|
Писания за чудеса и пророчества се предават от ръка на ръка в светите обители и поддържат мистериите на църквата
Тайните манастирски книги
Повечето кондики (счетоводните книги) са унищожени, хиляди томове са откарани в неизвестна посока
Иван Цолов
Снимки: Александър Михайлов
Кондиката е счетоводната манастирска книга.
Тайни книги с пророчества, чудеса и видения, скрити от стотици години в манастири и църкви в България, дават специални познания на братята монаси.
Братята знаели начини как да тълкуват записаните в книгите както случили се, така и предстоящи събития. Именно тези апокрифни писания поддържат част от мистериите на Българската православна църква. Да се стигне обаче до тези книги е невъзможно, тъй като всички те били скрити "на сигурно място" и се четат само при специални мерки.
"Тези книги не са за всички, не всеки може да ги чете, защото слаб във вярата към Бог човек от знанията, които ще получи, може така да се възгордее, че да се провъзгласи за пророк и да създаде големи проблеми за хората, като основе някое еретично учение. Затова те се показват само на избрани хора, с утвърдена в Бог вяра", разказа пред "Монитор" игуменът на Преображенския манастир архимандрит Георги.
Братята монаси толкова ревниво пазят книгите с пророчествата, че даже ги съхранили по времето на социалистическото управление.
Дядо Евлогий в игуменарницата на Рилския манастир.
Ценните ръкописи били запазени и при многобройните обиски на манастирите и църквите в страната след 9 септември 1944. Скривалищата били правени на тайни места в храмовете.
Какво всъщност съдържат книгите? В тях избрани монаси записвали и продължават да записват разказани им видения на хора, които при определени условия са получили прозрение и са видели предварително случващи се в близко и далечно бъдеще събития. В манастирите, според богослови, имало много братя, на които Господ Бог в отплата за това, че водели богоугоден живот, им пращал видения, които след време се сбъдвали.
Разказвайки за това на братята си, хората с виденията, които са дарени и с дарбата да тълкуват, имали възможност да предпазят ближните си от различни злини.
"Защо да не се вярва на видения, след като от четири записани предсказания, явили се на човек преди сто години, до този момент са се сбъднали три", заяви пред "Монитор" монах.
Братът обаче отказа да посочи и да разтълкува сбъдналите се събития, а още по малко пък да сподели това, което предстои.
Четворният печат, с който рилските братя подпечатвали манастирските документи.
"Тази манастирска книга не се показва на всеки, даже много от братята монаси изобщо не са я виждали, а още по-малко пък са я чели", ни бе отговорено, когато екипът ни поиска да види тази чудновата и пълна с бъдещи събития книга.
"Както виденията се явяват на избрани хора, така и само избрани трябва да ги тълкуват. Описаните и в Светата Библия случки са точно такива. Египетският фараон има видение, а пророк Йосиф ги тълкува. Това не е работа за всеки", коментират богослови. Според тях тези книги са така скрити и кодирани, че е възможно, даже и когато човек по някаква случайност я намери, да не разбере какво точно е открил.
"В нашето Рилско братство книга на пророчествата нямаме, но виденията, които са имали наши братя, се знаят и помнят", заяви пред "Монитор" игуменът на Рилския манастир епископ Евлогий.
Монасите разказаха обаче, че след 9 септември 1944 година много от манастирите били разтурени, а братята прехвърлени в други манастири и много от книгите и преданията били погубени, тъй като по-старите монаси измрели и така скривалищата останали неизвестни, а информацията за преданията си била отишла с монасите.
"Когато един манастир остане без монаси, то и манастирската традиция изчезва. Връзката с вековната манастирска традиция веднъж е скъсана и връзване няма. Това важи с пълна сила и за дните, когато братята под милиционерски конвой са били принудени да напускат манастирите, в които са замонашени и да се изпращат да служат в други манастири. Тогава много от скритите ценни неща, между които са и книгите, си остават в тайниците и сигурно все още са си скрити там, но няма как да се узнае точното им скривалище", заяви един от братята.
Личните печати на монаси и ктитори удостоверяват всяка дума, записана в кондиката.
Недостъпни за повечето посетители на манастирите са и книгите за чудесата. В тях обаче са описани само станали вече факт чудеса. Случките са разказани от хора, на които чудото им се е случило лично, или се е случило на техни близки роднини.
"Знаете ли, всъщност, колко и какви книги трябва да има в една манастирска библиотека?", запита един от монасите. Той обясни, че освен богослужебните книги, царски укази и султански фермани и двете книги - с предсказанията и чудесата, в манастира би трябвало да се водят и списват още няколко вида книги.
Това били още кондиката, летописната книга, книгата за раждане, книгата за женитби, книгата за смърт. Тези книги обаче също пречели на режима след 9 септември 1944 година и те били иззети и поетапно унищожени.
Според игумена в някои манастири кондиката, която всъщност е счетоводната манастирска книга, е ползвана и като летописна книга, но това е било в много редки случаи и главно в църквите.
Случвало се е понякога в храмовете големите природни и политически катаклизми някои свещеници да са ги записвали в полетата на богослужебните си книги с гриф "Написано е, за да се знае", но в манастирите задължително се пишели летописи и то много подробно, даже в някои всичко написано се подпечатвало с четворния печат на обителта.
