Human leukocyte antigen-A, -B and -C alleles and human leukocyte antigen haplotypes in Turkey: relationship to other populations
F.A. Uyar1, M.T. Dorak2, G. Saruhan-Direskeneli1*

Abstract

In this study, we present, for the first time, human leukocyte antigen (HLA) class I allele and haplotype frequencies at the DNA level in a sample of 142 donors from Turkey. HLA typing was performed by medium-to-high resolution polymerase chain reaction sequence-specific oligonucleotide probes method. The most frequent HLA alleles at class I locus were A*0201(0.257), -B*35(0.204) and -Cw*04(0.173). A*0201-B*35-Cw*04(0.056) was the most common three-locus haplotype. Allele and haplotype frequency comparisons and neighbour-joining dendrograms, constructed using DA genetic distances and correspondence analysis using HLA-A, -B and -C, and -DRB1 allele frequencies,revealed similarities with other Mediterranean and European populations, but not with Mongol populations. These results agree with previous studies and confirm that the present day Turkish population is genetically more similar to its geographic neighbours than its historical neighbours in central Asia.The comprehensive HLA data on the Turkish population at the DNA level including up to six-locus putative haplotypes generated in this study will be useful for further studies.

Turkish population is genetically more similar to its geographic neighbours than its historical neighbours in central Asia.


Точно така, турците никога не са имали нищо общо със степните народи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... revealed similarities with other Mediterranean and European populations, but not with Mongol populations.

За прозхода на турците, според БКП, управлявала нас и малцинствата през периода 1944-1989, а според други : 1944 - и до днес / 2006 г / :

Турското малцинство
В литературата, посветена на турските малцинства в държавите от югоизточна Европа, въпросът за етничността на тези групи от населението най-често набързо се подминава. Изглежда мълчаливо се приема, че като турци се определят сами единствено тези лица, които рекламират за себе си двете категории, смятани за главни елементи на турската етничност, а именно - турския майчин език и ислямската религия. Тук обаче възниква въпросът, дали самоидентификацията “турчин” кореспондира и с приписваната отвън категория “турчин”. От изложеното дотук за политиката на БКП спрямо ромите и помаците става ясно, че именно това припокриване на самоидентификация и приписвана отвън идентичност не винаги е налице при част от ромите и помаците. Както вече споменах в съответните глави, към положителните критерии език и религия се прибавят и отрицателни критерии: “турчин” не е (поне от една външна гледна точка) някой, който “всъщност” е ром, татарин или помак. От друга страна, двата положителни критерия език и религия дълго време с готовност се приемат от властите като елементи на турската етничност, защото те съвпадат с критериите за българска етничност - български майчин език и православно-християнско вероизповедание.

Чрез една засилена борба срещу исляма от 60-те години насам се правят опити да се отхвърли част от тази идентичност като се обръща внимание върху обстоятелството, че религиозната принадлежност в никой случай не бивало да се бърка с националната принадлежност.[1] Това е част от аргументацията, с която трябва да се вбие клин между различните мюсюлмански малцинства и да се предотврати сближаването между тях. В принципно съгласие със западното виждане обаче, и в България дълго време идентичността на турците като турскоговорещи мюсюлмани не се поставя под съмнение. Едва през 80-те години тази картина постепенно се променя. От “български турци” стават - първоначално на теоретично равнище - мюсюлмански, турскоговорещи българи.[2] С помощта на тази конструкция впоследствие се обосновава идеологически асимилационната кампания през 1984/85 г. Самата асимилационна кампания ще бъде разгледана подробно в главата “Смени на имената”. В началото твърдението, стоящо в основата на тази конструкция, се появява само в набързо написани официални брошури и в българската преса[3], а именно - тезата, че при турците “всъщност” става дума за потомци на насилствено ислямизирани и турцизирани етнически българи. Научното обяснение на горната теза с готовност се доставя от историците в българската Академия на науките. Особено усърдие тук показват членовете на “изследователската група Родопи”, които вече са обосновали “българския корен” на помаците и с това - смените на имената сред тази част от населението.[4]

