носят в Тракия. Техните плетени коси, големите им калпаци, които имаха форма на маматарки гъби, не ни обещаваха никакво добро и не вдъхваха доверие, понеже ни напомняха софийските и орханийски шопи, верни приятели на турците.

Редактирано от gioni на 24.09.06 23:33.

Каракачанските овчари (куцовласите), конто са в изобилие по планината лятно време, твърде кавалерски се отнесоха с бунтовниците, като че тия последните за тяхно добро да бяха въстанали. И турците даже не отстъпваха от да не покажат своя мерхамет... „Като вървехме през планината - разказва Н. Обретенов и С. Пенев, - другарят ни Воойновски зярнал една говедарска кошара, в която стоял стар турчин и си варял кафе. Ние заградихме кошарата, да му не дадем време да избяга, и можаше да го запушим вътре, без да се помрьдпе. „Ага, виждаш работата в що се състои, ние сме комити, като две и две четири; но от вас не искаме друго нищо, освен хляб“ - казахме ние на полууплашения ага. Той отговори, че ни е познал, прели да му се обадим, и ни покани учтиво да насядаме. Свари ни по едир горчиво кафе, което зае мястото на небесна манна, а после се разпореди и за ядене.

Редактирано от gioni на 24.09.06 23:34.

Имате ли хляб? От кое село сте и где се намираме ние?“ Първото питание тия не удовлетвориха, защото, като вечерно време, хлябът им се беше довършил. При всичко това момчетата не можаха да се стърпят да не им претърсят торбичките, но - нищо. На втория въпрос тия отговориха, че са от българското село Липян, което се намирало на половин час разстояние от мястото, гдето се намирахме. По-нататък имало друго едно село, което се казвало Бросен. Тия българи се връщаха откъде Златица, гдето бяха ходили да водят с конете си башибозуци. За много неща ние ги запитвахме, но тия не бяха в състояние да ни отговорят, едно, по своята дебела простота, а друго, от шопски инат може би. На въпрос, колко часа има до Тетевен, тия подигнаха рамене и отговориха, че не знаят какво ще да каже час.

- Ние сме хора кърджии, кой ти знае от такива работи - говореха тия.

- С такива говеда ще имаме работа оттук нататък - забележи Бенковски. - Няма вече тракийците.

Къде пладне ние бяхме вече в дъното на долината, из която тече река, доволно голяма, с лъкатушно направление. Дълго време вървяхме по нейното направление, защото не можахме да намерим удобно място, за да поемем на противоположната страна. Излязохме на една полянка, на която имаше и няколко купи сено - знак, че човешки крак е стъпал тъдява. Прокобяванието на Тодор Хайдутина се сбъдна: тъмен облак покри небето п дъжд като из ведро се сипна да вали; но нямаше Тодора да се погордей със своите метеорологически знания. Нямаше го него не за това, че беше отишъл да върши някоя работа, но че беше избягал вече, заедно със Станча Ветренчанина, така също хайдутин, и други още някои лица, като заведоха със себе си и най-добрите хранени коне, на брой 5-6. Няколко далматинци, заедно с Господина Бакърджията, се затекоха подиря им, да отърват конете и да избият неверните другари, но бае Тодор не беше вчерашен копилаш, да постъпи така глупаво, щото да бъде намерен. Кой знае в коя усойнина чакаше той, докато се мръкне, та тогава да потегли за своята любима Рила, която той не преставаше да бълнува. Всичко на всичко един македонец имахме в четата си, т. е. Тодор Харамията, и той постъпи така подло и коварно!

Сбогом, окървавена Тракия! Прощавайте, средногорски долини и върхове! Сбогом, многострадални Батак, Брацигово, свещена Перущица със своя божествен храм „Св. Архангел“ и други още поругани светилища! Поклон отдалеч на вашето пепелище. Лека пръст и вам, смели герои и другари: Кочо Чистеменски, Спас Гинев, Рад Клисарят, Стоян Пъков, Щърбанов и стотина още мъченици, паднали за българската свобода! Преди неделя-две, когато ние се целувахме и стягахме пушки, и ножове, съвсем друго мислехме, но не забравяхме да турим на първи план и смъртта. Поклон! Сбогом и ти, окървавена Марица, сбогом, всичко легнало за право и за свобода... И вас, драги читатели, моля да оставите с нас заедно омирисаната от тела Тракия и да ни придружите за няколко деня из непроходимите балкани, с обещание, че скоро ще да се завърнем пак в нашата Тракия, защото в България малко работа имаме.

- С такива говеда ще имаме работа оттук нататък - забележи Бенковски. - Няма вече тракийците.

-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.


Няма вече тракийци.

- Странно заключение.
Какво ли са знаели за "тракийците" през 1876 г. ?
Жалко, че не е конкретизирано това изявление.

