Джам, чевервме, дюшеме, сеир и т.н.

Дали са турски първо тези думи въобще?

И дали са турски в Българския или може би обратно - Български, навлезли в турския?

Да не забравяме, че както селджукските турци, така и турците на Осман са некви прясно-ислямизирани диванета, които надали имат някакъв сериозен собствен корен като език и култура.

Имам и още два въпроса:

Като изключим 10-15 млн. кюрди, от оставащото 55 млн. население на днешна Турция, колко са от български произход - изселници, потурчени и т.н. помня, че такива вълни имаше още в началото след падането под турско.

Колко е било населението на България (говоря за целия етнос, а не за променливите територии), непосредствено преди и след падането под турско робство?

Какво мислите?

EveryOne is the One

откажи се :)

Относно културата мен много ме яде въпроса за баниците, баклавите и други благинки. Все са ни учили че ги донасят османците. Аз обаче се питам как едно чергарско племе, живеещо в юрти е успяло да измисли тези благинки и да ги развие в такава върховна форма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...да не говорим за цял ред ястия съдържащи в себе си зеленчуци донесени в Европа от Америка и които ние наричаме с турски имена. Очевидно караманските турци са преплували на коне Тихия океан и са ощастливили Европа с гювеча....

И аз все си мисля, че доста думи които считаме за турцизми
са си всъщност чисто древни български думи.
Например :

чешма,
сиреч

хаде който се сети за още да пише

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това ти изказване се надявам да е шегичка, щото е лишено от каквато и да е логика.

Сиреч определено не е турска дума или съществува, но не е с това значение.
Чешма фигурира със същото значение в турския като чешме.

Темата е безмислена.

Редактирано от ф на 07.02.06 10:16.

Въпрос:
Джам, чевервме, дюшеме, сеир и т.н. Дали са турски първо тези думи въобще?
И дали са турски в Българския или може би обратно - Български, навлезли в турския?

Отговор: Тези думи са и български, т.е. нашенски, но са заети в български именно от турския език. А пък в турски може да са заети от арабски или персийски - около половината от турската лексика е оттам. Но съм сигурен, че в нашия език са заети от турски. По-нататък може би ще приведа аргументи.

Знам само една турска дума, която е заета в турски от български: patika (пътека). Може да има и други.

Коментар от уважаемия съфорумник Чepнopизeц Xpaбъp: ...да не говорим за цял ред ястия съдържащи в себе си зеленчуци донесени в Европа от Америка и които ние наричаме с турски имена. Очевидно караманските турци са преплували на коне Тихия океан и са ощастливили Европа с гювеча....

Мое допълнение: Въпреки че сме били "под османско владичество", българите навреме сме се възползвали от материалните придобивки, които великите географски открития донесли на европейците. Нашите предци са съзнавали, че те идват от много-много далече, чак от .. Египет! Затова на много места на царевицата казват "мисир", а някъде на пуйките казват "мисирки". "Мисир" означава "Египет". Нима това "мисир" сме го опазили от езика на Кубрата и Аспаруха? Аз не мога да повярвам.

Коментар от уважаемия съфорумник ф:

Сиреч определено не е турска дума или съществува, но не е с това значение. Чешма фигурира със същото значение в турския като чешме.

Темата е безмислена.

Ще се постарая да осмисля темата.

Повече от половината думи в корейския език са заети от китайски. Всеки езиковед навярно би се изсмял, ако някой корейски националист започне да твърди, че тези думи са си по начало корейски, а китайците са ги заели от корейския. Погледнато отвън, също така смешно изглежда и твърдението, че думите "джам, чевервме, дюшеме, сеир и т.н. .. са български, навлезли в турския".

Помислете си какво би останало от следния стих, ако в езика ни нямаше "чужди думи":

"Трендафилът мирише, бодилото боде.."

В този стих първите две думи са заети от гръцки. Но те не се чувстват в нашия език като чужди!

Други гръцки заемки в нашия език: хора, евтин, кацам.

Влашки заемки в нашия език: планина, маса, каруца, грък.

Повечето гръцки и влашки заемки не се чувстват в нашия език като чужди. Не се чувстват като чужди и множеството славянски думи във влашки и в маджарски. Не се чувстват, понеже са били заети много-много отдавна, например преди хиляда години.

Обаче думите "дюшеме", "сеир", "пишман" (неизменяемо прилагателно!) и много други заемки от турски език все още се чувстват в нашия език като чужди, понеже са заети не толкова отдавна - например преди петстотин години.

Но дори и точно такива думи да е имало в езика на Кубрата и Испериха (а дали това е така сега никой не може да каже), то при идването на турците тези думи ще да са били отдавна забравени и нашият днешен език ги е заел от турския, когато турският език е дошъл по Нашенско.

А в турския език персийските заемки са в звуковата си форма от персийски (фарси), а не от някакъв друг ирански език. Да припомня, че езикът в двора на османските султани е бил именно персийски - езикът на ориенталската поезия.

Редактирано от Xpиcтo Taмapин на 07.02.06 12:40.

И на мене за благинките ми е по присърце от колкото за думите.

Те като са били номади от къде са намирали брашно и кори за баклави и тригуни?
Тия неща се правят от зърнени култури, а не от кобилско мляко.

Teмата за манджите е интересна. Аз съм на мнение че българска кухня не съществува. И преди "патриотите" да скочат, нека поясня. Според мен даже понятието "национална кухня" е силно пресилено. Така наречената френска немска и т.н. кухня са всъщност неща, които се правят от 150-200 години и са измислени в довровете на крале и благородници. Народа е набивал здраво хляб и лук (и бира).
За нашенските ястия: няма българска кухня, но има балканска. Всичко в нея е изобретено заедно от балканците и не може със задна дата да разделяме манждите на нации. С други думи, всичко типично за района е общо и е измислено тука преди 150-250 години, което значи, че и турците вече са имали жито, и ние сме имали домати. Неуместно е да си представяме турската или българската кухня като нещо затворено и съществуващо от 1000 или 1500 години.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...