Тезата за българския етнически произход на турците е развита още веднъж през 1992 г. от бившия секретар на ЦК на БКП по въпросите на пропагандата и агитацията Стоян Михайлов. В книгата си[5] той обвинява критиците на тази теза в “национален нихилизъм” и “национално предателство” - според него, етническият произход оказвал такова силно влияние върху етническото съзнание на хората, че не може да се омаловажава по никой начин. За доказателство на твърдението си авторът се позовава само на българска литература от края на 70-те и особено - от 80-те години.[6] Михайлов привежда следните аргументи в полза на твърдението, че почти всички турци в България имали български етнически произход: 1) Броят на турските заселници бил много ограничен; 2) Част от заселниците се изселват отново още по време на османското господство; 3) Сред османските турци смъртността била много по-висока, отколкото сред българите. Тук авторът дори стига до “прозрението”, че слабата хигиена и нездравият начин на живот на османското градско население - многоженство, педерастия, консумация на тютюн, опиум и кафе - били свързани с религията и правели турците по-податливи на чумни епидемии; 4) Почти всички османски служители и войници се били изтеглили от страната непосредствено след обявяване на независимостта на държавата. Така Михайлов стига до единствено възможния извод, че останалите в страната турци първоначално били българи, които са турцизирани чрез премането на исляма.[7] По такъв начин Михайлов възражда отново старата теза на БКП, разпространена в множество брошури от втората половина на 80-те години.[8]

Отричайки съществуването на турско малцинство, компартията достига върха на антитурската пропаганда. Тази идеологическа конструкция става необходима и заради силния международен натиск, упражнен върху българското държавно ръководство след смяната на имената през 1984/85 г.[9] Тук обаче не бива да се създава впечатлението, че идентичността на турското малцинство в България е оставала незасегната от държавно вмешателство по време на изследвания период. Борбата на БКП срещу влиянието на исляма вече бе спомената. На прицела на държавната политика след 1944 г. стоят преди всичко консервативният начин на живот, ниското образователно ниво и особеностите на демографската и социална структура на това малцинство. Чрез постепенното изравняване на тези белези на социалната структура с тези на цялото население, съотв. на българското мнозинство, се цели и постепенното преодоляване на етническото разделение между турци и българи.[10]


--------------------------------------------------------------------------------

[1] Например Генов, Д.: Братската дружба между българското и турското население в България, София 1961 г., стр.54 ff, и Мизов: Ислямът, стр.117 ff.

[2] Колко рязко настъпва тази промяна в официалното виждане личи и от факта, че още през май 1984 г. излиза една книга, в която авторът (емигрирал впоследствие в Турция) навсякъде говори за “български турци”: Мемишев, Ю.: Задружно в социалистическото строителство на родината (Приобщаване на българските турци към изграждането на социализма), София 1984 г.

[3] Например в изявлението на група интелектуалци и представители на обществеността, които са сменили имената си, отпечатано в: Отечествен фронт от 26.7.1985 г. и препечатано в брошурата: Wer macht sich Sorgen um die bulgarischen Mohammedaner und warum? Fakten, Dokumente, Fragen, Antworten, Reportagen, Sofia 1985; Die Wahrheit über die bulgarischen Moslems, Sofia 1986. Турската реакция на това изявление естествено не закъснява. Сравни в тази връзка Eminov, A.: There are no Turks in Bulgaria: Rewriting History by Administrativ Fiat, in: Karpat, K. (Hg.): The Turks of Bulgaria: The History, Culture and Political Fate of a Minority, Istanbul 1990, p.203-222; Тази статия излиза още през 1986 г. със заглавие Are Turkish Speakers in Bulgaria of Ethnic Bulgarian Origin, in: Journal of the Institute of Muslim Minority Affairs 7 (1986) 2, p.503-518.

[4] Резултатите са публикувани между другото и в сборника: Проблеми на развитието на българската народност и нация, София 1988 г. и Христов, Х. (ред.): Страници от българската история. Очерк за ислямизираните българи и националвъзродителния процес, София 1989 г.

[5] Михайлов: Възрожденският процес.

[6] Например Генчев, Н.: Българско възраждане, София 1981 г., Гандев, Х.: Българската народност през 15 век, София 1989 г., Петров, П.: Съдбоносни векове за българската народност, София 1988 г. и др.

[7] Михайлов: Възрожденският процес, стр.38 ff.

