война?

Най-общо събитията протичат в следната хронология:

България разполага с 500 000 души армия; Сърбия — с 350 000; Гърция — с 230 000;Черна гора - 12 000 души.
Включилите се по-късно Румъния — с 500 000; Турция — провежда настъпление накрая с около 250 000.

Фердинанд решава да сплаши противниците си и на 16 юни 1913 предприема военни действия срещу Сърбия и Гърция, изпращайки II и IV български армии срещу тях. Целта на Фердинанд е да принуди бившите съюзнички да отстъпят, като същевременно не обявява война. На 18 юни българското правителство наредежда акцията да бъде спряна, защото има опасност страната да бъде изолирана. Сърбия и Гърция обаче предприемат офанзива и атакуват по целия фронт.

IV и V български армии, командвани от Михаил Савов, разбиват сръбската армия в Македония в периода 17 юни-8 юли. II армия настъпва срещу гръцката войска. I и III армии се включват по-късно. I армия настъпва към Пирот и по долината на р. Нишава и застрашава сръбската армия в Македония. След прегрупиране, българската армия започва настъпление, а сръбската армия преминава към отбрана. Гръцката армия е блокирана в Кресненския пролом и е изправена пред опасност от пълно унищожение.

Румъния напада България на 28 юни 1913 и добруджанската й армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик. Два румънски корпуса и 2 конни дивизии преминават Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи. Кавалерийски отряди достигат до с. Враждебна. При Белоградчик румънски и сръбски войски се срещат. Турция се включва във войната на 1 юли и армията й преминава линията Мидия-Енос, достигайки старата граница. На 10 юли окупират Одрин.

След като е ясно какво става, не е ли било възможно да продължим бойните действия с/у сърби и гърци, да ги разбием и после базирани в Македония и югозападна България да се опитаме да разбием Румъния и Турция? Дори и с цената на окупирането на северна и източна Бълтгария вкл. София. През Първата СВ, нещо такова правят Сърбите.

Според мен от морална и военна гл. точка поне е можело да се направи опит дори са били длъжни/знае се максимата - тежко на победения/
Но пред вид взривоопасната обстановка в Европа/навечерието на Първата СВ, и принадлежността ни към т.нар. Антанта, която не е била готова за война, преди всичко Русия, руската идея за запазване на съюза Сърбия -Гърция в полза на Анатантата и евентуално привличането към него на Румъния/Турция е била вече определена към Централния съюз/, мисля продължителни бойни действия нямаше да се допуснат от Великите сили. Пък и стратегически те са били невъзможни. Сърбия и Гърция биха получили помощ и при нова мобилизация, щяхме да загубим. Зимата без подкрепа не бихме устояли - духа на войските би спаднал, амунициите щяха да свършат, провизиите също.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Дeдo Bи ToдЪp на 22.05.06 18:44.

Сред българските военни е имало такива настроения, а именно да бием сърбите и гърците и после да запукаме румънците и турците. Самите румънци също изказват опасения да не ги запукаме/Симеон Радев свидетелства за това/.
Теоретически мисля е било възможно да се осъществи. На практика обаче са ни пречели няколко неща:
-имало е много войници пуснати в отпуска;
-немного, но достатъчно за да деморализират войската войници са дезертирали;
-не е достигало оръжие за цялостно въоръжение на мъжете в наборна възраст.
Наивността също ни попречва да спечелим Междусъюзническата война. Наивно смятаме че Турция ще спази Лондонския мирен договор. Но в случя не сме толкова виновни, защото разчитаме на тайния си военен договор с Русия и очакваме те да ни защитят поне с думи. но уви. Същото е и с Румъния, мамалигите настъпват едва след разрешение от Петербург.
Ако воювахме само с Гърция и Сърбия, щяхме да ги смачкаме. А и почти го правим. малко преди примирието сключено в Букурещ, гърците са обкръжени в Кресненското дефиле, а сърбите са обърнати в отстъпление. Мисля че при малко повече прозорливост, можеше да ги досмачкаме и да търсим сепаративен мир с Турция и Румъния.
Не мисля че Великите сили биха се намесили, тях ги е интересувало мирните преговори, а не военните действия. Т.е. ние ако си бяхме навили да си воюваме до дупка, никой нищо нямаше да ни каже.

Бе дядо Тодоре, тази тема не я ли обсъждахме вече. Вярно, че беше отдавна, ама пък социализъмъ беше къде-къде по-отдавна, пък още го помним и още не искаме да го почваме отначало.

30-70 страници по-назад някъде... там писах ако сме се въздаржали да нападнем, дали не биха ни нападнали по-организирано... като сме нанесли първия удар, сме хванали сърби и гърци на тясно и при мирните преговори били по-отстъпчиви... иначе ако ни бяха нападнали по измислен повод едновременно отвсякъде можело да се изръсим повече ...

___________________________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съюзниците на България от 1912 г. стават съюзници на Турция през 1913 г.
Намесата на Царска Русия чрез Румъния предвещава изхода на войната и кланетата на бившите съюзници срещу българите.
Според мене войната1913 г. може да бъде наречен "малкият геноцид" отнесен с този от 1915 г. спрямо арменският народ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За съжаление Геноцидът над българите продължава и до днес ... ,
проявяващ се в асимилацията на българите в Сърбия и Гърция.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Vencci R* на 23.05.06 07:55.

Истината е била може би следната/относно стратегическата ситуация -
пряко великите сили не биха се намесили, щото това автоматично би значело общоевропейска война. Но на нас никой от тях не би и помогнал/ не за военна помощ, за снаряжение и провизии, докато на останалите - Русия на Сърбия и Гърция, Германия на Турция и Румъния. При това положение освен бърза победа преди зимата - няма как да издържим дори и теоретично.
Възможно би било според мен ако разгромими гръцката армия и отблъснем сръбсктата, Турция и Румъния да станат склонни да преговарят за мир.
Но липсвал е знаеш ли кой? Липсвал е човек, в който народа и войската да повярва, и той самия да вярва в тях, да се отличава и с решителност и със родолюбие. Да речем/като Ататюрк, макар, че и той да не е бил в такава пълна изолация в каквато е сме били ние - на него му помагат с оръжие и пари ако не се лъжа болшевиките, а и гламавите гърци са се навряли чак до Анкара.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как да предположа?

Не знам дали биха ни нападнали, бившите ни съюзници. Румъния по може да би се престрашила или дая подкокоросат я немците, я австрийците, ама без предварително да си уредили "гърба" я откъм Германия, я откъм Турция не биха посмели. Все пак ние сме имали съюзен договор и с Русия и със Сърбия.
Каква им е гаранцията, че не бихме клекнали на сърбите и за компенсация да вземем северна Добруджа? Затова Карол хитричко е изчакал своя час...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да. Посмъртно

"Истинските слова не са красиви,
красивите слова не са истински."Лао Дзъ

Във войската е имало много генерали, които да поведат и народа и войската, но интриганта Кобург е объркал всичко и умишлено е противопоставял генералите един на друг.

Русия има много зловеща роля в разгрома на България от 1913г. Не само че си затварят очите пред турското настъпление, но и умишлено подтикват румънците. После при мирните преговори не се застъпват за нас по никакъв начин. Едно "да" на руския пълномощен министър в Букурещ е било достатъчно за да останат Сяр, Драма и Кавала в България през 1913г. Предават ни тотално и това не само че обръща страната ни да търси през 1914г. съюз с Централните сили, но и разочарова огромен брой русофили в България. Както казват българските генерали на руските си колеги през Първата световна война-Вие сами ни натикахте при Централните сили.