Симеон - отделиителя / Наука / Хуманитарни науки / История

Мога да ти кажа че пътя към истините за древното ни минало със сигурност не минава през подобни сайтове като protobulgarians.com и особено в писанията на Иван Танев Иванов,едно от които посочваш в случая.

Както самия той/И.Т.Иванов/,така и любимия му авторитет Петър Добрев не са нищо повече освен мръсничката пяна от невежество,скудоумие и нахалство която стои отгоре на всяка мощна вълна водеща до кардинални промени в историческата наука на всеки няколко десетилетия.Впрочем това явление се е случвало досега на два пъти в новата ни история-за първи път в периода между двете световни войни от ХХ век ,когато се появява Димитър Съсълов и компания ,за втори път –веднага след 9 септември 1944 г.,в лицето на А.Бурмов и цялата банда титуловани мошеници които представляват т.н.българска историческа наука между 1944-1989 г.г.

Само един съвсем кратичък но и особено показателен пример за равнището на знанията на И.Т.Иванов от страницата към която препращаш.Цитирам……” Все още многобройните тюркисти у нас и в чужбина предлагат тюрска етимология на името Курт изхождайки от тюркската дума курт - вълк. Няма обаче никакви данни, че в предосманско време думата курт - вълк е присъствала в българския език”

Ще го опровергая с факта,че такава “данна”има и тя идва точно от същия исторически извор който ЕДИНСТВЕН засвидетелствува формата Курт като име на Кубрат-“Именник на българските владетели”

Вярно е ,че и трите известни засега средноруски преписи на Именника се датират в периода -края на ХV-ХVІ векове,който строго погледнато попада във времето на турското робство за България./тоест с възможност за османо-турско влияние в българския език/

Но и трите/ !/ преписа на Именника-Уваров,Погодинов и Московски-еднакво показват ,че техен протограф е среднобългарски,а комплексния анализ както на Именника,така и на неговия приносител-Летописец елински и римски,водят до категоричния извод,че като цяло пред нас стои старобългарско произведение от Х век.

Следователно думата “Курт” е присъствувала в българския език ОЩЕ В “ПРЕДОСМАНСКО ВРЕМЕ”или нещо около 3-4 века преди началото на турското робство за България.

Друг е въпроса,че “Курт” е изконна индоевропейска лексема ,която е късна заемка/от времето след VІ век/ само в западните тюркски езици/ в източните думата за вълк е “бьори”/.
И за това си има съвсем обикновено обяснение,но “езиковеди” като И.Т.Иванов и Петър Добрев НЯМА КАК да стигнат до него,защото както писах по-горе са невежи без системно образование в областа на езикознанието,следователно си нямат хал хабер /ето един османизъм/ за методиката на езиковедско изследване.

Нека от тук насочим вниманието си към въпроса който конкретно те интересува –за историческата роля на цар Симеон.Аз няма да се ангажирам с цялостна оценка на тази роля.За мен е по-важно да ти посоча още едно доказателство,че няма защо да търсиш историческата истина в писанията Иванови/а и Добреви/.
Цитирам…….”Най-голямото поражение обаче е понесено от новодошлите маджари. Те побеждават горепосочения Салан, който проявил голяма самонадеяност, а очевидно и некадърност. В края на управлението си, Симеон губи контрол над териториите далеч от Дунава, които в по-голямата си част се отделят завинаги от България, а оногундурите-българи от Трансилвания (Седмоградско) и Унгар (Ужгород) се претопяват от маджарите, като им дават своето име - унгарци. Напълно заслужено, Симеон е Лабас - Отделителят. След Симеон, България е загубила много от своята мощ и постепенно отслабва, за да падне накрая под Византийско владичество”.

Да ! Симеон понася, и даже не едно ,а ДВЕ големи поражения от маджарите !

Но през пролетта на 896 г.той/заедно с печенегите/,макар и с цената на 20000 убити българи/поне такава цифра се сочи/ нанася такъв страхотен удар на маджарите ,че от 896 г.и до края на управлението му през май 927 г. не смеят да посегнат на българските земи на север от Дунав.

След пролетта на 896 г.маджарите не само не завладяват български земи но и буквално изчезват от погледа на съвременните хронисти за около две години.Те се появяват едва през есента на 898 г.когато правят един разунавателен поход в Италия и още по-убедително ПАК В ИТАЛИЯ през лятото на следващата 899 г.когато през септември на същата година нанасят съкрушително поражение на 15 хилядната армия на император Беренгарий,след което остават в Северна Италия и основателно я опустощават до лятото на 900 г.

Но откъде идват тези унгарци ? От българските земи на север от Дунав ?
Нищо подобно ! Още от ХІХ век са известни достатъчно на брой сведения от различни по произход и вид исторически извори които показват убедително,че оцелелите през пролетта на 896 г.маджари се настаняват из територията на бившето Блатненско княжество в Горна Панония ,КОЯТО НИКОГА НЕ Е БИЛА В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ИМПЕРИЯ,защото се намира на запад от р.Дунав.

В края на ІХ век, Горна Панония е в състояние на своеобразен политически вакуум след смърта на моравския княз Светополк,който я окупира 20- години по-рано.Именно от това се възползват оцелелите маджари за да се настанят твърде удобно там след 896 г.И са посрещнати радушно не само от панонските славяни/ за които господството на моравците е било тъй-чуждо както това на немците/,но и от още от една друга част от населението на Горна Панония-от аварите които населяват този регион непрекъснато още от края на VІ век.

И именно аварите не само стават най-добрите съюзници на маджарите,но и заедно с тях осъществяват споменатите по-горе походи срещу Италия през 898,899-900 г.г.иследващите походи срещу Бавария и Саксония в периода 900-907 г.г.

Не случайно в съвременните извори участниците в тези походи се представят като “авари които са унгри”или “унгри ,сиреч авари”.

Разбира се може да се пише и още и още по въпроса кога всъщност “унгарския фактор”става решителен за загубата на българските земи на север от Дунав,но смятам да прекратя до тук по няколко причини.

Ще посоча само една от тях-считам че в писаното по-горе ти предложих достатъчно информация за това колко всъщност е невежо ОЩЕ В САМАТА СИ ОСНОВА писанието на г-н Иванов ,че България губи своите земи на север от Дунав "в края на управлението на цар Симеон".

Това просто не е вярно и показва че на въпросния господин не му е ясна както българската история от края на ІХ-първата половина на Х век,но и изобщо не му е ясна историята на Източна и Централна Европа през същия период.
Само едно нещо го извинява донейде-същата история никога не е била ясна и на казионните български историци през целия ХХ век та и до ден днешен.