На мен не ми звучи достатъчно убедително. Би било логично дума за крепост trьnъ или нещо подобно да е засвидетелствана в езика не като топоним, а като понятие (както да речем е с Клисура-клисура), а такова нещо май няма (поне аз не знам). Второ, това характерно българско Ъ се развива сравнително късно и обикновено в славянски думи, в заимствани думи гласните не преминават в Ъ. Трето, ако думата все пак е от латински/влашки произход би трябвало съчетанието РЪ или РЬ да не получава характерната изключително само за славянските думи с такива съчетания епентеза - разместване на местата на Ъ и сонорната съгласна (кръв-кърв, грък-гърк, влъхв-вълхв). Т.е. би трябвало Търновъ винаги да е Търнов и никога Трънов, а това не е така.


П.П. Латинското turris се предполага, че идва от гръцки
Latin turris, probably from Greek tursis, turris.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Лил на 11.02.06 17:16.

Може да се спори разбира се, затове е мнение, хипотеза. Възраженията ти обаче са неубедителни
1. Казваш, че би било логично думата за крепост trьnъ да бъде засвидетелствана и като понятие.

Не е ясно дали тази дума е общоразпространена в среднобългарския или само в райони с влашко или двуезично население - славяно и латино-езични. Не е ясно дали иде реч за крепост, а защо не на кула. Колко извора имаме на среднобългарски? Дай пример някъде да е заснидетелствана като понятие думата "кула" . Ако искаш дай и за "трън" със значение на бодлив храст.

2. Още по неубедителни са разсъжденията за "характерното българско Ъ". Ще оставя настрана разсъждения относно това доколко то е характерно само за български. Права си, че се развива сравнително късно, но си спряла до тук. Какъв звук е заместило според фонетичното правило. Доколкото знам бил е дълъг звук, звучал нещо средно между "о" и "у". В този смисъл е логично, ако първоосновата е turnu, днес в българския да имаме Търново.
Изключително неубедително е и разсъждението, че видите ли на фонетичните правила на българския език се подчиняват само старите славянски думи. Извинявай, но и думата "българин" е чуждица, като първоначално Ъ-то се е произнасяло с оня звук за който ти казах, та затова в цял свят имаме бУлгари, а в руски бОлгари, затова в съвременен български е бЪлгари. А защо имаме форми бЛЪгаре?
Дори и само топоними, без осмислени значения, в своето развитие се подчиняват на фонетичните правила. Логично ПУЛпудева е записана в среднобългарски като ПЪЛдинъ, но и ПЛЪвдивъ.

В случая обаче се предлага "тЬрЬнъ". И при това положение, при следване на правилата на фонетично развитие пак ще се стигне до Трън и Търново.

Дали латинското turris идва от гръцки, в което се съмнявам, е без каквото и да е значение в случая. И за claussura има същите спорове. Интересува ме връзката Търново - Турну.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от gioni на 11.02.06 19:10.</EM></FONT></P>

Редактирано от gioni на 11.02.06 19:11.

В кръга на шегата, ако приемем, че Търново произхожда от търнак, ето доказателство за това:

В битолско има две съседни армънски села - Търново и Магарево. Магаретата от Магарево са ходели в Търново да хрупат магарешки бодили...

Славяните идват с напълно развити гласни Ъ и Ь (които са наследници на някакви си ИЕ гласни, но това не ни интересува) и които са подобни, но не същите като сегашните.
Ето какво казва Кирил Мирчев в "Старобългарски език"

§ 7. ГЛАСНИ Ъ, Ь
Както се подчерта по-горе, двете ерови гласни в старобългарски език са притежавали понижена звукова стойност. Те са били редуцирани гласни. На тази тяхна особеност се дължат мно¬гобройните изменения, на които се подлагат. Какъв е бил гласе-жът на еровите гласни, мъчно може да се установи с точност. В ранния старобългарски период те са били напълно различни гласни

