Направеният дотук преглед на базиликалния тип строителство в Тракия и Да-кия през IV-VI в., на неговите архитектурни особености, свързани с литургичната практика, неминуемо ни довежда до въпроса дали с изчезването в началото на VII в. на този тип строителство то не оставя следа от семантично-идеен характер в последвалото строителство от църковен характер в земите на Първата българска държава. Този въпрос, разбира се, е свързан с общото културно наследство, преминало от античността в българската култура. Някои изследвания в тази насока водят до определени изводи в полза на подобно предположение. В тях съвсем основателно се изхожда от църковните чинодействия в първите десетилетия след покръстването, включително и през Златния век. Както показва анализът на тези чинодействия, те определено са по-близо до старохристиянската (ранновизантийска) литургика, отколкото до константинополското богослужение през IX в. В този порядък се поставя въпросът дали преславския дворцово-църковен церемониал също не се е отличавал от константинополския. Въпреки че преки сведения за такова предположение липсват, анализът на Златната църква в Преслав (която очевидно е била дворцовата църква) хвърля светлина в това отношение. Преди всичко, действително такива постройки липсват в архитектурата на византийския свят от епохата. Централното разположение на амвона сочи за запазването в Преслав на източен литургичен обичай. Отслужването на синаксиса не в олтара, а в средата на кораба, несъмнено говори за практика, която е била за-имствана от древната литургия. Аргумент в полза на тази уместна хипотеза е също типичното старохристиянско (сирийско) изграждане на олтарите в най-ранните църковни постройки в Плиска и Преслав, което е в пълно съгласие с приведените данни за старинния характер на началната старобългарска литургична практика. Освен по-горе описаните черти от раннохристиянски характер на най-ранните плисковски и преславеки църкви, съществуват и други данни за архаизиращи тенденции в най-ранния етап от изграждането на старобългарската култура, представена в Преслав. Те са от литературен и изкуствоведски характер. Всички тези елементи могат сполучливо да определят преславската култура в първите шестдесет години от нейното създаване като своеобразно възобновяване на местни, старохристиянски традиции.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Цитатът е от Кирил Марков - "Духовен живот в българските земи през късната античност". Авторът е шльоцерианец. Според него съкровището на катедралата на Томи било задигнато от прабългарите, които навлезли през 679 г.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Авторът е шльоцерианец

По принцип шльоцерианци няма. Но або тъпаци има.

Vade retro, Satana

Коприва, защо? На мен извадката ми хареса и не виждам особени противоречия. Някой може да си мисли, че това е доказателство за автохтонност, но на мен не ми изглежда така и все пак ми се вписва в цялостната картинка.

Абе, тъпанар лутомски, кога ще спреш с провокациите и обидите си? Няма ли какво да правиш друго освен да висиш в клуба и да се заяждаш? Туй ли е новото забавление на загубеняците, преди си биеха чекии.

Авторът е шльоцерианец, казваш.

възобновяване на местни, старохристиянски традиции

Само от думата в червено човек може да се досети за специфичното умствено състояние на автора - schlozerianicus nenormalnicus. Как можеш да възобновиш нещо, което не е преставало да същества дори за миг?

Добави и

1. "архаизиращи тенденции" - кой какво и на кого архаизира?

2. "практика, която е била заимствана" - от кого?

3. "старохристиянска (ранновизантийска)" - оксиморони.

Според него съкровището на катедралата на Томи било задигнато от прабългарите, които навлезли през 679 г.

Според мен съкровището е задигнато от марсианците при поредното им туристическо посещение до Земята. И за моето, и за неговото предположение има еднакъв брой доказателства - 0.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за Кирил Марков - родственика на патриарх Кирил и митрополит Стефан ли става въпрос?
P.S. Ако имаш библиография на Кирил Марков...драсни неколко заглавия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

К. Марков е роден в гр. Пловдив през 1942 г. и е завършил специалност “история” в СУ”Св. Климент Охридски” през 1969 г.. През 1972 защитава кандидатска дисертация на тема: “Траки и елини по брека на Егея /VII-III в пр. н.е./” като свободен докторант в Института по тракология при БАН, където работи като историк-специалист. До 1986 г. г-н Марков работи в същия институт, след което постъпва на работа в ИЧС след спечелен конкурс и работи тав като гл. ас. по История на стария свят. След 1992 г. кандидатът работи като експерт към комисията за култура на Народното събрание.

Публикациите на г-н Марков се групират в два проблемни кръга. Пъвият е обхванат от неговата докторска дисертация /трако-елинските взаимоотношения по северното Егейско крайбрежие след основаването на колониите и до началото на елинистическия период/ и вторият - християнизацията в българските земи и някои съседни територии. Вторият проблемен кръг е защитен с няколко студии и една книга.: “Духовен живот в българските земи през късната античност /IV-VI в./”, С. 1995 г.

В момента преподава в Пловдивския Университет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Материалът е поредния,който категорично накланя везните за преразглеждане установяването на християнска вяра по нашите земи през 4-9 век и развитието на църковната практика.Струва ми се продуктивна идеята за търсене на други архитектурни доказателства за "отклонения" от константинополското богослужение.

Има едно доста добро проучване на арх. Тулешков за живописният стил в средновековната българска архитектура..

Много ти мерси!!!Сещам се че кандидатската си работа е написал в Килифаревския манастир...
На некои хора целия им живот е романтичен....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от cimbal на 16.03.06 02:46.