Първата известна кондика на Рилската обител е от 1833 година.
Четворният печат е специален манастирски печат, който е разрязан на четири части и се сглобява чрез специална дръжка. Четирите части се държали от различни монаси, които представлявали част от братството, така че, за да се сглоби и постави под някой документ, и четиримата братя, държащи частите, трябвало да бъдат съгласни с написаното в книгата за да подпечатат написаното.
"Всичко пишехме в летописната кондика, даже дядо игумен беше започнал да описва деня на убийството на Кенеди много подробно, по часове", разказа монах.
Унищожението на кондиките обаче било направено от така наречената народна власт, единствено и само за да се разграби манастирското имане.
Кражбите на злато и ценна утвар от манастири и църкви в България било прикрито именно чрез умишлено унищожение на хиляди томове ценна историческа и религиозна литература.
Счетоводство в манастирите започва да се води отново чак през 1958-59 година. Така един период от началото на ХХ век до края на 60-те години остава безотчетен.
"Монитор" не откри нито една манастирска кондика за този период.
След дълго издирване се установи, че 3 кондики има запазени в хранилищата на Държавния архив, но те са главно от края на 18 и началото на 19 век. В софийския архив има сама една, която също е от 19 век.
Една кондика има в Рилския манастир, и още една манастирска кондика е на съхранение в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".
Последните манастирски кондики от началото на 20 век обаче липсват. Точно тези счетоводни книги са изчезнали безследно, а именно в тях се е отразявало актуалното състояние на манастирите и църквите през последните години преди 1947 година.
След 1989 година счетоводните книги, поради разкола, отново са на двойно счетоводство, но в Светия синод и митрополиите вече имало назначени щатни счетоводители.
По църковен закон още от Средновековието имуществото на манастирите се разделяло на три части. Една трета от парите на манастира била влагана в земи, гори и недвижимо имущество. Втората трета - в налични пари. Третата третина от манастирските богатства била само в чисто злато.
След като знаем какви църковни недвижими имоти притежава Българската православна църква, а те са на стойност над 5 милиарда евро, можем да си направим и баланса, колко злато и пари в банка са имали и управлявали братята монаси и каква част от него е имало в манастирските хазни през 1947 година.
Част, от което е било иззето в "името на народа" и е постъпило в БНБ, но друга, доста голяма, част е била открадната и по тази причина кондиките са били унищожени, за да няма никакви данни за ценностите.
"През 1947 започва изземване и конфискация от манастири и църкви в България от представители на така наречената "народна власт", на хиляди томове църковна литература. Тогава започнало и ограбването на църквите", разказа свещеник. "Как няма да изземат всичко и да го изгорят, ами нали ако някой го прочете след време, ще разбере истината, а тя явно не е удобна за някои хора", допълни духовникът.
Например, през 1962 година, от Преображенския манастир край Велико Търново били конфискувани 7 килограма и 200 грама златни пари. Тогавашният игумен дядо Силвестър се противил много на милицията, но силите на братята монаси не стигнали да защитят трупаното с години манастирско имане.
Днес на борсите в Лондон и Хонконг 7,2 кг се търгуват за 146 780 долара.
Така било и в другите манастири - монасите се противили, доколкото им държат силите, но след арести на най-непокорните и под страх от физическа разправа братята замълчали за обирите и по този начин, волно или неволно, прикривали крадците.
"Донесоха три дни след ограбването една бележка, че златото е конфискувано и е внесено в БНБ, ама нас какво ни грееше бордерото", разказаха братя монаси, очевидци на събитията. "Златото си е наше, имаме документ, че ни е взето, мястото му е тук в манастира, ама БНБ никога няма да ни го върне", каза пред "Монитор" игуменът на Преображенския манастир архимандрит Георги.
Същото е станало и с имането на Рилския манастир. "Аз лично помня как милиционерите изнесоха с чували сребърните и златните пафти, подарени на манастира, и казаха, че ще ги носят в музеите, ама къде всъщност са занесени, един Господ знае", разказа пред "Монитор" рилски брат.
След конфискацията хиляди томове манастирски и църковни книги били откарвани с камиони в неизвестна посока. Интересен е фактът, че и днес никой не знае унищожени ли са книгите, или са складирани в някое незнайно книгохранилище. "Унищожили са всичко, изгорили са книгите, кой ще ги пази тези томове, защо са им, за да ги компрометират ли? Знаете ли колко място заемат тези писания?", чуди се монах, от чийто манастир, между 1947 и 1972 години, са иззети над 2 500 тома книги.
Сега повечето от манастирските библиотеки, ако изобщо има такива, са в крайно окаяно състояние. Стелажите са изгнили, а книгите, между които има и изключително ценни образци, като различни укази на български царе от Второто българско царство, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман, са натъпкани в шкафове, а помещенията са без климатици. Това обаче не се отнася за библиотеките на четирите ставропигиални манастири. Библиотеките и читалните са оборудвани със съвременни метални стелажи, с климатични и осигуряващи необходимата влажност на въздуха системи.
Редакцията на "Монитор" благодари на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и игумените на Рилския и Преображенския манастири, епископ Евлогии и архимандрит Георги, за оказаното съдействие.
|
(български)