Предполага се, че ъ е бил закръглен заден вокал, а ь палатален. Първият е звучал приблизително като кратко о или кратко у, а вторият като кратко е или кратко и.
Върху характера на еровете се е отразявало положението, в което те са се намирали сред останалите звукови компоненти на отделната дума. Различават се две позиции или две положения на еровите гласни в думата — слаба позиция и силна позиция. Еровите гласни съобразно със заеманата от тях позиция се наричат накратко силни или слаби ерове. Силна е била позицията на еровете, когато са се намирали пред сричка, която е съдържала пак ерова гласна. В силна позиция се намира напр. първата ерова гласна в случаи като следните: вънъ, сънъ, подобьнъ, шьдъ, старьць и т. н. Слаби са били еровете във всяка друга позиция, напр. в края на думите — градъ, гладъ, народъ, ходитъ, иматъ, ВЛАСТЬ, или в средата на думите — вьсЯкъ, мъногъ, ПОСЪЛАХЪ, прилежьно, чьто, тьма, правьда, дъва, грЯшьинца, притъча, пьшенца. Когато еровите гласни са се срещали в няколко последователни срички, в силна позиция е била еровата гласна, която се е намирала на четно мяс¬то, като се брои от края — дьньсь, съньмъ "събрание, група, сбор", пришьльць.
В зависимост от промените, на които се е подлагала дадена старобългарска дума, еровите гласни, които е съдържала тя, са могли да променят своето качество, т. е. от силни да се превръщат в слаби и обратно. Така напр. първата ерова гласна в думата стдрьць е в силна позиция. Във формата за родителен падеж ед. ч. старьць или във формата за именителен падеж мн. ч. старьци същата ерова гласна е попадала в слаба позиция. Крайната ерова гласна в думата рабъ е в слаба позиция, но когато думата се е свързвала в единен звуков комплекс със следващо енклитично местоимение тъ, тогава същата ерова гласна се е превръщала в силна — рабъ-тъ. Сравни още овьнъ, но овьни (именителен падеж мн. ч.); дьнь, но дьне (родителен падеж ед. ч.).
Еровите гласни имат различна съдба в старобългарски в завсимост от позицията, която заемат в думата. Слабите ерове
клонят към пълно изчезване. В първоначалните Кирило-Методиеви преводи те са стояли непокътнати на местата си. В дошлите е до нас старобългарски паметници обаче, които, както видяхме произхождат от по-късно време, тяхната употреба е вече напълно разколебана, което свидетелства, че в тогавашната говорима българска реч те не са се произнасяли вече. Многобройни са примерите във всички старобългарски паметници от пълно изчезване на слабите ерове. Например в Зографското евангелие срещаме всЪмь, вм. ВЬСЯМЬ что вм. чьто, рци вм. рьци, слЯпца вм. слЯпьца и т. н. Най-многобройни случаи от изпадане на слаби ерове се отбелязват в езика на Асеманиевото евангелие. Често в този паметник изпадат и краесловните ерове.
Силните ерове в противоположност на слабите се пазят добре. Тяхната съдба обаче не е била еднаква навсякъде в българс¬кия език. С постепенното заглъхване на слабите ерове намира¬щите се в съседство с тях силни ерове са попадали в затворена сричка, техният гласеж е нараствал и те са се превръщали в пъл¬ноценни гласни. През X—XI в. силният малък ер в български език минава в е. Силният голям ер поради своя лабиализуван характер в някои западни български говори преминава в о. В източните български говори той се запазва, но в XI в. вече губи своята лабиализация и по гласеж се изравнява с днешната българска ерова гласна. Преходът на силните ерови гласни в о и е наричаме вокализация или изясняване на еровите гласни. Примери от по¬добна вокализация на силните ерове намираме във всички ста¬робългарски паметници. Наличието на вокализация на силния ъ в о в даден старобългарски паметник ни дава основание да определим паметника като западнобългарски. Ще посочим няколко примера.
1. Примери с изясняване на силен ъ в о: дождь, вм. дъждь,
токъмо вм. тъкъмо, золъ вм. зълъ, крЯпокъ вм. крЯпъкъ, вонъ вм.
вънъ, ЛОЖЬ ВМ. ЛъЖЬ.
2. Примери с изясняване на ь в е: шедъ вм. шьдъ, старець вм.
старьць, день вм. дьнь, песъ вм. пьсъ, конець вм. коньць, подобенъ вм. подобьнъ, бЯсенъ вм. бЯсьнъ
Изясняването на силните ерове в О и Е и честото изпадане на слабите ерове са най-важните промени, които настават с еровите гласни в старобългарски език.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

В Косово има село Велики Търновац.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

През средновековието към 14в., по времето на Душан в Косово и Вранско е изобилствало от власи, а Враниотската епископия се е наричала още Влашка и е обхващала и части от Косово.

Е, аз не споря на живот и на смърт. Но дори да забравим за моите възражения, положителните доказателства в самата хипотеза на колегата от клуб Македония не са убедителни.

