Гледах снощи по ViaSat History една от типичните им продукции - The long run to democracy. Ставаше дума за Фидипид ( или Филипид) - мъжът пробягал прословутите 42 километра от Маратон до Атина.Твърдеше се - между другото, че нуждата да изгради военна флота принудила атинската аристокрация да демократизира политическото устройство, като предостави политически права и на най-бедните ( граждани, разбира се).Обяснението бе просто - за военен флот са необходими хиляди гребци, които могат да се рекрутират или от робите или от бедните.Робите са ненадеждни, а бедните поставят условия.
Замислих се обаче доколко изграждането и поддържането на флот стимулира ако не демокрацията, то поне естествения стремеж към равноправие?Ясно е едно - презморските авантюри служат като "отдушник" за вътрешните проблеми.Но чак пък стимул за равноправие?Стимулирането на екипажите не е чак такъв проблем- в Средновековието безпроблемно са използвали роби на галерите.
Мислите ли, че държавите, които залагат на морската мощ имат сходни политически устройства?

развити морски държави са предимно италианските полу феотдално търговски републики - Венеция, Генуа, Пиза и др.
Преди това Византия, но тя даяни на базата създадена от времената на римската империя, когато напрактика не е имало съперник в средиземноморието.
Че може да се направи косвена връзка м/у по демокротично устройство на държавата и развитието на флота - може, ама в обратен ред - развитието на търговията, натрупването на капитал и по този начин засилване влиянието на т.нар. буржоазна класа е подтикнало развитие и на мореплаването, впоследствие системата почва да се преекспонира. Според мен първоначалната причина за развитие на мореплаването е държавното устройство, а не обратно - в Италия примерно, по специално в Градовете-Държави не е имало такова заробващо виланство като във Франция да речем.
Така, че спокойно обикновенния човек е можел да стане моряк, ако беше зависим селянин едва ли господаря му би го пуснал така лесно от нивата.
След това тази с-ма и форма на устройство на държавата се е крепяла и от обикновенните хора/за тях това е переспектива да се измъкната от масата/ и от забогателите търговци-корабособственици.
Същото може да се каже и за Англия и Холандия. Развитието на мореплаването идва с намаляване абсолютната власт на монархията.
Както всяко правило обаче и това си има изключения - Испания и Португалия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Дeдo Bи ToдЪp на 30.05.06 12:54.

Турците добре се справяли и с робски галери.
Иначе аристокрацията се формира покрай нуждата от конница - тези, които могат да издържат боен кон. Във флота няма коне, а всички са на греблата. Това позволява и да са равни. Но вижданията на атиняните за равенството далеч не са универсални - от една страна във вътрешен план те си държат на робството, а във външнополитическо - атинското архе гледа на съюзниците като на нещо от рода на васали.

_________________________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Демократизирането на атинската политическа система е направено от Клистен, а това е малко преди битката при Маратон. Така че по-правилно е да се каже, че реформите на Клистен са довели до победите при Маратон и изобщо в гръко-персийските войни.
Авече кои са причините именно в Атина да възникне демокрацията като форма на държавно управление, че и да се задържи до ден днешен - сложен въпрос. Съвсем накратко: според мен е свързано с развитието на философията и изобщо науките, които са имали много директно влияние върху обществото.

Демокрацията в Атина и другите гръцки полиси била обаче само за свободните граждани - мъже. Жените, чужденците /периеки/ и социално слабите били изключени от този процес. Дори децата на чужденците, отраснали в полиса нямали право на глас на Агората..
Рим обаче е пример как човек, дори бивш роб можел да се издигне до висок пост, децата му да заседават в Сената. Даже Диокъл, син на роб станал император...

Roma locuta, causa finita

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите