Re: До Венци / Наука / Хуманитарни науки / История

Това е част от една моя стара курсова работа! Не претендирам за кой знае какъв стил, но се надявам да ти е от полза

Докато Рим се борел за политическо надмощие в Старият свят, разделението на класите вътре в държавата си оставало на заден план. Настъпила промяна обаче след като градът се превърнал във велика и силна империя. Тогава властта на аристократите била нападната от всички слоеве на населението. Поданниците в империята искали ново по справедливо разпределение на собствеността и по-демократична форма на управление.
Всичко това водело до непрестанни сблъсъци между класите, които освен, че унищожавали порядките в империята, но и пречели на римското население да се съюзи срещу общият враг. През V век избухнали редица народни възстания: на багаудите в Галия, на агонистиците в Северна Африка и др. Всички те избухнали в периферията на империята и претърпели поражение.

Класово устройсво на римското общество:

Император: В Римската империя съществувл т.нар “Императорският култ”. Той започнал от източните провинции през II век. Този култ обхваща цялата империя и подчертава връзката на императорите с отделни божества, а по-късно и индетифицирането им с тях. Постепенно божествената същност на императора започва да се приписва и на членовете на неговото семейство. По този начин се цели наследяване на власта от синът.
С Християнизирането на населението този култ продължава да се издига. Християнската религия смята, че владетелят е поставен от Бога.
Август – той имал изпълнителна, законодателна и съдебна власт. Бил избиран от войската, сената и народа, като народа всъщност имал формални функции. От средата на III век императорите били избирани от армията. Много от римските императори държат абсолютната власт в ръцете си.
Цезар – реформата на Диоклециан създава тази длъжност. Цезарят е наследника на Август в случай на смърт. Той е съуправител на Августа и има своя столица и администрация и е подчинен единствено на Августа. В провинциите си Цезарят има пълна изпълнителна, законодателна и съдебна власт.

Сенатът – има право да приема и отхвърля закони. Той е с особени права над висшата власт. Сенатът постепенно засилва функциите си и измества много от магистратите, които стават сенатори. Има 2 вида сенатори: едните имат право единствено да гласуват, а бившите консули, претори и квестори освен това и да държат речи и да дават предложения. С течение на времето сената губи своят авторитет поради корупцията. Сенатът постепенно се превръща в градски съвет на столицата.
Магистрати:
Центуриални комиции – те са на мястото на куриалните комиции от предните векове. Решават въпросите за войната и мирът и избират военачалниците. Петорите – най-висшите военни предводители, които са двама на брой. По-късно започнали да се наричат консули. Власста им е ограничена от другите държавни органи. Квестори – това са двамата финансови министри на Рим. Първоначално се назначават от квесторите, а по-късно се назначават пряко от народа. По време на империята назначаването на квестори намалява. Едили – градски магистрати. Те упражняват надзор на строителството, състоянието на улиците, поддръжка на храмове и търговски площи, раздаването на хляб на малоимотните. Те организират и охраната на държавната хазна. те постепенно изгубват значението си. Ликтори – телохранители на консулите.

Статут на градовете:

Всякя градска колония може да бъде със статут на колония или на муниципий. По степен на автономност те са равни помежду си, освен ако не получат италийски права. Тези права се дават на провинциалните градове ако там са се заселили ветерани от римските легиони. Тези градове имат известни икономически и юридически привилегии. Те не са под властта на намесника от съответната провинция. Жителите на тези градове не плащат поземлени данъци. Земеделските владения на гражданите са тяхна частна собственост, която те могат да продават. В останалите градове земята принадлежи на целият римски народ или на императора и е дадена във владение на съответния римски гражданин, но не е негово притежание. През III век статусът на колония спира да носи привилегии на жителите на градът. Горите с ценна дървесина, както и всички дъбови гори в империята принадлежат на императора.
Всеки новооснован град получава от императора устав с който се определя административното устройство на града и се регулира управлението на неговото имущество.