Дай пример някъде да е заснидетелствана като понятие думата "кула" . Ако искаш дай и за "трън" със значение на бодлив храст.

За трън със сигурност има, заради трънения венец на Исус. При това във формата ТРЬНОВЪ, а не трънен, както е в съвр. език. Ще трябва да ми повярваш на честна дума, защото не е възможно да препиша статията от старобългарския речник, който имам, а руското електронно издание като го пуснах, взеха да ми изскачат разни предпурпеждания за вируси и се отказах. Ето това е линка
http://www.slavdict.narod.ru/index.htm
КУЛА е турска дума. В старо-и среднобългарския се е използвало КРЬПОСТЬ.

Разбира се може и да има трън и кула да е турска дума, а крепост на среднобългарски да е кула. Няма значение.
Усещам обаче нервност от мисълта за влашко посредничество в произхода на топонима Търново, нервност която помага да не се забелязват логичните конструкции. А твърдението, че само изконно славянските думи следват правилата за фонетичен развой в развитието българския направо ме смаза.

Не мисля, че може така лесно да се докаже и заключи, че думата Търн/Трън и т.н. е задължително от влашки произход. Думата е широко разпространена в много европейски езици. Дори и в английски имаме думата "THORN" със същото значение като "ТРЪН". Освен това, изглежда доста по-логично да се предположи, че ТЪРН-ОВ(Трун/Турн/Трън/Търн) е свързано с думата "ТРОН". Тази дума също е индоевропейска и масово разпространена сред европейските езици.
Ако е така, то съвсем логично Търново = Тронов град. Самата дума ТРОНОС на гръцки означава "висок стол/престол". От друга страна българската дума "СТОЛ" означава също "ТРОН" (вж. етимологията на "STOOL"). Това съвсем логично обяснява етимологията на думата "СТОЛИЦА", т.е. ПРЕСТОЛЕН ГРАД или с други думи ТРОНОВ ГРАД.

Разгледайте внимателно етимологиите на думите:) Очаквам коментари.


throne
c.1240, from O.Fr. trone (12c.), from L. thronus, from Gk. thronos "elevated seat, chair, throne," from PIE base *dher- "to hold firmly, support" (cf. L. firmus "firm, steadfast, strong, stable," Skt. dharma "statute, law;" see firm (adj.)). Colloquial meaning "toilet" is recorded from 1922.

thorn
O.E. &#254;orn "sharp point on a stem or branch," earlier "thorny tree or plant," from P.Gmc. *thurnuz (cf. O.S. thorn, Du. doorn, O.H.G. dorn, Ger. Dorn, O.N. &#254;orn, Goth. &#254;aurnus), from PIE *trnus (cf. O.C.S. trunu "thorn," Skt. trnam "blade of grass," Gk. ternax "stalk of the cactus," Ir. trainin "blade of grass"), from *(s)ter-n- "thorny plant," from base *ster- "stiff." Fig. sense of "anything which causes pain" is recorded from c.1230 (thorn in the flesh is from II Cor. xii.7). Also an O.E. and Icelandic runic letter (&#254;), named for the word of which it was the initial. Thorny is O.E. &#254;ornig; fig. sense is attested from c.1340.

stool
O.E. stol "seat for one person," from P.Gmc. *stolaz (cf. O.Fris. stol, O.N. stoll, O.H.G. stuol, Ger. Stuhl "seat," Goth. stols "high seat, throne"), from PIE *sta-lo-, locative of base *sta- "to stand" (cf. Lith. pa-stolas "stand," O.C.S. stolu "stool;" see stet). Originally used of thrones (cf. cynestol "royal seat, throne"); change of meaning began with adoption of chair from Fr., which relegated stool to small seats without arms or backs, then "privy" (1410) and thence to "bowel movement" (1533).

Редактирано от beliathaurus на 12.02.06 03:17.

Благодаря за усилията. Само, че северно от Хемус е фиксирана крепост Тирнавос във византийска хроника доста преди въстанието на Асеневци. Имаше една книга за Въстанието на Асеневци, мисля, че на П. Петров, там тези проблеми са анализирани, обобщени са различните виждания, първите споменавания на Търново, Асеневци, проблемите за т.н. участие на власи и кумани във въстанието, различните виждания за етимологизиране на Асен, Белгун, Калойоан, кръстоносните хроники от третия кръстоносен поход на Барбароса, ценна е защото ориентира бързо в изворите и хронологията на събитията.