Един пример :
Ако днес се каже : Няма вече българи,
но има само нагли новобогаташи и робски слугинаж,
ще е по-ясно и конкретно.

Понеже "българин", според възрожденците е Благ Човек.
Вероятно под "тракийци" -
в средата на 19 век е означавало
някаква конкретна категория хора с определени качества
и поведение, характерна за даден район. В случая е Тракия.

Лично мнение.
/Привет !/

mdaa, Zahari Stojanov (kakto i mnoigo drugi) e nedoljubval inata prostotijata na shopite. nenavistta na trakijci kym shopite e poslovichna.
vse pak v chest na shopite neka otbelezhim che imenno te aktivno uchastvat v selskite vystanija ot 1835-1850 godina, kyde podrygnati ot srybskata gnila politika, kyde ot nedovolstvo ot turskite izdevatelstva.
ako poglednesh mrezhata na VRO izgradena ot Levski shte vidish che mnogo komiteti sa imenno v sofijsko i orhanie - kydeto sa naj-tvyrdoglavite shopi. shtom Apostola e uspjal da razpali patriotichnata iskra v dyrvenite im glavi znachi vse pak i te zasluzhavat malko poveche uvazhenie

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В грешка си.
Вероятно под "тракийци" -
в средата на 19 век е означавало
някаква конкретна категория хора с определени качества
и поведение, характерна за даден район. В случая е Тракия.
Имат се предвид живеещите в географска област Тракия и това е категорията "всички в Тракия са тракийци", никакви специални качества и поведение няма. Прочети пак записките и ще се убедиш сам.

Донякъде съм съгласен с тебе.
Не мисля, обаче че е имало пословична ненавист на тракийците към шопите. Захари е спорно дали може да се нарече тракиец, предвид междинното му родно място между Тракия и България(Мизия). Захари е проявил субективното си отношение към шопите именно защото когато му е било най-трудно в живота е чувствал враждебност и несъпричастност от последните към делото на което се е бил посветил. Записките не са били писани и наведнъж, като повечето глави от тях са били първо отпечатвани по румелийските вестници (предназначени са за задоволяване на емоции на румелийска публика), като по време на авторитарния режим в България 1881-1883г. сред русофобските и либерални среди в Румелия е имало известен негативизъм към процесите в княжеството а от там и към хората от самото княжество. А и в крайна сметка особено за 19в. регионалните идетнификации са били нещо съвсем нормално, паралелно със националните разбира се.

Що се касае до комитетите сам щях да продължа с тях, поддържам тезата че голяма част от тях в Шопско, а и на други места са измислени от българската историография, но за това друг път. Между другото в повечето селища вдигнали априлското въстание не е имало основани комитети от Левски.

При всички случаи не смятам шопите за повече страхливи или по-долно качество от другите етнографски групи, все пак съм си у дома на тяхна територия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мисля, обаче че е имало пословична ненавист на тракийците към шопите. Захари е спорно дали може да се нарече тракиец, предвид междинното му родно място между Тракия и България(Мизия). Захари е проявил субективното си отношение към шопите именно защото когато му е било най-трудно в живота е чувствал враждебност и несъпричастност от последните към делото на което се е бил посветил. Записките не са били писани и наведнъж, като повечето глави от тях са били първо отпечатвани по румелийските вестници (предназначени са за задоволяване на емоции на румелийска публика), като по време на авторитарния режим в България 1881-1883г. сред русофобските и либерални среди в Румелия е имало известен негативизъм към процесите в княжеството а от там и към хората от самото княжество. А и в крайна сметка особено за 19в. регионалните идетнификации са били нещо съвсем нормално, паралелно със националните разбира се.

Наричаш лъжец Захари Стоянов ли, гьоне?
"Но благодарение на високата Баба, която може да има 1700 метра над морето, ние можехме да виждаме така надалеч, щото гледахме не само димящата се Тракия, но и шопската София. Тя се мъдреше позорно в своето легло, няма дим, няма пламък, няма байряк и бунтовник! Шоп и тракиец или панагюрец? Подир петстотин години не може да бъде сравнение.
...
На въпрос, колко часа има до Тетевен, тия подигнаха рамене и отговориха, че не знаят какво ще да каже час.
- Ние сме хора кърджии, кой ти знае от такива работи - говореха тия.
- С такива говеда ще имаме работа оттук нататък - забележи Бенковски . - Няма вече тракийците."

Между другото в повечето селища вдигнали априлското въстание не е имало основани комитети от Левски.

"Тук съм длъжен да кажа и това, че апостолите после Левски не срещаха големи затруднения в пропагандата, с твърде малки изключения, защото тоя знаменит агитатор беше отворил навсякъде път в по-главните градове и села. Ние вървяхме из неговите пътеки."

Цитатите са от "Записки по българските въстания", Захари Стоянов