ПЪРВО ГРАДСКО СЪСЛОВИЕ:
Съвет - избира се от магистратите в градската управа. Обикновенно е съставен от 100 души, но в по-малките градове състава е непълен. Декуриони - оформят висшето съсловие. За влизане в състава на декурионите е поставен имуществен ценз и възрастова граница. Последна дума за включване на съответният гражданин в това съсловие има действащата общинска администрация. Декурините са освободени от глоби и телесни наказания, а по-късно имат и имунитет срещу смъртното наказание. Привилегиите на бащите важат за децата и съпругите им. DUOVIRI IURE DICUNDO - двама от декурионите, които имат висша административна и съдебна власт. Едили - други двама от декурионите, които се занимават с опазването на общественият ред, контрола над пазарите, уеднаквяване на различните мерки. Префекти - избирани са за срок от 5 години или направо са назначавани от императора. Във всеки град има двама префекти, като единият от тях е по-висш. Те стоят на чело на градското управление. На главният префект трябва да се подчиняват всички останали магистрати. Ликтори - телохранители на декурионите. Понтифекси - отговарят за държавния култ към боговете от капитолийската тройка. Фламините - отговарят за култа към останалите богове от римския пантеон. Авгури - те са трима и извършват наблюдения на небето. Тяхна функция е гадаенето, което е важно за вземането на решения.
ВТОРО ГРАДСКО СЪСЛОВИЕ:
Августали – статуса им е свързан с култа към управляващият император. Те се избират за срок от една година, а длъжноста не може да им се даде повторно. Отличилите се от тях имат право да кандидатстват пред съвета на декурионите по време на празничните шествия да им се позволи да носят отличителните белези като самите декуриони. Августалите се набират от съсловието на забогателите бивши роби. Освободени от своите господари.

Семейни отношения:

В най-старите римски традиции семейството е патриархално. В римското право фамилията включва: майката, бащата, неомъжените дъщери, омъжените дъщери, а не предадени формално под власт на съпруга, синовете, техните жени и деца, робите и цялото домашно имущество. Властта на бащата се простира над всички членове на фамилията. В ранните години на римската империя бащата притежава правото на живот и смърт в отношенията с децата си. Той има правото да изостави без всякаква помощ или умъртви роденото макар и в законен брак дете. С течение на времето законите в това отношение се смекчават, но не и в имуществено отношение. Синът продължава да няма никакво право на имущество докато е жив баща му. Девойките които се омъжват преминават под властта на тъста си, ако сключването на брака е съпроводено от съответния юридически акт. Робът е имущество и бащата в семейството има пълна и неоспорима власт над него. Жената няма никакви граждански права, няма право да притежава имуществена собственост, нито да се разпорежда с нея. Встъпването в брак е позволено ако момичето е навършило 12 години, а момчето 14. Брака става по споразумение на бащите на младоженците. Момичето може да остане под властта на баща си, но може и да премине под властта на съпруга си ( или неговия баща, ако е жив). Преминаването под властта на новото семейство става чрез: продажба на момичето; младоженците трябва да съжителстват в дома на младежа 1 година, при което момичето няма право да напуска домът си през 3 поредни нощи; сключването на брак с религиозно – сакрален характер. До 445 г.пр.Хр законен е брака само между децата на патриции, а след това се внася предложение да се узакони брака между децата на патриции и плебеи.
През епохата на империята тези правови норми се смекчават в полза на жените. На мъжете е позволено освен законна жена да имат и наложница. Тя не се ползва с никакви права, а децата и нямат право на наследсво. През 326 г Константин забранява тази практика. Християнството налага съвсем нови възгледи по отношение на семейното право и извънбрачните връзки. В Източната част на Римската империя до IX век се запазва практиката бащата да има право да приеме в семейството си и признае родено от извънбрачната му връзка дете. В Западната Римската империя обичая се запазва до XII век.

Християнска йерархия:

През II и III век християнският свят се състои от общини, които се управляват от епископи. Епископът на най-голямата от общините в местността, съответстваща на гражданското деление се нарича папа или примас. Той свиква събори от подведомствените си епископи с което се решават повдигнатите в живота църковни въпроси. От III век се забелязва преходен стадий към митрополитско устройство на църквата. Това устройство е характерно за V век. Постепенно като водещи сред епископите се утвърждават Александрийският, Римският и Антиохийският. По-късно към тях се присъединяват Иерусалимският и Константинополският епископ.
Църквата разделя хората на: висш клир, низше духовенство и миряни. В църковният клир могат да встъпват лица от мъжки пол. В източните християнски общини се допуска продължаване на брачният живот започнал преди встъпването в клира. Пълна брачна забрана тежи единствено върху епископите, а на останалите духовници е забранена повторната женитба. Сред низшият клир се открояват:
Дяконистие – те извършват църковната служба.
Херменевтите – имат за цел да превеждат проповедите на народа, който не разбира латински или гръцки.
Псалтовете – това са певци без всякакво посвещение. Назначават се от презвитера без знанието на епископа.
Мансионари – стражи на пътешестващите клирици.
Копиати – нямат никакво посвещение. Те погребват умрелите.
Парволани – братство което се грижи за болните

Ако това което търсиш е в този дух, пиши ми и ще ти пратя още малко