В началото на 13 век във взаимоотношенията между България и Ватикана няма и намек, че сме анадолски турци, цигани или същото, но нарицаемо - гърци !

ОТ ИЗВОРА :

По повод мястото на Българската църква към лоното на Апостолическата Римска църква имаме писмо от Цар Калоян и Архиепископът на Охридската канонична църква Василий следният текс от 1202 г. адресиран до папа Инокентий ІІІ :

... Ние, малки и големи, подобно на добри чада, Ви молим, като добър Отец да получи господарят на България онова, което иска от Вас, защото Той е достоен да получи онова, което иска от Вас, ЗАЩОТО ТОЙ И ЦЯЛОТО МУ ЦАРСТВО СА НАСЛЕДНИЦИ ПРОИЗТИЦАЩИ ОТ РИМСКА КРЪВ и имат добро чувство и преданост към Римската Църква и Царство.

В отговор на писмото-молба българският архиепископ получава титлата примас /патриарх / и на 7.11.2004 е коронован патриархът Василий на България и Влахия. Римският папа уважава мотивите на Българският Цар, че сме РИМЛЯНИ, а не гръцки цигани или анадолски измекеряци.

Защо ли ???
Защо Цар Калоян не си признава, че е татарски циганьор, рипнал да си прави харем, пардон и др и др и др.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Vencci R* на 12.05.06 15:13.

В края на 1199г. Калоян получил писмо от папа Инокентий III, с което му се иска да присъедини България към католическата църква.
Калоян отговорил след около три години размисъл.
На 15 октомври 1204г. кардинал Лео пристигнал в Търново. Той миропомазва архиепископ Василий за примас на българската църква, а от името на папа Инокентий III провъзгласил Калоян за крал и му връчва корона и скиптър. Калоян изпраща писмото на Инокентий III, влагодари,че е коронясан за император, а първосвещеника му - за патриарх. Така и двете страни са удовлетворени, а папската благословия придала на коронацията на цар Калоян голям авторитет. Някой го наричат вероотстъпник, но все пак е част от нашата история.
Такива коресподненции със тези задължителни за времето фрази имат и всички унгарски крале. Така е бил етикета, също като в Договора за присъединяване. Не го възприемай буквално. Препоръчвам ти да прочетеш внимателно целият текст а не извадки и рецензии.

щото му е отървало да се прави на римлянин като пише до римския папа.

ЗАЩОТО ТОЙ И ЦЯЛОТО МУ ЦАРСТВО СА НАСЛЕДНИЦИ ПРОИЗТИЦАЩИ ОТ РИМСКА КРЪВ

Да не би Калоян да е намеквал, че по произход е бил влах, а не българин???
Нали власите си мислят, че са с римска кръв???

Събрали се отбор умници, но не да четат какво пише, а да обясняват какво ВСЪЩНОСТ уж искал да каже авторът и защо го бил направил. Немам думи. Излагаш се повече и от Грачимир.

-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво е имал предвид Калоян и богомилското му обкръжение ...
Да, да и да имали са го ........
Да ми лапате тръбата българска и богомилска, ако не сте разбрали за какво иде реч !!!

Наследници сме на РИМСКАТА ИМПЕРИЯ , а не на "факаната" им атинска и анадолска цигания !!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Vencci R* на 12.05.06 15:44.

Да не би Калоян да е намеквал, че по произход е бил влах а не българин?

Тук позна, Калоян с гордост твърди че има ромънска кръв. Това нилой не може да отрече.
Въпрели, че политиката на Византия е била да се държат далеч от Рим латинскоезичните ромъни , потомци на които и до днес живеят между Дунав и Стара планина, Калоян заплаща с живота си опитът да реабилитира романизма на Балканите.
Не му е бил простен и опитът, да изтръгне владенията си от византийско влияние
Всъщност, как са се самоназовавали "българите" в онези години знаеш ли?

"О неразумний и уроде! Поради что ся срамишъ да ся наречешъ болгаринъ?"
Отецъ Паисий

Цар Калоян отговаря на писмото на папа Инокентий ІІІ

Писмо на Калоян, господар на българите и власите, изпратено до господин папа Инокентий Ш, преведено от български на гръцки и после от гръцки на латински3
До уважавания и пресвети отец, върховния първосвещеник. Аз, Калоян, император4 на българите и на власите, ти желая радост и здраве. Известяваме на ваша светост, че получихме вашето пресвето писмо, което ни донесе благочестивият бриндизийски архипрезвитер5, и че ние го сметнахме по-скъпо от всяко злато и кой да е скъпоценен камък.6 Затова въздадохме много благодарности на всемогъщия бог, който по своята неизказуема доброта ни посети нас, своите недостойни раби, обърна поглед към нашето смирение и ни припомни за нашата кръв и отечество7, от което произхождаме. И сега,
отче свети, ти като добър пастир и глава на всички верни християни, желаейки да събереш на едно чадата не светия католически и апостолически престол, ни издири нас, отдалечените телесно. И макар моите блаже-нопочивши братя още отдавна да бяха искали да изпратят пратеници до ваша светост, те все пак не са могли да достигнат до вас поради многото наши неприятели. И ние, опитвайки се по същия начин веднаж, втори и трети път да изпратим до вас пратеници, не можахме да доведем до успешен край това, което желаехме1. И сега, виждайки, че ваша светост е сметнала за достойно да изпрати пратеник до нашето царство, ние като собствени и твърде любими чада изпращаме на ваше милосърдие като на прелюбим и прежелан отец благочестивия браничевски преждеосвещен2 епископ, верния наш презвитер Власий заедно с вашия пратеник — бриндизийския архилрез-витер, които ви носят като на духовен отец и върховен първосвещеник от наша страна изразите на благодарност, приятелство и подчинение. Пресвети отче, вие ни известихте чрез вашето свето писмо да ви съобщим какво желаем от Римската църква. А нашето царство иска от апостолическия престол ние да бъдем утвърдени като с майчинско чувство от Римската църква. На първо място ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, царска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори — Самуил6 и други, които са ги предхождали по царуване. Сега обаче, ако ваша светост реши да ни изпълни това желание, каквото сметнете, че трябва да се възложи на нашето царство, то ще се изпълни за слава на бога и на Римската църква. Не се учудвайте, че вашият пратеник не се е завърнал бързо при вас, тъй като ние го бяхме за-подозрели нещо, защото в нашето царство
дойдоха мнозина, които замислят да ни лъжат. Ние обаче знаем да се предпазваме добре от всички. Но ние получихме свидетелството на Претекстат1 за него и се успокоихме относно него. Но ако вие, пресвети отец, благоволите, изпратете ни пратеници от висок ранг, за които ни съобщихте с вашето писмо. Изпратете с тях и този и тогава ние ще се уверим едновременно за първото и второто посолство2. Господ да ви даде много години3.

Отговорът от Рим писан на 27.ХI.1202 г. признавал владетелските права на Ионица (Калоян), но не признавал титлата му.

"О неразумний и уроде! Поради что ся срамишъ да ся наречешъ болгаринъ?"
Отецъ Паисий