|
Пускам това не защото ме обвиниха, че само дебна удобен момент да изпълзя от бърлогата си и да засипя гордите неграмотни българи с вулгарните си думи, а защото пасажът ми се вижда доста интересен.
Херодот, История, част 1, София, Наука и изкуство, 1986. Превод от старогръцки – Петър Димитров.
Херодот, ІІ:102-104:
Жреците разказваха, че отначало той (Сесострис – б.м.), отправяйки се от Арабския залив, подчинил живеещите покрай брега на Червено море; продължил плаването, докато не стигнал до едно море с плитчини, в което не можело повече да се плува. Тогава се върнал обратно в Египет, събрал – по думите на жреците – голяма войска и се отправил през материка с цел да подчини на властта си всяко племе, което му се изпречи на пътя. И тъй срещнел ли сред тия племена храбри мъже, сражаващи се с необикновена сила за свободата си, издигал им на място стели, в които с писмена се съобщавали името, родината на храбреците, но и как със собствената си сила ги бил покорил; превземел ли лесно и без бой някой град, Сесострис вписвал в стелите, които издигал, същото, каквото вписвал за мъжете от онези народи, които се държали храбро, но освен това изписвал и една женска срамотия, понеже желаел да покаже ясно, че не били мъжествени. Тъй постъпвал, докато преминал сушата и минал от Азия в Европа, където покорил скитите и траките. По мое мнение египетската войска е стигнала най-много до тези народи; в земите им наистина се виждат поставените от него стели, по-нататък ги няма вече. Оттам царят обърнал войската и поел обратно. Когато стигнал до река Фазис, се случило нещо, във всеки случай не съм в състояние да кажа точно какво се е случило по-нататък – дали самият цар Сесострис отделил част от войниците си и ги оставил там като заселници, или някои от войниците му, недоволни от броденето, слезли и се заселили в земите около реката.
Колхите, изглежда, наистина са египтяни. Искам да кажа, че си го бях помислил, преди да съм го чул. И понеже тази мисъл ме занимаваше, попитах хора и от двата народа и установих, че колхите пазят повече спомени за египтяните, отколкото египтяните за колхите...
В коментара на преводача се казва, че скитите всъщност са кимерийци, с които Псаметих І (650-613?) се сражавал „вероятно в Палестина”. Сесострис е Сенусерт ІІІ от ХІІ династия (1870-1831), предприел походи в Нубия и Палестина. Според Ал. Фол, споменаването на траките пък било отглас от спомените за нашествията на морските народи.
В твърдението, че под скити Херодот има предвид кимерийци, би трябвало да има резон – през 7 в. кимерийците се заселват във Фригия (според асирийски източници). Това би трябвало да обясни реда на споменаването им – скитите и траките. Да, но фараонът покорява земите им, след като е минал от Азия в Европа... На връщане пък „стигнал до река Фазис”, т.е., заобиколил е Черно море от север. Коментар за произхода на колхите няма.
Що се касае до това, че траките са споменати във връзка с морските народи, честно казано, трудно ми е да си представя траките като съперници на финикийците.
И тъй, египетско присъствие в Тракия и Колхида? И по кое време?
|
