|
"ТЪЛПАТА
Искаме да чуем сладкото слово на Новия Човек, нека заговори, нека ни каже това, което никога до сега не е казвано на човека!
ЗОРОАСТЪР
То е било казвано, казва се и винаги ще се казва, защото си е у вас. То се крие в сърцето ви и вие го носите в себе си, но не знаете това. Една песен пее във вас, но вие не чувате сладостта и. Едно живо слово говори, едно нежно сърце бие, но вие не го усещате, една розова уста ви се усмихва, но вие не обръщате внимание на това, вие, като гледате все напред, навън. Назад се обърнете малко, в себе си, в далечното минало и ще видите откъде сте излезли и какво сте сега. Истина, истина ви казвам, че във вас има нещо, което ви обича и което и вие обичате – едно е то, най-обичаното на сърцето ви, и то е във вас, защото много ви обича и не може да се раздели с вас, същество живо, нежно и безкрайно е то, и друго същество има под него, и друго, което сте вие... И умът ви е същество във вас, което живее, но същество нисше, което ви кара да грешите, сатанинско е то и ще умре. И Висшият ви Ум е същество, но вие не го слушате, защото ви говори за невидимия мир. И Душата ви е същество, но вие не я обичате, защото не с ръце от скверност и сладости се милва и осезава тя. Тройка велика сте вие и тя във вас живее и ви полага в хармония с безконечния мир. Тройката, която е огън и вътре във вас като малко подобие от Великото Три. О, да знаете какво има във вас! Погледнете колко е велик светът над вас, колко е безконечен Всемирът. Та това е живо същество, което говори на своята любима във вас. Аз не виждам друго освен една Двойка, която се движи, живее, радва се и развива своите гигантски замисли на безконечно блаженство. Ето Всемира, а малък всемир сте вие, о, чеда, събудете се! Всичко изчезва, виждате, но има ли момент, в който от вас да е изчезнало сладкото чувство на любовта към жената? Не, то е вечното, то идва като вечно излияние отгоре. Любовта към жената и мъжа се носи като вечно излияние на живота. И когато всичко изчезне, там, в далечния хоризонт ще се яви пак тази Велика Двойка – Адонай. От огън е словото ми, защото излиза от две устни на любовта, ражда се топлина и светлина, вечно саморождение на живота. Две Устни проявяват Всемира, които се целуват, и вие виждате само искрата, и в нея ние къпем нашите усети и мирове. Слово изрича тази Двойка и това слово се носи като живо същество и всяко трептение Ангел е, и всеки глас буква е. Всяка буква има своя Ангел... виж, зад Жената – Тайна...
А какво е Бог, какво е Богиня? Питайте красотата на цветята, какво е Богиня, а силата на морските вълни – какво е Бог. Питайте мълнията на облачните летежи какво е Богиня, а бурните вихри на урагана – какво е Бог. Питайте нежния и светъл покров на небето какво е Богиня, а хармоничния набег на тези мистерни светила – какво е Бог. Защо питате мене? Бог и Богиня ви говорят във всичко – и в най-малкия шум на зефира, и в най-страшното виене на зимната буря. Богиня е пролетта, а Бог е зимата, лятото е Бог, а есента Богиня. Денят е Бог, Богиня е нащта. Слънцето е Бог и Богиня, а Луната е дъщеря на Жената.
Ахура е Богиня, Амрита е дъщеря на Жената. Ето Амрита до мен – тя не е жена обикновена, като вашите жени. В погледа и се крие нещо, което твори и свети в яркия жар, който се явява само в непорочното зачатие – скрития огън... Защо искате да знаете повече? Нима ако не живее и съществува Единно Тяло, ще могат вашите частици на тялото да се крепят в хармония? О, не! Биха се пръснали на частици всичките ваши тела. Кой поддържа хармонията на небесата, в които звездите са частици от някое тяло? А мислите ли вие, че частиците умират? Не, има ли някъде частица, която да не е създадена от друга, по-тайствена за вас трансформация? Само промяна става с частиците, която е вечна игра на Единния Живот. Вие сте животът и когато разумът ви стане истински Разум, той ще движи тези частици по своята непобедима воля. И сега, когато ви говоря, нещо силно живее в мен и неговите изблици от екстази искат да разбият стената, която ги връзва да излязат на свобода. Катастрофално разрушение прави Духът, когато излиза от тялото, а когато излиза от цялата земна кора, мислите ли, че остават спокойни тези красиви полета и океани! Няма миг, в който отчасти да не се освобождава Духът, и това е избликът на живота, който ви крепи, без вие да знаете. Но когато се откъсне свободен от тялото, мислите ли че тялото не ще се разруши? Да, не в тялото е целта на живота, защото то умира, а живейте за това, което е безсмъртно, а то е ДУХЪТ. Духът е обвивка, нежната и светла обвивка на живота на Великата Двойка. И слънцето е обвивка на Двойката, която сега живее там. Във вас има такова слънце, което сега изгрява, обвивка на Двойката, коята във вас живее, и това слънце е вашата Душа, Другарката ви, живо същество е. Чухте ли? Във вас има същество велико, очарователно, което ви обича и ще ви се яви, и ще ви проговори. Истина, истина ви казвам. Не говоря неща, които не съм видял, нито които не съм изпитал, нито които не зная и не съм проверил. И ако не смятате Сатан за лъжец, то защо мене наричате заблуден? Какво ви казах, което да заблуди ума ви, да убие детето ви, да изгори къщата ви, да грабне богатството ви. А там, без някой да ви говори, детето ви се разврати, дъщеря ви измамиха, жена ви съблазниха, къщата ви взеха, богатството ви ограбиха и мизерията виси над главите ви! Кой направи това? Дали не алчните желания на тялото и хитрите съвети на разума ви? Този ум, на който вие се покланяте, той е винаги прав, по принцип, и закони си прави, и сам оправдава постъпката си със закона на книгата, която той написва, но пред истината законът му е най-ниска и най-отвратителна лъжа.
