|
Това е повече празник на Героите, Херосите, Оросите. Аз и такива като мен празнуват на този ден, а останалите и те покрай нас. Ще ви пусна един текст от книгата на Франсоа Рабле - "Гаргантюа и Пантагрюел". Казва се:
СМЪРТТА НА ХЕРОСИТЕ
“Как Пантагрюел разказва тъжната история за смъртта на Херосите
Епитерс, баща на ритора Емилиан, пътувал от Гърция за Италия на кораб, натоварен с различни стоки и множество пътешественици, и ето че един късен слетобед, недалеч от Ехинските острови, разположени между Морея и Тунис, вятърът внезапно спрял и корабът бил отнесен към остров Паксос. Когато пуснали котва и едни от пътешествениците продължавали да спят, други бодъствували, а трети по навик си пиели и хапвали, нечий силен глас на острова неочаквано произнесъл името Тамун. От този вик всички се смразили, и макар въпросния Тамун, родом от Египет, да бил кормчия на кораба им, никой с изключение на няколко пътници не знаел името му. Гласът се разнесъл повторно: някой отново закрещял неистово и призовавал Тамун. Загубили ума и дума, всички мълчали и се спотайвали, но ето че гласът прогърмял за трети път, по-страшен от преди. Накрая Тамун се изправил и казал: “Аз съм тук. Какво изкаш? Какво трябва да сторя?” Тогава гласът още по-силно го назовал и му заповядал с пристигането си в Палад да съобщи, че великият бог Пан е мъртъв.
Тези Думи, както разказва после Епитерс, ужасили и само дето не уморили всички моряци и пътешественици. И те в недоумение започнали да се питат един друг какво да правят: да премълчат или да разгласят заповедта. Най- после Тамун решил, ако духа попътен вятър, да си продължи нататък, без да казва нищо, а ако пък морето е спокойно, да съобщи новината, която току що бе научил. И ето, станало така, че когато доплували до Палад, нямало ни вятър, ни вълни.Тогава Тамун се изправил на носа на кораба и като обърнал лице към брега, високо извикал, както му било заповядано, че великият Пан е мъптъв. Не успял още да произнесе и последната дума, когато от сушата се възнесли дълбоки въздишки, гръмовни стенания и сърцераздирателни вопли, излезли не от едно, а от хиляди гърла.
И тъй като мнозина чули вестта, тя скоро стигнала чак до Рим.
Тогава римският император Тиберий заповядал да доведат при него Тамун, изслушал го и повярвал на думите му. И като разпитал учените, каквито тогава в неговия двор и в Рим имало мнозина, от всичко, което чул, заключил, че Пан е син на Меркурий и Пенелопа. Същото твърдял Херодот, а след него и Цицерон в книга трета “За природата на боговете”. Аз съм склонен да мисля, че се касае за великия спасител на правоверните, когото зависливи и жестоки юдейски първосвищиници, книжници попове и монаси подло осъдиха на смърт. Такова тълкуване не ми изглежда неприемливо: по гръцки с основание го наричат Пан, защото той наистина е наше Всичко; всичко, което представляваме, което изживяваме, всичко, което имаме, всичко, на което се надяваме; всичко е в него, от него и чрез него. Това е добрият Пан, великият пастир, който според думите на пламенния овчар Коридон от все сърце възлюбил не само стадото, но и овчарите си, и в часа на неговата смърт жалби, въздишки и стенания огласили земя и небо, море и преизподня. Времето потвърждава това мое тълкуване, защото този всеблаг и всевелик Пан, единствен наш спасител, завърши дните си в Ерусалим по времето на римския цезар Тиберий.
Като каза това, Пантагрюел замълча и потъна в дълбок размисъл. След малко видяхме да текат от очите му сълзи, големи колкото щраусови яйца. Господ да ми вземе душата, ако съм преиначил поне една думица.”
Тогава поповете убиха Пан, но днес той отново е тук. Потърсете го в сърцата си, в хората около вас. Бъдете щастливи и добри на този празник.
Орос
|
[
(български)