Като че ли въпросът около устройството на дипломатическата система и носителите на принципите й в средновековната Българска държава не е бил третиран тук или най-малкото не достатъчно.
Та как мислите- в каква степен на адекватното и рационалното дипломатическите цели на средновековните ни монарси кореспондират с политическата и съответно икономическа ситуация на държавата в периода 7-
14 век и дали въобще можем да генерализираме в това отношение или трябва да разглеждаме всяко управление изолирано и без оглед на приемствеността и на някаква неизменно зародила се дипломатическа традиция? Т.е минималист ли е средновековният ни владетел или съумява пълноценно да се възползва(като тук "възползва" е лишено от нюансите, които носи идеята за монархът-личност) от конюктурата?
Кои всъщност са били основните дипломатически принципи тогава според вас?
Кой династичен брак смятате за най-успешен в дипломатическо отношение?
Известни ли са ви примери относно дипломатическият церемониал в средновековна България?

Относно последното:

Прием на никейския император Михаил VIII Палеолог в Търново (1259г.)

Из Хрониката на Теодор Скутариот
(Превод на Михаил Войнов, ГИБИ, 8, с. 302-303)

"А когато изтекло времето на лятото, а освен това и времето на есента, той се вдигнал от тези места и дошъл в Нимфея. Тогава изпратил великия
доместик Акрополит като пратеник при владетеля на българите Константин. И там той прекарал и Христовите празници- Рождество и Кръщение, в който ден българските владетели празнуват най-тържествено, като носят триумфално царските знаци, които взели плячка от император Исак. След като свършил това, за което бил изпратен, върнал се при императора, който пребивавал в Нимфея, където и презимувал."

На всички препоръчвам наскоро прочетената монография "Средновековна българска дипломация", която както авторът- проф. д.и.н. Петър Ангелов, а може би по-точно редакторът определя, е "първи опит в историческата наука да се разгледа цялостно зараждането и развитието на средновековната българска дипломация".

месо

Редактирано от lachistein на 29.11.05 01:42.

Съдейки по това, което знам от "официалната" история едва ли не на всеки български владетел му се еналагало да бъде до известна степен дипломат. Като любими мои такива бих посочил "спорния" Борис - правилно ли си спомням, че ние сме били причината за официалното скъсване между Рим и Константинопол? (не че това само по себе си би било причина да харесвам някой си), Калоян, Омуртаг (поне каквото се знае за него) - любим момент - "незабавно да стане определяне на границата или, ако това не му е угодно, всеки да пази границите си и без мирен договор".
С две думи - в сложно положение сме били, в който и да е момент от историята ни, дори и в най-грандиозните.

ама какво означава "му се е налагало"?
та дипломатическият ход във въпросния период намира във владетеля своя основен изразител и носител, т.е не може отнасяме тази функция избирателно.
иначе примерите, които даваш са наистина красноречиви, но ще е интересно да ги разгледаме в сечение, да деконструираме съобразно темата тези грандиозни и недотам такива моменти.

месо

Имах предвид, че някои държавни ръководители на други държави не им се е налагало да бъдат дипломати, защото други са вършили вместо тях тази работа, но ние сме друга държава с по-друго мислене и при нас такива неща май не са се случвали.
Иначе относно това да разгледаме нещата в сечение съм съгласен. Само се притеснявам, че ако разглеждаме Борис и Омуртаг пак ще изникне въпроса, автохтонни ли са българите или не, какво са славяните и т.н. Защото ми се ще да поразискваме отношението към славяните при Омуртаг и наследниците му и отново при Борис.
п.с. От няколко години гледам тая книга и все се чудя дали да си я взема и си купувам някоя друга. Май ще взема наистина да я купя веднъж завинаги

Редактирано от Бoян Гeнoв на 29.11.05 01:14.

Искам да уточня, че не претендирам да разбирам от предмета, който ще разискваме, любителски го раздавам, но ми е безкрайно интересно.

да, но едно, че темата е за българската, а не нечия друга дипломация, и второ, че се отнася до средновековието, когато дипломатическата система е далеч от институционализирания й вариант днес и когато преговорът е изключително в ръцете на монарха.
да, прав си и аз се опасявам от същото:)

месо

интересът преди всичко

месо

да му се невиди, не стига, че това е първата ми тема тук от месеци, при това с изключителен потенциал и коректно зададена, ами продължават да се обсъждат някакви псевдоисторически недомислици, поради което тя стремглаво изпада... отгоре на това същите, които претендират за някакъв по-последователен интерес в областта на историческата наука и се възползват от всеки опит да упрекнат "революционните" темки на "автохтонните" си опоненти са едни от най-активните участници в този безусловен фарс.
та така...обратно към темата за средновековната дипломация, която надявам се комита няма да заключи заради настоящото мнение

месо

Само да ми остане време и ще ти отговоря, каквото знам - то не е много за съжаление, но пък би трябвало в тази книга, която посочваш, да е изчерпан въпроса. Bis bald :))

да, проф. Ангелов излага всичко впечатляващо систематизирано, но "изчерпан" си звучи направо зловещо

месо