Така всяка днешна партия оправдава постъпката си със закони, а какво е закон? Закон е сила, която носи живот, а вашите закони убиват едните, а качват други да затлъстеят и после на кланицата ги водят Сатановите закони и ги колят като добитък. Умът ви е това, чийто цар е Сатан, но има и друга същина в човека, която може да управлява, Божествена, която всичко знае. Нея развийте, на нея дайте управлението – това е Интуицията, цвят на душата, мъдростта на Божествения Уму който идва направо от Любовта. Не учете, че всичко идва от долу, не, всичко идва от горе, само ниския ум е от долу. От долу се гради тялото, но царят му е от горе. На северозапад гледа сега животът ви, а обърнете се в миг на изток, ще чуете как воплите и мизериите ще изчезнат зад вас бавно и постепенно и няма да се обърнете да ги видите, защото са страшни, а сега в тях живеете и зараждате чувствата си, къпете в кръв тялото си, а ума си в гадости и душите си в кал... А какво е Изток? Изток е Жената, Юг е Мъжът и сега те идват, и който иска, нека дойде и се увери, а който не, без жена ще остане, дъщеря му бесове ще обкръжават, нивите тръни ще осеят и гарвани ще грачат над телата им в земните провали.
Искате ли да си откъснете по едно цвете за спомен от това ранно утро на изгрев, където вие досега не сте виждали, защото е мрак в главите ви? Изгрев, свежест на новия живот, който всяко утро ви говори за саморождение и повтаря: “Обичайте се един друг. Ето, пак идвам, не ме ли разбрахте?” Това е утрото, което вие в устните си опорочихте, което в меки ложи осквернихте и по театри осмивате. А знаете ли за буболечката? Гадинката, която живее в мрака на влажни подплочни дупки – и тя излиза сутрин рано при изгрев и нещо говори. “Какво говориш?” – пита я щурецът. “На слънцето, че не влиза в дупката ми. – Аз съм щурко, казва и той, но ти си по-щура от мен. Та слънце в дупка живее ли!” Така, мили братя, в дупка живеете. Излезте от влажните подземия и нещо свежо ще ви огрее – Усмивката, която крие зад себе си потайностите на цял мир от радости, красоти и очарователна нощ на покоя. Аз съм щурко и на буболечки говоря: Та нима искате това величие да влезе в дупките ви, о, гадини на мрака! “Какъв обширен мир е моят дом” – казала мравката на орела веднъж. “А виж моя мир” – казал той. “От дърво мир!” – подиграла се мравката, защото тя не виждала друго освен дървото, върху което бил орелът. А вие и мравки не сте, защото не знаете какво е орел. Това не е птица, а Разумът, който лети все високо, а мравката не е гадинка, а умът ви, който лази все ниско. Искате ли да си отнесете по едно цвете от това ранно утро? Но какво е това ранно утро, разбра ли някой какво означава? То е утрото на новия живот, живота на висшия Ум, който има за Другарка Интуицията, това е животът на новата раса, която се създава, и ето защо старата ще изчезне през огън, бури, смърт и войни – тежко на този, който не разбере това и не се погрижи навреме за своята бъдеща съдба. Ето обширното поле, откъснете сега по едно цвете и го наречете Жена, защото жена е цветето, и когато ви попитат какво носите, отговорете: жена си. Всеки ще ти се присмее, ако така речеш, но аз ти казвам: откъсни го, вземи го, отнеси го и го сложи на леглото си, и в храм го отнеси, освети го и го носи като свято нещо, защото това, което наречеш с име жена, то е вече свято, макар и от камък да е. Сложи го на гърдите си, когато заспиш, и нещо ще слезе от горе и ще сънуваш сън. Ако си чист, ще видиш вечното, ако не, целуни го и пак заспи, за живота заспи, този, който те люлее в заблуди, а се събуди за онзи, вечния... Ето на всекиго цвете от моята безкрайна градина от мириси и цветя, които украсяват Мъдростта и Любовта, ето по една роза от Амрита и от светлосияйната усмивка на Ахура. Така е, истина ви казвам!
Когато чуете камбанен звън, да знаете, че звънът съм аз, не камбаната. Не съм аз сега човек, а Словото. Когато видите слънцето, не мислете, че слънцето съм аз, не, топлината съм само, а Тя е светлината му, тази, която говори чрез мен. Досега мъжът е говорил чрез слънцето и чрез камбаните и църквите, и чрез цветята, бурите и ураганите, а сега Жената говори чрез хармония, песен и любов. Не ме гледайте, слушайте само словата ми и ще усетите топлина, и ще почуствате светлина, и любов ще ви осени. Наричат ме Новият Човек, аз не съм човек, това име е осквернено тук, а там е много възвишено, - аз съм словото на човека, а в словото е Тя, до Нея съм, но вие не виждате тялото и, защото е много красиво, крие се и показва само устните си, само Лилията, ето я! (Посочва Амрита.)"
|
[