[8] Например в Sagorow, O.: Die Wahrheit, Sofia 1987, стр.43 ff.

[9] Сравни също Höpken, W.: Im Schatten der nationalen Frage: Die bulgarisch-türkischen Beziehungen (II), in: SOE 36 (1987) 4, p.178-194.

[10] Тези аргументи се застъпват особено силно от средата на 70-те години. Виж в тази връзка Бейтуллов, М.: Животът на населението от турски произход в НРБ, София 1975 г., и Тахиров, Ш.: Българските турци по пътя на социализма, София 1978 г., Едно обобщение на темата се намира у Höpken, W.: Modernisierung und Nationalismus: Sozialgeschichtliche Aspekte dr Minderheitenpolitik gegenüber den Türken, in: SOE 35 (1986) 7/8, p.437-457. На паралелно развиващите се идеологически процеси се спира Troebst, S.: Zum Verhältnis von Partei, Staat und türkischer Minderheit in Bulgarien 1956-1986, in: Schönfeld, R. (Hg.): Nationalitätenprobleme in Südosteuropa, München 1987, p.231-253 (Untersuchungen zur Gegenwartskunde Südosteuropas, Bd. 25).

Chuvash, Bulgarians, Caucasians and Bulgars. The Chuvash are believed to originate from the ancient Bulgars that inhabited the western region of the Volga River and came from Central Asia in the 4th century A.D. The Great Bulgaria was divided into five different hordes, the fourth corresponding to the Chuvash and the fifth representing present-day Bulgarians (see introductory paragraphs). From the data obtained in the present work, the genetic backgrounds of both populations are clearly different. The Chuvash have a central European and some Mediterranean genetic background (probably coming from the Caucasus), while the Bulgarians have a classical eastern Mediterranean composition, grouping with Macedonians and Iranians in the neighbor-joining trees obtained by using DR and DQ genetic distances (Figure 4) and confirmed by correspondence analysis (Figure 5). It is possible that only a cultural and low genetic Bulgar influence was brought into the region without modifying the genetic background of the local population.

Ние нямаме почти нищо общо с прабългарите!

Ние нямаме почти нищо общо с прабългарите!

ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ

Кои тогава сме ние ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Ние нямаме почти нищо общо с прабългарите!"



Вие може да нямате, но ние не сме се се отказали още от българският си произход и не сме се посляванчили.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ние сме траките!

_____________________________________________________________________ ABSTRACT: Paleo-mtDNA analysis and population genetic aspects of old Thracian populations from South-East of Romania. We have performed a study of mtDNA polymorphisms (HVR I and HVR II sequences) on the skeletal remains of some old Thracian populations from SE of Romania, dating from the Bronze and Iron Age in order to show their contribution to the foundation of the modern Romanian genetic pool and the degree of their genetic kinships with other old and modern human European populations. For this purpose we have applied and adapted three DNA extraction methods: the phenol/chloroform, the guanidine isotiocianat and silica particles and thirdly the Invisorb Forensic Kit (Invitek)-based DNA extraction method. We amplified by PCR short fragments of HVR I and HVR II and sequenced them by the Sanger method.
So far, we have obtained mtDNA from 13 Thracian individuals, which we have compared with several modern mtDNA sequences from 5 European present-day populations. Our results reflect an evident genetic similarity between the old Thracian individuals and the modern populations from SE of Europe.

Че то готините / готите / за наричани и словените и българите, заради общата им верска принадлежност и език.

Така и днес : Нито българи, нито сърби, нито русняци, поляци или украинци имат нещо общо с анадолците !
Т. е. нито по вера, нито по език имаме нещо общо с тях.
Второ,
те не са готини като нас и др. белези и др и тн и др.

Otava Press - 1986 . Regnum Sclavorum от руски превод на Дуклянският Летопис от нач. на 16 в., когато словено-болгарските готини земи и род на Балканите още не са опоганчени напълно от турският ятаган и скверната Цариградска гръцка "патриаршия" :

Оба народа очень полюбились один другому, то есть готы, а они же и славяне , и вулгары, а в основном потому, что оба народа были язычниками и был у них тот же самый язык.

Редактирано от Vencci* на 17.09.06 13:53.